№ 271
гр. Стара Загора, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901265 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.266 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД
общо за сумата 93 831лв.
Ищците „Б.“ ЕООД и „П.“ ООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД
“Р.“ твърдят в исковата си молба, че на 03.08.2016г. между Община К. и
ДЗЗД „Р.“ е подписан Договор за инженеринг № Д 07-52 с предмет:
„Изпълнение на инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР във връзка с
реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради на територията на община К.-1-ви етап, по
обособена позиция № 1: „Многофамилна жилищна сграда с административен
адрес: гр. К., бул. ***“. Участници в неперсонифицираното дружество по ЗЗД
са “Б.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.Ц.Б. и „П.“ ООД,
ЕИК ***, представлявано от М.Г. Д.а. Неразделна част от договора е
количествено-стойностна сметка, в която са описани видовете дейности,
които изпълнителят се задължава да извърши по договора.
Сочи се, че общата стойност на строително-монтажните работи (СМР)
за обекта е в размер на 616 920,48 (шестстотин и шестнадесет хиляди
деветстотин и двадесет лева 048 ст.) с включен ДДС.
Твърди се, че на 01.03.2017г. между страните е подписан Акт обр. №1 за
1
установяване извършването на видовете СМР на обекта и тяхното
разплащане. На 29.05.2017г. е подписан Акт обр. № 2 за извършени СМР,
които е трябвало да бъдат платени от Възложителя.
В исковата молба се посочва, че за всички извършени строителни
дейности на обекта от Изпълнителя, Възложителят е заплатил сумата от 111
689,38 (сто и единадесет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева 038ст.) с
включен ДДС.
Сочи се, че с уведомление изх. № 155-34-208 от 22.05.2017 г. и
уведомление № 155-34-208 от 23.05.2017 г., Община К. информирала
Изпълнителя, че на основание чл.262, ал.2 ЗЗД разваля Договор за
инженеринг № Д07-52/03.08.2016 г. по негова вина, поради което ще усвои
внесената по договора парична гаранция, както и че на основание чл. 29 от
договора претендира Изпълнителят да заплати на Възложителя неустойка в
размер на 51 413,20 (петдесет и една хиляди четиристотин и тринадесет лева
020 ст.).
Ищците посочват, че на 29.05.2017г. в присъствието на представители
на Възложителя и Изпълнителя, страните подписват Акт Обр. 10 за
установяване състоянието на обекта и спиране на строителството. Неразделна
част от Акта е Приложение № 1 с описание на извършените СМР на обекта.
Посочват също, че по искане на ищците в Районен съд -К. е образувано
производство по реда на чл. 207 ГПК - ч.гр.д. № 1732 по описа на съда за
2017г. В производството по делото съдът приел съдебно-техническа
експертиза, която установила, че стойността на извършените от ДЗЗД „Р.“
СМР на обекта (към датата на подписване на Акт Обр. 10 - 29.05.2017 г.), по
договорени цени, е в размер на 249 353 (двеста четиридесет и девет хиляди
триста петдесет и три) лева с включен ДДС.
Твърди се, че на основание чл. 266 от ЗЗД за ищците е налице правен
интерес да претендират плащането на сумата от 137 663,62 (сто тридесет и
седем хиляди шестстотин шестдесет и три лева и 62ст.) с включен ДДС, която
представлява стойността на извършените от Изпълнителя, но незаплатени от
Възложителя СМР на обекта.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди Община К., ЕИК
*** да заплати на “Б.” ЕООД, ЕИК *** и „П.“ ООД, ЕИК *** - съдружници в
Обединение „Р.“, частично сумата от 68 831,50 (шестдесет и осем хиляди
2
осемстотин тридесет и един лева и 50 ст.) от общо дължимата сума в размер
на 137 663,62 (сто тридесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и три лева
и 62ст.) с включен ДДС, която представлява стойността на извършените, но
незаплатени СМР по Договор за инженеринг № Д 07-52/03.08.2016г., с
предмет: „Изпълнение на инженеринг - проектиране и изпълнение на СМР
във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на община К.
- I-ви етап, по обособена позиция № 1: „Многофамилни жилищна сграда с
административен адрес: гр. К., бул. ***“, заедно със законната лихва върху
сумата от момента на завеждане на исковата молба до окончателно плащане.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди Община К., ЕИК
*** да заплати на “Б.” ЕООД, ЕИК *** и „П.“ ООД, ЕИК *** - съдружници в
Обединение „Р.“ сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, която
представлява внесена гаранция по договора, заедно със законната лихва върху
сумата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане, както и да осъди Община К. да заплати на ищците разноските в
настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът Община К. заявява, че счита
иска за недопустим, тъй като не е налице процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск и Община К. не е надлежна страна в процеса,
като излага съображения за това.
Сочи, че договор за инженеринг № Д07-52/03.08.2016 год. от който
ищците претендират да черпят права е сключен от Община К., като
представляваща „СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ „К., бул.*** с код по
БУЛСТАТ: ***, с адрес гр.К. бул. *** въз основа на Договор за поръчка от
01.06.2015 год. с Per. № Д09-21/01.06.2015 год., с който е възложено на
Община К. да представлява сдружението при участието му в Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Въз
основа на това възлагане, Община К. сключила тристранен договор за целево
финансиране №ЕЕ 1023/22.06.2015 год. с „Б.“ АД и Министерски съвет на
Република България, в полза на сдружението за Техническо и енергийно
обследване, проектиране, оценка на съответствието, изпълнение на СМР,
упражняване на авторски надзор, строителен надзор, инвеститорски контрол и
3
въвеждане в експлоатация на сградата, собственост на участниците в
сдружението. За изпълнение на тези възложени й задължения Община К.
провела Обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки и
сключила договор за инженеринг (Проектиране и строителство) № Д07-
52/03.08.2016 год. с ДЗЗД „Р.“ с ЕИК: *** с участници в обединението „Б.“
ЕООД, гр.С., с ЕИК: *** и „П.“ ООД, гр.С., с ЕИК: ***. Твърди се, че още в
преамбюла на договора изрично е записано, че Община К. сключва договора в
качеството си на отговарящ за цялостното техническо и финансово
администриране на Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради на територията на община К.. Последното
обстоятелство било и публично известно поради рекламната кампания на
програмата, провеждана по всички национални медии. В този смисъл,
съобразно чл. 292, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след като
Община К. действа от името на доверителя си „СДРУЖЕНИЕ НА
СОБСТВЕНИЦИТЕ "К., БУЛ.***"“, като негов пълномощник, правата и
задълженията по Договор № Д07-52/03.08.2016 год., който е сключила с ДЗЗД
„Р.“ с ЕИК: ***, са възникнали направо за сдружението доверител. Според
ответника, материалноправната легитимация е на „СДРУЖЕНИЕ НА
СОБСТВЕНИЦИТЕ "К., БУЛ.***". Според ответника, сдружението е титуляр
на гражданското правоотношение. Счита, че искът спрямо Община К. е
недопустим поради липса на процесуална легитимация, което е положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за надлежното
упражняване правото на иск.
По отношение основателността на исковете, счита предявените искове
за неоснователни.
По отношение на иска за осъждане на Община К. да заплати на ищците
сумата от 68 831,50 лв., като частичен иск от сумата 137 663,62 лв.,
представляващи стойността на извършените, но неизплатени СМР по Договор
за инженеринг № Д07-52/03.08.2016 год. счита за безспорно обстоятелството,
че Община К. в качеството си на отговарящ за цялостното техническо и
финансово администриране на Националната програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на община К.
сключила договор за инженеринг (Проектиране и строителство) № Д07-
52/03.08.2016 год. с ДЗЗД Р.“ с ЕИК: *** с Участници в обединението „Б.“
ЕООД, гр.С., с ЕИК: *** и „П.“ ООД, гр.С., с ЕИК: *** на стойност 514
4
132,00 лв. без ДДС или 616958,40 с ДДС, в т.ч, 41 820,00 лв. с ДДС за
изготвяне на Инвестиционен проект и осъществяване на авторски надзор.
Сочи, се съгласно чл.7 от договора, ищците следвало да изпълнят
уговореното в срок от 60 дни, от които 15 календарни дни за проектиране,
който започва да тече от датата на подписване на договора и 45 календарни
дни за изпълнение на СМР, считано от съставянето на Акт обр. 2, т.е.
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа. Този протокол е съставен и подписан на 10.10.2016
год. и съответно срокът за изпълнение на СМР е до 24.11.2016год.
Твърди се, че в уговорения срок ищците не изпълнили предмета на
договора. На 20.03.2017 год. внесли актуализиран график за изпълнение на
СМР, които щели да стартират на 20.03.2017год. и заявили, че при
неизпълнение на графика били съгласни да прекратят договора по взаимно
съгласие. Въпреки, че договорът е за обществена поръчка и подобни
изменения не са допустими, ищците не изпълнили договора и в рамките на
новия график. Поради това, с едностранно уведомление от 23.05.2017 год.,
получено от ищците на 29.05.2017 год. Община К. развалила Договор за
инженеринг № Д07-52/03.08.2016 год. поради виновно неизпълнение от
страна на изпълнителя, като ги уведомила, че задържа дадената гаранция за
добро изпълнение и претендира уговорената в договора неустойка.
Посочва се, че във връзка с прекратяване на договора всички участници
в строителството - възложител, строител, строителен надзор, авторски надзор,
инвеститорски контрол, на 29.05.2017год. съставили и подписали Акт за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството -
Приложение № 10 към чл.7, ал.3, т.10 от Наредба № 3 (ДВ, бр. 72/2003 г.). В
него се установили всички извършени, приети и подлежащи на заплащане
видове работи, които били уговорени в договора. Съгласно този акт,
стойността на всичко изработено от ищците и прието от възложителя,
изчислено съобразно тяхната оферта е на стойност 164932,04 лв. Видно от
съставения протокол, не са приети редица работи поради тяхната негодност и
несъответствието им с техническите изисквания в строителството и
инвестиционния проект. Според ответника, протоколът е подписан без
възражения.
Ответникът сочи, че част от установената сума в размер на 111689,38
5
лв. с ДДС е изплатена на ищците с платежно нареждане от 24.03.2017 год. въз
основа на фактура № 2/01.03.2017 год. и Акт за установяване завършването и
разплащането на натуралните видове СМР №1/01.03.2017 год., за което
признават и ищците.
Сочи, че към момента на съставяне на Акт за установяване състоянието
на строежа при спиране на строителството - Приложение №10 към чл. 7, ал. 3,
т. 10 от Наредба № 3 (ДВ, бр. 72/2003 г.). е съставен и Акт №2/29.05.2017 год.
за установяване завършването и разплащането на натуралните видове СМР на
стойност 53 242,66 лв. Въз основа на него, ищците издали фактура на същата
стойност, Община К. изготвила необходимите документи и с писмо с № 55-
34-302/01.08.2017 год. поискала от „Б.“ ЕАД заплащане на сумата от 53242,66
лв. От изложеното е видно, че ищците са се съгласили с изпълнените и
подлежащи на разплащане видове работи и с тяхната стойност. Претендирали
са именно нея и не са имали възражения.
Посочва се, че на 14.08.2017 год. с писмо с № 55-34-233 отново
поискала от банката изплащане на тази сума в полза на ищците. В тази връзка
има продължителна кореспонденция между Община К., „Б.“ ЕАД и
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, като в
крайна сметка от МРРБ дали становище, че тъй като договорът е прекратен
по вина на изпълнителя, същият дължи неустойка, която съгласно чл.30 от
сключения договор може да бъде прихващана от дължимата цена.
Твърди, че искът за заплащане на извършени СМР е неоснователен, тъй
като тази сума е приспадната от дължимата от ищците неустойка по договора.
Община К. е уведомила ищците за претендираната неустойка с писмо с №
155-34-208/22.05.2017 год.
Ответникът заявява, че ищците обосновават размера на иска си въз
основа на експертиза, изготвена по ч.гр.д. № 1732/2017 год. по описа на PC К.,
но тя нямала доказателствена стойност, тъй като е изготвена от вещото лице,
съвместно с представител на ищците, видно от Протокола от проведено
заседание по делото на 02.08.2017 год., и двамата били замерили някакви
количества. За установяване на действително извършените и приети от
възложителя СМР е съставен надлежен протокол Акт № 2/29.05.2017 год. за
установяване завършването и разплащането на натуралните видове СМР,
съобразно уговореното в чл. 38 от Договора, който е и официален
6
свидетелстващ документ. Счита, че това са приетите и подлежащите на
заплащане видове СМР. Счита, че неизпълнени или изпълнени лошо видове
работи не били приети и не следва да бъдат заплатени, защото не са полезни
за възложителя.
Твърди, че освен това в процесната експертиза вещото лице е
изчислявало стойността на СМР, като автоматично към получената сума е
прибавила 10% непредвидени работи, което, според ответника, противоречи
на уговореното в договора и на житейската логика. В чл. 4, ал.2 от договора
изрично е записано, че непредвидените разходи се констатират, изпълняват и
разплащат въз основа на корекционни таблици, подписани от двете страни, а
когато се касае за работи извън КСС, съгласно ал. 3 на същия член,
извършените СМР се заплащат по единични цени на ценообразуващите
показатели от ценовото предложение на участника. В настоящия случай
нямало никакви, дори косвени данни, нито твърдения на ищците, че има
извършени непредвидени разходи, но вещото лице ги било включило в
експертизата си.
По отношение на иска за осъждане на Община К. да заплати на ищците
сумата от 25 000 лв., представляваща внесена гаранция по договора, ведно със
законната лихва, ответникът заявява, че този иск е изцяло неоснователен.
Съгласно чл.22 от Договор № Д07-52/03.08.2016 год. за обезпечаване
изпълнението на договора, ищците внесли по сметка на Община К. гаранция
под формата на парична сума в размер на 5% от общата стойност на договора.
Тъй като договорът е прекратен поради неизпълнение по вина на
изпълнителя, съгласно чл. 24 от процесния договор, възложителят имал право
да усвои цялата или част от гаранцията в случай на неизпълнение на някое от
задълженията на изпълнителя. Заради неизпълнението на договора Община К.
задържала гаранцията.
Посочва, че във връзка с предявения иск за заплащане на сумата от 68
831,50 лв., като частичен иск от сумата 137 663,62 лв. представляващи
стойността на извършените, но неизплатени СМР по Договор за инженеринг
№ Д07-52/03.08.2016 год. в случай, че искът бъде уважен в някаква част,
прави изрично възражение за прихващане на претендираната сума със сумата,
представляваща дължима от ищците неустойка за забава, уговорена в чл.29 от
договора в размер на 10 % от общата сума по договора или 61 695,84 лв.
7
Сочи, че съгласно чл. 29 от договора при забава за завършване и
предаване на изпълнението, изпълнителят дължи неустойка за забава в размер
на 0,5 % от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10% общо,
освен ако забавата е по вина на възложителя. Тъй като изпълнителят е
изпаднал в забава още на 24.11.2016 год., за която възложителят няма никаква
вина, то той дължи неустойка. Към момента на прекратяване на договора -
29.05.2017 год. забавата далеч надхвърляла 10% от стойността на договора,
поради което е налице основание за претендиране на уговорената неустойка в
пълен размер.
Моли съда да остави без разглеждане предявените искове от „Б.“ ЕООД,
гр.С., с ЕИК: *** и „П.“ ООД, гр.С., с ЕИК: *** с която са обективно и
субективно съединени два иска против Община К. - за осъждане на Община
К. да заплати на ищците сумата от 68 831,50 лв., като частичен иск от сумата
137 663,62 лв., представляващи стойността на извършените, но неизплатени
СМР по Договор за инженеринг № Д07-52/03.08.2016 год., ведно със
законната лихва и осъждане на Община К. да заплати на ищците сумата от 25
000 лв., представляваща внесена гаранция по договора, ведно със законната
лихва, като недопустими.
В случай, че приеме, че същите са недопустими, моли съда да отхвърли
същите като неоснователни и недоказани.
Моли съда да присъди в полза на Община К. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
В допълнителна искова молба ищците оспорват твърденията на
ответника, че исковата молба следва да бъде предявена срещу Сдружение на
собствениците гр.К., бул. ***", тъй като правата и задълженията по
сключения Договор № Д 07-52/03.08.2016 г. между община К. и ДЗЗД „Р." са
възникнали само за сдружението на собствениците, а не за общината, като
напълно несъстоятелни поради факта, че никога не са били в договорни
отношения със сдружението на собствениците за извършване на СМР в
жилищния блок, а страна по договора е Община К.. Претенцията е за
заплащане на дължимо възнаграждение по договор, сключен между ищеца и
ответника, а не с трето лице. Поради това считат, че възраженията на
ответника за липсата на процесуална легитимация по делото са напълно
8
неоснователни и необосновани.
По отношение възраженията за основателността на иска посочват, че на
03.08.2016 г. се сключва Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016 г.
между община К. и ДЗЗД „Р." с предмет: „Изпълнение на инженеринг -
проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради на територията на община К. - първи етап, по обособени
позиции за Обособена позиция № 1 „Многофамилна жилищна сграда - с
административен адрес: гр. К., бул. ***. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
стойността на СМР за обекта е в размер на 522 853, 09 (петстотин двадесет и
две хиляди осемстотин петдесет и три лева 09 ст.) с включен ДДС, като
допълнително са предвидени разходи за изготвяне на работен проект в размер
на 41820 (четиридесет и една хиляди осемстотин и двадесет) лева с ДДС.
Според клаузите на договора, основно задължение на изпълнителя е
извършването качествено и в срок на договорения обем СМР, а на
възложителя - заплащане в срок до 30 календарни дни след приемане на
изготвения проект по всички части на изпълнените дейности. Според ищеца,
Община К. не спазила никакви срокове по плащанията по договора. Сочи, че
според чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора, възложителят е длъжен да оказва на
изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на договора. На
10.10.2016 г. е подписан Акт обр. 2 за откриване на строителната площадка,
като след това изпълнителят започва действия по изпълнение на договора.
Съгласно чл. 5, ал. 1, той има право на авансово възнагрждение в размер на
30% от сумата за изпълнение на строителството в срок до 30 календарни след
представяне на фактура и гаранция за цялата стойност на авансовото
плащане. Изпълнителят издава фактури №1 и №2 от 01.03.2017 г. за плащане
на изпълненото до момента - общо в размер на 111 689.38 (сто и единадесет
хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 38 ст.) и получава плащане от
възложителя. В същото време, след откриване на строителната площадка,
изпълнителят извършва строителните дейности, съгласно приетия линеен
график и в периода от 17.10.2016 г. до 20.05.2017 г. съставя 10 броя Акт обр.
12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, и за
постигането на изискванията на проекта за извършените дейности, подписани
и от представител на възложителя. По неясни за ищците причини за тях е
отказано плащане от възложителя.
9
Сочи, че съгласно чл.5, ал.1 от договора, изпълнителят има право на
междинни плащания в размер до 80% от стойността на договора в срок до 30
дни след представянето на протокол обр. 19 за действително извършени и
подлежащи на разплащане видове работи. Счита, че възложителят не е
изпълнил основни задължения по договора - да оказва необходимото
съдействие на изпълнителя, както и не е заплащал в срок извършените СМР.
Вместо това той правел опит да черпи права от виновното си поведение и
обвинявал изпълнителя в забава по договора. По негово искане, на
29.05.2017г., бил подписан Акт обр. 10 за установяване състоянието на обекта
и спиране на строителството. От представените писмени доказателства по
делото било видно, че към датата на спиране на строителството на обекта,
изпълнителят е получил плащане за по-малко от 20 % от стойността на
строителството по договора. Съгласно приетата съдебно-техническа
експертиза по ч.гр.д. № 1732/2017 г. по описа на PC - К. – изпълнителят бил
изпълнил СМР на обекта общо в размер на 249 353 (двеста четиридесет и
девет хиляди триста петдесет и три) лева с включен ДДС, което
представлявало 45% от стойността на строителните дейности по договора.
Ищците сочат, че на 22.05.2017 г. и 23.05.2017 г. възложителят изпратил на
изпълнителя две последователни уведомления за разваляне на договора и
усвояване на внесената гаранция. В уведомление № 155-34- 208 от 23.05.2017
г. възложителят твърдял, че на обекта са били изпълнени 21,36% от СМР,
което, според ищците, се опровергавало от приетата по ч.гр.д. № 1732/2017 г.
на PC - К. съдебно-техническа експертиза, където бил посочен точният обем
на видовете СМР, извършени от изпълнителя към 29.05.2017г., както и
тяхната стойност по договорените цени, съгласно договора - 249 353 (двеста
четиридесет и девет хиляди триста петдесет и три) лева с включен ДДС. В
уведомлението възложителят твърдял, че изпълнителят не е спазил посочения
в договора срок за изпълнение. Ищците посочват, че предпоставка за забавата
на изпълнителя било неизпълнението на основни задължения от възложителя
по договора. Посочват, че на 29.05.2017 г. страните подписвали Акт обр. 10 за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. В акта
били отбелязани стойността и видовете СМР, извършени от изпълнителя към
този момент. В забележка, в края на акта, били изброени допълнителните
видове строителни дейности, изпълнени от строителя, които не били
остойностени. Поради предсрочното прекратяване на договора между
10
страните, както и с цел да защитят в най-голяма степен своя интерес, ищците
образували производство по реда на чл. 207 от ГПК в PC - К..
Ищците заявяват, че в производството по делото е приета съдебно-
техническа експертиза, която не е оспорена от представителя на ответника, и
в която съдът приел, съгласно заключението на вещото лице, че общата
стойност на изпълнените СМР на обекта от ищците е в размер на 249 353
(двеста четиридесет и девет хиляди триста петдесет и три) лева с включен
ДДС. Заявяват, че твърденията на ответника в отговора, че „изработеното от
строителя е на стойност 164 932,04 (сто шестдесет и четири хиляди
деветстотин тридесет и два лева и 04 ст.) не отговаря на истината и се
опровергава от техническата експертиза. Оставали голословни и неговите
твърдения, че „не са били приети редица работи поради тяхната негодност и
несъответствието им с техническите изисквания в строителството и
инвестиционния проект." Ищецът твърди, че по време на изпълнение на
договора не е спирал строителството и в периода от 17.10. 2016 г. до
26.05.2017 г. били приети 17 броя акта за извършени видове строителни
дейности на обекта.
Ищците твърдят, че в хода на строителството е получено от
възложителя плащане само по две фактури на обща стойност 111 689,38 (сто и
единадесет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 38 ст.) - фактура №
1/01.03.2017 г. и фактура № 2/01.03.2017 г. за изпълнени СМР. Възложителят
не бил заплатил в срока по договора за изготвяне на работния проект във
всички части, за което съгласно чл. 4, ал 1 от договора било предвидено
допълнително плащане, извън стойността на СМР, в размер на 41 820
(четиридесет и една хиляди осемстотин и двадесет) лева с ДДС. Изпратената
на 29.05.2017 г. от ищците фактура, на стойност 53242,66 лева,
представлявало неизплатеното възнаграждение за СМР при прекратяване на
договора, съгласно Акт обр. 10 и Приложение № 1 към акта. Липсвало
изрично волеизявление на изпълнителя, че няма претенции относно
стойността на платените СМР за обекта. Поради тази причина ищците считат
за несъстоятелно твърдението на ответника, че искът за заплащане на
извършени СМР е неоснователен, тъй като сумата е приспадната от
дължимата неустойка по договора. На първо място, в отговора на исковата
молба никъде не се съдържало искане от ответника за заплащането на
неустойка, както и конкретния й размер. На следващо място липсвало
11
волеизявление на ответника за прихващане по реда на чл.103 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищците сочат, че приетата техническа експертиза по ч.гр.д. №1732/2017
г. по описа на PC – К. е изготвена от назначения от съда експерт.
Експертизата била приета в съдебно заседание по делото, на което присъствал
представител на община К., който имал възможност да зададе въпроси на
вещото лице, както и да му постави допълнителни задачи в случай, че не е
бил доволен от изготвеното заключение.
По отношение възражението на ответника по искането за
възстановяване на внесената гаранция смятат, че тъй като договорът е
развален неоснователно, ответникът дължи връщане на внесената от ищеца
гаранция по договора в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
Ищците се противопоставят на искането на ответника за прихващане на
дължимото възнаграждение с претендирана неустойка, предвидена в чл. 29 от
договора, в размер на 61 695,84 (шестдесет и една хиляди шестстотин
деветдесет и пет лева и 84 ст.), която представлява 10% от общата стойност
на договора. Отговорността на изпълнителя за неустойка била в размер на
10% от стойността на СМР по договора или 522 853,09 (петстотин двадесет и
две хиляди осемстотин петдесет и три лева 09 ст.) с включен ДДС, а не от
общата им стойност, в която е определена и цена за проектирането. Твърдят,
че не са налице основанията за плащане на неустойка за неизпълнение, тъй
като липсва виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. В случай, че е
налице забава за цялостното предаване на обекта, тя се дължала на причини,
за които отговарял и възложителят.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, молят съда да приеме изменение на иска,
като претендират увеличение на иска в пълния размер от 137 663,62 (сто
тридесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и три лева и 62 ст.) с включен
ДДС.
В допълнителния отговор ответникът твърди, че допълнителна искова
молба не съдържа никакви пояснения и допълнения на първоначалната
съгласно чл.372, ал.2 ГПК, а се взема отношение по същество на становището
на ответника по предявения иск. Заявява, че единственото, което е в
съответствие с процесуалния закон е искането за изменение на иска с
увеличаване на неговия размер с условието, че е посочена неправилна
12
процесуална разпоредба. Въпреки това счита, че направеното искане е
своевременно и не възразява срещу него.
Счита исковата молба за нередовна, съобразно императивната
разпоредба на чл. 366 от ГПК, тъй като към нея липсва справка, която
съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер. По
отношение на възражението за допустимостта на иска сочи, че ищецът
твърди, че никога не бил в договорни отношения със сдружението на
собствениците, а страна по договора била Община К.. Видно от
представените с първоначалния писмен отговор два броя фактури, и двете са
издадени на „Сдружение на собствениците на многофамилна жилищна сграда
в гр.К., бул. ***“ с ЕИК: ***, а като основание за задължението е посочен
договор за инженеринг № Д07-52/03.08.2016 год.
Твърди, че въпреки желанието си, Община К. не е овластена нито от
закон (ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18 на МС от 02.02.2015 г.), нито по силата на
договор, за да отговаря по предявените искове. В допълнителния отговор се
посочва, че в раздел II, т.2 от допълнителната искова молба освен нахвърляни
общи факти и обстоятелства ищецът твърди, че Възложителят не бил
изпълнил основни задължения по договора - да оказва необходимото
съдействие на изпълнителя, както и да заплаща в срок извършените СМР.
Счита, че тук отново се сочат само общи фрази, без да се посочва от какво
съдействие са били лишени ищците, а всички плащания, заявени по време на
действието на договора са извършвани в срок. Счита, че тук се съдържа и
признание за виновно неизпълнение на договорните задължения от самите
ищци. Ищците сами потвърждавали, че са извършвали строителни дейности,
съгласно приетия линеен календарен график и в периода от 17.10.2016 год. до
20.05.2017 год. Както е ясно и за самите ищци, срокът за изпълнение на СМР
е 45 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка на
10.10.2016 год. С изявлението си, всъщност ищците изцяло признавали своето
виновно поведение, тъй като по техни думи били извършвали строителни
дейности не за 45 дни, а за 233 дни. Заявява, че ищците са избрани за
изпълнител на процесния договор въз основа на проведена обществена
поръчка по реда на Закона за обществените поръчки въз основа на методика
за оценка на офертите с показатели из между които е срок за изпълнение на
договора. Ищците били определени за изпълнител въз основа на предложения
от тях срок за изпълнение на договора, въпреки, че били предложили по-
13
висока цена. Следователно в още по-голяма степен следвало да се стараят да
изпълнят договора в предложения от тях срок. Всички тези обстоятелства
били безспорни и налични на интернет страницата на Община К. на интернет
адрес https://www.kazanlak.bti/paae-6081.html, но и самите ищци не оспорвали
това.
Сочи, че в раздел II, т. 4 от допълнителната искова молба всъщност се
съдържа ново твърдение, което в първоначалната искова молба липсва. Тук
ищците твърдят, че възложителят не бил заплатил в срока по договора за
изготвяне на работния проект във всички части, за което било предвидено
допълнително плащане в размер на 41 820 лв., с ДДС. Ответникът заявява, че
в действителност в процесния договор е уговорено плащане в размер на 41
820 лв. с ДДС, но то не е само за изготвяне на инвестиционен проект, а за
изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Работен проект“ и
осъществяване на авторски надзор. Освен това, след като ищците са
изработили инвестиционния проект, са представили Фактура № 1/17.10.2016
год. в размер на 38 400 лв. с ДДС, която с платежно нареждане от 09.11.2016
год. Община К. е заплатила. Останалата сума до 41 800 лв. с ДДС за
осъществяване на авторски надзор била изплатена на Автора (проектанта),
при окончателното завършване на строителството с фактура от 26.04.2018
год. и платежно нареждане от 30.04.2018 год. Посочва, че сам
представляващият обединението Х.Б. бил подписал Акт обр. 10/29.05.2017
год. както и всички други съпътстващи изпълнението на договора документи
без възражения. Също така ищците, като обединение, сами били съставили и
представили за плащане Фактура №5/07.06.2017 год. за стойността на
изпълнените и приети CMP. Това еднозначно показвало, че ищците са
съгласни с дължимите суми.
Моли съда да остави без разглеждане като недопустими предявените
искове.
В случай, че съдът приемете, че същите са допустими, моли да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани.
Съдът обсъди доводите и становищата на страните, при което
намери за установено следното:
От представения по делото Договор за инженеринг от 03.08.2016г. се
14
установява, че на 03.08.2016г. между община К. и ДЗЗД „Р.“, дружество по
ЗЗД, чийто съдружници са ищците по делото, е сключен Договор за
инженеринг № Д 07- 52 с предмет: „Изпълнение на инженеринг - проектиране
и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за
енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на
община К.-1-ви етап, по обособена позиция № 1: „Многофамилна жилищна
сграда с административен адрес: гр. К., бул. „***" Л/р 109". Неразделна част
от договора са описаните в чл.45 от договора документи, включително и
количествено-стойностна сметка, в която са описани видовете дейности,
които Изпълнителят се е задължил да извърши. Общата стойност на
строително-монтажните работи (СМР) за обекта е в размер на 616 920.48
(шестотин и шестнадесет хиляди деветстотин и двадесет лева 048 ст.) с
включен ДДС, съобразно количествено-стойностната сметка /л.15 от делото/
или 616 958,40лв., с включен ДДС, съобразно чл.4 от Договор за инженеринг
№ Д 07- 52/03.08.2016г.
Посочените обстоятелства не се оспорват от ответника по делото,
макар че същият счита, че предявените против него искове са недопустими,
тъй като ответникът не бил надлежна страна в производството.
Тези възражения настоящият състав на съда счита за неоснователни.
Община К. е надлежна страна –ответник в производството, налице са всички
процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск от
страна на ищците против ответника, поради което възраженията на ответника
в горепосочения смисъл са неоснователни. Претенциите на ищците се
основават на Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г., сключен между
тях, в качеството на изпълнител, и Общ.К., в качеството на възложител.
Обстоятелството, че ответникът е сключил договора като представител на
Сдружение на собствениците К., бул.“***“ №109, Булстат ***, за
упражняване правата и изпълнение на задълженията му за участие в
националната програма за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради, с описания в чл.1 предмет на договора от 01.06.2015г.,
сключен между Сдружение на собствениците К., бул.“***“ №109 и Общ.К. не
променя фактите по делото и правоотношенията между страните по
настоящото дело, основани на Договор за инженеринг № Д 07-
52/03.08.2016г..
15
От представения по делото Акт обр. № 1 от 01.03.2017г. за
установяване извършването на видовете СМР на обекта и тяхното
разплащане, подписан от страните по договора, се установява степента на
извършването на възложените СМР към момента на акта, като съгласно акта,
същите са на стойност 93 074,48лв., без ДДС или 111 689.38 (сто и единадесет
хиляди шестотин осемдесет и девет лева 038ст.) с включен ДДС.
Ищците не оспорват обстоятелството, че ответникът им е заплатил
общо сумата 111 689.38 (сто и единадесет хиляди шестотин осемдесет и девет
лева 038ст.) с включен ДДС за извършените видове СМР, но твърдят, че това
е единствената заплатена им сума за всички изпълнени строителни дейности
от ищците.
Ответникът счита, че ищците не са изпълнили поетите задължения за
СМР в договорения срок, поради което и претенциите им за заплащане на
СМР се явяват неоснователни.
Видно от чл.7 от Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г.,
ищците е следвало да изпълнят уговорените СМР в срок от 60 дни, от които
15 календарни дни са предвидени за проектиране и 45 календарни дни за
изпълнение на СМР. Според посочената клауза на договора, срокът за
изпълнение започва да тече от датата на подписване на договора. За начална
дата на изпълнение на строителството се приема датата на Акт обр.2,т.е.
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа. Видно от данните по делото, протоколът е съставен
и подписан на 10.10.2016 год. /л.78-л.79/ и съответно срокът за изпълнение на
СМР е до 24.11.2016 год.
Не се оспорва обстоятелството, че договорените СМР не са изпълнени
в срок. Доводите на ищците са, че ответникът не е изпълнил задълженията си
във връзка със заплащането на извършените дейности, поради което и ищците
били в забава за извършване на СМР. Съдът намира за неоснователни
доводите на ищците в горепосочения смисъл.
Съгласно чл.5 от сключения между страните Договор за инженеринг №
Д 07- 52/03.08.2016г., възложителят заплаща стойността на възложените
работи по банков път по посочена от изпълнителя банкова с/ка по следния
начин:
Авансово плащане в размер на 30% от сумата за изпълнение на
16
строителството, без стойността на допълнително възникнали
непредвидени разходи. Изплащането се извършва в срок до 30
календарни дни след представяне на фактура и гаранция за цялата
стойност на авансовото плащане. Гаранцията се освобождава поетапно и
пропорционално след приспадане на съответната част на аванса от
междинните плащания.Авансовото плащане се приспада
пропорционално от всяко междинно плащане.
Ищците, видно от данните по делото, са издали фактура на Сдружение
на собствениците К., бул.“***“ №109, Булстат *** №2/01.03.2017г. за сумата
111 689,38лв. с ДДС, като посоченото основание за плащане е „съгласно
Договор за инженеринг №Д 07- 52/03.08.2016г., междинни плащания, с Акт 1,
протокол обр.19“, като фактурираната сума е заплатена на ищците по делото,
както беше посочено по-горе в изложението.
Видно от изложените по-горе обстоятелства, самата фактура за
извършени от ищците СМР е издадена от тях на 01.03.2017г., като срокът за
изпълнение на СМР е до 24.11.2016 год. Или самите ищци са фактурирали
извършените от тях дейности след 24.11.2016 год. - датата, на която
договорът е следвало да бъде изпълнен. Поради това, съдът счита, че в случая
липсват доказателства за забава на ответника да изпълни поетите по договора
задължения. Съдът счита, че ищците са изпаднали в забава, тъй като са
извършили фактурирането на извършените от тях дейности далеч след датата,
на която е следвало да приключат всички възложени им по договора СМР. С
оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани доводите
на ищците за забава в изпълнението от страна на ответника.
По делото е представено писмо от управителя на „Б.“ЕООД,
съдружник в ДЗЗД„Р.“ до Кмета на Общ.К. от 20.03.2017г., с което
дружеството е предоставило актуализиран график за изпълнение на СМР на
процесния обект. Посочено е, че дейностите ще започнат на 23.03.2017г., като
при неизпълнение на графика, управителят на дружеството е изразил съгласие
за прекратяване на Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г. по
взаимно съгласие на страните. От съдържанието на това изявление на ищеца
до ответника се установява, че ищците са били в забава за изпълнение на
поетите по договора задължения за извършване на СМР.
17
С уведомление изх.№155-34-208/22.05.2017г. Общ.К. е уведомила
ищците, в качеството им на ДЗЗД „Р.“, че предвид „многократно“
констатирано “забавено, неточно, некоректно и в тотален разрез с
разпоредбите на договора изпълнение“ от страна на изпълнителя, на осн.чл.24
от Договор за инженеринг № Д 07- 52, Общ.К. ще усвои представената от
ищците гаранция за добро изпълнение от 03.08.2016г. поради “неизпълнение
на поетите с договора задължения, доказани по надлежния ред“.
С посоченото уведомление Общ.К. е уведомила ищците, в качеството
им на ДЗЗД „Р.“, че на осн.чл.29, във вр.с чл.39 от Договор за инженеринг №
Д 07- 52, изпълнителят следва да заплати неустойка на ответника в размер на
10% от стойността на същия “поради забавеното завършване и предаване на
изпълнението и достигане на максималния размер на същите по договор в
размер на 51413,20лв.“
С това уведомление възложителят е довел до знанието на изпълнителя
санкциите във връзка с неизпълнението на договора, като на осн. чл.24 от
Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г., е усвоил представената от
ищците гаранция за добро изпълнение и на осн.чл.29, във вр.с чл.39 от
договора, е поискал заплащане на договорна неустойка в размер на 10% от
стойността на договора - в размер на 51413,20лв.
41
С уведомление изх.№155-34-208 /23.05.2017г. Общ.К. е уведомила
изпълнителя, че разваля Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г.,
поради неизпълнение от страна на изпълнителя, като е определила дата за
съставяне на Акт Обр.10 за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството.
На 29.05.2017г. това уведомление е връчено на управителя на ДЗЗД
„Р.“ Х.Б..
От изготвения Акт №2/29.05.2017г. за установяване завършването и
заплащането на натурални видове СМР, подписан от страните по делото и
Сдружение на собствениците К., бул.“***“ №109, Булстат *** се установява,
че към посочената дата стойността на извършените СМР е 137 443,37лв., като
извършените СМР са 31,54% от предвидените СМР, предмет на Договор за
инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г. При съставяне на акта е присъствал
представител на изпълнителя, като актът е подписан без забележки и
възражения от негова страна.
18
Ищците считат, че претенциите им се установяват от изготвената в
производството по ч.гр.д.№1732/2017г. съдебно-техническа експертиза,
изготвена в производство по чл.207 от ГПК. Според експертизата, стойността
на извършените в обекта СМР е на обща стойност 140 323лв., а с ДДС е на
обща стойност 168 388лв. Според експерта, стойностите са определени, без да
се отчита качеството на изпълнението.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищците в горепосочения
смисъл. Акт №2/29.05.2017г. за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР, подписан от страните по делото, Сдружението на
собствениците К., бул.“***“ №109, Булстат ***, инвеститорски контрол и
строителен надзор е документът, с който се установяват извършени
строително монтажни работи на съответен етап на строителство.
Страните по делото са подписали и Акт за установяване състоянието
на строежа при спиране на строителството / Приложение№10 към чл.7, ал.3,
т.10 на Наредба №3/2003г./ от същата дата 29.05.2017г. поради прекратяване
на Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г. между страните по делото.
Извършените и приети СМР, съобразно акта са на стойност 137 443,37лв. без
ДДС или 164 932,04 лв. В акта са посочени точни данни за извършените
видове СМР, за доставените материали, инвентар, съоръжения и др., за
извършени работи, както и стойността им и съдържа пълна и точна
количествено-стойностна сметка на всички извършени от ищците СМР.
Актът е подписан от страните по делото, Сдружението на собствениците К.,
бул.“***“ №109, Булстат ***, инвеститорски контрол и строителен надзор.
Актът е подписан без забележки и възражения от страна на представителите
на изпълнителя, т.е. на ищците по делото. Следователно към датата на
разваляне на договора страните по делото не са имали спор относно
стойността на извършените от ищците и приети от ответника видове СМР
съобразно Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г.
При тези данни съдът приема, че стойността на извършените от
ищците СМР по Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г. е на обща
стойност 137 443,37лв. без ДДС или 164 932,04 лв. с ДДС. В случая оспорване
на констатираните и приети СМР, извършени от ищците, не е направено
своевременно, по установения за това ред. Остойностяването на СМР от
съдебно-техническа експертиза в отделно производство, каквото е това по
19
чл.207 от ГПК, не може да се противопостави на изготвените и приети като
доказателства по делото строителни книжа – горепосочените актове, които
установяват надлежно стойността на извършените СМР.
По делото е безспорно, че заплатените на ищците СМР са в размер на
111 689,38лв. При общо задължение за заплащане на СМР от ответника на
ищците от 164 932,04 лв. с ДДС и заплатена сума от 111 689,38лв., остава
дължима сумата 53 242,66лв. За тази сума между ответника, „Б.“ЕАД и МРРБ
е проведена кореспонденция с оглед заплащане на сумата на ищците, видно
от искане-декларация на Кмета на Общ.К. Приложение №3 към договора за
целево финансиране/л.96/, декларация за допустимост на дейностите и
разходите по сградата /л.97/, декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от
ЗМПИ/л.98/, писмо на Кмета на Общ.К. до Председателя на УС и ИД на ББР
/л.102/, писмо от Общ.К. до МРРБ /л.103/, становище на МРРБ до ББР и до
Общ.К. /л.108-110/. Съдът счита, че предявеният иск за заплащане на
извършени от ищците и приети от ответника СМР по Договор за инженеринг
№ Д 07- 52/03.08.2016г. е основателен и доказан за посочената сума от
53 242,66лв. За разликата над 53 242,66лв. до предявения размер от
137 663,62лв. искът се явява неоснователен.
Ответникът е направил възражение относно претендираните от ищците
суми, като се е позовал на разп.на чл.24 от Договор за инженеринг № Д 07-
52/03.08.2016г., регламентираща възможността възложителят да усвои цялата
и/или част от гаранцията за изпълнение на договора, в случай на
неизпълнение на някое от задълженията на изпълнителя, поети с договора,
доказано по надлежния ред. Ответникът посочва, че е задържал гаранцията за
изпълнение с оглед посочената разпоредба.
Съдът намира за основателни доводите на ответника относно
усвояването на цялата гаранция за изпълнение на договора от 25 000лв.
Безспорно е установено в хода на настоящото производство неизпълнение на
Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г. от страна на изпълнителя.
При тези обстоятелства ответникът, съгл.чл.24 от договора има право да
усвои гаранцията за изпълнение, в какъвто смисъл е и уведомлението до
ищците от 22.05.2017г./л.89 от делото/. Действително ответникът е упражнил
надлежно правото си да усвои внесената от ищците гаранция за изпълнение,
тъй като е налице безспорно установено неизпълнение на Договор за
20
инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г. от страна на изпълнителя.
С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователен и недоказан
предявеният от ищците против ответника иск за сумата 25 000лв., която сума
представлява внесена гаранция за изпълнение по Договор за инженеринг № Д
07- 52/03.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е направил и възражение за прихващане на претендираната
от ищците сума за извършени СМР с тази, дължима от ищците като
неустойка за забава, съгласно чл.29 от Договор за инженеринг № Д 07-
52/03.08.2016г. Според посочената клауза на договора, при забава за
завършване и предаване на изпълнението, изпълнителят дължи неустойка за
забава в размер на 0,5% от общата за всеки просрочен ден, но не повече от
10% общо, освен ако забавата е по вина на възложителя. След достигане на
максималния размер на неустойката, възложителят има правото да развали
договора.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
прихващане на дължимата сума за неустойка за забава по Договор за
инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г., уговорена в чл.29 от договора, която е в
размер на 61 695,84лв. с насрещно ликвидно и изискуемо вземане на ищците
за стойността на извършените от тях и неразплатени СМР по същия договор в
размер на 53 242,66лв. В случая съдът счита, че е достигнат максималния
размер на неустойката от 10% общо, която е в размер на 61 695,84лв., предвид
забавата на изпълнителя за завършване и предаване на изпълнението на
договорените СМР. При това положение ищците дължат неустойка за забава
по договора, по отношение на която е направено възражение за прихващане
от страна на ответника. Съдът приема, че са налице законовите предпоставки
за извършване на съдебно прихващане между двете насрещни изискуеми и
ликвидни задължения на страните, с оглед на което счита, че предявеният иск
по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 53 242,66лв., за който размер съдът прие иска за
основателен, следва да бъде отхвърлен поради извършване на съдебно
прихващане със сумата 61 695,84лв., дължимата сума за неустойка за забава
по Договор за инженеринг № Д 07- 52/03.08.2016г.
С оглед на всички изложени съображения, съдът намира предявените
искове за неоснователни и счита, че следва да ги отхвърли като такива.
21
С оглед изхода на спора, съдът счита, че на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
следва да осъди ищците да заплатят на ответника направените по делото
разноски в размер на 850лв., от които 450лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр.С., бул.*** и „П.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на
управление: гр.С., ЖК ***, в качеството им на съдружници в ДЗЗД “Р.“,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.***, съдебен адрес:
гр.С., бул.***, адв.И.Д. против Община К., ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.К., бул *** иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за
присъждане на сумата 137 663,62лв. с вкл.ДДС, която представлява
стойността на извършените незаплатени СМР по Договор за инженеринг № Д
07- 52/03.08.2016г. с предмет: „Изпълнение на инженеринг - проектиране и
изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за
енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на
община К. - I-ви етап, по обособена позиция № 1: „Многофамилни жилищна
сграда с административен адрес: гр. К., бул. ***“, заедно със законната лихва
върху сумата от момента на завеждане на исковата молба 30.07.2021г. до
окончателно плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр.С., бул.*** и „П.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на
управление: гр.С., ЖК ***, в качеството им на съдружници в ДЗЗД “Р.“,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.***, съдебен адрес:
гр.С., бул.***, адв.И.Д. против Община К., ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.К., бул *** иск за присъждане на сумата 25 000лв.,
представляваща внесена гаранция по Договор за инженеринг №Д 07-
52/03.08.2016г., заедно със законната лихва върху сумата от момента на
завеждане на исковата молба 30.07.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр.С., бул.***
и „П.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр.С., ЖК ***, в качеството им
на съдружници в ДЗЗД “Р.“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
22
гр.С., бул.***, съдебен адрес: гр.С., бул.***, адв.И.Д. да заплатят на Община
К., ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.К., бул *** направените
по делото разноски в размер на 850лв. /осемстотин и петдесет лв./, от които
450лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването
му на страните по делото пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
23