НОХД № 6/19г. МОТИВИ :
Подсъдимият С.А. *** е обвинен в това, че за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2018г.
след като е осъден с Решение № 409/31.08.2016г., влязло в законна сила на
02.12.2016г. по гр.д. № 172/16г. по описа на ОС гр.София, да заплаща чрез Г.Г.Ж.
***, като майка и законна представителка на роденото им дете А. С. А. месечна
издръжка в размер на 100лв, съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – общо 15 месеца, за които дължи сумата
от 1 496,77лв – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен
начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен, като на осн. чл.183, ал.3 от НК не му налага наказание,
тъй като до постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са
настъпили други вредни последици.
Подсъдимият се явява лично и с назначен
от съда на осн. чл.94, ал.1 ,т.9 от НПК защитник – адв.П.Г. от МАК. Признава се
за виновен по повдигнатото му обвинение, дава кратки обяснения, като представя
доказателства, че е заплатил дължимата издръжка на малолетното си дете, до
приключване на делото.
В пледоарията си защитникът на подсъдимият
адв.Г. моли съда да постанови присъда при условията на чл.183, ал.3 от НК, като
не му налага наказание, тъй като до приключване на съдебното следствие е
представил доказателства, че е внесъл дължимата сума и погасил задължението си
свързано със заплащане на издръжка.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимият е млад човек, който е
криминално проявен. Видно от приложената по делото Справка за съдимост е
осъждан с 8бр. влезли в сила присъди, като са му налагани различни по вид
наказания.
В началото на 2012г. подсъдимият се
запознал със св.Г.Ж., като заживял с нея на семейни начала. От съвместното им
съжителство на 26.03.2016г. им се родило дете А. Г. Ж. с ЕГН **********. Тъй
като двамата нямали сключен брак и след раждането на детето последното не било
припознато от подсъдимия, св.Ж. предявила пред Окръжен съд гр.София граждански
иск по чл.69 от СК. С Решение № 409 от 31.08.2016г. по гр.д. № 172/16г. СОС
признал за установено, че подсъдимият е биологичен баща на детето А.,
предоставил е упражняването на родителските права по отношение на същото на
майката, като е осъдил А. да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв,
считано от 18.03.2016г. ведно със законната лихва върху горната сума до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, както и да заплати
издръжка за минало време в общ размер от 1200лв, за периода от една година
преди завеждане на делото. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила
на 02.12.2016г.
Подсъдимият знаел за така постановеното
решение, както и за задължението си свързано със заплащане на издръжка на
своето малолетно дете, но въпреки това не го изпълнявал, както и не полагал
необходимите грижи за отглеждането и възпитанието му.
На 30.11.2017г. св.Г.Ж. депозирала в ЛРС
Жалба вх.№ 1475/30.11.2017г. против подсъдимия, за неизпълнение на задължението
му да заплаща месечна издръжка.
Съгласно заключението на вещото лице Н.
И. П., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно общата
стойност на дължимата месечна издръжка от подсъдимия, в размер на 100лв
месечно, за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2018г. или за 15 месеца, възлиза
на сумата от 1 496,77лв.
Горното се установява от фактическа
страна от направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което се подкрепя
изцяло от събраните в хода на ДП № 104/18г. по описа на РУ гр.Лом писмени
доказателства, приети и приобщени по съответния ред, както следва: Справка на
л.5,9,45; Жалба на л.11,25,28; Сведение на л.13,26,40; Обяснение на л.14,39;
Заверено копие от Решение № 409/31.08.2016 г. по ГД № 172/2016 г. по описа на
Окръжен съд-София на л.15-19, 41-43, 58-62; Разписка на л.20; Докладна записка
на л.47; Протокол за разпит на свидетеля
Г.Г.Ж. на л.49; Съдебно-счетоводна експертиза на л.51-52; Удостоверение за
родствени връзки на л.65-67; Удостоверение за декларирани данни на л.69; Писмо
НАП на л.77; Протокол за разпит на обвиняем на л.97; Справка за съдимост на л.98-107,
както и служебно изисканата актуална справка за съдимост и събраните в хода на
съдебното производство такива, а именно 3бр. разписки от „Изи Пей“.
В
хода на проведеното съдебно производство подсъдимият и св.Г.Ж. представиха
писмени доказателства - 3бр. разписки от „Изи Пей“, от които е видно, че А. е
превел на свидетелката, в качеството и на майка и законна представителна на
малолетното им дете общо сумата от 1 500лв, с което е изпълнил
задължението си от 1 496,77лв, представляващо дължимата от него издръжка
за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2018г.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е
престъпление, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква
нищо друго освен неплащането на присъдената издръжката. Съдът намира, че
повдигнатото с изготвеният обвинителен ат от ЛРП обвинение на подсъдимия за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК е доказано по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства, поради което и съдът го признава за виновен по повдигнатото му
обвинение.
В нормата на чл.183, ал.3 от НПК
законодателят е предвидил, че не се налага наказание на подсъдимия ако до
постановяване на присъдата е изпълнил своето задължение и не са настъпили други
вредни последици от това неизпълнение. Изрично е посочено, че тази разпоредба не се прилага
повторно. Кумулативните условия за приложение разпоредбите на ал.3 са четири:
1./ Деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е.да е заплатил на
пострадалия всички месечни вноски,които дължи;
2./ Заплащането да е преди постановяване
на присъдата от първата инстанция;
3./ За нуждаещият се да не са
настъпили други вредни
последици,т.е.неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя
пострадалия в особено затруднено материално положение;
4./ Деецът да не се е ползвал от
привилегията на този законов институт.
От събраните по делото доказателства е
видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е.изпълнена е
целта на закона - да се стимулира дееца да заплати възможно по скоро дължимата
издръжка, а по делото няма и данни малолетното дете да е изпаднало в особено
затруднено материално положение ,поради което и настоящият състав на съда намира,че
основанията на чл.183, ал.3 от НК са налице и на подсъдимият не следва да бъде
налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.
Предвид изложеното съдът след като
призна А. за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК не му
наложи наказание, съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189,
ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по смета на МВР София
направените в хода на ДП разноски в размер на размер на 152,49лв /сто петдесет
и два лева и четиридесет и девет стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на
бюджета на съдебната власт 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :