Р
Е Ш Е Н И Е
№
260956 / 6.8.2021г.
гр. Перник, 06.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на осми юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06457 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу В.А.Я., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
899,40 лв., дължима се съгласно фактура № **********/20.12.2018г.,
№**********/20.01.2019г., №**********/25.01.2019г., № **********/20.02.2019г.,
№ **********/25.02.2019г., №**********/20.03.2019г., №**********/25.03.2019г.,
№**********/20.04.2019г. и № **********/25.04.2019г., както следва:
-сумата
от 135,73 лева, представляваща задължения
за незаплатени мобилни услуги (месечни абонаментни и еднократни такси и други
услуги), от която: 97,37 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № *********
от 17.01.2012г., изменен последно с Допълнително споразумение № ********* от
29.08.2017г. за периода от 20.11.2018г.- 19.03.2019г. и сумата от 38,36 лева,
дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 21.12.2017г. (за мобилен
номер **********) за периода от 25.12.2018г. до 24.03.2019г.;
-сумата
от 763,67 лева, представляваща задължение за незаплатени лизингови вноски, от
които: 107,91 лева, дължими по Договор за лизинг от 29.08.2017г. за периода от
20.11.2018г. до 29.07.2019г. и сумата от 655,76 лева, дължима по Договор за
лизинг от 21.12.2017г. за периода от 25.03.2019г. до 21.11.2019г. , ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 14.02.2020г., до окончателното им изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 01001/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират се
направени по делото разноски.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът В.А.Я., не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, като с преписа от Разпореждането по чл.131 от ГПК
от 07.01.2021г. е указал на ответника неблагоприятните последици, свързани с
неподаването на писмен отговор в срок и неявяването му или на негов
представител в съдебно заседание.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са от
страна на ищеца обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 342 ал. 1 ТЗ за процесните суми, за които е издадена
Заповед № 555/17.12.2020г. по ч. г. д. № 01001/2020г. по описа на Пернишки
районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са
предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави
исковете процесуално
допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производства.
С
оглед изхода на делото, право на разноски има само ищецът. С оглед това
обстоятелство и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 782,00 лева, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно производства.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу В.А.Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че В.А.Я. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 135,73 лева, представляваща задължения за незаплатени мобилни
услуги (месечни абонаментни и еднократни такси и други услуги), от която: 97,37
лева, дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.01.2012г., изменен
последно с Допълнително споразумение № ********* от 29.08.2017г. за периода от
20.11.2018г.- 19.03.2019г. и сумата от 38,36 лева, дължима по Договор за
мобилни услуги № ********* от 21.12.2017г. (за мобилен номер **********) за
периода от 25.12.2018г. до 24.03.2019г. и сумата от 763,67 лева, представляваща задължение за незаплатени лизингови
вноски, от които: 107,91 лева, дължими по Договор за лизинг от 29.08.2017г. за
периода от 20.11.2018г. до 29.07.2019г. и сумата от 655,76 лева, дължима по
Договор за лизинг от 21.12.2017г. за периода от 25.03.2019г. до 21.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 135,73 лева и 763,67 лева,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.02.2020г., до окончателното им изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01001/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.А.Я., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6,
сумата от 782,00 лева, представляваща
направените
по делото и по частно гражданско дело № 01001/2020г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията
на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи
на обжалване в тази му част.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 01001/2020г. по описа на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: