№ 21459
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА В. ИВАНОВА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА СТОЙЧЕВА
Гражданско дело № 20221110160629 по описа за 2022 година
Производство по реда на Глава 13 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „........” ........ против В. П. В.
и С. П. В. искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за
установяване съществуването на следните вземания: сума в размер на 8621,63 лв. -
главница, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода м.
05.2018 г. – м. 04.2021 г., сума в размер на 1386,05 лв. - лихва за забава за периода
15.08.2019 г. – 19.05.2022 г., сума в размер на 70,99 лв, представляваща дялово
разпределение за периода м.06.2019 г. – м. 04.2021 г., сума в размер на 13,57 лв. – лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 09.06.2020 г.,
законната лихва върху главниците от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК
(30.05.2022 г.), както и присъждане на разноски по настоящото дело и по заповедното
производства.
Ищецът „........” ЕАД излага, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в
топлоснабден имот, находящ се в гр. .............
Поддържа, че въз основа на сключен договор при общи условия за продажба на
топлинна енергия, одобрени с решения на ДКЕВР, публикувани в местен и централен
ежедневник, влезли в сила по отношение на ответника в едномесечен срок от
публикуването, предвид неупражнено от същите право по чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ /чл.150, ал.3
1
от ЗЕ/ за възражение, в периода месец м. 05.2018 г. – м. 04.2021 г. ищецът му е доставял
топлинна енергия на стойност 8621,63 лева, която сума не е заплатена и ответниците дължат
солидарно и обезщетение в размер на законната лихва за забава – 1386,05 лева за периода
15.08.2019 г. – 19.05.2022 година, както и законната лихва върху главницата, считано от
30.05.2022 година до окончателното заплащане на задължението.
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК за горепосочените вземания на 30.05.2022
година, както и за сума в размер на 70,99 лв. – дялово разпределение за периода м.06.2019 г.
– м. 04.2021 г., и лихва върху сумата от 70,99 лв. в размер на 13,57 лв. за периода 31.05.2019
г. – 09.06.2020 г. на 30.05.2022 година, въз основа на което съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответниците. Въз основа на дадени указания от
съда поради подадено възражение по чл. 414 от ГПК от ответниците, ищецът е предявил в
едномесечен срок иск по чл. 415 от ГПК за съществуване на вземането си по издадената
заповед по гр. д. № 28253/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 71 състав.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, в който оспорват предявените искове. Правят възражения, в това число че не
са нито собственици, нито ползватели на посочения от ищеца недвижим имот.
В първо съдебно заседание ищецът „........” ........ не изпраща представител.
Ответникът В. П. В., редовно призована, не се явява.
Ответникът С. П. В., редовно призован, се явява лично. Оспорва исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на чл. 235 от ГПК, установи следното
от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими.
Настоящият спор има за предмет възникнали между страните правоотношения във
връзка със сключен договор за доставка на топлинна енергия при публично известни общи
условия по смисъла на чл. 106а от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/
отм.,ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., и чл.150 от Закона за енергетиката, публикувани в един
централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, които влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, за топлоснабден имот, находящ се в ...............
Съгласно чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Разпоредбата на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката определя като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане
на цената, във връзка с чл.155 ЗЕ, физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
2
От събраните по делото писмени доказателства не се установи, че ответниците В. П.
В. и С. П. В. са били собственици или ползватели на процесния имот, находящ се в гр.
...........
Има представени доказателства по делото, че Л К Ю е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. ...........
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че исковете са
неоснователни.
Няма приложени доказателства, че ответниците са собственици или ползватели на
процесния топлоснабден имот. Няма представени никакви доказателства за наличие на
договорни отношения между страните за процесния имот. Ответниците сочат, че са
собственици на дриг недвижим имот.
Поради изложеното съдът приема, че предявените искове са недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, но няма
представени доказателства за направени такива. Няма представени доказателства за торени
разноски от ответниците и в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „........” ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление гр. ........... против В. П. В., ЕГН **********, и С. П. В.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в
размер от 8621,63 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. ............, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.05.2022 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно погасяване на задължението, за сума размер на 89,75 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.08.2019 г. – 19.05.2022 г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 70,99 лв. За периода от м.06.2019 г. - м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022 г. - датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно погасяване на задължението, както и за сума
размер на 13,57 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 70,99 лв. за
периода 31.05.2019 г. – 09.06.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4