Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4493 25.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12867 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „ЧПК Международни услуги за охрана и сигурност” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Народни будители” № 2, представлявано от у. И. Ч. П., чрез п. адв. П. П., е предявил против А.Д.Г., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 5695/ 2019 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3060/ 12.04.2019 г. сума от 1 486, 90 лева- главница, дължима по договор за обучение на *** от *** по специалност “***”, задочна форма на обучение, за трети и четвърти семестър, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 11.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски.
В исковата молба е посочено, че ищецът имал лиценз за извършване на професионално образование, като в качеството си на изпълнител сключил с ответника на *** договор за обучение на *** за специалността “***”, при задочна форма на обучение, за срок от две години или четири семестъра. Колежът следвало да проведе обучението по специалността и да организира провеждането на изпити, а ответникът да посещава организираните учебни занятия, да се яви на изпит и да заплаща семестриалните такси. В случая ответникът завършил и зи бил взел успешно всички изпити, но заплатени били само таксите за първи, втори и част от трети семестър, като останали дължими сумат аот 343, 45 лева- за трети семестър и сумата от 1 143, 45 лева- такса за четвърти семестър. Лицето подало молба за явяване и на държавни изпити, като била допусната до изпит, но не се явила. Към момента дължала сумата от общо 1 486, 90 лева- неплатени задължения по договор за обучение. За събирането й било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 5695/ 2019 г. на ПРС, III гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил срещу същата, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание пълномощникът на страната моли за постановяване на решение при признание на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който признава иска, като в тази връзка моли да му се възлагат разноските по делото. Прави и възражение за прекомерност на разноските на адвоката на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за обучение между страните, заповед за определяне размера на семестриалните такси, фактури за платени такси за предходни семестри, протоколи за положени изпити, както и писмена кореспонденция между страните.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че безспорно ответникът не е заплатил на ищеца задълженията си по договора за обучение, искът следва да бъде уважен изцяло.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират и макар за тях да не е
представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 30 лева
(лист 74) и адвокатско възнаграждение от 300 лева (л. 94),
претендирано в минималния размер според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г.
В случая е неприложима
хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, даваща възможност за освобождаването на
ответника от разноски, независимо от признанието на иска, което е направено
веднага с депозиране на отговора. Цитираният текст изисква кумулативното
наличие на две предпоставки- признание на иска и ответникът да не е дал повод
за завеждането му. Признание в отговора действително има, но ответникът е
станал причина за образуване на делото, тъй като в качеството си на длъжник по
заповедното производство е подал възражение, в което е отрекъл дължимостта на
сумата по издадената срещу него заповед за изпълнение и в тази връзка
заявителят е предявил настоящият установителен иск в срока по чл. 415 от ГПК,
за да докаже съществуването на своето вземане.
Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3060/ 12.04.2019 г., издадена по частно гр. дело № 5695/ 2019 г. на ПРС, III гр. с-в, А.Д.Г., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „ЧПК Международни услуги за охрана и сигурност” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Народни будители” № 2, представлявано от у. И. Ч. П., сумата от 1 486, 90 (хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева- главница, дължима по договор за обучение на *** от *** по специалност “***”, задочна форма на обучение, за трети и четвърти семестър, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 11.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на „ЧПК Международни услуги за охрана и сигурност” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Народни будители” № 2, представлявано от у. И. Ч. П., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 30 (тридесет) лева- държавна такса и в размер на 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала!ВГ