Решение по дело №13508/2017 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  841

12.03.2018 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева,като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13508 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването в полза на ищеца „А.21“ ЕООД на вземане за сумата от 15848.86 лева, дължими от ответника- Ц.М.Ц., по запис на заповед, издаден на …г. за сумата от 44594.85 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното погасяване.

Ищецът твърди да е поемател по посочения запис на заповед, чийто падеж е настъпил. Твърди вземането в претендираната част да не е погасено до този момент. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва задължението по основание и размер. Твърди се, че ценната книга е подписана от него в качеството му на у. на „Керамик вижън груп“ ЕООД, а не като физическо лице. Възразява, че записът на заповед обезпечавал задължения по договор за наем от …г. с дружеството. За „Керамик вижън груп“ ЕООД било открито производство по несъстоятелност, по което ищецът не предявил обезпеченото вземане и същото било погасено. Оспорва и извършването на плащания по записа на заповед за разликата над претендирания размер до сумата, за която бил издаден. Иска да бъде отхвърлен искът. Претендира разноски.  

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на иска:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от кредитора „А.21“ ЕООД, срещу Ц.М.Ц., по което е образувано ч. гр. дело № 9010/2017 г. на ПРС, ХIII гр. с-в. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № …/…г., за процесната сума от 15848.86 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – …г. до окончателното погасяване, както и за разноските.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок (27.08.2017г.- неделя, неприсъствен ден), поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество, като обезсилването на заповедта е било отменено от ПОС.

По същество на спора:

Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа. Разпоредбата на чл. 535 ТЗ посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на заповед.

На първо място, с оглед твърденията на ищеца, подлежи на изследване въпросът издаден ли е от ответника в полза на ищеца валиден менителничен ефект. По силата на чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването и подпис на издателя.

От представения документ се установява, че в горната му част като издател е посочен Ц.Ц., но в края на документа задължението за заплащане на сумата е подписано от Ц.Ц. в качеството му на у. в „Керамик вижън груп“ ЕООД, като е поставен и печат на дружеството. Доколкото индивидуализацията на издателя се определя от подписването на документа (чл. 535 ТЗ не предвижда посочването му на друго място в ценната книга) съдът намира, че от използваните в процесния запис на заповед изрази не става ясно кой в действителност е автор на изявлението– Ц.Ц. лично или дружеството „Керамик вижън груп“ ЕООД, което той представлява в качеството му на у..

Записът на заповед се подчинява на строги изисквания по отношение на формата и реквизитите му-  чл. 535 и чл. 537 ТЗ, които следва по несъмнен начин да установят не само безусловно поетото задължение да се плати определена сума, но и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение. При липсата на един от задължителните реквизити на записа на заповед, относим към индивидуализацията на издателя, е налице обстоятелство, което го прави недействителен - документът няма качеството на ценна книга, тъй като няма правната характеристика на запис на заповед. В този смисъл Решение № 1179 от 5.04.2006 г. на ВКС по д. № 464/2005 г., ТК, II о. и Решение № 174 от 12.04.2005 г. на ВКС по д. № 431/2004 г., ТК, II о.

Предвид посочените по-горе разминавания следва, че не е налице един от задължителните реквизити на записа на заповед- точната и несъмнена индивидуализация на неговия издател, обстоятелство, което прави процесния запис на заповед недействителен.

Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.21“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Ц.М.Ц., ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.М.Ц. ДЪЛЖИ на „А.21“ ЕООД, сумата от 15 848.86 лева- представляваща част от дължима сума по запис на заповед, издаден на …г., за сумата от 44594.85 лева, с падеж: …г., без протест, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- …г. до окончателното погасяване, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № …/…г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „А.21“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Ц.М.Ц., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/– разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ : /п/

                        /Тоско Ангелов/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ