Решение по дело №12977/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№..................../09.06.2021 година

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание  в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

                                                                               АЛЕКСАНДЪР  АНГЕЛОВ

                                                                                 

            като разгледа докладваното от съдия Стефанова частно гражданско дело № 12977/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК.

Образувано е по частна жалба на Застрахователно акционерно дружество гА.Т АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М.-Л.срещу Постановление за разноски от 06.10.2020 година по изпълнително дело № 20207870400112 по описа  на ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, с район на действие СГС, в частта за приетото адвокатско възнаграждение над 200 лева до 1400 лева, размера на законната лихва и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Твърди, че на 23.09.2020 година е получил покана за доброволно изпълнение  за заплащане на суми, съгласно издаден изпълнителен лист от Апелативен съд Варна, а именно-главница 50 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.05.2017 година до окончателното заплащане на сумата , 1466 лева-изпълнителни разноски, включващи 1400 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 66 лева-такса за образуване на изпълнителното дело, както и  4689, 40 лева Р такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Поддържа, че е възразил срещу  размера на разноските като прекомерно завишени, тъй като правна помощ е сведена до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, срещу законната лихва и таксата по т.26.

Също така, счита че е сигурен платец като дружество с публично оповестени банкови сметки като в този смисъл изпълнителните действия по събиране на сумите не представляват правна сложност, като размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 200 лева, съгласно Наредба №1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения.

На следващо място, възразява срещу размера на законната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП, която счита за приложима в конкретния случай, а именно че в двумесечен срок от отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забавата за заплащане на задължения за частноправни субекти. В условията на евентуалност поддържа, че законната лихва не се дължи за периода от датата на обявяване на извънредното положение-13.03.2020 година до 09.04.2020 година, когато влиза в сила ЗИД на ЗМДВИП.

Предвид изложените възражение, счита че следва да бъде преизчислена и таксата по т.26 от Тарифата.

Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Взискателя не взема становище по жалбата.

В мотивите си ЧСИ приема жалбата за неоснователна. Сочи, че адвокатското възнаграждение не е завишено по размер и кореспондира  с размера на задължението по делото, таксата по т.26 е правилно изчислена , като в основата за изчисляването й не са включени изпълнителни разноски и в частност адвокатско възнаграждение,   а относно законната лихва -не се прилага чл.6 от ЗМДВИП, тъй като в случая се касае до вреди от непозволено увреждане.

 

Настоящият състав, като взе предвид постъпилата жалба и  наведените в нея доводи,  мотивите на ЧСИ, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано на 21.09.2020 година по молба на адв.Ангел Боев, като пълномощник на Н.Ш.И.въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2020 година на Апелативен съд Варна, с който длъжникът е осъден да заплати 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2017 година до окончателното изплащане  на сумата. С молбата е направено искане за налагане на запор върху банковите му сметки. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.09.2020 година с договорено възнаграждение в размер на 1400 лева, платено изцяло.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.09.2020 година, като в същата са посочени разноски по изпълнителното дело в размер на 4689,40 лева. Постъпило е възражение от длъжника.

На 28.09.2020 година длъжникът е превел сумата от 73448,44 лева по изпълнителното дело.

С обжалваното постановление изх.№ 00561/06.10.2020 година ЧСИ е отказал да намали приетите изпълнителни разноски, на основание чл.78, ал.5 ГПК, както и да редуцира изчислената законна лихва върху главницата от 50 000 лева за периода от 03.05.2007 година до окончателното й заплащане.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт.

Разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК предвижда възможност длъжникът да обжалва постановлението за разноските. Наличието на предпоставки за прилагането на тази разпоредба не изключва възможността на длъжника да поиска намаляване на размера на разноските в изпълнителното производство на основание чл. 78, ал.5 ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът счита че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е основателно, респ. че жалбата срещу постановлението за разноски от 06.10.2020 година,  с което е оставено без уважение възражението на  длъжника срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение, следва да  бъде уважена.

 

 

 

 

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО.

  С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Приложен е договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство по делото с договорено възнаграждение в размер на 1400 лева, удостоверено в същия че е заплатено изцяло.

Връчена е покана за доброволно изпълнение на длъжника на 23.09.2020 година. Изискана е справка от НАП за наличие на задължения, Изпратено е запорно съобщение изх.№00523 от 21.09.2020 година до ЦКБ АД, получено в банката на 24.09.2020 година. На 28.09.2020 година са внесени 73448,44 лева по изпълнителното дело от сметка на длъжника.

В мотивите на ЧСИ се сочи, че таксата по т.26 от Тарифата е начислена върху задължението по изпълнителния лист -67195, 82 лева, включващо главница 50 000 лева и законна лихва 17 195, 82 лева. Посочено е, че таксата е изчислена, съгласно тарифата в размер на 3907, 83  лева и ДДС 781, 57 лева или общо 4 689, 40 лева.

 

 

 

 

С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя.

 

 

 

 

В случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Установява, че с депозираната за образуване на изпълнителното дело молба взискателят е поискал да се наложи запор върху сметките на длъжника . Въз основа на молбата  ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 23.09.2020 година, а запорът е наложен 24.09.2020 година. ЧСИ е изискал удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП. Други действия не са предприемани. Дългът е погасен чрез превеждане на суми от банката по наложения запор в срока за доброволно изпълнение- на 28.09.2020 година.

 

 

 

 

С оглед изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 

 

 

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева , тъй като процесуалният представител на взискателя е извършил едно единствено процесуално действие - да подаде молба за образуване на изпълнително производство, като дългът е погасен изцяло в срока за доброволно изпълнение.

 

 

 

 

При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ, с което възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200 лева.  

 

Неоснователно е възражението относно начислената законна лихва върху главницата за срока на извънредното положение. Съгласно цитираната разпоредба на чл.6 от ЗМДВИП до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.

Посоченият текст в първоначалната редакция от 13.03.2020 година, както и в следващата от 09.04.2021 година, е неприложим в настоящия случай, който касае присъдени лихви за забава с влязло в сила съдебно решение за присъдени суми за непозволено увреждане, а не на договорно основание, като изпълнителният лист е издаден след отпадане на извънредното положение.

 

 

Не се налага преизчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена съгласно б.ТдТ от същата точка, тъй като в материалния интерес, въз основа на който е изчислена таксата, не е включено адвокатското възнаграждение.

 

С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,  определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и държавна такса в размер на 25 лева.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

                                                                

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

Отменя по жалбата на Застрахователно акционерно дружество гА.Т АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М.-Л.Постановление от 06.10.2020 година по изпълнително дело № 20207870400112 по описа  на ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, с район на действие СГС, в частта, в която е отказано намаляване на размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

 

 

 

Намалява, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските на взискателя по изпълнително дело №  20207870400112 по описа  на ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, с район на действие СГС за адвокатско възнаграждение от 1400 лева на  200 лева.

   Оставя без уважение като неоснователна жалбата на Застрахователно акционерно дружество гА.Т АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М.-Л.срещу Постановление от 06.10.2020 година по изпълнително дело № 20207870400112 по описа  на ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, с район на действие СГС, в частта, в която се оспорва начислената законната лихва върху главницата за периода на извънредното положение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

             Осъжда Н.Ш.И.с ЕГН **********, с адрес:г*** да заплати на Застрахователно акционерно дружество гА.Т АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** направените по делото разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева за държавна такса за въззивното производство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 

                                  

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                          2.