№ 990
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502907 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 295808/05.08.2021 г., от М. Н. П.,
действаща чрез процесуален представител адв. М. К. Д., срещу Решение №
262204/07.07.2021 г. по гр. дело № 2740/2020 г. по описа на ВРС, в частите, с които са
отхвърлените предявените от жалбоподателя срещу Народно читалище „Искра-1924“, гр.
Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както следва: да бъде признато за незаконно и отменено
прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със
заповед № 13/27.12.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди преустановяване на трудовото правоотношение длъжност
„Читалищен секретар“ в Народно читалище „Искра 1924 г.“ гр. Варна, както и ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение в размер на 7 410.00 лева за период от 6 месеца, считано от 27.12.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която страната е осъдена на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати в полза на ответника сумата от 1050.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се изразява становище за недопустимост и неправилност на обжалваното
решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се отправя искане за
неговото обезсилване, или в условията на евентуалност отмяната му в обжалваните части и
уважаване на исковете с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че е налице валидно взето с решение на
Настоятелството, обективирано в протокол от 12 август 2019 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, като счита, че такова решение никога не е било вземано.
Гласувано било единствено предложението на К. Б. да се сезират компетентните органи за
да понесат отговорност виновните лица, но не и М. П. да бъде освободена от заеманата
длъжност. В допълнение сочи, че протоколът е воден от лице, което не е член на
читалището, като счита, че същият е фалшифициран чрез подмяна на листи. Освен, че
липсвало решение за прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката, в
протокола отсъствали констатации за липса на качества, а се говорело за липса на
отзивчивост да приеме новата си длъжностна характеристика, ведно със споразумение към
договора. Счита, че поведението на Председателя на Настоятелството да я принуждава да
приеме посочените изменения с цел намаляване на трудовото възнаграждение е незаконно
и противоречи на императивни норми на КТ.
На следващо място въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че с
последващо решение от 26.09.2019 г. отново било взето решение, като излага твърдения, че
и на това събрание не е вземано такова. Счита, че изразената в протокола воля на членовете
на Настоятелството била заседанието да бъде закрито, а не трудовото му правоотношение да
бъде прекратено, както неправилно възприел съда. Погрешна била преценката на последния
още, че се е провело „извънредно събрание на действащите членове на Настоятелството" на
27.11.2019 г., както и че същото е било свикано и проведено редовно, респ., взетите от него
решения били легитимни
Варненският районен съд не взел предвид още, че не може лице, на което липсва
комуникативност, организираност, отзивчивост и дисциплинираност да организира в
продължение на повече от 8 години такива мащабни събития, като концерт във варненски
МОЛ, фестивали, поетични вечери, в присъствието на водещи представители на културата,
литературата, музикалното изкуство в национален и международен мащаб. Като
показателен за това бил фактът, че след уволнението само незначителна част от тези
събития са продължили да се провеждат.
На следващо място излага твърдения, че заемайки изборна длъжност читалищен
секретар, никой член на Настоятелството и самото Настоятелство не може да реши
самостоятелно да прекрати трудовия договор без санкцията на Общото събрание на
читалището. В този смисъл останал неразгледан и поради това и неразрешен въпросът
относно правомерността на действията на Председателя на Настоятелството Н.К. и члена на
Настоятелството - К. Б., както и на Председателя на Проверителната комисия И.И., както и
относно възможността те да дават оценка относно качествата на служителката.
Жалбоподателката твърди още, че не е уведомена за провеждане на заседанието на
Настоятелството от 27.11.2019 г., като оспорва и доводите на ответната страна, че другият
2
член А.М. също не е уведомена поради направен писмен отвод. Липсвали разумни
обяснения защо не е връчена покана и на Р.У. за заседанието. От събраните гласни
доказателства в производството се установявало, че покани на тримата членове не били
изготвяни. Обосновава твърдението си за нарушение на ЗНЧ и Устава на читалището по
твърдения, че Председателят е длъжен при свикване на заседания на Настоятелството да
уведоми всички негови членове, независимо дали те искат, не искат или не могат да
присъстват. Въз основа на изложеното оспорва извода на съда за законосъобразност на
свикването и провеждането на заседанието, доколкото от общо пет члена на
Настоятелството на него присъствали само двама, а други трима изобщо не били
уведомявани за него. В същото време членът на Проверителната комисия И.И. не можела да
бъде включена във вземането на решения на Настоятелството.
На следващо място въззивникът счита, че жалбите на които се е позовал съда са
изфабрикувани и не установяват липсата на качества за изпълнение на длъжността
читалищен секретар, а касаят изявления относно тази на библиотекар. Оспорва, че е
следвало да борави и с касовия апарат, тъй като същото не било включено в длъжностната
характеристика. От друга страна, представената от ответната страната такава
характеристика за длъжността секретар-библиотекар не била подписана от служителката,
поради което позоваването на нея от страна на първоинстанционния съд водило до
необоснованост на решението му. П. отказала да я подпише, защото същата никога не е била
обсъждана и приемана от Настоятелтвото. Не отговаряло и на действителността
твърдението на ответника, че изготвянето на нова длъжностна характеристика се дължало
на обстоятелството, че предходната не носила подпис и печат на работодателя.
Преповтаряйки възраженията си относно действителността на решенията на
Настоятелството по протоколи от 12.08.2019 г. и 26.09.2019 г., счита, че дори и същите да се
приемат за законосъобразни, отново заявява, че трудовият и договор може да бъде прекратен
единствено след решение на Общото събрание, което се явява неин работодател.
Още веднъж жалбоподателката оспорва констатацията, че липсват необходимите
качества за ефективно изпълнение на заеманата длъжност по твърдения, че за период от 8
години, благодарение инициативността,упоритостта и ефективната работа е извършен
ремонт на репетиционната зала на читалището,какъвто не е правен от 40г., организирано е
преместването и подреждането на фонда на библиотеката, обзавеждане читалището с
всички необходими материални ресурси за ефективна работа, и са създадени 13 нови форми
на работа в читалището, както и са привлечени художествени ръководители на съставите.
По посочените съображения счита, че заповедта за уволнението ѝ е необоснована, а периода,
за който се твърди, че имало оплаквания спрямо нея в по-голямата си част тя била в отпуск
по болест.
Посочва, че не е налице разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение.
Поддържайки изложените възражения за незаконосъобразност на свикването и
3
провеждането на заседанията на Настоятелството на читалището, счита, че са налице
пороците, касаещи липса на форма и липса на компетентност на органа, издал заповедта. С
оглед подробно изложените възражения въззивникът моли за отмяна на решението и
уважаване на предявените искове. Отправя доказателствени искания за провеждане на
експертиза, прилагане на писмени доказателства, както и за задължаване на Председателя
на Настоятелството на НЧ „Искра -1924“ да даде обяснения пред съда и да представи
заверени преписи от отчетни доклади пред Общото събрание на читалището.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Народно
читалище „Искра“, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Б.Ф., с който същата се
оспорва като неоснователна, необоснована, несъстоятелна, като се твърди, че решението е
правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което се моли за неговото потвърждаване.
Счита аргументите на въззивника за трудно разбираеми досежно разумните и съответни
правни основания за несъгласие със съдебното решение, като излага становище и за тяхната
неоснователност. Въззиваемият твърди, че за пръв път пред въззивната инстанция Протокол
от 12.08.2019г. на ОС на Настоятелството е оспорван с твърдения за „вероятно
фалшифициране" чрез подмяна на листи, както и такива за липса на подписи и за наличие на
подписи на лица, които не са членове на настоятелството, поради което същите са
преклудирани, а и не отговарят на обективната истина. Оспорва възражението на
въззивника, че е освободен заради неприемането на новата длъжностна характеристика, като
сочи, че отказа на страната да я подпише, видно от Протокол 5/27.11.2019г., в който ясно и
конкретно са отбелязани качествата, които според работодателя, последната не притежава,
не представлява основание за освобождаването й. От друга страна счита, че законът не
ограничава работодателя да променя посочената в хода на трудовото правоотношение, ако
същата е връчена на работника, което в настоящият случай е сторено.
На следващо място въззиваемият оспорва твърденията за нередовност при свикването
на заседания на Натоятелството, доколкото липсват покани, тъй като по делото е приобщен
като писмено доказателство Протокол от заседание на Настоятелството от 12.08.2019г.,
който обективира взето решение за извършване на уведомления за провеждане на заседания
по телефона, с оглед постигане на финансова икономия. Именно предвид това до Угринова
не е изпращано писмено уведомление, а последната, както и останалите членове на
настоятелството, са поканени за участие по предвидения с цитираното решение ред.
По отношение на изложените във въззиваната жалба твърдения, касаещи разрешение
за уволнението на М.П. от Инспекция по труда, въззиваемият твърди, че такова не е
необходимо, както било установено по делото. В допълнение акцентира върху факта, че
съобразно устава на читалището длъжността „читалищен секретар" се заема от лица, които
се намират в членствено правоотношение с читалището, а г-жа П. към настоящият момент е
изключена с Решение на ОС на НЧ„Икра 1924" Варна.
Предвид заемането в основна степен във ВЖ на съображения от естество на лични
възприятия и съждения, в значителна степен демонстриращи липса на логическа
последователност, безсъмнено преминаващи границата на изказвания разумната
4
допустимост, а и не кореспондиращи с характера на настоящото производство, счита че не
следва в подробност да излага доводи по всяко едно от тях. Предвид изложеното обобщава
становището си, че са правилни, законосъобразни и нетенденциозни правните изводи на
първоинстанционния съд, обосноваващи неоснователността на исковата претенция. По
делото било приобщено легитимно взето Решение на Настоятелството за освобождаване на
М.П. от длъжност, както и така и мотивирана заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, като от събраните доказателства се установявало, че
неефективното изпълнение на трудовите задължения от ищцата е последица от
недостатъчните й организираност, точност и прецизност. Видна от приложените протоколи
от заседанията на Проверителната комисия и предишното Настоятелство, касаещи
предходното освобождаване на М.П. от длъжност, била тенденциозностга в поведението
при изпълнение на трудова дейност, респ, липсата на качества, като обективно и трайно
състояние, представляващи пречка за ефективно изпълнение на трудовите й ангажименти.
Въззиваемият се противопоставя и на всички формулирани с въззивната жалба
доказателствени искания.
По изложените съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно, мотивирано и законосъобразно и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
2.) Подадена е още частна жалба от М. Н. П., чрез адв. М. Д. срещу Определение №
265760/23.09.2021 г. с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за
изменение в частта за разноските на постановеното по първоинстанционното гр. дело
Решение № 262204/07.07.2021 г.
В частната жалбоподателка излага твърдения за недопустимост, евентуално
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което моли за неговото обезсилване,
евентуално отмяната му с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Сочи, че по делото липсвали данни за решение на Настоятелството на читалището да
упълномощи и да плати на адв. М. адвокатски хонорар в посочените в Договора за ПЗС
размери. Предвид горното, а не само защото не е платено по банков път, процесният
Договор за ПЗС е нищожен. Сред правомощията на Председателя на Настоятелството
липсвало такова сам да определи с кой адвокат и за какъв размер на адвокатския хонорар.
Освен всичко, по делото не било представено и пълномощно в полза на адв. Б. Ф..
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Народно
читалище „Искра-1924“, чрез адв. Б.Ф., с който се отправя искане за оставяне без уважение
на подадената частна жалба, като в полза на страната бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът оспорва
твърденията, че не разполага с необходимите качества за заемане на длъжността, като
акцентира, че разполага както с такива, така и с необходимата квалификация за
осъществяване трудовите си функции.
5
Процесуалният представител на въззивната страна адв. М. К. Д. в пледоарията си по
същество поддържа изложеното във въззивната си жалба и претендира същите да бъдат
уважени. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемото читалище, представлявано от адв. Б.Ф., моли въззивната и частната
жалби да бъдат оставени без уважение, както и в негова полза да бъдат присъдени
извършените в производството разноски.
В указания срок са постъпили писмени бележки от М.П. лично, както и такива
изготвени от нейния процесуален представител.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производство по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
подадена от М. Н. П., чрез процесуален представител адв. М.Д., искова молба срещу
Народно читалище „Искра-1924“ гр. Варна, представлявано от председателя на
настоятелството Н.Г.К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 225 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за постановявяне на съдебно
решение, с което:
- да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед № 13/27.12.2019 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ;
- ищецът да бъде възстановен на заеманата преди преустановяване на трудовото
правоотношение длъжност „Читалищен секретар“ в Народно читалище „Искра 1924 г.“ гр.
Варна;
- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение в размер на 7 410.00 лева, увеличен в съдебно заседание, чрез
допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК, за период от 6 месеца, считано от
27.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 644.40 лева,
увеличен в съдебно заседание, чрез допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от м.януари
до м.декември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага твърдения в исковата си молба, че е работил на длъжност
„Читалищен секретар“ по трудово правоотношение с ответното читалище по силата на
трудов договор от 28.04.2011 г. На 27.12.2019 г. ответникът е връчил заповед за уволнение, с
която е прекратено трудовото му правоотношение поради липса на необходимите качества
за заемане на длъжността. Твърди, че не е виждала на 27.12.2019 г. лицата, подписали
заповедта като свидетели, а същата била връчена по пощата. Ищцовата страна оспорва
извършеното уволнение на първо място по съображения, че не е връчено едномесечно
предизвести. На следващо място счита, че основанието за уволнение „липса на качества“ не
6
е доказана и същата разполага с необходимите качества за заемане на длъжността, което
било проявено в дългогодишната работа в читалище. Освен това сочи, че лицата, които са
извършили констатациите за липса неналичие на изискуемите качества не са компетентни да
осъществяват проверка. На следващо място ищецът твърди, че за да бъде извършено
уволнението е следвало да бъде дадено разрешение от Инспекция по труда, което в
настоящия случай не било сторено. Акцентира още, че никога не е провеждано събрание на
настоятелството на Народно читалище „Искра 1924 г.“ гр. Варна, в което да е гласувано
решение за освобождаването му от заеманата длъжност и за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Освен това твърди, че съгласно Устава на ответника и Закона за народните
читалища назначаването и уволняването на читалищния секретар става по решение на
колективния орган – Общо събрание на настоятелството. По изложените съображения моли
уволнението му да бъде признато за отменено като незаконно, а той да бъде възстановен на
заеманата. Сочи, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа, поради което
претендира заплащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ищецът твърди още, че
допълнителните дни платен годишен отпуск – 12 дни – не са взети предвид при
изчисляването на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване
на трудовия договор, поради което моли на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да му бъде
изплатено обезщетение за същите. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Народно читалище „Искра - 1924 г.“ гр. Варна
е депозирал чрез адв. Д.М. отговор на исковата молба, с който се изразява становище, че
същата е допустима, но неоснователна и се оспорват всички фактически твърдения на
ищеца. Ответното читалище излага твърдения че на 29.11.2019 г. е връчено предизвестие на
ищеца при отказ от получаване от негова страна, потвърдено от подписалите се свидетели,
като ищецът също писмено е потвърдил чрез отбелязване в дневника за установяване на
нарушения. Твърди още, че правилникът за вътрешен ред и длъжностната характеристика на
ищеца са съставени по съответния законоустановен ред, като същият е съвместявал
изпълнението на две длъжности – библиотекар и читалищен секретар. След назначаването
на библиотекар и с оглед обстоятелство, че първата длъжностна характеристика не е
съдържала подписа и печата на работодателя е било наложително да се състави нова
длъжностна характеристика с актуализацията по заеманата от ищеца длъжност. Последната
също била връчена в хипотезата на отказ, което отново било констатирано със свидетели.
Сочи още, че по повод прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е сезирал и
Инспекцията по труда, която е извършила съответните проверки. При нея били установени
нарушения на работодателя, но същите не касаели уволнението на П..
Ответникът изрично заявява, че настоятелството на читалището е взело решение за
освобождаването на М.П. след връщането от болничен, което било обективирано в
протокол от 26.09.2019 г. от проведено събрание на органа. С ново решение по Протокол
№5/27.11.2019 г. извънредното събрание на Настоятелството е взело решение за връчване на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за уволнение била
мотивирана чрез съответния документ – протокол от събрание на Настоятелството, към
7
който препращало предизвестието. Същата била изготвена от овластен от устава на
ответника орган – председателя на читалището, като същата е достатъчно мотивирана и е
спазена законосутановената форма. В заключение ответникът твърди, че ищецът не
притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на заеманата длъжност, като
това е едно обективно и трайно състояние, обуславящо прекратяване на трудовото
правоотношение. Неефективното изпълнение на възложената работа била последица от
недостатъчната организираност, точност и прецизност на ищеца. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, а и от приложения трудов договор № 1/28.04.2011
г. и допълнително споразумение към него №5/01.6.2014 г., че М. Н. П. е работила по
трудово правоотношение с Народно читалище „Искра-1924“ на длъжност „Читалищен
секретар“.
По делото е представена длъжностната характеристика на ищецът, от която се
установява, че служителката следва да организира текущата основна и допълнителна
читалищна дейност, като работи с художествените ръководители, читалищни членове и
самодейци; отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал на НЧ „Искра 1924“;
води деловодната дейност, реда и изискванията за съставяне и оформяне на служебната
документация; осигурява процеса на движение на документите в читалището; поддържа
протоколните книги за заседанията на настоятелството; изготвя и прилага протоколи от
месечните заседания; предоставя при поискване информация и документи за читалищната
дейност на Проверителната комисия и членовете на Настоятелството и др.
Видно от приложения протокол № 8 от 12.08.2019 г. от заседание на Настоятелството
на НЧ „Иска 1924. е предложено да се освободи от длъжност М. П., но липсва взето решение
по предложението.
От представения по делото протокол № 9 от 26.09.2019 г. от заседание на
Настоятелството, е видно, че предмет на обсъждане по т.4 от протокола е било предложение
за освобождаване на М. П. от длъжността „Читалищен секретар“, като е направено
възражение от Д. П., че такава точка не е включена в дневния ред.
Видно от Протокол № 5 от 27.11.2019 г. от извънредно заседание на действащите
членове на настоятелството и проверителната комисия на НЧ „Искра-1924“ - Варна,
подписан от Н.К. /председател на настоятелството/, К. Б. /член на настоятелството/ и И.И.
/член на проверителната комисия/, е взето решение след завръщането на М.П. от отпуск по
болест да бъде връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Решението е мотивирано с констатации, че тя не се
справя с възложената работа, има пропуски и няма необходимите качества за заемане на
длъжността „Читалищен секретар“, доколкото липсват лични качества, като тактичност,
8
комуникативност, оперативност; не притежава необходимите нравствени и професионални
качества; не организира текущата основна и допълнителна читалищна дейност, изразяваща
се в работи с художествените ръководители, читалищни членове и самодейци; не познава
правилата, свързани с водене на деловодната дейност, реда и изискванията за съставяне и
оформяне на служебната документация; ищцата отказвала да изготвя протоколи, като
вписва информация относно време на заседанието, дневния ред, разисквания, решения за
дейността; не предоставяла при поискване информация и документи за читалищната дейност
на Проверителната комисия и членовете на Настоятелството; не поддържала протоколни
книги за заседания на настоятелството; не изготвяла и прилагала протоколи от месечните
заседания; не организирала дейности и не изпълнявала други задължения, възложени от
председателя на настоятелството; при изпълняване на възложените задачи, редовно
допускала закъснения, забавяне и грешки, като например грешно и некоректно попълненият
от ищцата формуляр към Министерството на културата за субсидиарна читалищна бройка,
който е върнат и по молба на експерт Кожухаров от Община Варна е попълнен от
председателя К..
Отправено към ищеца е приложеното по делото предизвестие № 12, с което на
основание чл. 328 от КТ е уведомен, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание
чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, считано от 30.12.2019 г. Към него е приложен Протокол 5/27.11.2019
г. Отказът на работника да получи предизвестието е удостоверен с подпис на трима
свидетели И.И., Р.П., Т.С..
Издадена е заповед № 13/27.12.2019 г. за прекратяване на трудовия договор на М.П.
поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата, връчена при
отказ на ищеца на 27.12.2019 г. в присъствието на свидетелите Я.С. и С.С.. По силата на
заповедта трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от
30.12.2019 г.
По делото са представени жалби, подавани срещу ищцата, а именно от В.А.; от
Пенсионерски клуб „Самарско знаме“; от К.П.; от И.П.; от С.С.; от Я. Д., в които се излагат
оплаквания срещу ищеца за арогантно, агресивно и неучтиво, и често отсъства от работното
си място.
От приобщената справка от НАП и заверен препис от трудовата книжка на ищцата се
констатира, че считано от 30.12.2019 г. последната е с прекратено трудово правоотношение,
като след тази дата същата не е постъпвала на работа при друг работодател.
От ангажираното експертно заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и подкрепено от приложения трудов договор и
допълнителни споразумения към него, се установява, че брутното трудово възнаграждение
на ищцата за м.11.2019 г. е в размер от 529.28 лева за 9 работни дни. Последното месечно
брутно трудово възнаграждение получено от ищцата е за м.12.2019 г. в размер от 1 105.00
лева за 17 работни, а последният пълен работен месец на ищцата е м.06.2019 г., като
брутното трудово възнаграждение е в размер от 1 235.00 лева за 20 работни дни. Констатира
се още от заключението, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение за
9
последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът
или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, към датата на прекратяване на
трудовия договор – 27.12.2019 г. възлиза на 53.79 лева. Годишният отпуск, който се полага
на ищцата е 32 дни, като през 2019 г. е ползвала общо 9 дни отпуск, от които 6 работни дни
за 2019 г. и 3 работни дни за 2018 г. Неизползваният платен годишен отпуск от ищцата за
2019 г. е за 26 работни дни. На ищцата са заплатени 751.75 лева за 14 работни дни
неизползван платен годишен отпуск. Констатира се още, че остатъкът от неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 644.40 лева за 12 работни
дни.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез извършения при
първоинстанционното разглеждане на делото разпит на свидетелите Р.У., П.П., И.И., Е.Г. и
Ж.К., за установяване липсата на качества у ищеца за изпълняване на длъжността и
процедурата по свикване на заседанията на Настоятелството и връчване на предизвестието и
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:
Предмет на разглеждане във въззивното производство са исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, при които служителят търси съдебна защита срещу
незаконно уволнение, като претендира признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна (т. 1), възстановяване на предишната работа (т. 2) и обезщетение за времето, през
което е останал без работа, поради уволнението (т. 3).
Обективното съединяване на същите е винаги кумулативно, като те са в съотношение
на обусловеност – този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е обуславящ, по отношение на другите
два иска, поради което същият следва да бъде разгледан първи.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление, като предмет на делото е неговото съществуване. Поради
изложеното в исковата молба следва да са изложени всички факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът –
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
В доказателствена тежест на последния е да установи в условията на главно и пълно
доказване законосъобразността и спазването на всички изисквания за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и съществуването на конкретното правопораждащо
основание, обуславящо упражняването на потестативното право.
Между страните е безспорно обстоятелството, а и както вече беше посочено, от
приложеният трудов договор се установява, че ищецът е заемал длъжността „Читалищен
секретар“ при ответното читалище. Съгласно чл. 17а от ЗНЧ Секретарят на читалището е
негов законен представител, той е управителен орган с дейност и функции, които са
регламентирани от закона, част от които са да организира изпълнение на решенията на
10
Настоятелството, представлява читалището заедно и поотделно с Председателя, отговаря за
работата на щатния персонал. Съобразно чл. 23, т. 3 от действащия към процесния период
Устав на читалището Секретарят е член по право на Настоятелството, което е
изпълнителният орган на читалището. Именно ръководната позиция, която заема и
представителните функции, които изпълнява отделно или заедно с Председателя на
читалището, налагат съществуването на специален режим за неговото назначаване, уреден с
императивната норма на чл. 16, ал. 5 от ЗНЧ, която предвижда, че същият се назначава с
решение на Настоятелството.
За да бъде освободен от заемната длъжност отново се изисква приемането на такова
решение, като видно от разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ Председателят прекратява
трудовите договори съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на
настоятелството.
Видно от отговора на исковата молба, а и съобразно поддържаното от ответника
становище в рамките на съдебното производство, обосновава съществуването на
потестативното си право с твърдения, че такова решение за освобождаването на П. е
обективирано в протокол от 26.09.2019 г. на събрание на Настоятелството, а след това с
решение по Протокол №5/27.11.2019 г. на извънредно събрание на настоятелството е
решено да бъде връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
От съдържанието на посочения протокол № 9 от 26.09.2019 г. от заседание на
Настоятелството се установява, че неговите членовете не са решили, че трудовото
правоотношение на П. следва да бъде прекратено. В т. 4 от протокола е вписано
предложение за освобождаване на М. П., непосредствено след което пълномощникът на
Председателя на читалището адв. Д. П. е заявила, че подобна точка в дневния ред не е
поставена. След вписаното на л.183 от първоинстанционното дело предложение „за
уволнението на М. – освобождаване длъжност след като се върне от болнични“ липсва взето
решение на Настоятелството, а са протоколирани единствено въпроси и ново предложение -
„да влязат институции да направят съответните проверки“. Единственото взето след това
решение е прието единодушно и е за прекратяване на заседанието. С оглед гореизложеното
са неоснователни твърденията на ответникът, настоящ въззиваем, че на посоченото
заседание на Настоятелството е взето решение за освобождаването на М. П. от заеманата
длъжност. Подобно решение не е обективирано в протокола, на който се позовава самият
той.
Макар да не е посочено изрично от ответната страна, с оглед изчерпателност на
обосновката следва да се посочи, че липсва такова взето решение и на заседанието на
Настоятелството от 12.08.2019 г. Видно от приложения протокол от него членът на
управителния орган К. Б. е изразил разочарование от възстановяването на работа на М. П.,
поради което е предложил да се сезират контролни органи за да се произнесат и виновните
да поемат отговорност. Именно по това предложение /обективирано на л.175 от
първоинстанционното дело/ четирите члена на Настоятелството са гласували положително,
докато срещу следващото предложение – да се предложи да се освободи от длъжност М. П.
11
няма вписано взето решение. След него са протоколирани изявления на И. И. и решения за
възстановяване на надвзети по трудовото правоотношение от П. суми, както и други
предложения относно парични разходи на читалището, които не касаят освобождаване на
ищеца от заеманата длъжност. Поради което следва да се приеме, че и на заседанието от
12.08.2019 г. не е вземано решение за освобождаване на М. П. от посочената длъжност.
Такова решение е взето на извънредното заседание на „действащите членове на
настоятелството и проверителната комисия“ от 27.11.2019 г. Видно от Протокол № 5 от
посочената дата, на който се позовава ответника, включително и в предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, членовете на Настоятелството Н.К. и К. Б.,
заедно с председателя на Проверителната комисия И.И., са решили след връщането на
работа след отпуска по болест на П. да бъде връчено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, по подробно изложени твърдения,
обосноваващи извод за липса на качества за заемане на длъжността. По същността си
представеният документ не удовлетворява изискването за наличие на взето решение по чл.
17, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ от Настоятелството на читалището, предпоставящо възможността да
трудовото правоотношение на читалищният секретар да бъде прекратено от Председателя.
Видно още от титулната част на протокола се касае за заседание на членове на
настоятелството и проверителната комисия, а не е такова на някой от изчерпателно
изброените органи в чл. 12 от ЗНЧ.
При извършена служебна справка по партида на народното читалище в ТРРЮЛНЦ се
установява, че към процесната дата 27.11.2019 г. членове на Настоятелството са били А.М.,
Р.У., М.П., К. Б. и Н.К.. Следователно И.И. не е била член на Настоятелството, като видно
включително от вписването в протокола, същата е заемала длъжността Председател на ПК.
Съобразно чл. 24, т. 13 от действалия тогава Устава на читалището заседанията на
Настоятелството са законни ако на тях присъстват половината от членовете му, а съгласно
чл. 23, т. 3 от Устава членовете му са общо пет на брой. Видно от вписването в ТРРЮЛНЦ
петима са били и действащите му членове към момента на вземане на решението, поради
което за редовното провеждане на заседанието е бил необходим кворум от поне трима
присъстващи от тях. В същото време необходимото мнозинство е определено с клаузата на
чл. 24, т. 14 от Устава, идентична с разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗНЧ, решенията на
Настоятелството се вземат с мнозинство повече от половината от неговите членове. С оглед
гореизложеното и доколкото решението по Протокол № 5/27.11.2019 г. е взето при
присъствието и с гласовете на само двама членове на изпълнителния орган, то същото не е
годно да породи целеното правно действие. Посоченият порок не може да бъде саниран от
присъствието на трето външно за органа лице, тъй като същото не е негов член и не може да
участва при формиране на решаващата му воля. По същество не се касае решение на
компетентен орган - Настоятелството, а за документ обективиращ изявления на членове на
два различни органа на читалището, което е видно още от неговата титулна част.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ответникът не е доказал
наличието на нормативно изискуемото решение на изпълнителния орган на читалището, без
12
което по аргумент на чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ Председателят не е бил оправомощен да
пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника. Само на
посоченото самостоятелно основание следва да се приеме, че доколкото уволнението не
отговаря на изискванията на приложимия специален закон е незаконно и подлежи на
отмяна.
С оглед изчерпателност на обосновката следва да се посочи още, че за да бъде
законосъобразно уволнението работодателят следва да посочи фактическото основание в
заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, което изискване е
възприето е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от
упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да го упражни,
работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Със задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК е
прието, че за индивидуализация на волеизявлението на работодателя за прекратяване на
правоотношението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 от
КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата, чрез описание на начинът, по който
работникът се справя с възложената работа.
Видно от съдържанието на връчената на М.П. Заповед № 13/27.12.2019 г. като
причина за прекратяване на трудовия договор е вписано единствено „Липса на качества на
работника за ефективно изпълнение на работата“, което не удовлетворява посоченото
изискване за мотивираност на заповедта по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Не са изброени
конкретните липсващи качества на уволнената служителка, обуславящи извод за фактическа
липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Посоченото фактическо
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е част от същественото
съдържание на волеизявлението на работодателя, без което издадената от последния заповед
е незаконна, тъй като препятства възможността на ефективна защита на служителя.
Мотивирането на заповедта може да бъде извършено и чрез препращане в друг документ,
който е бил известен на работника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Доколкото в процесната заповед липсват както конкретните фактически
обстоятелства за прекратяване на трудовото правоотношение, така и препращане към друг
документ, в който същите са изложени, то тя е незаконосъобразна, а извършеното въз основа
на нея уволнение подлежи на отмяна като незаконно, без да са налице предпоставки за
произнасяне относно доказаността на основанията за извършване на същото, изложени с
отговора на исковата молба.
Дори и да се приеме, че ответникът е доказал наличието на предвидените в закона
основания за извършване на уволнението на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, то
допуснатите нарушения в законоустановената процедура по прекратяване на
правоотношението и липсата на изискуемата мотивировка на заповедта, обуславят
единствения възможен извод за основателност на исковата претенция. Поради изложеното
13
не са налице предпоставките за произнасяне по отношение на твърденията за липса на
качества у служителя.
С оглед уважаването на обуславящия иск за отмяна на уволнението, въззивният съд
следва да се произнесе и по обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Както в действалия към датата на уволнението, така и с обявения на 01.10.2020 г. в
ТРРЮЛНЦ новоприет Устав на читалището длъжността на Секретарят е постоянна и се
заема по силата на безсрочен трудов договор, което е прието изцяло в съответствие с
приложимите разпоредби на ЗНЧ. Съгласно чл. 20, ал. 2 от актуалния Устав с изтичането на
мандата на Натоятелството, трудовият договор на Секретарят не се прекратява. С оглед
гореизложеното не са налице пречки за възстановяване на незаконно уволнената М.
Параксевова на заеманата от нея длъжност преди уволнението, поради което с оглед
незаконосъобразността на уволнението искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
За да бъде уважен той трябва да бъде установено, че в обективната действителност са
настъпили три юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял
вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по
трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-
следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено. С
приложената трудова книжка въззивникът е изпълнил доказателствената си тежест и е
установил отрицателния факт, че след уволнението си не е работил при друг работодател.
Доказателства за противното не са ангажирани, поради което фактът следва да се приеме за
доказан.
Съгласно чл. 228, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение. В него се
включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или
във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов
договор. Касае се за заплатеното възнаграждение за пълен обработен месец.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, последното пълно
брутно трудово възнаграждение е получено през месец юни 2019 г. и е в размер на 1235
лева, от които 950 лева основно трудово възнаграждение и 285 лева добавка прослужено
време. С оглед гореизложеното и на основание чл. 228 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в полза
14
на ищецът, настоящ въззивник, се дължи обезщетение в размер на 7 410 лева за
шестмесечния период, в който е останала без работа, считано от 30.12.2019 г. Видно от
заповедта за уволнение, същата е породила действие именно от посочената датата, което
съответства и на вписването в трудовата книжка на ищеца.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено по отношение на трите обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ.
Като законова последица от постановеното произнасяне по исковите претенции,
съдебният акт подлежи на отмяна и в частта, с която ищецът е осъден да заплати съдебно-
деловодни разноски в полза на работодателя.
По частната жалба на М.П.:
С оглед отмяната на първоинстанционното решение, в частта му относно разноските,
искането за неговото изменение по реда на чл. 248 от ГПК е лишено от предмет. Доколкото
с частната жалба се претендира отмяна на произнасянето на първоинстанционния съд
именно по молбата по чл. 248 от ГПК, а присъденото в полза на ответника възнаграждение е
отменено като законова последица от уважаването на исковите претенции, то същата не
следва да бъде разглеждане по същество. Това е така, защото искането на частната
жалбоподателка е удовлетворено вследствие на подадената въззивната жалба и повторно
произнасяне с такъв предмет би било недопустимо.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на М.П. следва
да бъда присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за пред двете съдебни инстанции.
Видно от приложените доказателства и списъка по чл. 80 от ГПК при първоинстанционното
разглеждане на делото страната е извършила разноски в размер на 1283 лева, който следва
да ѝ бъдат възстановени.
Пред въззивната инстанция въззивникът е претендирал присъждането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лева, срещу което насрещната страна е релевирала
възражение за прекомерност. Настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно,
тъй като претендираният размер е съобразен с фактическа и правна сложност на спора и не
надхвърля значително минималния такъв, с оглед цената на обективно съединените искове,
предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. на ВАдвС.
При този изход на делото въззиваемият следва да бъде осъден по правилата на чл. 78,
ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК да заплати държавна такса в полза на съдебната власт
по сметка на РС-Варна в общ размер от 456.40 лева, а по сметка на ВОС – 228.20 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262204/07.07.2021 г. по гр. дело № 2740/2020 г. по описа на
15
ВРС, в частите, с които са отхвърлени предявените от М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
**** срещу Народно читалище „Искра-1924“, гр. Варна ЕИК *********, с адрес: гр. ****,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както следва: 1.) да бъде признато за незаконно и отменено
прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със
заповед № 13/27.12.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; 2.) ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди преустановяване на трудовото правоотношение длъжност
„Читалищен секретар“ в Народно читалище „Искра 1924 г.“ гр. Варна; 3.) ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение в размер на 7 410.00 лева /седем хиляди четиристотин и десет лева/, изменен
по реда на чл. 214 от ГПК чрез увеличаване размера на иска, за период от 6 месеца, считано
от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, 4.) както и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата в размер от 1050.00 лева /хиляда и
петдесет лева/, представляваща адвокатски хонорар, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. Н. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, извършено със заповед № 13/27.12.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ на Председателя на Народно читалище „Искра-1924“, гр. Варна ЕИК *********, с адрес:
гр. ****, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** на длъжността
„Читалищен секретар“ при Народно читалище „Искра-1924“, гр. Варна ЕИК *********, с
адрес: гр. ****, която е заемала преди уволнението извършено със заповед № 13/27.12.2019
г., по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Народно читалище „Искра-1924“, гр. Варна ЕИК *********, с адрес: гр.
**** да заплати на М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 7 410.00 /седем
хиляди четиристотин и десет/ лева, изменен по реда на чл. 214 от ГПК чрез увеличаване
размера на иска, за период от 6 месеца, считано от 30.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Н. П., чрез адв. М. Д. срещу
Определение № 265760/23.09.2021 г. по гр. дело № 2740/2020 г. по описа на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за
разноските на постановеното по същото гр. дело Решение № 262204/07.07.2021 г.
ОСЪЖДА Народно читалище „Искра-1924“, гр. Варна ЕИК *********, с адрес: гр.
**** да заплати на М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 2883 /две хиляди
осемстотин осемдесет и три/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за пред
двете съдебни инстанции, от които 1283 лева за производството пред ВРС, и 1600 лева за
16
въззивното производство пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Народно читалище „Искра-1924“, гр. Варна ЕИК *********, с адрес: гр.
**** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата в размер на
456,40 лева, а по сметка на ВОС 228.20 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба в частта, с която е оставена без
разглеждане частната жалба в едноседмичен срок, а в останалата част с касационна жалба
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17