Определение по дело №1669/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2342
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20182100501669
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номeр ІV-2342                Година 2018, 30 ноември                   гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА  ПЕНЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

                                                                                           2. ДИМАНА  КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 1669/2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

           

 

            Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Станилов“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к. 1618, ул.“Майстор Алекси Рилец“ № 10, представлявано от управителя инж.Георги Василев Станилов в качеството му на ответник по бъдещ против определение № 469/13.09.2018г., постановено по ч.гр.д. №233/18г. по описа на Поморийски районен съд. С това определение съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на определение № 317/11.06.2018г. в частта, в която същото е осъдено да заплати на „Анхиало 2010“ ООД – гр.Поморие разноски по изпълнително дело № 20188510401027 по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег.№ 851 в КЧСИ в размер на 450 лева.

Ответникът по частната жалба и ищец по бъдещия иск - „Анхиало 2010“ ООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред ПРС е образувано по предявена от „Анхиало 2010“ – ООД, срещу „Станилов“ – ЕООД молба, с правно основание чл.390, ал.1 ГПК. Бъдещият ищец е заявил, че ще предяви срещу бъдещия ответник иск за сумата 9744 лева и иск за сумата 450.21 лева – вземания по договор за строителна механизация от 28.08.2017г. Като обезпечителна мярка е посочен запор върху сметките на длъжника.

С Определение 18.04.2018г., съдът е допуснал исканото обезпечение, чрез налагане на запор върху вземанията на ответника по банковите сметки в 22 български банки и 5 клона на чуждестранни банки в България.

С молба от 16.05.18г., ответникът „Станилов“ – ЕООД е поискал отмяна на допуснатото обезпечение. Представил е доказателства, че е заплатил исковите суми, както и разноските по обезпечителното дело и по изпълнителното дело – 84 лева – такса за образуване, такса за връчване на книжа и такса за налагане на два запора.

С отговора на молбата, молителят е поискал и присъждане на разноски в обезпечителното производство, в размер на 1044 лева – адвокатско възнаграждение и разноски в изпълнителното производство – 450 лева (от общо платени 534 лева).

С определение № 317/11.06.2018г. съдът е осъдил частния жалбоподател да заплати на ответника сумата 450 лева.

С частна жалба № 4535/28.096.2018г. „Станилов“ ООД е поискал изменение на определението за разноски.

С процесното определение № 469/13.09.2018г. съдът е отказал да измени определението си.

Въз основа на изложените фактически и правни изводи, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваното определение представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г., постановено от ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012г., разпоредбата на чл.81 от ГПК не се прилага в обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно с неговия изход. Конкретният случай обаче не попада в приложното поле на приетото тълкуване, тъй като обезпечителното производство е завършило с погасяване на задължението от бъдещия ответник. При това положение, бъдещият ищец няма правен интерес да предявява иска, който е обезпечил, но пък е направил разноски за това. С оглед на това, настоящият съдебен намира, че разноските, платени от „Анхиало 2010“ ООД на ЧСИ за изпълнение на съдебното определение, с което е допуснато обезпечението на иска, следва да се понесат от бъдещия ответник.

Като е достигнал да аналогичен извод, Поморийският районен съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен граждански състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 469/13.09.2018г., постановено по гр.д. № 233/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: