Р Е Ш Е Н И Е
№261935
гр.Варна,
11.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в
публично заседание проведено на дванадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8178
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са за неустойка, основани на чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Ю." ЕООД, ЕИК *** представлявано от Ю. Б.Ц.чрез: адв. В. Г., САК, със съдебен адрес:***, в качеството си на адвокатски пълномощник на „Ю." ЕООД претендира от съда да постанови решение, с което да осъди М.М.М., ЕГН ********** с Адрес: *** да заплати на ищеца, сумата в размер на 858,52 лв. (осемстотин петдесет и осем лева и 0,52 ст.), от която 429,26 лева - неустойка по договор М03129801 от дата 11.06.2016 г., по който на абоната-длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер *** и 429,26 лева - неустойка по договор от дата 01.12.2017г. за тел. Номер *** с избран тарифен план „Тотал" с месечна абонаментна такса 44.99 лева с ДДС обективирани в издадената на ответника фактура №**********/15.04.2018 г.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъдите в полза на „Ю." ЕООД, ЕИК ***, 360 лева /триста и шестдесет/ лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесете и по отговорността за разноските в заповедното производство и да присъдите в полза на ищцовото дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 360 /триста и шестдесет/ лева- възнаграждение за юрисконсулт по ч.гр.д.№ 20560/2019г., по описа на PC Варна.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу М.М.М. е образувано ч.гр.д. № 20560/2019г., по описа на PC Варна, 47-ми св.
По отношение на претендираните в настоящото производство суми е постановено разпореждане, с което същите са отхвърлени.След влизане в сила на това разпореждане с последващо разпореждане е указано на заявителя,че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника в едномесечен срок от съобщаването. В указания срок ищецът предявява настоящия иск.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019г., с прехвърлител на вземанията "И. Ф." ООД, ЕИК *, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Т. Б." ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „Т." е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага, от които е и вземането спрямо ответника М.М.М. по договор М03129801 от дата 11.06.2016 г., по който на абоната-длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер * и по договор М03129801 от дата 01.12.2017г. за тел. Номер * с избран тарифен план „Тотал" с месечна абонаментна такса 44.99 лева с ДДС.
„Ю." ЕООД, ЕИК * е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по осъдителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Доколкото заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за сумите в размер на 429,26 лева - неустойка по договор М03129801 от дата 11.06.2016 г., по който на абоната-длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер * и сумата в размер на 429,26 лева - неустойка по договор от дата 01.12.2017г. за тел. Номер * с избран тарифен план „Тотал" с месечна абонаментна такса 44.99 лева с ДЦС, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с указанията на съда в тази насока, с оглед което предявява настоящия осъдителен иск срещу ответника.
Въз основа гореописаните договори за цесия ищецът е придобил вземането спрямо ответника М.М.М. по сключен между него и „Т.Б." ЕАД договор М03129801 от дата 11.06.2016 г., по който на абоната-длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер * и по договор от дата 01.12.2017г. за тел. Номер * с избран тарифен план „Тотал" с месечна абонаментна такса 44.99 лева с ДДС. Вземанията по описания договор, представляващи неустойка за предсрочното им прекратяване са на обща стойност 858.52 лв. и са обективирани във издадената на ответника фактура №**********/15.04.2018г.
Цената на иска представлява сбор от задълженията на ответника, както следва: Неустойката е начислена на основание изрична клауза в индивидуалния договор, съгласно която в т. 11 гласи „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер посочен/а в него, по вина на инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартите за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, а в случая когато е предоставено и устройство за ползване на услугите, абоната дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора....", която неустойка съгласно постигнатото споразумение с КЗП не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. В този смисъл размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за ползването на мобилен номер * е на стойност 429.26 лева, която сума включва начислената в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС неустойка в размер на 112,26 лева за периода от датата на предсрочното му прекратяване 15.04.2018г. до 01.12.2019г. - края на срока, за който е сключен и сумата в размер на 317.00 лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на мобилния оператор. Размера на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за ползването на мобилен номер * е на стойност 429.26 лева, която сума включва начислената в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС неустойка в размер на 112,26 лева за периода от датата на предсрочното му прекратяване 15.04.2018г. до 01.12.2019г. - края на срока, за който е сключен и сумата в размер на 317.00 лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на мобилния оператор. Основанието за начисляването й е неизпълнение на задължението на ответницата да заплати цената на предоставените и потребени от нея далекосъобщителни услуги през предходните отчетни периоди, а именно неплащането на сумите по фактури №**********/15.12.2017 г., №**********/15.01.2018г., №**********/15.02.2018г., №**********/15.03.2018 г. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Ответницата е била неизправната страна по договора, тъй като не е изпълнила задължението си да заплати в указания срок потребените от нея услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор съгласно чл. 75 от ОУ и т. 11 от индивидуалния договор да прекрати облигационното правоотношение предсрочно и да получи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, каквито са уговорени в индивидуалния договор. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „Т. Б." ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. Изрично над подписа на ответника, положен на всеки един от представените договори е поместен текст в т. 11 от индивидуалния договор, която гласи: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер посочен/а в него, по вина на инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартите за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. "
Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно: дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на действие на договора. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т. Б. ЕАД.
Съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично.
По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът М.М.М. е подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребила е предоставените й от мобилния оператор услуги, като не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена й е фактура и в срок не я е заплатила. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „Т. Б." ЕАД и „И. Ф." ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по- горе посоченото, с настоящата искова молба представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 12.07.2019г. „Т. Б." ЕАД е прехвърлител, а „И. Ф." ООД е собственик на вземането спрямо М.М.М., което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 29.11.2019 г. между „И. Ф." ООД и „Ю." ЕООД.
Предмет на втория договор са 745 /седемстотин четиридесет и пет/ броя вземания в общ размер на 245 074, 10 лева /двеста четиридесет и пет хиляди седемдесет и четири лева и десет стотинки/ спрямо физически и юридически лица, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 неразделна част от договора от дата 29.11.2019г./чл. 1,ал. 1 /.
Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли съда да приемете извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 29.11.2019 г. „И. Ф." ООД е прехвърлител, а „Ю." ЕООД е собственик на вземането спрямо М.М.М. в размер на 858,52 лева
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата 12.07.2019г., считано от подписването му, „И. Ф." ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина,като се приема,че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „И. Ф." ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.11.2019г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината.
В конкретния случай, длъжникът-ответник М.М.М. не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК,към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора – ищец от предявяване на иска.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначения от съда особен представител депозира отговор.
Оспорва исковете. Не намира за обосновани претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договори. Не се навеждат каквито и да са твърдения или доказателства за датата на която е настъпилото предсрочното прекратяване, причината за това, начинът и редът по който са определени общите суми, представляващи претендирани неустойки.
Оспорва изцяло предявените искови претенции по основание и размер, като счита, че освен неоснователни - същите са и недопустими.
Оспорва дължимостта на претендираните суми за неустойки за предсрочно прекратяване на договори. Оспорва и размера на всяка една от посочените претенции.
Заявява, че не е налице основание за претендиране и дължимост на описаните неустойки. В тази връзка прави възражение за нищожност на представените договори, в частност разпоредбите, въз основа на които се претендират процесните неустойки. Счита, че същите противоречат на добрите нрави, противоречат и заобикалят закона, както и че липсва съгласие за поемане на такова задължение.
Също така, прави възражение за прекомерност на претендираните неустойки на основание чл. 92, ал.2 ЗЗД.
Във връзка с горните оспорвания, моли съда да вземе предвид, че дължимите към другите мобилни оператори (съгласно условията на сключваните от тях„ договори с потребители), на територията на Република България неустойки в случай на предсрочно прекратяване на договора са по 3 месечни абонаментни такси. Само ищцовото дружество, претендира като неустойки в размер на всички месечни такси до края на договора.
Съобразявайки данните по делото, моли съда да приеме, че неустоечните клаузи по Договорите за мобилни услуги следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...".
Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика- Решение № 7586/ 04.12.2013г. на Административен съд- София- град по адм. д. № 6627/2013г.
С оглед на горното, моли съда да вземете предвид споразумение от 2018 г., сключено между Т. Б. ЕАД и КЗП. Видно от горното споразумение, още през 2014 г., КЗП е установила нищожност на договорните неустойки, залегнали в договорите на Т. и е сезирала съда с искане за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на тези клаузи.
Поради постигнатото между страните (КЗП и Т. Б. ЕАД) споразумение, относимо и към съществуващи клиенти — физически лица за определяне на максимален размер на неустойката - до трикратния размер на месечните абонаментни такси производствата по горните дела са прекратени.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищеца,редовно призован не се явява. В писмена форма,заявява, че поддържа иска и изразява становище по съществото на спора.
Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание .
По допустимостта на иска. По делото е прието ч.гр.д. № 20560/2019 г. по описа на ВРС , от което се установява, че на 13.12.2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението за тези суми е отхвърлено, като на ищеца са дадени указания, че има право да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания в едномесечен срок от съобщаването.
В изпълнение разпореждането на съда и на основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК, ищеца - заявител предявява настоящия иск в едномесечен срок от съобщаването.
Искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приети следните писмени доказателства: договор
за прехвърляне на вземания; потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99,
ал.3 от ЗЗД; договор за цесия от 29.11.2019г.; извлечение от приложение №1 към
договор за цесия от 29.11.2019г.; пълномощно от Т. Б. ЕАД за И. Ф. ЕООД;
уведомление за цесия от Т. Б. ЕАД до М.М.М.; договор
за мобилни услуги; запис на заповед от 06.01.2017г.; договор за лизинг от
01.12.2017г.; договор за мобилни услуги от 11.06.2016г.; декларация за съгласие
за подписване на документи от непълнолетно лице от 11.06.2016г.; допълнително
споразумение от 01.12.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер *; фактура №********** от 15.04.2018г.; Общи условия на
Т. Б.ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Приобщен по делото е
изискания за нуждите на настоящото производство заверен препис на частно гражданско дело
№20560/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 47 състав.
Ищецът
обосновава активната си материално-правна легитимация с договор за цесия от
29.11.2019год.сключен между него и „И. Ф.“ООД, по силата на който е придобил вземането,
като цедента от своя страна е придобил вземането с договор за цесия от
12.07.2019год.
Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор.
Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне. Установеното в този текст задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор),
но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). В този смисъл е и съдебна
практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г.
на ОСГК на Върховен съд и решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д. №
12/2009 год., ІІ т.о. ТК, както и решение № 1279/12.11.1996 год. по гр.д. №
29/1996 год. ГО, решение № 150/26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. І ГО,
определение №738/14.12.2009 год. на ВКС по т.д.№ 721/2009 год. І ТО.
В настоящия случай съдът счита, че процесните цесии не
може да бъдат противопоставени на ответника, предвид разпоредбите на чл.99,ал.4
от ЗЗД, който ясно определят моментът, от който цесията поражда действие спрямо
длъжника.
От приетите по делото доказателства се
установява, че преди образуване на заповедното производство и до момента не е
налице надлежно уведомяване на длъжника от цедента.
Няма уведомления , които да изхождащ от страна на цедента
или от страна на цесионера в качеството му на
пълномощник на цедента, които редовно да са връчени
на ответника и с които цесията да му е станала известна от името и за сметка на
цедента. Действително съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за цесия от дата
12.07.2019г., считано от подписването му, „И. Ф." ООД има качеството освен
на цесионер и на пълномощник на цедента
„Т. Б.“ЕАД във връзка с уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания. Няма обаче ангажирани доказателства „И.
Ф." ООД да е уведомило ответницата, като длъжник по прехвърленото вземане,
нито по първата цесия, като пълномощник на цедента „Т.
Б.“ЕАД , нито по втората цесия , като цедент. Видно
от сключения между „И. Ф." ООД и ищеца договор за цесия,за извършената
цесия няма дадени чрез упълномощаване права на ищеца да извърши уведомяването
на длъжниците по прехвърлените вземания.Напротив в
чл.6,ал.2 от договор за цесия е записано, че цедентът
се задължава да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне. Предвид на това и приложеното към исковото молба уведомление
,изхождащо от „И. Ф." ООД,което не е страна по делото, не може да се счита, като надлежно отправено
до ответника-длъжник уведомление за извършените цесии. Ето защо и получаването на препис от исковата молба, с
приложенията към нея в настоящия случай не съставлява надлежно съобщаване на
извършените цесии на длъжника. За правнорелевантно се
счита единствено уведомлението до длъжника, извършено от цедента, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
11.11.1954 на ОСГК на ВС, но не и исковата молба за
присъждане на прехвърленото вземане. Доколкото с исковата молба и в хода на
процеса не е представено отправено от цедентите до длъжника уведомление за прехвърляне на
вземането, то прехвърлянето на вземането
по процесните цесии не може да бъде противопоставено
на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Освен горното ищецът не доказа, че са били налице
предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, нито
размера на претендираните неустойки. Наведените в
тази насока твърдения от негова страна са изцяло оспорени от особения
представител на ответника,предвид на което остават напълно голословни и
необосновани.
Зе претендираните
неустойки ищецът се позовава на т.11 от сключения между ответника и „Т. Б.“ ЕАД
договор, съгласно който „В случай на прекратяване на настоящия договор през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер посочен/а в него, по вина
на инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартите за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на този срок, а в случая когато е предоставено и устройство
за ползване на услугите, абоната дължи и разликата между цената на устройството
без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на
оператора....", която неустойка съгласно постигнатото споразумение с КЗП
не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси.
В заповедното производство ищецът е обосновал
вземанията си за неустойка, като начислена за периода от датата на предсрочното
прекратяване на всеки един от договорите до
края на срока за който са сключени . В настоящото производство сочи, че
размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за ползването на
мобилен номер * е на стойност 429.26 лева, която сума включва начислената в
размер на три месечни абонаментни такси без ДДС неустойка в размер на 112,26
лева за периода от датата на предсрочното му прекратяване 15.04.2018г. до
01.12.2019г. - края на срока, за който е сключен и сумата в размер на 317.00
лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без
абонамент съгласно последната актуална ценова листа на мобилния оператор.
Размера на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за ползването на
мобилен номер * е на стойност 429.26 лева, която сума включва начислената в
размер на три месечни абонаментни такси без ДДС неустойка в размер на 112,26
лева за периода от датата на предсрочното му прекратяване 15.04.2018г. до
01.12.2019г. - края на срока, за който е сключен и сумата в размер на 317.00
лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без
абонамент съгласно последната актуална ценова листа на мобилния оператор. Т.е.
освен , че твърденията по иска не са
идентични с аргументите в заповедното производство, същите са и недоказани като
обективен факт. Съобразно аргументите в заповедното производство, претендираните
неустойки по двата договора са нищожни. Твърденията за неустойките в настоящото
производство са недоказани. Липсват
каквито и да било доказателства, от които съдът може да изведе извод,че сумата
от 858.52лв.,обективирана във фактура №**********/
15.04.2018год. ,представлява неустойка, която е съответна по размер с размера
на вземанията за неустойка по двата договора, съобразно твърденията на ищеца, които са изцяло
оспорени от ответната страна.
Вземайки предвид
горното,настоящият съдебен състав извежда извод за неоснователност на иска и
постановява решение, с което отхвърля иска в цялост.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю." ЕООД, ЕИК * представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: адв. В. Г., САК, със съдебен адрес:***, в качеството си на адвокатски пълномощник на „Ю." ЕООД срещу М.М.М., ЕГН ********** с Адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 858,52 лв. (осемстотин петдесет и осем лева и 0,52 ст.), от която 429,26 лева - неустойка по договор М03129801 от дата 11.06.2016 г., по който на абоната-длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги на мобилен номер * и 429,26 лева - неустойка по договор от дата 01.12.2017г. за тел. Номер * с избран тарифен план „Тотал" с месечна абонаментна такса 44.99 лева с ДДС обективирани в издадената на ответника фактура №**********/15.04.2018 г., на основание чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/