№ 12508
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110147024 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 15,96 лева -
цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к."Л.", бл..., вх.А,
ет.1, ателие № .. аб. № .., за периода от 01. 09. 2019 г. до 30. 09. 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.05.2022 г. до заплащане
на сумата, сума в размер на 5,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.10.2019 г. – 12.05.2022 г., върху цената на топлинната енергия, сумата 28,20
лева- такса за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. - м.09.2019 г. и сумата 7,66 лева-
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. - 12.05.2022
г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 25833/2022 г. по описа
на СРС, 151- ви състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по силата на
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ са обвързали потребителите. Предвид това се сочи, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно дефиницията
дадена в § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия ищецът е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
1
Ответникът Ю. Д. Д. в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
прави отвод за недопустимост на иска поради наличие на арбитражна клауза между
страните. Отводът за неподведомственост на спора по иска по чл.422 ГПК, поради
уговорена арбитражна клауза, е неоснователен. В този смисъл постановени по реда на
чл.274, ал.3 ГПК определение № 585/21.07.11г. по ч.т.д.№ 457/11г. на І т.о и определение №
938/25.11.11г. по ч.т.д.№ 874/11г. на ІІ т.о. По същество оспорва исковете по основание и
размер по подробно изложени съображения.
ФДР "Н." АД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на
продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата
на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен.
Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа
освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в
редакцията в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 43 ДР на ЗЕ
(в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
2
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. По
силата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 17.07.2012 г.) – "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
По делото е приложен писмен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от "Т С АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ №
38239/.. от 03.05.2018 г. /л. 15), сключен с ответника Ю. Д. Д. по отношение на топлоснабден
имот с адрес гр. София, ж. к. „Л. 4“, бл..., вх.А, ателие .. с аб. № ... По отношение на сочения
имот е приложена и декларация от собственика К Г П, която последната е дала съгласие
ответникът да бъде купувач на топлинна енергия за срока 10.04.2018 г. – 10.04.2023 г. От
приложени по делото документи /л. 17- 21/ се установява и принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот в полза на Кармен Петрова.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено
първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за небитови нужди между страните по делото.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответната страна
недвижим имот, за който е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди, и намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице договор
за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение между "Н. И." ООД и потребителите
на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ж ж. к. „Л.
4“, бл..., вх.А. Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение процесния обект.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат
съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За процесния период фирмата за
дялово разпределение е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени
документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Същите са коректно отразени
в изравнителните сметки. Вещото лице е установило, че по данни на фирмата за дялово
разпределение в процесния имот е имало монтирани 13 бр. топломери и 3 бр. водомери.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена
топлинна енергия за процесния период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. възлиза на сумата от
3
5,39 лв. за целия имот, след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и
действителната такава, начислена по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 5,39 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2019 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 18.05.2022 г. до
изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 5,39 лв. до пълния предявен размер
от 15,96 лв., искът подлежи на отхвърляне.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до м.09.2019 г.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е
извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на
ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на
чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата "дялово
разпределение", извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е
материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово
разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл.
139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни протоколи и
заключението на СТЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност за посочения по – горе период възлиза на 28,20 лв., чийто
размер не се оспорва от ответника, поради което ищецът се легитимира като кредитор на
главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения размер.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи за пълния заявен размер, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 28,20 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – м.09.2019 г., ведно със законната лихва за
забава от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането.
4
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
В случая, за процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от "Т С“ ЕАД /л. 33 и сл. / на потребители в гр.
София. Съгласно чл. 40, ал. 1 от същите купувачите на топлинна енергия за стопански
нужди са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура.
Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия, то не е необходима покана, за да бъде поставена ответната страна в забава /арг. от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Дължимата лихва за забава върху главното вземане в периода 31.10.2019 г. – 12.05.2022 г. е
в размер 1.39 лв., изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК.
По делото не се твърди от ответника, а и не се установява дължимата от ответника
мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена
чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
частично, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 1,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. – 12.05.2022
г., като за разликата над сумата от 1,39 лв. до пълния предявен размер от 5,58 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за мораторна лихва в размер на 7,66 лв., начислена върху главницата за услугата
дялово разпределение и за периода от 01.07.2019 г. до 12.05.2022 г., следва да се отхвърли
като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е изпаднал в
забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани
от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за плащане
на услугата дялово разпределение, за да може да се определи от кой момент ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово разпределение, респ. ако не е
бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от ищеца доказателства за отправена и
получена покана от ответника (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и ответникът.
Съгласно ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
5
уважената част от исковете. Сторените от него разноски са в размер на 725 лв. за исковото
производство (75 лв. държавна такса, 250 лв. за експертиза, 300 лева за възнаграждение за
особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ) и 75
лв. за заповедното производство (25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство), поради което му се дължат разноски в размер
на 439,75 лв. за исковото производство и 45,49 лв. за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ю. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к.“Л. 4“, бл..., ет.11, ап.72 дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр.
София, ул. "Я." № ..:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ от сумата от 5,39 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. –
30.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 18.05.2022 г. до изплащане на
вземането; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ сумата от 28,20
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.09.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1,39 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.10.2019 г. до 12.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2022 г. по ч. гр. д. № 25833/2022
г. по описа на СРС, 151 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул.
"Я." № .. срещу Ю. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Л. 4“, бл..., ет.11, ап.72
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за разликата
над сумата от 5,39 лв. до пълния предявен размер от 15,96 лв., като неоснователен; с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1,39 лв. до пълния предявен размер от
5,58 лв., като неоснователен, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,66 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 12.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к.“Л. 4“, бл..., ет.11, ап.72 да заплати на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. "Я." № ..
разноски в размер на 439,75 лв. за исковото производство и 45,49 лв. за заповедното
производство по ч. гр. д. № 25833/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на "Н." АД, ЕИК 1.. като трето лице – помагач на
6
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7