Р Е Ш Е Н И
Е
№581
гр. Велико Търново, 16.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, пети състав, в публично заседание на тридесети
януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М. Данаилова
при
участието на секретаря С.А. разгледа докл***аното от съдия Данаилова адм.
дело № 768/2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 25, ал. 3 от
Закона за управление на агрохранителната
верига.
Настоящето дело е образувано по жалба ЕТ Димитър Тончев, гр. ***,
чрез ***. М.Т. от САК против Заповед № 1993/27.11.2023г. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново, с която е спряна
част от дейността на обект – дистрибуцията на замразени заготовки от раздробено
и нераздробено птиче месо (пилешки шницели и пилешки хапки), считано от
27.11.2023г.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон. В разрешените
документи се твърди да е изрично посочено, че жалбоподателят може да продава замразено,
раздробено месо, за което е спряна дейността му с процесната заповед. Счита, че
не е извършил никакво нарушение на законните правила, тази дейност е разрешена
за извършване, поради което не са били налице основания за издаване на процесната
Заповед № 1993/27.11.2023 година за спиране част от дейността на обекта. Впоследствие
се оказало, че детето със съмнения за салмонела не е болно от тази болест и
съвсем неоснователно са спрени от продажба определени стоки. Наложената санкция
намира несъразмерно висока, при положение че не са извършени никакви нарушения
на законовите правила. Моли да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло
заповедта.
Ответната страна – Директор на Областна дирекция
по безопасност на храните Велико Търново не заема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от заявление вх.
№ 2298/27.04.2021г. за регистрация/одобрение на обект за производство,
преработка и/или дистрибуция с храни ЕТ „Димитър Тончев“ е регистрирал павилион
за продажба и производство на място на тестени изделия с адрес гр. Елена, ул.
„Паисий Хилендарски“ № 2. Като дата на започване на дейността е посочена
10.05.2021г.
В Приложение № 1 към
заявлението за регистрация на обект, като неразделна част Списък на групите
храни, в Група „Месо и месни продукти“ от Птиче
месо са избрани варени и/или варено-пушени малотрайни колбаси от птиче
месо; варени и/или варено-пушени продукти нераздробено птиче месо. Група „месо
от домашни копитни животни“ са избрани заготовки от раздробено месо –
замразени; варени и или варено-пушени малотрайни колбаси; варени и/или варено
пушени продукти от нераздробено месо; трайни варено-пушени колбаси.
На 23.11.2023г. в РЗИ
– Велико Търново е съобщен с бързо известие случай на салмонелоза на Божидар
Йовчев Иванов на 13 г. от гр. Елена. Детето е ученик в СУ „Иван Момчилов“ и по
негови данни в деня преди началото на оплакванията е консумирал храна (пилешки
хапки), предлагана в лавката на училището. Не са регистрирани други случаи.
Направено е изследване на контактни лица в семейството и класа.
С констативен
протокол от 24.11.2023г. е проверено съответствието на хигиенните изисквания
при предлагането на храните с изискванията на Закона за храните. Констатирано е
наличието на 2 пакета по 1 кг. Замразен пилешки шницел, произведен от „Сами –
М“ ЕООД, които се съхраняват правилно. В момента на проверката не се приготвят
и съхраняват пилешки хапки, но според представения търговски документ, такива
са били доставени на 20.11.2023г. Наличните храни са в срок на годност и се
съхраняват при указаните от производителите условия и температури. Хладилните съоръжения са достатъчни за
безопасното съхранение на охладените и замразени храни.
С Акт за вземане на
проби № 1299/24.11.2023г. е взета проба от Павилион за продажба и производство
на място на тестени изделия ЕТ „Димитър Тончев“, гр. Елена, ул. „Паисий
хилендарски“ № 2 от птици и птичи продукти – панирани пилешки шницел замразен,
партиден № L23447, замразен на
07.11.2023г., най-добър до 03.05.2024г., общо 2 бр. х 1 кг. С протокол за
изпитване № 2518/27.11.2023г. изследването по БДС не установява наличие на
салмонела в птици и птичи продукти – панирани пилешки шницел замразен.
С Акт за вземане на
проби № 1290/24.11.2023г. е взета проба от Павилион за продажба и производство
на място на тестени изделия ЕТ „Димитър Тончев“, гр. Елена, ул. „Паисий
хилендарски“ № 2 от отривки от повърхности – работен плот; откривки от
повърхности – щипки за храна; отривки от повърхности – купа; отривки от
пъвърхности – нож. С протокол за изпитване № 2519/27.11.2023г. изследването по
БДС не установява наличие на салмонела по тези повърхности.
Констатираното
в хода на проверката е квалифицирано като нарушение на чл. 28, т. 1 от Закона за храните. На
основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАВ
и чл. 138, § 2,
буква "и" от Регламент (ЕС) 2017/625 на "Манастира
Свищов" ООД е съставена Заповедта № 1993/27.11.2023 г. за спиране на част от
дейността, а именно: дистрибуцията на замразени заготовки от раздробено и нераздробено птиче
месо (пилешки шницели и пилешки хапки), считано от 27.11.2023г.
Заповедта за спиране на част от
дейността на ЕТ „Димитър Тончев“
е връчена при съставянето й на 27.11.2023 г., като недоволен от
него той я е
оспорил пред Административен съд Велико Търново.
В
хода на съдебното производство
като доказателства са събрани всички материали от административната преписка, изпратена с писмо изх. № 1541/14.12.2023 г. е
изпратена административната преписка от ОДБХ – Велико Търново
и представените от страните допълнително книжа в подкрепа на твърденията им - копие на удостоверение за
регистрация на търговски обект № 2298/28.04.2021 година – извадка от регистъра
на обектите за обществено хранене.
Настоящият съдебен състав, въз основа на
приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на
страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:
Предявената жалба е редовна и допустима –
отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл.
149, ал. 1 от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ
за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.
По
същество жалбата е основателна, тъй като оспорената заповед за спиране на част от дейността на жалбоподателя
е валидна, но незаконосъобразна.
Съдът
счита, че оспорената Заповед № 1993/27.11.2023г.
на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново, с
която е спряна част от дейността на обект – дистрибуцията на замразени
заготовки от раздробено и нераздробено птиче месо (пилешки шницели и пилешки
хапки) е издадена от компетентен орган по следните мотиви:
Според разпоредбата на член 3, § 3 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите
официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на
законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно
здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на
растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти
(ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005,
(ЕО) № 1069/2009,
(ЕО) № 1107/2009,
(EС) № 1151/2012,
(ЕС) № 652/2014,
(EС) 2016/429
и (EС) 2016/2031
на Европейския парламент и на Съвета, регламенти
(ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009
на Съвета и директиви
98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти
(ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004
на Европейския парламент и на Съвета, директиви
89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение
92/438/EИО на Съвета (Регламента) "компетентни органи" за
целите на този акт на общностното право са а) централните органи на държавата
членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите
официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в
член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в)
когато е целесъобразно – съответните органи на трета държава.
Съдът
намира, че заповедта е
формално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2
от АПК, постановена
е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила
по чл. 146, т. 3
от АПК, което е довело и до нейната
материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона.
Процесната заповед е властнически акт,
чрез който се прилага административна принуда – спиране на извършването на
определена дейност на засегнатото лице заради извършено нарушение и/или заради
предотвратяването на такова нарушение. Предвид тази характеристика на
разпореждането, съобразими са изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Съдът намира, че изискването, установено в разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК относно правните
основания за издаване на акта не е спазено за процесната заповед,
макар и последното да представлява утвърден със Заповед №РД 11-1696/24.7.2020
г. на изпълнителния директор на БАБХ типизиран и клиширан образец.
Като нарушена норма в
заповедта е посочен чл. 28, т. 1 от ЗХ. Съгласно същата компетентният орган по чл. 23, ал.
2, т. 1 или 2
вписва в регистъра по чл. 24, ал. 1
или 2 следната информация за обектите: 1. име или наименование на
бизнес оператора, извършващ дейност по чл. 26, ал. 1,
4
и 5, адрес на управление и единен идентификационен код по Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
или еквивалентни данни на бизнес оператора, регистриран в друга държава –
членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство. Същата не е нарушена, тъй като безспорно ЕТ е вписан в регистъра като оператор. Може да се
гадае, че органът е имал предвид т. 3. вид на дейността в
обекта или дейността по чл. 26, ал. 4
и 5 или т. 4. информацията по чл. 26, ал.
2, т. 5, 6, 10, 12 и 13,
които касаят видове дейности, извършвани в обекта и свързаните с тях дейности –
когато е приложимо и групи храни, включително подгрупи храни, които ще се
произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта, но нормативно позоваване
на тези норми не се намира в оспорената заповед. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗХ за регистрация на обект за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на
бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент
(ЕО) № 852/2004 бизнес операторът подава до съответния компетентен
орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2
заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на Българската агенция
по безопасност на храните, съответно от министъра на здравеопазването, като
заявлението съдържа най-малко: 1. име и адрес, съответно наименование, седалище
и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
или еквивалентен документ за регистрация в друга държава – членка на
Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство; т. 4. видове дейности, извършвани в обекта и свързаните с тях дейности –
когато е приложимо; т. 5.
групи храни, включително подгрупи храни,
които ще се произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта. В оспорената заповед няма позоваване обаче на цитираните
норми.
При основанията за издаване на акта е посочена и нормата
на чл. 26, ал.
13 от Закона за
храните, което допълнително внася още по-голяма
неяснота за констатациите на органа и създава объркване кои са възприетите от
него правни основания за издаване на акта, за доказването на които тежестта
лежи върху него и това е недвусмислено указано от съда още с Определението от
04.01.2024 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. Съгласно чл. 26, ал. 13 от Закона за храните
комисия, определена от компетентния орган, извършва проверка на място за
съответствието на обекта с нормативните изисквания в 30-дневен срок от
вписването по ал. 7, т. 2 – за обектите за производство и преработка на храни,
и в 60-дневен срок – за обектите за дистрибуция на храни и констатира
несъответствие с нормативните изисквания при проверката по ал. 9, в зависимост
от тежестта на нарушенията: 1. комисията издава предписание и определя срок за
привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и
по-дълъг от три месеца от датата на връчване на предписанието, или 2.
компетентният орган, въз основа на становище на комисията, издава заповед за
спиране дейността на обекта – при възникнала непосредствена и голяма
опасност за здравето на хората или животните.
Оспореният акт не се
позовава на случая със съмнение за салмонелоза, пробите за която безспорно са
били отрицателни. Според
текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е дейността на обект –
дистрибуцията на замразени заготовки от раздробено и нераздробено птиче месо
(пилешки шницели и пилешки хапки), което представлява неодобрена и
нерегистрирана дейност, тъй като съхранението на замразени заготовки от
раздробено и нераздробено птиче месо не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1
от ЗХ дейност, извършвана в обекта.
В
случая видно от представената от самия жалбоподател извадка от регистъра на обектите за обществено хранене (л. 33 от делото) и
Приложение № 1 (л. 16 от делото) към Заявление за регистрация на търговски
обект № 2298/28.04.2021 година е, че в Група „Месо и месни продукти“ от Птиче месо
регистрация има само за варени и/или варено-пушени малотрайни колбаси от птиче
месо; варени и/или варено-пушени продукти нераздробено птиче месо. Претендираните
за разрешени от страна на жалбоподателя заготовки от раздробено месо –
замразени са в Група „месо от домашни
копитни животни“, които са различни от птиче месо. По отношение на
заготовки от нераздробено месо – замразени жалбоподателят не е включил в
списъка на регистрираните храни никоя от групите в „месо и месни продукти“. При
това положение е спряна част от дейността на обект – дистрибуцията на замразени заготовки от
раздробено и нераздробено птиче месо (пилешки
шницели и пилешки хапки), считано от 27.11.2023г., тъй като видно от
представените по делото доказателства същият няма вписани такива в регистъра за
дейност на обект № 2298 по заявлението си от 28.04.2021г. до Директора на ОДБХ
Велико Търново. По отношение на птичето месо разрешени са само варени и/или варено-пушени малотрайни колбаси от птиче месо; варени и/или варено-пушени продукти от
нераздробено птиче месо, които не са
замразени. В същото време обаче взетите с Акт за вземане на проби № 1299/24.11.2023г. и Акт
за вземане на проби № 1290/24.11.2023г не установяват наличие на салмонела в
птици и птичи продукти – панирани пилешки шницел замразен. Не е налице възникнала
непосредствена и голяма опасност за здравето на хората.
Като основание за спиране на част от дейността на обекта
е посочен чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната
верига, който гласи, че ръководителите на
съответните ведомства по чл. 7, ал. 1,
в рамките на тяхната компетентност, или оправомощени от тях длъжностни лица
издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност
по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и
други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или
регистриран по съответния ред. В настоящия
случай не е спорно, че ЕТ „Димитър Тончев“ е оператор, регистриран № *********
по удостоверение за регистрация № 2298/28.04.21г. в регистъра на обектите за
обществено хранене. Нормата визира обектът да не е одобрен или
регистриран по съответния ред, а не част от
неговата дейност или групи храни. В случая изобщо се касае за предлагане на
групи храни, които не са били вписани в заявлението, а не за дейност,
тъй като такава относно павилиона за продажба на място не е вписвана.
Порочното
индивидуализиране на допуснато нарушение чрез посочване на некоректна правна норма по същество е равносилно
на липса на такова. Не е посочена точна и конкретна правна норма, от която
произтича нарушеното правило, респ. неизпълненото задължение. Правната
квалификация на нарушението и посочването на нарушената правна норма в случая
не представлява посочване на материалноправното основание, въз основа на което
се проявяват разпоредените чрез акта правни последици, а е част от
обстоятелствата, които следва да бъдат налични, за да могат да бъда разпоредени
тези последици. От съдържанието на жалбата с категоричност се разбира, че
жалбоподателят не е наясно въз основа на какви обстоятелства е издаден този
акт. Той е уверен, че притежава разрешително за продажба на
пилешки хапки и шницели. С това се накърнява както
възможността на адресата на ПАМ да разбере какво нарушение му е вменено да е
извършил и да се защити адекватно срещу него, така и възможността на съда да
установи действително ли нормативната уредба регламентира изисквания, които не
са спазени.
Всъщност
липсата на конкретно и еднозначно посочени обстоятелства, наличието на които
следва да обуслови прилагането на точно разписана от закона (Регламента)
последица, е израз на формална незаконосъобразност на административния акт, тъй
като става въпрос за непълен и неясен предмет, който при спор за
законосъобразността на този административен акт се трансформира в предмет на
доказване. След като процесната мярка представлява ПАМ по чл. 138, § 2, буква
"и" и „й“ от
Регламента, то следва в обстоятелствената й част да се посочат фактическите
обстоятелства, които представляват неспазването на конкретни разпоредби,
което неспазване всъщност представлява несъответствието, което нормата на чл.
138, § 2, буква "и" във връзка с § 1 от Регламента има предвид.
От
всичко изложено, несъмнен е изводът, че компетентният орган не е предприел
необходимите действия по чл. 138, § 2 от Регламента, вр. чл. 24, ал. 1
от ЗУАВ с цел да се определят произходът и степента на
несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и не е приложил
подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира
несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие.
Когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат
предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно
операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Тоест, Регламентът
предоставя правна възможност за административния орган, който оперативно
самостоятелно може да прецени приложението на мерките по чл. 138, § 2 от
Регламента, в случая – да разпореди прекратяването за целесъобразен период от
време на всички или част от дейностите на съответния оператор. Следователно,
Регламентът не овластява компетентния орган на държавата – членка да прилага
мярката по чл. 138, § 2, буква "и" от Регламента безсрочно. От самото
изискване на разпоредбата следва, че тази мярка е временна и следва да е ограничена със срок. Целесъобразността на
продължителността на този срок действително е в рамките на дискреционната
власт на прилагащия мярката орган, но поставянето на срок за действието на разпореденото
е императивно условие, което следва да бъде съобразено от съответния
компетентен орган. Липсата на какъвто и да е определен от ответника срок на
действие на разпореждането противоречи на изискването на разпоредбата от
Регламента, на който това разпореждане се основава. Действията в условията на
дискреция не са безконтролни. Актът, с който се спира дейност на обект за
търговия с храни, е особено тежка принудителна административна мярка, която с
висок интензитет засяга неблагоприятно интересите на адресата. Ето защо органът
е длъжен не само аргументирано да посочи срок, но и да обоснове защо счита, че
в случая следва да се постанови спиране, като мотивирано прецени същността на
констатираните несъответствия по начин, по който на търговеца да стане ясно
какви коригиращи действия следва да предприеме за отстраняване на тези
несъответствия. Например да впише в
Списъка на групите храни дистрибуцията на замразени заготовки от раздробено и нераздробено птиче
месо (пилешки шницели и пилешки хапки).
Няма житейска логика в павилиона за тестени изделия в гр. Елена да могат да бъдат предлагани и продавани дистрибуцията на замразени
заготовки от раздробено и нераздробено свинско месо или меса от едър рогат
добитък (каквото безспорно съществува по регистрация), а да не може замразени
заготовки от раздробено и нераздробено пилешко месо (пилешки шницели и пилешки
хапки). Такива мотиви липсват в обжалваното
разпореждане. Липсата и непълнотата на изложените в акта мотиви затрудняват
извършването на преценка дали правото на оперативна самостоятелност е упражнено
в предоставените граници. Защо е избрано
спиране на дейността вместо предписание за отстраняване на констатираните
разминавания между вписаните групи храни.
Съгласно чл. 25, ал.
1 от ЗУАВ мерките
по чл. 24, ал. 1 се прилагат със: 1. предписание на длъжностното
лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138,
параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д"
от Регламент (EС) 2017/625; 2. разпореждане от длъжностното лице,
осъществяващо официален контрол – по чл. 138,
параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент
(EС) 2017/625; 3. заповед, издадена от ръководителя на съответното
ведомство по чл. 7 или оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния
нормативен акт по чл. 10 – 16
– по чл. 138, параграф 2, букви "е", "з", "й" и
"к" от Регламент (EС) 2017/625. При отстраняване на
нарушения, за които са приложени мерки по чл. 138,
параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, по чл. 24, ал. 2
и 4 и за които е издадено предписание за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от нарушението, контролният орган извършва
проверка и изготвя писмен запис със становище за прекратяване на съответната
мярка, копие от който се връчва срещу подпис на лицето, извършващо дейност по
агрохранителната верига или на упълномощен от него представител. При установено несъответствие компетентните органи предприемат:а)
необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на
несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и б) подходящи
мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира
несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Когато
вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид
естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно
операторите във връзка с осигуряването на съответствие.
След
като проверяваният обект е регистриран в БАБХ и има удостоверение за това, то не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАВ.
При това положение и предвид всичко изложено, съдът намира, че разрешението на
административния въпрос в случая не е съответно на целта, която преследва
законът с постановяването на актове от този вид, което по смисъла на чл. 146, т. 5
от АПК също е основание за отмяна на заповедта. С оспорената заповед
е нарушен и принципът на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 3
от АПК. Според този основен принцип административните органи
упражняват правомощията си добросъвестно и справедливо, административният акт
не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издава, а когато с него се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, следва да се
прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се
постига целта на закона.
По
горните съображения, процесната заповед следва да се отмени.
С
оглед на изхода от правния спор, своевременно направеното от жалбоподателя
искане за разноски и на основание чл. чл. 143, ал.
1 от АПК съдът следва да осъди БАБХ гр. София (юридическото лице, в
чиято структура се намира органът – ответник) да плати на жалбоподателя такива.
Сторените разноски за настоящото производство включват платена държавна такса
от 50 лева, който следва да се присъди на
жалбоподателя.
Процесуалният
представител на жалбоподателя също е направил
искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за ***окатурата на
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения. Приложено е и ***окатско
пълномощно, от което е видно, че на жалбоподателя се предоставя правна помощ от дъщеря му на основание чл.
38, ал. 1, т.3 от ЗА (л. 32 от делото).
Правото на ***оката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА ***окатът, оказал на
страната безплатна правна помощ, има право на ***окатско възнаграждение в
размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2. За да упражни правото си, ***окатът
следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие,
в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, от ЗА. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради
което на ***. М.Д.Т.
– дъщеря на жалбоподателя, следва да се присъдят
разноски в размер на 1000 – лева, определени по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на ***окатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЕТ Димитър Тончев, гр. ***,
чрез ***. М.Т. от САК, Заповед № 1993/27.11.2023г. на Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните Велико Търново, с която е спряна част от
дейността на обект – дистрибуцията на замразени заготовки от раздробено и
нераздробено птиче месо (пилешки шницели и пилешки хапки), считано от
27.11.2023г.
ОСЪЖДА БАБХ гр. София да заплати на ЕТ Димитър Тончев, ЕИК *********, гр. *** разноски в размер на 50
(петдесет) лв.
ОСЪЖДА
БАБХ гр. София да заплати на ***. М.Д.Т. от САК, личен персонален номер
**********
разноски в производството в размер на 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: