Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 559 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя “П.И.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, за откриване на производство по несъстоятелност на “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговска сделка – договор за заем, сключен на 15.01.2014 г. между “П.И.” АД като заемодател и “Ю.” ЕООД като заемател. Твърди, че съгласно сключения договор за заем молителят е предоставил на ответника паричен заем в размер на 39 216 000 лева на 15.01.2014 г. Твърди, че срокът за връщане на заема е 15.01.2017 г. Твърди, че страните са договорили възнаградителна лихва в размер на 9,5% годишно, начислявана ежедневно върху усвоената сума и платима при погасяване на главницата. Твърди, че ако заемателят не върне в срок заемната сума, същият дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 10 пункта върху просрочената главница съгласно чл. 14 от договора. Твърди, че ответникът е върнал само част от заемната сума. Твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ задълженията на ответника по договора за заем възлизат в общ размер на 75 463 511,24 лева, от които:
- 35 817 400 лева, представляваща непогасената част от главницата;
- 24 592 990,25 лева, представляваща натрупаната възнаградителна лихва за периода от 15.01.2014 г. (датата на усвояване на кредита) до 31.03.2021 г.;
- 15 053 120,99 лева, представляваща неустойка за забава по договора за периода от 16.01.2017 г. (деня, следващ падежа за връщане на заемната сума) до 31.03.2021 г.
Твърди, че ответникът му дължи лихва за забава върху главницата от 01.04.2021 г. (датата, следваща датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ) до окончателното й плащане.
Твърди, че поради изминалия период от падежа на кредита - 15.01.2017 г., през който ответното дружество не е изпълнило задълженията си, то същото е неплатежоспособно.
Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, доколкото ответното дружество не е заявявало за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети след 2012 г., когато е заявен ГФО за 2011 г. Твърди, че през 2020 г. в Търговския регистър е подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, което е допълнителен аргумент, че ответното дружество не развива дейност.
Твърди, че през 2014 г. ответникът “Ю.” ЕООД е подал молба по чл. 625 от ТЗ, към която е приложена справка, в която фигурират и непогасените задължения към “П.И.” АД (в несъстоятелност), производството по която молба е прекратено.
Твърди, че имуществото на ответното дружество не е достатъчно за покриване на задълженията му и длъжникът е в състояние на свръхзадълженост.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответното дружество и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на цялото имущество на ответното дружество, и останалите произтичащи от закона последици.
При условията на евентуалност, ако по делото се установи, че имуществото на ответното дружество е недостатъчно за покриване на началните разноски, молителят претендира да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ - да бъде обявена неплатежоспособността на ответното дружество и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на цялото имущество на ответното дружество, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да бъде прекратена дейността на предприятието на длъжника и да бъде спряно производството по делото.
Ответникът “Ю.”
ЕООД подава отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ, в който оспорва същата като
неоснователна. Оспорва твърденията на молителя, че последният има вземания към
ответното дружество по договор за заем от 15.01.2014 г. Възраженията на
ответника относно процесуалната легитимация на молителя, касаят активната
материално-правна легитимация на същия, поради което това са доводи не по
допустимост на молбата, а по нейната основателност. Сочи, че това вземане не принадлежи
на молителя, а на “Корпоративна
търговска банка”
АД (в несъстоятелност). Сочи, че вземането не произтича от търговска сделка, а
е възникнало като вземане по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за връщане на
парични средства на банката, които са дадени без основание.
Въвежда доводи, че в случая е налице персонална симулация,
като “П.И.” АД (в несъстоятелност) е подставено
лице, което само привидно е кредитор на “Ю.” ЕООД по договора за заем, а в
действителност във вътрешните отношения между страните е уговорено, че “КТБ” АД ще предостави кредит на “Ю.” ЕООД, с които дружеството да
придобие акции от капитала на “П.”
АД. Сочи, че това се установява и от сключения преди това договор за кредит от
19.11.2013 г. между “КТБ” АД и “П.И.” АД за сумата от 39 216 000
лева. Сочи, че датата на усвояване на втория транш по този кредит съвпада с
датата на договора за заем от 15.01.2014 г. Сочи, че лихвеният процент по
договора за заем е много близък до този, за който “КТБ” АД предоставя кредити по договорите.
Сочи, че това е направено, защото към датата 15.01.2014 г. общият размер на
предоставените от “КТБ” АД (н.) парични средства на “Ю.” ЕООД надхвърля праговете по чл. 44,
ал. 4 и ал. 5 от ЗКИ, и персоналната симулация е извършена с цел да се
заобиколят ограниченията по чл. 44 от ЗКИ и актовете на БНБ за приложението му.
Сочи, че тази симулация е разкрита от “КТБ” АД (н.) в обстоятелствената част от
исковата молба, въз основа на която е образувано търговско дело № 1531/2017 г.
по описа на СГС, ТО, VI-2
състав, по което се претендира връщане в масата на несъстоятелността на банката
по реда на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН на акциите от капитала на “П.” АД, притежавани от “Ю.” ЕООД. Сочи, че общият размер на
кредита, предоставен от банката на “П.И.” АД, и на третите лица, надвишават
15% от собствения капитал на банката.
С оглед на горното прави възражение за нищожност на договора
за заем от 15.01.2014 г., сключен между “П.И.” АД и “Ю.” ЕООД, на основание чл. 26, ал. 2,
изр. първо, предл. последно от ЗЗД, при условията на евентуалност възражение по
чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД поради заобикаляне на императивна разпоредба
на закона – чл. 44 от ЗКИ. Както е посочено в доклада по делото, съдът не
приема за разглеждане възражението за нищожност на договора за банков кредит от
19.11.2013 г., сключен между “КТБ” АД и “П.И.” АД, тъй като в настоящото производство “КТБ” АД (н.) не е страна, а и от същия не
се твърди да произтичат процесните вземанията на молителя.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че “П.И.” АД (в несъстоятелност) е кредитор на
ответното дружество, то прави възражение за погасяване по давност на вземането
му поради изтичането на петгодишен срок от датата, на която сумата е
предоставена. Сочи, че доколкото договорът за заем е нищожен като поредица от
сделки, с които се заобикаля законът, дадените по същия суми са дадени без
основание и същите подлежат на връщане от предоставянето им. С оглед на това
сочи, че давността на вземанията на молителя е изтекла през 2019 г. Както е
посочено в доклада по делото, съдът не приема за разглеждане в настоящото
производство възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на
“КТБ” АД (н.) и други кредитори – трети за
делото лица, доколкото възражението за давност може да се противопостави само
на насрещната страна по делото, а банката и третите лица не са страна в
настоящото производство по молбата по чл. 625 от ТЗ.
Ответникът оспорва автентичността на подписите върху договора
за заем от 15.01.2014 г., като твърди, че не са положени от посочените в същите
лица.
Ответникът сочи, че притежава акции, представляващи 23% от
капитала на “П.” АД, които са на значителна стойност
и могат да бъдат бързо осребрени, тъй като се търгуват на Българската фондова
борса.
Оспорва твърденията на молителя, че ответното дружество е
неплатежоспособно, съответно свръхзадължено. Сочи, че финансовите му
затруднения са временни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото e представен от молителя “П.И.” АД (н.) договор за заем от 15.01.2014 г., сключен между “П.И.” АД като заемодател и ответника “Ю.” ЕООД като заемател.
Съгласно чл. 1 от договора, заемодателят
се задължава да предаде на заемателя сумата от 39 216 000 лева, а
заемателят се задължава да върне заемната сума и уговореното възнаграждение по
реда и условията на договора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от договора,
дължимото от заемателя на заемодателя възнаграждение за ползване на заемната
сума представлява лихва в размер на 9,5% годишно върху сумата по заема.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, лихвата
се начислява ежедневно върху усволената сум и е платима при погасяване на
главницата.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, заемателят
се задължава да върне на заемодателя заемната сума в срок до 15.01.2017 г.
Съгласно чл. 14 от договора, в случай, че
задължението не бъде изпълнено на падежа, заемателят е длъжен да заплаща на
заемодателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10
пункта върху просрочената (дължима) главница.
Представено е от молителя
извлечение, от което е видно, че на 15.01.2014 г. по банков път е преведена на
ответника сумата по заема в размер на 39 216 000 лева.
Представена е от молителя молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от настоящия ответник, въз основа на която е образувано търговско дело № 5166/2014 г. на СГС за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество. Представена е и справка от електронната деловодна система на съда, от която се установява, че това дело е прекратено с определение от 11.02.2015 г.
Представен е от молителя годишен финансов отчет на ответника за 2011 г. и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
По делото е представен от ответника счетоводен баланс към 31.12.2020 г., отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и оборотна ведомост за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. на ответното дружество.
Видно от представената от молителя книга на акционерите на “П.” АД към 30.09.2021 г., “Ю.” ЕООД притежава 6 311 147 бр. акции, представляващи 23,11% от капитала на акционерното дружество.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и
приложена по делото служебно извършена справка чрез отдалечен достъп от
електронната система ИКАР – Имотен регистър за притежавани от “Ю.” ЕООД недвижими
имоти на територията на цялата страна по партидата на ответника, от която се
установява, че за дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана и е представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от която е видно, че към
07.04.2021 г. в централната база на АИС КАТ няма регистрирани МПС на името на “Ю.” ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки и няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на “Ю.” ЕООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е назначена Съдебно-счетоводна експертиза за периода 2014 г.– 2020 г. и към 31.03.2021 г. По делото са изслушани, оспорени в отделни части от ответника и приети основно и допълнително заключение от 09.08.2021 г. на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й.. Предвид процесуалното поведение на ответника, който не е представил всички документи, за които е задължен, вещото лице С.Й. е анализирало периодите 2011 г., 2012 г., 2013 г., към 15.07.2014 г. и 2020 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и изчислява показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството за 2011 г., 2012 г., 2013 г., към 15.07.2014 г. и към 31.12.2020 г. са дългосрочните финансови активи, които към 31.12.2011 г. са в размер на 10628 хил. лева, представляващи 57,4% от сумата на актива; към 31.12.2012 г. са в размер на 26530 хил. лева, представляващи 51,1% от сумата на актива; към 31.12.2013 г. са в размер на 10639 хил. лева, представляващи 22,7% от сумата на актива; към 15.07.2014 г. са в размер на 10628 хил. лева, представляващи 10% от сумата на актива; към 31.12.2020 г. са в размер на 10628 хил. лева, представляващи 10% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са вземанията на дружеството, които към 31.12.2011 г. са в размер на 5490 хил. лева, представляващи 29,6% от сумата на актива; към 31.12.2012 г. са в размер на 18207 хил. лева, представляващи 35,1% от сумата на актива; към 31.12.2013 г. са в размер на 30475 хил. лева, представляващи 65,1% от сумата на актива. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 15.07.2014 г. и към 31.12.2020 г. са инвестициите на дружеството, които са в размер на 73307 хил. лева, представляващи 69,1 от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството за анализираните периоди са другите задължения, както следва: към 31.12.2011 г. са в размер на 12551 хил. лева, представляващи 67,8% от сумата на пасива; към 31.12.2012 г. са в размер на 47169 хил. лева, представляващи 90,8% от сумата на пасива; към 31.12.2013 г. са в размер на 43115 хил. лева, представляващи 92% от сумата на пасива; към 15.07.2014 г. са в размер на 106382 хил. лева, представляващи 100,3% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г. са в размер на 64398 хил. лева, представляващи 60,7% от сумата на пасива.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено финансово и икономическо състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 0,6069 за 2011 г., 0,4358 за 2012 г., 0,7252 за 2013 г., 0,8511 към 15.07.2014 г. и 1,4060 за 2020г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,6069 за 2011 г., 0,4358 за 2012 г., 0,7252 за 2013 г., 0,8511 към 15.07.2014 г. и 1,4060 за 2020 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност има със следните стойности: 0,1826 за 2011 г., 0,0500 за 2012 г., 0,0184 за 2013 г., 0,7062 към 15.07.2014 г. и 1,1666 за 2020 г.
През изследвания период коефициентът за абсолютна ликвидност има със следните стойности: 0,1826 за 2011 г., 0,0500 за 2012 г., 0,0184 за 2013 г., 0,0171 към 15.07.2014 г. и 1,0283 за 2020 г.
Вещото лице дава заключение, че през анализирания период коефициентите на обща и бърза ликвидност са извън референтните стойности, коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност за периода 2011 г., 2012 г., 2013 г. и коефициентът на абсолютна ликвидност към 15.07.2014 г. са извън референтните стойности. За финансовите 2011 г., 2012 г., 2013 г. и км 15.07.2014 г. ответното дружество не е успяло да генерира приходи от продажби, с които да възстанови извършените разходи за дейността си. Отчетният финансов резултат е загуба.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2020 г. изчислените по данни от баланса коефициенти на обща, бърза и незабавна ликвидност (с изключение на коефициента на абсолютна ликвидност) са в референтните стойности. Към 31.12.2020 г. ответното дружество отчита други приходи в размер на 41 985 хил. лева, формирани от отписани задължения, без да отчита разходи за дейност и съответно отчетен резултат печалба в същия размер 41 985 хил. лева.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,4311 за 2011 г., 0,1002 за 2012 г., 0,0865 за 2013 г., -0,0026 към 15.07.2014 г. и 0,6477 за 2020 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 2,3199 за 2011 г., 9,9757 за 2012 г., 11,5590 за 2013 г., -386,8473 към 15.07.2014 г. и 1,5439 за 2020 г.
Вещото лице дава заключение, че към 15.07.2014 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност, което отразява декапитализиран собствен капитал. Вещото лице дава заключение, че коефициентът на задлъжнялост към 15.07.2014 г. е също отрицателна величина, защото собственият капитал е декапитализиран и показва задлъжнялосттта на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2011 г., към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г. общата балансова стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни), притежавани от “Ю.” ЕООД, са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи и нетекущи), а към 15.07.2014 г. активите не са достатъчни за покриване на задълженията, като не достигат 275 хил. лева за погасяването им. Към 15.07.2014 г. предприятието няма собствен капитал. Към 31.12.2020 г. общата балансова стойност на всички активи са били достаъчни за покриване на неговите задължения.
Вещото лице дава заключение, че за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и към 15.07.2014 г. коефициентът на рентабилност на пасивите и коефициентът на рентабилност на активите имат отрицателна стойност, а за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. коефициентът на рентабилност на собствения капитал има отрицателна стойност, като всеки от тези показатели определя степента на декапитализация.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2020 г. приходите са оформирани от отписани задължения, като са отчетени нула лева разходи за дейността. Към 31.12.2020 г. е отчетена печалба (от отписани задължения), коефициенните на рентабилност имат положителна стойност и всеки определя степента на възстановяване на капитала, с изключение на коефициента за рентабилност на приходите от продажби, който има нулева стойност.
Вещото лице
дава заключение, че в баланса на “Ю.” ЕООД
към 15.07.2014 г. се води задължение към молителя “П.И.” АД в размер на 37596 хил. лева, като след 2014 г. няма обявени
ГФО на ответното дружество, поради което вещото лице приема, че дружеството е
спряло дейността си и това са последните балансови данни. Вещото лице изчислява
алтернативен вариант на показателите за ликвидност, като в пасива на баланса
към 15.07.2014 г. са включени неосчетоводените задължения за лихви по договора
на молителя в размер на 37868 хил. лева (75464 хил. лева – 37596 хил. лева),
както и задълженията към НАП в размер на 252 хил. лева (съгласно ПНОМ изх. №
С200022-022-0091104/16.12.2020 г.), а в актива тази сума се посочва като
разходи за бъдещ период. При този алтернативен вариант (първи в основното заключение) към
15.07.2014 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,6266, коефициентът на бърза
ликвидност е 0,6266, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,5199, коефициентът
на абсолютна ликвидност е 0,0126, коефициентът на финансова автономност е
-0,0019 и коефициентът на задлъжнялост е -525,4655. Същите са извън
референтните стойности. При този алтернативен вариант (първи вариант в
допълнителното заключение от 09.08.2021 г.) за 2020 г. коефициентът на обща
ликвидност е 0,8832, коефициентът на бърза ликвидност е 0,8832, коефициентът на
незабавна ликвидност е 0,7328, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0178,
коефициентът на финансова автономност е 0,4069 и коефициентът на задлъжнялост е
2,4579.
Вещото лице
изчислява втори алтернативен вариант в основното заключение, при който
инвестициите в “П.” АД на стойност 73307 хил.
лева не са налични, като при този вариант коефицинетът на обща ликвидност е
0,1193, коефициентът
на бърза ликвидност е 0,1193, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0126 и
коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0126.
Доколкото е
констатирана в счетоводството на “Ю.” ЕООД
смяна на кредитора
“П.И.” АД с кредитор “КТБ” АД, вещото лице изчислява трети алтернативен вариант
в допълнителното заключение от 09.08.2021 г., в който вещото лице в пасива към
31.12.2020 г. отчита само неосчетоводените задължения към НАП в размер на 252
хил. лева. При този вариант коефициентът на обща ликвидност е 1,4005,
коефициентът на бърза ликвидност е 1,4005, коефициентът на незабавна ликвидност
е 1,1621, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0282, коефициентът на
финансова автономност е 0,6450 и коефициентът на задлъжнялост е 1,5500.
В
допълнителното заключение от 09.08.2021 г. вещото лице изчислява втори
алтернативен вариант, при който вземанията, които произхождат преди 2014 г. и
не са събрани към 31.12.2020 г., се квалифицират със срок над 1 година и не са
взети предвид при изчисляване на коефициентите за ликвидност. При този
алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност е 0,7328, коефициентът на бърза
ликвидност е 0,7328, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,7328,
коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0178, коефициентът на финансова
автономност е 0,4069 и коефициентът на задлъжнялост е 2,4579.
Вещото лице дава заключение, че в баланса към 15.07.2014 г. ответното дружество отчита парични средства на каса 1818 хил. лева и в банкови сметки 4 хил. лева.
Вещото лице посочва наложени запори върху притежавани от “Ю.” ЕООД поименни безналични 25 244 585 бр. акции, представляващи 23,11% от капитала на “П.” АД.
В допълнителното заключение от 09.08.2021 г. е посочено, че съгласно представената оборотна ведомост на ответното дружество към 31.12.2020 г. няма движение – нито дебитни, нито кредитни обороти по сметка 501/1 “Каса” и сметка 503/1 “КТБ” АД. За отчетната 2019 г. дружеството е декларирало, че няма дейност, а за предходните отчетни периоди от 2014 г. до 2019 г. не е предоставена счетоводна информация, поради което според вещото лице не може да се посочи последното плащане, извършвано от “Ю.” ЕООД за погасяване на краткосрочно задължение.
Вещото лице дава заключение, че съгласно извлечение от банковата сметка на “П.И.” АД, разкрита в “КТБ” АД, уговорената заемна сума от 39 216 000 лева е предоставена в пълен размер на 15.01.2014 г. Вещото лице дава заключение, че след предоставяне на заема “Ю.” ЕООД е върнало част от заемната сума, като неплатената главница е в размер на 35 817 400 лева. Вещото лице изчислява общия размер на възнаградителната лихва върху главницата за периода от 15.01.2014 г. до 31.03.2021 г. от 24 592 990,25 лева, както и общия размер на наказателна надбавка върху неплатената главница за периода от 16.01.2017 г. (датата, следваща падежа – 15.01.2017 г.) до 31.03.2021 г. от 15 053 120,99 лева.
Съгласно допълнителното заключение от 09.08.2021 г., задълженията, посочени в баланса на “Ю.” ЕООД към 31.12.2020 г., са в общ размер на 64 398 хил. лева, от които към “П.И.” АД в размер на 37 595 912,63 лева и към “КООПИ.” ЕАД в размер на 26 802 077,80 лева. Вещото лице посочва, че от счетоводството на ответното дружество е предоставен аналитичен регистър на сметка 151/Получени дългосрочни заеми, от който е видно, че относно тези задължения е извършена смяна на партида с основание: “Действителен кредитор е КТБ АД, а П.И. АД и “КООПИ.” ЕАД са подставени лица, т.д. № 1531/2017 г. на СГС”. От други задължения в общ размер на 106383 хил. лева, отразени в баланса към 15.07.2014 г., в баланса към 31.12.2020 г. са отписани част от задълженията (изтекла погасителна давност) в общ размер на 41 984 647,28 лева.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието второ допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 29.11.2021 г. на вещото лице С.Й.. Вещото лице дава заключение, че наредената на 15.01.2014 г. сума по договора за заем между молителя и ответника заемател в размер на 39 216 000 лева е формирана от наличност по банкова сметка ***.01.2014 г. в размер на 84 198,62 лева, получен превод на 15.01.2014 г. от “Търговски парк Тракия” в размер на 13 690 810 лева, получен превод на 15.01.2014 г. от “ТЦ-ИМЕ” АД в размер на 9 015 353,94 лева и превалутирани на 15.01.2014 г. евро в левова равностойност от 16 426 200 лева.
Вещото лице дава заключение, че от предоставени извлечения от банковите сметки на трети за делото лица е установено, че същите са получили банкови кредити от “КТБ” АД, както и че има преводи от трети за делото лица към ответника “Ю.” ЕООД. Вещото лице дава заключение, че в резултат на описаните между дружествата трансфери на 15.01.2014 г. ответното дружество е наредило плащане към посочен инвестиционен посредник на сумата от 73 306 580,14 лева с основание: “покупка на акции”.
Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка в Българска фондова борса и представено удостоверение с изх. № 947/23.09.2021 г. пазарната цена на акция от съответната емисия към датата на извършената проверка - 21.09.2021 г. е 0,1050 лева (цена “затваря”). С оглед на това посочва, че стойността на 25 244 585 бр. акции по борсова цена на БФБ е в размер на 2 650 681,43 лева. Вещото лице дава заключение, че при проверка в сайта на БФБ към 25.11.2021 г. е установено, че цената на акциите на “П.” АД цена “затваря” е 0,2500 лева за брой акции и съответно стойността към 25.11.2021 г. на 25 244 585 бр. акции по борсова цена на БФБ е в размер на 6 311 146,25 лева.
Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка в ТД на НАП София, офис Красно село, е установено, че в информационната система на НАП към 21.10.2021 г. няма данни за подавана от “Ю.” ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. Вещото лице посочва, че няма връзка с управителя на “Ю.” ЕООД, поради което не разполага с доказателства дали посочените в баланса към 31.12.2020 г. парични средства на каса в размер на 1 818 000 лева са налични.
Останалите доказателства, включително искова молба и други по т.д. № 1531/2017 г. по описа на СГС, съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – ответникът “Ю.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В
случая съдът е сезиран от молителя “П.И.” АД, който твърди, че има вземане към ответното
дружество, произтичащо от договор за заем от 15.01.2014 г. Договорът за заем е реален договор и за сключването
му следва да са налице при условията на кумулативност два основни елемента от
фактическия му състав - постигането на
съгласие
между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем.
Недоказано
и поради това неоснователно остава оспорването от ответника на автентичността
на подписите върху договора за заем от 15.01.2014 г. по чл. 193 от ГПК, поради
което представеният договор за заем следва да се зачита като доказателство по
делото. От изслушаните и приети основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 15.01.2014 г. е преведена
по банков път от молителя “П.И.” АД на ответника “Ю.” ЕООД заемната сума от 39 216 000 лева. С
оглед на това следва да се приеме за установено предоставянето на заемната сума
по сключения между страните договор за заем.
Ответникът
е направил възражения за нищожност на договора за заем. Поредността на
разглеждане на възраженията за нищожност се определи не от волята на ответника,
а от поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на
самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на
тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така
относно обективно съединени искове с предмет действителността на сделка в
Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. №
583/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
Доколкото
нищожност поради заобикаляне на закона е по-тежка форма от привидността на
договора, то същите следва да се разгледат в тази поредност.
Неоснователно е възражението на ответника с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за нищожност на договора за заем от 15.01.2014 г. поради заобикаляне на императивна разпоредба на закона – чл. 44 от ЗКИ. Нито заемодателят молител, нито заемателят не се сочи да са банкови институции, поради което разпоредбата на чл. 44 от ЗКИ не е приложима касателно процесния договор за заем от 15.01.2014 г. Както е посочено по-горе, съдът не е приел за разглеждане възражението за нищожност на договора за банков кредит от 19.11.2013 г., сключен между “КТБ” АД и “П.И.” АД, който е ирелевантен за спора.
Неоснователно е направеното от ответника възражение по чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, че е налице симулация и поради това нищожност на договора за заем. При симулацията страните не желаят последиците на привидния акт, т.е. между тях е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици. При персоналната симулация подставеното лице (“сламен човек”) участва лично в осъществяването на прикриващата сделка с явната страна, като я сключва с цел скриване на истинската страна по сделката от третите лица. За да се гарантират отношенията, то следва да бъде дадено обратно писмо, установяващо действителната воля и действителните отношения между страните. За установяване на привидното съглашение е необходимо да се представят писмени доказателства, изходящи от насрещната страна, или такива, удостоверяващи нейните изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за привидност, по рагумент от чл. 165, ал. 2 от ГПК (така в Решение № 544/06.01.2011 г. по гр.д. № 1053/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., ІІ Г.О.).
В случая ответникът не представляват обратно писмо или индиция за привидност, респ. не установява волята на страните по процесния договор да е различна от обективираната в него, а именно – предоставяне от молителя на ответника на заем. Нещо повече, в случая от изслушаното и прието основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява предоставянето на заемната сума от молителя на ответника по банков път. Установените от второто допълнително заключение на експертизата от 29.11.2021 г. правоотношения на трети лица и третото лице “КТБ” АД или с други трети за делото лица касаят съответните отношения между тях и се явяват неотносими към предмета на спора. Не може да се зачете и промяната в счетоводните записвания при ответното дружество относно заема, доколкото не се установява да са налице писмени доказателства за такава промяна. Поради това и с оглед липсата на обратен документ касателно симулацията, не може да се направи извод за привидност на процесния договор за заем от 15.01.2014 г.
След
като не се доказват направените от ответника възражения за нищожност на
договора за заем, съдът следва да извърши преценка на търговския характер на
същия. Съдът приема, че в разглеждания случай хипотезата на кредитиране от
молителя на ответното дружество съвпада с тази по решение № 549 от 27.10.2008
г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., в което е посочено, че договорът
за заем не е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ), но съобразно въведения от законодателя субективен критерии в чл. 286, ал.
1 от ТЗ, сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й
от страните по нея като търговци при осъществяване на дейността им по занятие.
В такива случаи на изследване подлежат фактите за целта и начина на потребяване
на заемните средства.
Съдът,
като взе предвид изложеното по-горе и го съобрази с обстоятелството, че
страните по договора за заем от 15.01.2014 г. са търговски дружества, намира,
че е налице субективният критерий за квалифициране на една сделка като търговска.
В договора не е посочена цел за предоставянето на заема. От изслушаното и
прието второ допълнително заключение от 29.11.2021 г. на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че предоставената в заем сума е изразходвана с превод
от 15.01.2014 г. за закупуването на акции в акционерно дружество, т.е. с
инвестиционна цел. С оглед на това и предвид презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ, следва да се приеме, че сключеният от ответника търговец договор за заем е
свързан с неговото занятие и е търговска сделка.
Видно
от заключението на вещото лице, неплатената главница по заема е в размер на
35 817 400 лева, като срокът за връщането й е изтекъл на 15.01.2017
г. По делото не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест
за това, да е върната заемната сума, посочена в молбата по чл. 625 от ТЗ.
Молителят сочи и вземанията в размер на 24 592 990,25 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2014 г. (датата на усвояване на кредита) до 31.03.2021 г.
Съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ, който касае търговските сделки, каквато е процесната с оглед страните по нея, между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая в чл. 3, ал. 2 от процесния договор за заем страните са уговорили договорна възнаградителна лихва върху заемната сума в размер на 9,5% на годишна база. Съгласно чл. 3, ал. 3 от процесния договор, лихвата е платима при погасяването на главницата, т.е. до 15.01.2017 г.
С оглед на горното съдът намира, че договорената възнаградителна лихва е дължима от ответника за част от процесния период – от датата на предоставяне на заема (15.01.2014 г.) до падежа на същия (15.01.2017 г.). Като взема предвид данните в изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза относно неплатената част от главницата и като съобразява горния тригодишен период, на основание чл. 162 от ГПК съдът изчислява възнаградителната лихва върху главницата от 35 817 400 лева за периода от 15.01.2014 г. до 15.01.2017 г. в размер на 10 207 959 лева (35 817 400 лева Х 9,5% за 1 095 дни).
След
настъпването на падежа по договора за заем - 15.01.2017 г., не може да се
приеме начисляване на възнаградителна лихва, тъй като срокът на договора е
изтекъл. С настъпването на падежа по
договора за заем се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника и се поражда задължение за същия да върне заемната и непогасена сума.
Поради това се изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва
с възнаградителен характер и такава не се дължи на кредитора след падежа (в
този смисъл по въпроса за дължимата лихва при предсрочна изискуемост на договор
за заем/кредит в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС).
Молителят е посочил и вземанията в размер на 15 053 120,99 лева, представляваща неустойка за забава по договора за периода от 16.01.2017 г. (деня, следващ падежа за връщане на заемната сума) до 31.03.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.
За наличието на валидна неустоечна клауза съдът следи служебно и по възражение на насрещната страна. В случая следва да се прецени дали уговорената неустоечна клауза отговора на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай същата би се явила нищожна поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, като преценката се извършва във всеки конкретен случай, съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В разглеждания случай е налице
уговорена в чл. 14 от договора неустойка за забава без краен предел, съгласно
която върху просрочената главница заемателят дължи освен договорената лихва (9,5%) и наказателна надбавка в размер на 10
пункта, т.е. общият размер на неустойката е 19,5% върху просрочената главница.
По този начин се определя санкция за заемателя, увеличаваща размера на
задължението с почти 20% годишно, като същата е без краен предел. Неустойката
надвишава почти два пъти законната лихва за забава на ден, формирана въз основа
на основния лихвен процент на БНБ и надбавка от 10 процентни пункта.
Следователно уговорената неустойка за забава без краен предел не съответства на
очакваните от това неизпълнение вреди. С оглед на горното тази клауза поставя заемателя
в неравностойно положение спрямо заемодателя и неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата се явява
несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в
гражданския оборот. При така установеното съдът приема, че неустоечната клауза
е определена извън пределите на нравствената допустимост и е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД.
С
оглед установяването в съответната част на претендираните от молителя вземания
по молбата по чл. 625 от ТЗ, следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на същите.
Несъстоятелни
са доводите на ответника, че давностният срок за главницата е започвал да тече
от датата на предоставяне на заема на 15.01.2014 г. В случая страните са
уговорили срок за връщане на заема – на 15.01.2017 г., от която дата следва да
се съобрази дали е изтекъл давностният срок по чл. 110 от ЗЗД. Считано от падежа
на заема – 15.01.2017 г. до датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ
(съгласно чл. 628а, ал. 1 от ТЗ) – 31.03.2021 г., не е изтекъл общият петгодишен
давностен срок. Поради това направеното от ответника възражение за погасяване
по давност на главницата по заема в размер на 35 817 400 лева е
неоснователно.
По
отношение на вземането за възнаградителна лихва в размер на 10 207 959
лева за периода 15.01.2014 г. до 15.01.2017 г., е приложима кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Вземането за възнаградителна лихва е
погасено по давност на 15.01.2020 г., поради което възражението на ответника в
тази част се явява основателно.
С
оглед на горното съдът намира, че е налице предпоставката по чл. 608, ал. 1, т.
1 от ТЗ – изискуемо парично задължение на длъжника към молителя, породено от
или отнасящо се до търговска сделка. Налице е материално-правна легитимация на молителя “П.И.” АД (в несъстоятелност) да поиска откриване на производство по
несъстоятелност за ответното дружество.
Въпреки изричното определение на съда на основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК, ответникът не е представил счетоводни документи, които е бил задължен да представи, включително годишните си финансови отчети за периода от 2014 г. до 2019 г. вкл., инвентаризационните описи и сравнителната ведомост на ответното дружество за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и списък на кредиторите на ответното дружество, с посочване на вида, размера и обезпеченията на вземанията им. По делото е представен от ответника ГФО за 2020 г. От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че последният обявен в регистъра годишен финансов отчет на дружеството е за финансовата 2011 г. След това няма данни за заявени или обявени годишни финансови отчети на дружеството.
С оглед липсата на данни за по-близък период, вещото лице е работило въз основа на документи, с които се е снабдило от делото, което е образувано през 2014 г. по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ на длъжника и настоящ ответник, както и въз основа на представения по настоящото дело счетоводен баланс на ответника към 31.12.2020 г., който няма данни да е заявен за обявяване в Търговския регистър при служебно извършена справка по партидата на ответното дружество, въпреки изтичането на срока за това на 30.09.2021 г. съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по годишните финансови отчети на ответното дружество и от основното и допълнителното заключение от 09.08.2021 г. на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 15.07.2014 г. коефициентите на обща, бърза и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности. Коефициентът на незабавна ликвидност е извън референтните стойности за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. От горното следва извод, че за тези три финансови години и към 15.07.2014 г. ответното дружество не е успяло да генерира приходи от продажби, с които да възстанови извършените разходи за дейността си, и същото е зависимо от кредиторите си.
В случая длъжникът е възпрепятствал с поведението си извършването на проверка от вещо лице на неговото финансово-икономическо състояние, поради което за периода 31.12.2014 г. – 31.12.2019 г. следва да се приложи санкцията по чл. 161 от ГПК, като съдът приеме за доказани фактите, за които страната е станала пречка за събиране на допуснати доказателства. С оглед на това към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., т.е. за шест финансови години, поради липсата на данни за краткотрайни активи, с които ответното дружество да покрие краткосрочните си задължения към кредиторите, следва да се приеме, че показателите за ликвидност имат нулеви стойности.
Към 31.12.2020 г. е представен от ответника счетоводен баланс, който не отговаря на императивното изискване на чл. 23 от ЗСч, който предвижда финансовият отчет да се съставя в хиляди левове. Видно от баланса на лист 162 от делото, същият е съставен, без да е отчетено това правило на ЗСч и в баланса се сочат и стотинки. По същия начин е съставен и представения от отчетника Отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. Това разколебава сериозно достоверността на представените баланс и отчет относно направените в същите счетоводни записвания. Въпреки това за пълнота на изложението съдът разглежда данните към 31.12.2020 г.
Към 31.12.2020 г. всички коефициенти за ликвидност са в референтните стойности, тъй като видно от допълнителното заключение от 09.08.2021 г. са отписани задължения към кредитори в размер на 41 985 хил. лева. По този начин, без да се отчитат никакви разходи за дейността към 31.12.2020 г., от ответника е отчетен резултат печалба в размер на отписаните задължения 41 985 хил. лева. В случая този финансов резултат се дължи на направена от самия ответник счетоводна операция, а не на продължаване на търговската дейност на ответното дружество. Това не може да бъде прието като надлежно установяване на подобрено финансово-икономическо състояние на ответното дружество, още повече като се вземе предвид липсата на годишни финансови отчети и счетоводни данни за ответника към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., т.е. за шест финансови години. Посочената печалба в представения по делото баланс на ответното дружество към 31.12.2020 г. не се дължи на търговска му дейност или на подобряване на финансово-икономическото му състояние (напр., чрез приходи от търговска дейност, събиране на несъбрани до момента вземания, инвестиция, др.), а на счетоводно отписване на задължения от пасива.
Към 31.12.2020 г., след като ответното дружество е отписало задължения в размер на 41 985 хил. лева поради изтекла давност, коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност са в референтните стойности.
Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в пасива на ответното дружество не са включени задължения към НАП в размер на 252 280,72 лева (по постановлението от 16.12.2020 г.), които се отразяват негативно на коефициентите за ликвидност към 31.12.2020 г.
В случая следва да се прецени и характерът на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца. При анализиране на счетоводните данни на ответното дружество и изслушаните основно и допълнителни заключения на вещото лице прави впечатление, че и към 15.07.2014 г., и към 31.12.2020 г. краткосрочните активи на ответното дружество са други вземания в размер на 15 414 хил. лева (без аналитичност), инвестиции в размер на 73 307 хил. лева (25244585 бр. акции П.) и парични средства в размер на 1 822 хил. лева (от които на каса 1818 хил. лева и в банкови сметки 4 хил. лева).
При липса на данни за междинните години и анализирайки данните към 15.07.2014 г. и съответно към 31.12.2020 г., съдът намира, че посочените в баланса други вземания са с непроменен размер от 15 414 хил. лева (14,5% от всички активи). Няма данни за извършване на каквото и да било действия от ответника за събиране на тези вземания и съответно плащания към ответника от страна на неговите длъжници повече от шест години. В случая тези вземания на ответника от неуточнени длъжници са трудно реализируеми, най-малкото трудно събираеми или въобще несъбираеми. По отношение на паричните средства на каса в размер на 1 818 хил. лева (1,7% от всички активи), които също са с непроменен размер към 15.07.2014 г. и към 31.12.2020 г., следва да се съобрази, че въпреки задължението по чл. 190, ал. 1 от ГПК ответното дружество не представи в указания срок и до приключване на съдебното дирене инвентаризационни описи. С оглед на горното и на основание чл. 161 от ГПК съдът намира, че не може да се приеме, че ответното дружество установява наличието на тези парични средства на каса, за да послужат същите за погасяване на краткосрочните вземания към кредитори.
С оглед на горното, ако
към 15.07.2014 г. се изключат от актива на другите вземания от
15 414 хил. лева и паричните средства на каса от 1 818 хил. лева
(общо 17 232 хил. лева), показателите на ответното дружество към
15.07.2014 г. се влошават. Същите са, както следва: коефициентът на обща ликвидност е 0,6891,
коефициентът на бърза ликвидност е 0,6891, коефициентът на незабавна ликвидност
е 0,000, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0000.
Поради същите съображения при изчисляване на коефициентите за ликвидност към 31.12.2020 г. следва да се изключат от актива другите вземания от 15 414 хил. лева и паричните средства на каса от 1 818 хил. лева (общо 17 232 хил. лева) и да се включат неосчетоводените вземания към НАП в размер на 252 хил. лева.
Към 31.12.2020
г. по отношение на посочените в баланса инвестиции в размер на 73 307 хил.
лева (69,1% от всички активи) се сочи от вещото лице, че същите се формират от
25244585 бр. акции П.. Видно от справка в Търговския регистър по партидата на “П.” АД, ЕИК********, на 09.03.2018 г. е
вписано изменение на капитала – от 109 249 612 бр. поименни
безналични акции с номинална стойност от 1 лев на 27 312 403 бр.
поименни безналични акции с номинална стойност от 4 лева. Има и подадено заявление
касателно намаляване на капитала на проведено на 08.11.2018 г. общо събрание на
акционерите в “П.” АД, което обаче няма данни
да е вписано. Видно от данните в прието основно заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, вписаната на 09.03.2018 г. промяна в капитала
на “П.” АД не се установява да е отразена в
счетоводството на ответното дружество касателно акциите в раздел “Инвестиции”. От представената от молителя книга на
акционерите на “П.” АД към 30.09.2021 г.,
издадена от “Централен
депозитар” АД, е видно,
че ответното дружество “Ю.” ЕООД притежава
6 311 147 бр. акции, представляващи 23,11% от капитала на
акционерното дружество, а не посочените в баланса 25 244 585 бр. акции. Следва
да се посочи и че върху акциите са наложени и запори, съгласно данните в
издадената от “Централния
депозитар” АД книга на
акционерите, което ограничава свободното разпореждане на ответника длъжник със
същите в кратък срок за покриване на задълженията му към кредиторите. С оглед на горното, включването към
31.12.2020 г. на балансовата стойност на инвестициите в размер от 73 307
хил. лева към краткотрайните активи не е безусловно и не може да се приеме за
определящо относно действителното финансово-икономическо състояние на ответното
дружество. Ако с оглед на горното стойността на инвестициите по баланса се
редуцира до номиналната стойност на акциите (6 311 147 бр. акции от
по 4 лева всяка една или обща номинална стойност 25 244 588 лева) и
се изключат другите вземания и парични средства на каса, както и се отразят
неосчетоводените публични вземания към НАП, то коефициентите за ликвидност
силно се влошават. При
този вариант към 31.12.2020 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,3905,
коефициентът на бърза ликвидност е 0,3905, коефициентът на незабавна ликвидност
е 0,000, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0000.
За изчерпателност на изложението следва да се разгледа и позоваването на молителя на законоустановените презумпции по чл. 608, ал. 3 и 2 от ТЗ.
В случая молителят се позовава и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че задълженията на ответното дружество към молителя не са платени, т.е. ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията към молителя. Това е израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие и предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл.608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не обори същата. Липсата на представени от ответника доказателства за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи, с които ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, обосновава този извод. С оглед на горното съдът намира, че в случая са налице изискуемите предпоставки на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
В случая молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по търговска сделка, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че последният обявен ГФО на ответното дружество е за 2011 г. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч (обн. ДВ, бр. 95/08.12.2015 г.), търговските дружества представят чрез заявление за обявяване в Търговския регистър годишния си финансов отчет в срок до 30 юни на следващата година, т.е. за ГФО за 2017 г. срокът е изтекъл на 30.06.2018 г. и за ГФО за 2018 г. срокът е изтекъл на 30.06.2019 г. Съгласно § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, през 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1 от ЗСч се удължават до 30.09.2020 г., т.е. срокът за заявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. на търговско дружество е удължен до 30.09.2020 г. В този срок няма представен годишен финансов отчет на ответното дружество за 2019 г. Следователно преди датата на подаване на разглежданата молба по чл. 625 от ТЗ (на 31.03.2021 г.) е бил изтекъл срокът за подаване в Търговския регистър на ГФО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на ответното дружество, които няма данни да са заявени за обявяване. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ.
При така направения анализ и от заключенията на вещото лице, както и с оглед липсата на данни за финансови отчети за периода 31.12.2014 г. – 31.12.2019 г., съдът намира, че ответното дружество не развива търговска дейност, от която да отчита приходи и от които да могат да бъдат удовлетворени в кратък срок краткосрочните задължения на ответното дружество. Отчетените показатели към 31.12.2020 г. и съответно счетоводния резултат печалба не се дължи на приходи от търговската дейност на ответното дружество, а се дължи на счетоводно отписване от страна на ответника на задължения към негови кредитори, което е спорно при липса на насрещни документи за това. В подкрепа на този извод са и нулевите стойности на коефициентите на ефективност на приходите и на коефициентът на рентабилност на приходите от продажби за 2020 г., изчислени в експертизата. Това сочи на извод, че ответното дружество не е реализирало приходи от търговска дейност, съответно от продажби. С оглед на това съдът намира, че е налице сериозно влошаване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество, което не се е подобрило и към 31.12.2020 г. предвид липсата на търговска дейност. А при при изключване от актива на несъбраните от седем години други вземания и паричните средства на каса, както и при редуциране на стойността в раздел “Инвестиции”, коефициентите за ликвидност и към 31.12.2020 г. силно се влошават. Ответното дружество не може да посреща с краткосрочните си активи краткосрочните си задължения, декапитализирано е и е зависимо от кредиторите си. Това състояние е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период. Съдът приема, че ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответното дружество “Ю.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Ю.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното си имущество да покрие задължения към кредиторите си, което състояние да е трайно. Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и отчита трайното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си по търговска сделка към молителя към 16.01.2017 г. (датата, следваща падежа по договора за заем – 15.01.2017 г.). Към тази дата се установява, че ответното дружество има изискуеми задължения по търговска сделка към молителя, които не е изплатило/погасило и това не се дължи на временни затруднения. С оглед на приетото към 15.07.2014 г. и непредставянето от ответника на годишните финансови отчети за 2016 г. и за 2017 г., следва да се приеме съгласно чл. 161 от ГПК, че към 16.01.2017 г. финансово-икономическото състояние на ответното дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения, свързани с търговската му дейност, и е неплатежоспособно.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 200 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 18.01.2022 г. от 12,00 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
Предвид посоченото в допълнителното заключение от 29.11.2021 г. по съдебно-счетоводната експертиза, че няма връзка с управителя на ответното дружество и съответно данни за наличността на посочените в баланса на дружеството към 31.12.2020 г. парични средства на каса, то не може да се направи извод, че ответникът разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които могат да послужат за това в кратък срок. С оглед на горното и за да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл. 629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 6 000 лева (шест хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ вр. с чл. 77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 250 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, молителят претендира разноски по делото в размер на 1 210,80 лева, които които 1 200 лева – депозит за вещо лице и 10,80 лева – нотариална такса за препис от договор за заем. С оглед изхода на спора съдът намира, че в полза на молителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 16.01.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Р.П.Т. в размер на 1 200 лева (хиляда и двеста лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, което следва да се проведе на 18.01.2022 г. от 12,00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА на
основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ вр. с чл. 77 от ГПК “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, да
заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, да заплати на “П.И.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** 210,80 лева (хиляда двеста и десет лева и осемдесет стотинки)
– разноски по делото пред СГС.
УКАЗВА на
кредиторите на “Ю.” ЕООД, ЕИК
********, в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, да предплатят по сметката на Софийския градски съд
сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща начални разноски в
производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл.
629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства,
удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Ю.” ЕООД, ЕИК ********, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :