Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 12.02.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари, през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
При секретаря Ивайла Куманова
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 575 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от адв.М.
пълномощник на И.М.И. , ЕГН ********** ***, против решение № 924/23.10.2017г. по гр.д. № 3503 по описа за
2016 г. на Сливенския районен съд, в частта , с която въззивникът
е бил осъден да заплати на Ю. М.И., ЕГН ********** , с пост.адрес *** сумата от
7950.00 лева представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване ,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от 17.08.2016 г. до
окончателното и изплащане и 1281.88 лева деловодни разноски. Твърди се,че
обжалваното решение е незаконосъобразно , постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила , на материалния закон и в противоречие със
събраните доказателства , както и че е немотивирано.
Страната
посочва , че не отговаря на събраните по делото доказателства изводът на съда ,
че през 2012 г. по искане на жалбоподателя се е било взело решение да се събори
старата къща, а също така и че в построяването на новата къща въззиваемата е участвала с лични средства на стойност
7950лв.. Жалбоподателят твърди, че по делото не е доказано , че ищцата е
вложила свои средства в строително – монтажни дейности и че е настъпило
неоснователно разместване на благата , при което ответникът да се е обогатил за
сметка на ищцата. Счита , че предявеният иск за неоснователно обогатяване е
недоказан. Разпитаните по делото свидетели били пристрастни. Моли се в
обжалваната част решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
като недоказан. Претендират се разноски.
Страната
е направила доказателствени искания – въззиваемата да
бъде задължена да представи доказателства за трудовите и правоотношения и трудовите и възнаграждения
от 01.08.2012 г. , респективно от 01.01.2012 г. до
настоящия момент, доказателства за момента на закупуване на личния и автомобил.
Страната иска да се допусне съдебно – счетоводна експертиза , която да отговори
на допълнително поставени въпроси, а също така да се допуснат в режим на
довеждане свидетели, които да се установят факти изложени в отговора на
исковата молба.
В законния срок по чл. 263 ал.
1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.
Н., пълномощник на Ю. М.И., ЕГН ********** , с пост.адрес ***, с който същата е
била оспорена, като неоснователна. Посочва, че доказателствените
искания на въззивника са неоснователни. Представянето
на трудови договори е неотносимо към спора( макар
това обстоятелство косвено да било доказано ). Важното е било, че е безспорно
доказано твърдениет , че въззиваемата
е била взела заем от работодателката си към онзи момент в качеството и на физическо лице . Страната посочво , че пред първа инстанция е представила
доказателства за това , кога , с какви средства и на каква цена е закупила
личния си автомобил. Искането за съдебно – счетоводна експертиза било също
неоснователно , тъй като по делото се било установило , че Терзиева е дала заем
на ищцата в качеството си на физическо лице , а не от фирмата. Въззиваемата посочва , че няма значение кой е взел решение
да се построи новата къща. Към онзи момент семейството е било задружно и всички
са участвали . Въззивникът допринасял с личен труд и
по никакъв начин не се противопоставял на строежа. Претенцията за 1000.00 лева
била във връзка с кредит , който самата ищца е теглила под формата на кредитна
карта от БНП „ Париба Финайнес“
ЕАД. Страната посочва , че твърденията на въззивника
, че не се е нуждаел от чужди средства за строежа , тъй като е работил в
Германия са обстоятелства, които не са доказани. Моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски.
В
с.з.въззивникът редовно призован се явява лично и с адв. М., който заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски .
В
с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява
и не се представлява. . Процесуалният и представител адв.Н.
в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде
уважена. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства .
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 30.10.2017г.
и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.11.2017 г. е
била депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Бил е предявен иск с правно
основание чл.59 ал. 1 от ЗЗД, чиято разпоредба предвижда, когато някой се е
обогатил без основание за сметка на другиго, да върне това, с което се е
обогатил до размера на обедняването. За да бъде уважена исковата претенция е
необходимо ищецът да докаже, че е настъпило разместване на имуществени блага,
че това разместване е без основание и че ищецът е обеднял за сметка на
ответника , който се е обогатил. Дължи се връщане на блага до размера на
обедняването. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат
на едно и също действие или
събитие. Необходимото изискване за уважаване
на иска по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от един или от няколко общи
факти.
В настоящия случай се установи ,
че ищцата е обедняла със сумата от 7950 лева, с които ответникът се е обогатил
, тъй като средствата са били вложени в строежа на къщата му. Няма значение по
чие решение е започнала строителната дейност . Факт е , че ищцата е получила
заем от своята работодателка , в качеството и на физическо лице в размер на 6000лева,
(който по – късно е погасила чрез удръжки от заплатата си), че е продала
златните си накити и за тях е получила 950 лева и е теглила банков кредит под
формата на овърдрафт в размер на 1000 лева и че всички тези средства тя е
вложила в строежа на къщата на ответника като ги е предоставила на майка си /
св. Салиева/, а тя от своя страна ги е давала за заплащане на труда на майстори
и за закупуване на строителни материали /било лично , било като ги е давала на
съпруга си св. Салиев, който лично се е разплащал за доставки или ги е давал на
сина си той да се разплати/. Няма спор , че ответникът не и е върнал сумата от
7950 лева . По този начин той се е обогатил с нея. За да стигне до тези изводи
, съдът взе предвид, както представените писмени доказателства ( договори за
кредит), така и устните свидетелски показания. Нормално е за тези чисто семейни
отношения да не са съставяни писмени документи, които да обективират
извършените действия. Съдът дава вяра на свидетелските показания на св.Салиев и
Салиева, тъй като те са били очевидци на случилото се , а обясненията им съответстват
на останалите свидетелски показания , а и са житейски обясними. С оглед
изложеното, съдът намира , че сумата, с която се е обогатил ответникът без
основание е в размер на 7950 леваи предявеният иск е
основателен в този размер.
Предвид изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и
същото следва да бъде потвърдено.
Съобразно правилата на процеса на
въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
страна деловодни разноски за въззивна инстанция , но такива въпреки , че са претендирани не са доказани , поради което не следва и да
се присъждат.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 454/25.05.2017г.
по гр.д. № 523/2017 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.