О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр ІV-2342
Година 2018, 30 ноември
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански
състав, на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
разгледа докладваното от
съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 1669/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Станилов“
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к. 1618, ул.“Майстор
Алекси Рилец“ № 10, представлявано от управителя инж.Георги Василев Станилов в
качеството му на ответник по бъдещ против определение № 469/13.09.2018г.,
постановено по ч.гр.д. №233/18г. по описа на Поморийски районен съд. С това
определение съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение
на определение № 317/11.06.2018г. в частта, в която същото е осъдено да заплати
на „Анхиало 2010“ ООД – гр.Поморие разноски по изпълнително дело №
20188510401027 по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег.№ 851 в КЧСИ в размер на 450
лева.
Ответникът по частната жалба и ищец по бъдещия
иск - „Анхиало 2010“ ООД представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на частната жалба.
Бургаският Окръжен съд, за да се
произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред ПРС е образувано по
предявена от „Анхиало 2010“ – ООД, срещу „Станилов“ – ЕООД молба, с правно
основание чл.390, ал.1 ГПК. Бъдещият ищец е заявил, че ще предяви срещу бъдещия
ответник иск за сумата 9744 лева и иск за сумата 450.21 лева – вземания по
договор за строителна механизация от 28.08.2017г. Като обезпечителна мярка е
посочен запор върху сметките на длъжника.
С Определение 18.04.2018г., съдът е
допуснал исканото обезпечение, чрез налагане на запор върху вземанията на
ответника по банковите сметки в 22 български банки и 5 клона на чуждестранни
банки в България.
С молба от 16.05.18г., ответникът „Станилов“
– ЕООД е поискал отмяна на допуснатото обезпечение. Представил е доказателства,
че е заплатил исковите суми, както и разноските по обезпечителното дело и по
изпълнителното дело – 84 лева – такса за образуване, такса за връчване на книжа
и такса за налагане на два запора.
С отговора на молбата, молителят е
поискал и присъждане на разноски в обезпечителното производство, в размер на
1044 лева – адвокатско възнаграждение и разноски в изпълнителното производство
– 450 лева (от общо платени 534 лева).
С определение № 317/11.06.2018г. съдът е
осъдил частния жалбоподател да заплати на ответника сумата 450 лева.
С частна жалба № 4535/28.096.2018г.
„Станилов“ ООД е поискал изменение на определението за разноски.
С процесното определение №
469/13.09.2018г. съдът е отказал да измени определението си.
Въз основа на изложените фактически и
правни изводи, които се установяват от представените по делото доказателства,
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваното определение
представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г., постановено от ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012г., разпоредбата на
чл.81 от ГПК не се прилага в обезпечителното производство. Отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с
което се разглежда спора по същество и съобразно с неговия изход. Конкретният
случай обаче не попада в приложното поле на приетото тълкуване, тъй като
обезпечителното производство е завършило с погасяване на задължението от
бъдещия ответник. При това положение, бъдещият ищец няма правен интерес да
предявява иска, който е обезпечил, но пък е направил разноски за това. С оглед
на това, настоящият съдебен намира, че разноските, платени от „Анхиало 2010“
ООД на ЧСИ за изпълнение на съдебното определение, с което е допуснато
обезпечението на иска, следва да се понесат от бъдещия ответник.
Като е достигнал да аналогичен извод,
Поморийският районен съд е постановил правилно определение, по отношение на
което не са налице основанията за отмяна.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен
граждански състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 469/13.09.2018г.,
постановено по гр.д. № 233/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: