№ 2317
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4052237 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. С писмено становище, с което се представят
допълнителни мотиви към жалбата, се твърди неправилно установена
фактическа обстановка. Жалбоподателят счита, че на посоченото място на
извършване на нарушението пътният знак В26 не е пораждал действие, тъй
като то е прекъснато от кръстовище, находящо се след знака, но преди
мястото на заснемане от техническото средство. Поддържа да не е доказано
на кой автомобил е измерената скорост. Взема становище да липсва пълно
посочване на нарушената правна норма. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т.Т., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
1
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С.П.Т., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
02.09.2021 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката,
а жалбата е подадена на 09.09.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Собственик на товарен автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № *** бил
„Елфор“ ООД - клон Пловдив, ЕИК: 1156254400015. Жалбоподателят С.П.Т.
бил ***.
На 05.09.2020 г. в 07:32 часа в Община Марица на републикански път II-
64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място
жалбоподателят С.П.Т. управлявал товарен автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с
рег. № ***, като се движил със скорост от 82 км/ч. В този пътен участък не
било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се
превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за
движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч.
Управлението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M с № 529. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка
от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 82
км/ч.
За това деяние и против жалбоподателя Т. в качеството му на управител
на юридическото лице - собственик на автомобила бил издаден Електронен
фиш серия К № 4052237, с който му било наложено административно
2
наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш било прието, че в
посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч,
както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието
глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 50+650 от
републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана
действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол от проверка № 2-32-20 се изяснява, че процесното
техническо средство тип TFR1-M с № 529 е преминало последваща
периодична проверка на 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с УРИ 6207р-10886/08.09.2020 г. се установява, че на дата 05.09.2020
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични
изображения с номера от 26850 до 26904, с начален час на работа 07:20 ч. и
краен час на работа 09:00 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км
50+500 в посока на движение на контролираните МПС от гр. Пловдив към с.
Труд.
От снимка № 26854 от радар № 529 се изяснява, че стойността на
измерената скорост е 85 км/ч, а заснемането е извършено на 05.09.2020 г. в
07:32 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Елфор“ ООД - клон Пловдив, ЕИК: 1156254400015.
От справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 05.09.2020 г. по партидата на търговеца „Елфор“ ООД - клон
Пловдив, ЕИК: 1156254400015 (лист 11-12 от делото) се изяснява, че *** е
С.П.Т..
От писмо с вх. № 70019/18.11.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 19 от делото) се изяснява, че километър 50+500
от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира
след кръстовище с отбивка за „Осрам“ и срещу магазин на „Шкода“.
Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с.
Труд към гр. Пловдив. Изяснява се, че пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е
движението със скорост по висока от означената“ е поставен на км 50+650 на
3
път II-64, като действието на знака е в сила до следващото кръстовище,
образувано с напречния път към „Осрам“, което се намира на км 50+590 от
републикански път II-64.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 05.09.2020 г. в 07:32 часа в Община Марица на
републикански път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд е
засечено движението на товарен автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № ***
със скорост от 82 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен
участък максимално допустимата скорост за движение за водачите на пътни
превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от
събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на
процесния автомобил е била от гр. Пловдив към с. Труд, следователно
автомобилът се е движил в посоката по намаляване на километража на пътя.
От приетата като писмено доказателство справка от стопанина на пътя
/Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява, че в
интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място
на извършване на нарушението /км 50+500 от път II-64/ е имало поставен
пътен знак В26. За този знак се доказа да е въвеждал забрана за движение със
скорост по-висока от 60 км/ч, както и че конкретното му местоположение е на
републикански път II-64, км 50+650.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 50+650 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на
постъпилата справка от ОПУ – Пловдив /на лист 19 от делото/, както и на
представената от жалбоподателя схема на процесния пътен участък,
представляваща извадка от ГИС на АПИ /на лист 17-долна снимка от
делото/ се установява, че км 50+500 от републикански път II-64 се намира
след кръстовище с отбивка за „Осрам“. Това кръстовище от своя страна се
намира на км 50+590 от същия път. Следователно участъкът на км 50+500 от
път II-64 в посока с. Труд не попада в обхвата на действие на пътния знак
В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650, тъй като действието на знака се
изчерпва на км 50+590, където започва кръстовище. Събраните по делото
доказателства изцяло потвърждават този извод. Това е така на първо място
при съобразяване на разположението един спрямо друг на интересуващите
делото обекти, които нагледно са графично изобразени на схемата,
приложена на лист 17 от делото. При посоката на движение по намаляването
на километража на пътя първо се преминава през пътния знак В26 (60 км/ч),
4
разположен на км 50+650 от пътя, след него на км 50+590 се достига до
кръстовището с отбивка за „Осрам“, което прекъсва въведената със знака В26
забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60 км/ч, и
едва след това на км 50+500 е мястото, на което е прието да е извършено
нарушението.
Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и
понятието път по смисъла на закона, като това е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че мястото, където се
пресичат републикански път II-64 с напречния път за „Осрам“, представлява
кръстовище. Същият извод е направен и в постъпилата справка от стопанина
на пътя /лист 19 от делото/, която съдът намира за изцяло съответстваща на
посочените легални дефиниции и действащата нормативна уредба.
Именно това кръстовище, находящо се на км 50+590 от републикански
път II-64, представлява факта от обективната действителност, който
осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от
23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва
забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното
място в обжалвания електронен фиш – км 50+500 от път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд, попада извън обхвата на действие пътния знак В26,
който е сигнализирал максимално допустима скорост за движение от 60 км/ч.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар в писмото на
лист 19 от делото да се съдържа информация, че към пътния знак В26 (60
км/ч) има поставена допълнителна табела Т2 (1000), това не променя крайния
извод, че зоната на действие на знака е преустановена към мястото на
извършване на нарушението – км 50+500. Това е така, тъй като за табела Т2
се установява да е добавена през месец април 2021 г. съгласно констативен
протокол от 05.04.2021 г. на лист 20 от делото, докато процесното деяние е от
05.09.2020 г. Следователно към датата на деянието допълнителната табела,
указваща дължината на действие на знака, все още не е била поставена и в
този смисъл не е пораждала правно действие, а обхватът на пътния знак се е
изчерпвал до началото на кръстовището на км 50+590 от републикански път
II-64.
За пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението,
не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с
пътни знаци. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място
на извършване на нарушението пътен участък не е било регулирано от пътен
знак, който да определя максимално допустимата скорост, то няма как
деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага
се извод, че режимът на максимално допустимата скорост за водачите се е
определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Доказа се по
5
делото, че процесният товарен автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № *** се е
движил със скорост от 82 км/ч, а предвид категорията на превозното
средство, факта на осъществяваното движение извън населено място и
липсата на въведени ограничения на скоростта, то приложимо е било общото
ограничение от 90 км/ч, поради което движението се явява правомерно и в
рамките на допустимата максимална скорост.
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят Т. не е
извършил административното нарушение, вменено му във вина с електронния
фиш. Фактическата обстановка е непълно установена, като са игнорирани
значими обстоятелства за правилното приложение на закона. В резултат това
е довело до необоснования фактическия извод в ЕФ, че разрешената стойност
на скоростта е 60 км/ч. Пряка последица от необосноваността и непълнотата
на фактическите изводи е и неправилното приложение на материалния закон.
Това налага електронният фиш да бъде отменен, тъй като в действителност
административно нарушение не е извършено.
Съдът приема, че именно Областно пътно управление – Пловдив към
Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентната институция, която може
да предостави надлежна информация дали към даден момент на определен
участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен
пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001
г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата
наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Следователно директорът на
ОПУ – Пловдив е компетентен да одобри плана за организация на
движението по процесния републикански път II-64.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
50+500 от път II-64 в посока с. Труд не е попадал в обхвата на действие на
пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се оборва от посоченото в
протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй като от писмото от ОПУ-
Пловдив се установи, че действително има поставен знак В26 в релевантната
посока на движение, но той не разпростира обхвата си на действие върху
интересуващото делото място на км 50+500. Обхватът на действие на пътния
знак е прекъснат още на км 50+590 от находящото се преди процесния
участък кръстовище. Това обстоятелство (зоната на действие на пътния знак)
6
не е било съобразено при осъществяването на видеоконтрола. При
разминаване между отразеното в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. и официалното писмо от ОПУ при А„ПИ“ следва да
се отдаде преимущество на информацията, предоставена от стопанина на пътя
- така изрично Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че от
представената по делото снимка № 26854 от радар № 529 изводът за
авторството на деянието е разколебан. На кадър „измерен“, както и на
непосредствено предхождащия и следващия го кадри се виждат два
автомобила, движещи се успоредно, в съседни пътни ленти и в една и съща
посока, която е при приближаване към техническото средство тип TFR1-M с
№ 529, с което е извършено заснемането. В изготвената за целите на
производството снимка обаче полето за разпознат регистрационен номер е
оставено празно. При липсата на вписан разпознат регистрационен номер,
виждащи се в кадър две превозни средства, включително видими са и
регистрационните номера на всяко от тях, както и предвид, че конкретното
АТСС не е с вградено разпознаване на номера, то съдът приема, че не е
доказано по категоричен начин, изключващ всякакво съмнение, кое от двете
превозни средства се е движило с измерената превишена скорост. Това
обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а
електронният фиш за необоснован и постановен при неправилно приложение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, като в допълнителните мотиви към жалбата е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от представляващия
жалбоподателя адвокат. Съгласно договора за правна защита и съдействие на
лист 7-гръб от делото адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата (ЗА) на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го
заплати.
В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА легитимиран да
получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната
страна, а самият адвокат - така Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм.
д. № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 202 от
7
01.02.2021 г. по адм. д. № 3051/2020 г. на XXIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 950 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304/2020 г. на X
състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
завишена и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 100
лева, като на жалбоподателя не е налагано кумулативно и друг вид наказание;
- вида на осъществените адвокатска защита и съдействие, а именно
подадените допълнителни мотиви към жалбата и процесуално
представителство в открито съдебно заседание.
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева. Този размер
на възнаграждението се явява справедлив и обоснован и е определен при
спазване на правилата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4052237 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.П.Т., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Т.В. Т.,
вписан в Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес: гр. ***, сумата
от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9