Присъда по дело №904/2021 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. С. С. П., от гр.Русе, с ЕГН ********** в това, че:
В периода 22 — 23.04.2020 г., в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление — на два пъти, нарушил мерки издадени
против разпространението или появяването на заразна болест по
хората — Раздел II, т. 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от
2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната – като лице по т. 1 от заповедта, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина изх. № 38143 от 20.04.2020
г. на Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил
задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, в
което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14-
дневен срок - гр. Русе, ул."Стремление" № 53, като деянието е
извършено по време па извънредно положение, свързано със смъртни
случаи - обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 май 2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020 г., изменено с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 - престъпление по чл.355,
ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли Съда да признае
подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление и му
наложи предвидените за него наказания..
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със
защитниците си. Защитниците молят Съда да признае подсъдимия за
невинен и го оправдае по предявеното му обвинение, като излагат
аргументи за липса на състав на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1
от НК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
1

Подсъдимият С. С. П. е роден на 27.04.1980 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи, с ЕГН **********.
Към инкриминираният период 22-23.04.2020 г., на територията
на Република България с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно
събрание /обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. /, поради разрастващата се
пандемия от COVID-19, било въведено извънредно положение на
основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., впоследствие удължено
отново с решение на НС до 13.05.2020 г.
В тази връзка, по повод на усложняващата се епидемиологична
обстановка, на основание чл.61, ал.2 и чл.63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона
за здравето /в редакцията към момента на издаване на заповедта/ и
чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести, със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването била въведена, като част от
противоепидемичните мерки, задължителна карантина за срок от 14
дни за всички български граждани и граждани на други държави с
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република България и членовете на техните семейства,
влизащи на територията на Република България / т. ІІ.1. /. В т. ІІ.8 от
заповедта била въведена забрана за всички лица, поставени под
карантина: да напускат домовете си или местата за настаняване, в
които са посочили, че ще пребивават. Със заповедта бил въведен
образец – Приложение-1, който се попълвал относно карантинираните
лица, и в който имало реквизит за мястото на поставяне под
карантината.
На 20.04.2020 г. подс. С.П. пристигнал от Кралство
Великобритания, където живеел и работел, в Република България, с
пътнически самолет, полет FB852, на авиокомпания „България Еър",
като влязъл в страната през ГКПП Аерогара - София. Тъй като
пристигал от държава с висок риск на разпространение на заразната
болест, подсъдимият бил поставен под задължителна карантина с
предписание изх.№ 38143 от 20.04.2020 г. на Столична регионална
здравна инспекция, издадено в изпълнение на въведените на
територията на страната противоепидемични мерки против
разпространението на заразна болест по хората със Заповед № РД-01-
2

183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България. Предписанието било издадено от свид. П.П. - главен
инспектор в Столична РЗИ, разпределена по това време на Летище
София, Терминал-2, салон „Пристигане“ да осъществява граничен
здравен контрол на пристигащите в Р.България лица. В
предписанието било отразено, че подсъдимият се поставя под
карантина за срок от 14 дни, считано от 20.04.2020 г. на посочения от
него адрес, а именно гр. Русе, обл. Русе, ул. "Стремление" № 53, като
следвало да се придвижи до това жилище в рамките на 12 часа. След
издаването на предписанието, същото било връчено лично на подс. П.
на 20.04.2020 г. в 23.30 ч. от неустановено по делото лице. След като
се запознал с предписанието, подсъдимият собственоръчно вписал
имената си и положил подписите си, с които удостоверил както, че е
получил предписанието, така и, че е му е известно, че носи
наказателна отговорност по чл.355 от НК за неизпълнение на
предписанието.
След като се прибрал в дома си на посоченият по-горе адрес, на
22.04.2020 г., около 10.00 ч., подс. П. напуснал жилището и отишъл до
банкомат на ул. “Стремление“, от който изтеглил пари. Действията му
били забелязани от свид. С.С. – Пълномощник на кмета на Община-
Русе за кв.“Долапите“ в гр. Русе.
На следващият ден - 23.04.2020 г., сутринта, подс. П. отново
напуснал дома си и отишъл в магазин за строителни материали,
стопанисван от свид. М.С., за да закупи стоки, необходими за ремонт
на покрива на къщата му. С. познавала П. отпреди и била наясно, че
той преимуществено пребивава и работи в Кралство Великобритания.
Запитала го дали се върнал скоро от там, на което подсъдимият
отговорил, че е престоял 14 дни в гр. София. След като напазарувал,
подс. П. напуснал магазина. Малко по-късно същият ден, С. се
срещнала със свид. С. и му казала, че в магазина е пазарувал
подсъдимия.
След като разбрал това, свид. С. подал писмен сигнал до
началника на Първо РУ-Русе, в който описал установеното от него и
изразил становището си, че подс. С.П. нарушава наложените му
карантинни мерки.
Проверката по случая била възложена на свид. Т.Р. – криминален
разузнавач в Сектор „Криминална престъпност“ в Първо РУ-Русе. В
хода на проверката свид. Р. установил, че подс. П. е поставен под
3

карантина за срок от 14 дни, считано от 20.04.2020 г. на адрес гр. Русе,
обл. Русе, ул. "Стремление" № 53. При проведените със свидетелите
С. и С. беседи, Р. установил, че действително на два пъти - на 22 и на
23.04.2020 г. С.П. е напуснал дома си, като е ходил до банкомат и до
магазин за строителни материали. Последното обстоятелство
установил и въз основа на предаденият му от свид.С. видеозапис от
охранителната камера на магазина.
Впоследствие и до края на срока на карантината, при извършени
няколко проверки от полицейски служители от Първо РУ-Русе, било
установено, че подс. П. се намира в дома си, на адреса посочен като
място на изпълнение на карантината.
На осн.212, ал.3 от НПК, с разпит на свид. Т.Р. и въз основа на
събраните от него при проверката материали, било образувано
досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена техническа
експертиза, която изследвала видеозаписа, предоставен от свид. М.С.
и извела относимите към предмета на делото фотокадри от същия.
Изложената фактическа обстановка Съдът намира за установена
по несъмнен начин въз основа на събраните по делото доказателства -
показанията на свидетеля Т.Р., дадени в хода на съдебното следствие,
и на свидетелите М.С., С.С. и П.П., приобщени по реда на чл.373, ал.1,
вр. 283 от НПК, както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – заключението на
техническата експертиза, заверено копие от Предписание за поставяне
под карантина изх. № 38143 от 20.04.2020 г. на Столична регионална
здравна инспекция, копие на Формуляр за събиране на данни за
пристигащи пътници от зони с разпространение на COVID-19 във
връзка с епидемична ситуация, Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на Република България, справка от
Община Русе, справка от РЗИ-Русе, справка от Столична РЗИ, справка
за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние,
автобиография.
Всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
Съдът кредитира изцяло като достоверни и обективни, и поради липса
на противоречия между тях, счита за ненужно поотделното им
обсъждане. Още повече, че изложената фактическа обстановка не е
предмет на оспорване от страна на подс. П. и неговите защитници,
поради което същата се приема от съда за установена по безспорен
4

начин.
Съществен спорен по делото въпрос, поставен от страна на
защитниците е дали Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, представлява
валиден административен акт, годен да породи предвидените в него
правни последици, една от които е поставяне на физическо лице под
карантина, с всички произтичащи от това задължения и ограничения.
От изложените от страна на защитниците аргументи може да се изведе
становището им, че процесната заповед е незаконосъобразен
административен акт, респективно – незаконосъобразно е и
издаденото въз основа на нея Предписание за поставяне на подс. П.
под карантина с изх. № 38143 от 20.04.2020 г. на СРЗИ. И като краен
резултат от това - че неспазването на задълженията и ограниченията
наложени на подсъдимия С.П. с тези административни актове не
представлява престъпление по чл.355 от НК, тъй като отсъстват
съществени елементи от състава на деянието, определено като
престъпление съобразно чл.9, ал.1 от НК, а именно обществена
опасност и вина.
По същество, така поставен въпроса, предполага инцидентен
контрол от страна на настоящият съдебен състав, насочен към
изследване наличието или отсъствието на някоя от формите на
незаконосъобразност – нищожност или унищожаемост, на общ
административен акт, какъвто безспорно е процесната Заповед № РД-
01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р.Б.
По мнение на настоящият съдебен състав, той не е компетентен
да осъществява косвен контрол за законосъобразност, включително за
нищожност на общ административен акт в това наказателно
производство. Този въпрос е спорен, както в правната доктрина, така и
в съдебната практика на съдилищата в България, като някои автори и
съдилища приемат, че докато в отделен процес един административен
акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен,
неговият стабилитет следва да бъде зачитан. Поддържат, че не е
необходим инцидентен контрол, защото възможността за съдебен
контрол относно действителността на административните актове е
предвидена изрично като безсрочна, съобразно чл.149, ал.5 АПК.
Други приемат, че инцидентен контрол върху непотвърдените от съд
административни актове е възможен, само ако тези актове са
нищожни, а трети – че е допустим косвен контрол по отношение на
всички пороци, влияещи върху законосъобразността на
5

административния акт.
Както бе посочено и по-горе, настоящият съдебен състав споделя
консервативният подход по обсъждания въпрос, поради което приема,
че докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен
за нищожен или отменен като незаконосъобразен, неговият стабилитет
следва да бъде зачитан.
Тук следва да се отбележи, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние, Заповед № РД- 01-183 от 06.04.2020 г., на
Министъра на здравеопазването на РБ не е била отменена като
незаконосъобразна или да е обявена за нищожна, при което даденото
въз основа на нея предписание за поставяне под карантина на подс. П.
е било извършено валидно.
По отношение останалите аргументи на защитниците, с които
обосновават искането си за постановяване на оправдателна присъда,
Съдът ще даде становище по-долу.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така
установената и неоспорена фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:

От обективна страна подсъдимият С. С. П. е осъществил състава
на престъплението по чл.355, ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
тъй като в периода 22 — 23.04.2020 г., в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление — на два пъти, нарушил мерки издадени
против разпространението или появяването на заразна болест по
хората — Раздел II, т. 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от
2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната – като лице по т. 1 от заповедта, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина изх.№ 38143 от 20.04.2020 г.
на Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил
задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, в
което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14-
дневен срок - гр. Русе, ул. "Стремление" № 53, като деянието е
6

извършено по време па извънредно положение, свързано със смъртни
случаи - обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 май 2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020 г., изменено с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19.
По мнение на Съда, напускането на два пъти – на 22 и на
23.04.2021 г., на жилището в гр.Русе, ул."Стремление" № 53, където
подс. П. посочил, че ще пребивава през съответния период на
карантина, вписано в издаденото му предписание изх.№ 38143 от
20.04.2020 г. на СРЗИ, представлява нарушаване на забрана, изрично
предвидена като мярка против разпространението на обсъжданата
заразна болест по хората, чрез издадената Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република
България. Безспорно и двете деяния са извършени в срока на
предписаната карантина, както и по време на въведено извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84,
т.12 от Конституцията на Република България с решение на
Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. във връзка с разрастваща
се епидемия от COVID-19 на територията на страната.
Предписанието на СРЗИ било връчено лично на подсъдимия,
който бил запознат не само с обстоятелството, че е поставен под
карантина, но и че носи наказателна отговорност при нарушаване на
задълженията, свързани с нея.
Съдът намира, че Предписание за поставяне под карантина изх.№
38143 от 20.04.2020 г. на СРЗИ е издадено от компетентен орган и в
изпълнение на неговите правомощия. Съобразно чл.4, ал.1 от Наредба
за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на
Република България, граничният здравен контрол се извършва от
регионалните здравни инспекции на граничните контролно-
пропускателни пунктове (ГКПП), където се установяват постоянни
или временни звена за граничен здравен контрол. Чл.5, т.7 от
цитираната наредба указва, че при осъществяване на граничния
здравен контрол органите на граничния здравен контрол прилагат
следните здравни мерки: „поставят под карантина физически лица,
багажи, транспортни средства, товари, стоки и международни
пощенски пратки, за които има съмнение, че са заразени, или
разпореждат прилагането на други здравни мерки.“ По същият начин,
в т.II.1 от Заповед № РД - 01 - 183 от 06.04.2020 г., на Министъра на
7

здравеопазването на РБ е указано, че всички лица, които влизат на
територията на Р.България, се поставят под карантина за срок от 14
дни в дома или друго място за настаняване, в което лицето е посочило,
че ще пребивава, с предписание по образец /Приложение №1/ на
органите на граничния здравен контрол. От показанията на свид.
П.П. става ясно, че в процесния период същата била разпределена на
Летище София, Терминал-2, салон „Пристигане“ да осъществява
граничен здравен контрол на пристигащите в Р.България лица. Т.е. на
същата, като главен инспектор в СРЗИ било възложено осъществяване
на функциите на орган на граничния здравен контрол. Предписанието
за поставяне под карантина било дадено и в установените със
процесната заповед форма и съдържание.
Без правно значение в случая е, кое е лицето, което е връчило
иначе законосъобразно издаденото предписание на подс. П.,
доколкото е очевидно и не се оспорва, че същото е получено от него
лично и с подписите си същият удостоверил, че го е получил, запознал
се със съдържанието му, както и с предвидената наказателна
отговорност за нарушаването му.
Престъплението подсъдимият извършил в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, тъй като през
непродължителен период от два поредни дни, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, извършил действия по
нарушаване на мерки издадени против разпространението или
появяването на заразна болест по хората, като всяко от деянията се
явявало от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Безспорно е, че нито едно от двете нарушения на
противоепидемичната мярка поставяне под карантина, не било
продиктувано от крайна необходимост, възникнала за подс. П. в срока
на тази мярка.
От субективна страна е налице евентуален умисъл у
подсъдимият С.П.. Несъмнено, подсъдимият съзнателно напуснал на
два пъти мястото за пребиваване, на което сам посочил, че ще прекара
карантината. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици. Действително,
подсъдимият макар да не целял пряко и да не е искал настъпването на
противоправния резултат - застрашаването на здравето и живота на
8

други хора от заразяване с болестта, допускал неговото настъпване и
се отнесъл безразлично към такъв евентуален резултат, за да постигне
набелязаната цел – посещение на банкомат и строителен магазин, в
нарушение на въведените мерки.
Неоснователни са възраженията на защитата, че подсъдимият не
съзнавал значението на понятието "карантина", респективно
произтичащите от нея ограничения и задължения, доколкото за
същото липсвало легално определение.
На първо място следва да се отбележи, че макар действително
към инкриминираният момент да отсъствала легална дефиниция за
„карантина“, то в т.II.8 от Заповед № РД - 01 - 183 от 06.04.2020 г., на
Министъра на здравеопазването на РБ, въз основа на която било
издадено предписанието, ясно и недвусмислено било посочено, че
всички лица поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че
ще пребивават за посочения в предписанието срок. Доколкото
именно с тази заповед е въведена мярката, чието нарушаване е
инкриминирано като престъпление по чл.355, ал.2 от НК, то
несъмнено това е задължението, с което подс. П. бил длъжен да се
съобрази. Предвид обстоятелството, че в Предписание за поставяне
под карантина изх. № 38143 от 20.04.2020 г. на СРЗИ изрично било
посочено, че същото е издадено въз основа на цитираната по-горе
заповед, то подс. П. е разполагал с възможност да се запознае със
същата, да разбере какви ограничения и задължения има като лице
поставено под карантина и да съобрази поведението си тях. Т.е. в
случая е без значение дали в процесното предписание се съдържа и е
отново преповторено задължението му да не напуска дома си или
мястото за настаняване, в което е посочили, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок, тъй като то се съдържало в т.II.8 от
Заповед № РД- 01- 183 от 06.04.2020 г., на Министъра на
здравеопазването на РБ.
Действително, в чл.61 от ЗЗ, в редакцията към инкриминирания
период, били предвидени само две мерки против разпространението
или появяването на заразна болест по хората, а именно задължителна
изолация и задължителна изолация и болнично лечение, като сред тях
очевидно не била поставянето под карантина. В същото време,
очевидно е, че мерките задължителна изолация и карантина се
различават както по отношение на обекта на защита, така и по
отношение на субектите, към които са насочени. В тази насока е
9

становището на законодателя, който впоследствие /с ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ приел легални дефиниции за тези две
мерки. При това положение е очевидно, че реда и правилата
предвидени за поставяне на под задължителната изолация не могат да
бъдат автоматично пренесени от нормата на закона и да бъдат
приложими и за поставянето под карантина. Нещо повече, според
нормата на чл.29, т.2 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, при
възникване на нови заразни болести с потенциален риск от
епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм,
министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с
епидемичната ситуация. Т.е. с тази норма на министъра на
здравеопазването били делегирани правомощия за въвеждане на
конкретни мерки, без изчерпателно или дори примерно изброяване на
техният вид. Именно това, при усложняваща се епидемична
обстановка, породена от неизвестна до този момент заразна болест,
сторил министърът на здравеопазването, издавайки процесната
Заповед № РД- 01- 183 от 06.04.2020 г.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че липсата на
обнародване на посочената заповед е освободила подсъдимия от
задължение да се съобразява с нея, респ. с издаденото спрямо него
предписание за поставяне под карантина.
Ноторно е, че в инкриминираният период, а и понастоящем,
оповестяването на мерките против разпространението на COVID-19
се случва чрез използване на всички средствата за масово
осведомяване - електронните медии, периодични печатни издания и
новинарските емисии на националните телевизии. Освен това,
издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане
на противоепидемични мерки /включително и процесната/ са
публикувани и достъпни както на сайта на Министерството на
здравеопазването, така и на сайтовете на регионалните здравни
инспекции.
Всичко изложено дотук налага извода, че в случая са налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.355, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК,
поради което подс. С.П. следва да бъде признат за виновен в
извършването на това престъпление и му се наложат предвидените за
него наказания.
10

При индивидуализацията на наказанието за това
престъплението, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му
ангажираност и липсата на други вредни последици от
престъплението, извън инкриминираните. Отегчаващо отговорността
обстоятелство представлява осъществяването състава на две
самостоятелни престъпни деяние по чл.355 от НК, включени в
продължаваното престъпление.
Предвид това Съдът приема, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което на подсъдимия следва да
бъде определено наказание “Лишаване от свобода”, което следва да
бъде отмерено в границите между минимума и средата на
предвиденото от закона и ориентирано към минимума, а именно за
срок от 5 месеца. Съдът намира, че на подсъдимия П. следва да бъде
наложени и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, което
следва да бъде в размер на 10 000.00 лв.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия са налице
предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното
наказание “Лишаване от свобода” следва да се отложи за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал предупредително и
възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да не
допуска свое противоправно поведение.
Определените наказания Съдът намира за справедливи и
съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
11

Номер на акта:	52
Дата:	22 юли 2021 г.
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520200904
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Присъда по дело №904/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите