Решение по дело №57251/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2171
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110157251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2171
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110157251 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу Н. С. Т., с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 207,79 лева – главница, от която сумата 206,28 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., и
сумата 1,51 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 47,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 11.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. С. Т. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на § 190 ДР ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за
който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 13, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен
1
№ ******** през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края изготвяло изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 39682 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. С. Т. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк. М..
Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли
съда да постанови решение, като да съобрази извършеното плащане от страна на ответника
на процесните вземания в пълен размер. Претендира само дължимото за заповедното и за
исковото производство юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл.
80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Н. С. Т., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответникът
е заплатил изцяло претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК. Ищецът потвърждава, че към датата на откритото съдебно заседание са погасени
всички претенции за главница и лихва за забава. Направените от страните признания на
фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен
начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което на основание чл. 235, ал.
3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително извършено в хода на процеса доброволно
плащане от страна на длъжника. Съдът не съобразява единствено принудително събраните
2
суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение.
С оглед изложеното и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика
предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ следва да бъде отхвърлен изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за заповедното и за исковото производство юрисконсултско възнаграждение,
което съдът изчисли в минимален размер от 50 лева за заповедното и 100 лева за исковото
производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от
изпълнителните директори А. С. А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „АДРЕС, срещу Н. С. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, ап. 13, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 207,79 лева – главница, от която сумата 206,28 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., и
сумата 1,51 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 47,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 11.06.2021 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Н. С. Т. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ап. 13, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
**********, представлявано от изпълнителните директори А. С. А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „АДРЕС, сумата 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща дължимото за заповедното и за исковото производство
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 39682 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4