Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051
гр. Варна, 25.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на
секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 398
по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С.М.Д. и С.Г.С. и двамата от гр. Бобов дол, насочена срещу
решение № 517/14.04.20г. по гр.д. № 1981/19г. на ВОС, с което е развален
сключения между А.В.В.от гр. Варна и С.М.Д. договор за прехвърляне на
собствеността върху недвижим имот с идентификатор 10135.3512.16.17.20 срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 67, том ІІ, рег. №
11124, дело 250/2017 г. по опис на нотариус № 316 с район на действие ВРС, по
иска на А.В.В. против С.М.Д. и С.Г.С.,
на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД; и ответниците са били осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 1594.94 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че
решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обявил на
страните доклад по см. на чл. 146 от ГПК, по който същите да направят своите
възражения, както и липсва произнасяне по всички доказателствени искания на
ответниците – относно приемането на представените от тях писмени доказателства,
относно исканията, основани на нормата на чл. 192 от ГПК и относно искането за
разпит като свидетел на личния лекар на ищеца д-р П.Б.. Това е довело до
непълнота на доказателствения материал и до неправилни правни изводи. Счита се,
че решението не е мотивирано, тъй като липсват изложени от съда съображения
досежно условията и обстоятелствата, при които е бил подписан процесния
договор, респ. волята на страните за това, както и относно липсата на
доказателства за възникване на нужди за ищеца, които да са по-различни от тези
при сключването на договора. Липсват и съображения относно противопоставянето
на ищеца за получаване на предлаганата от ответницата престация по договора.
Поради всичко това са налице неправилни изводи, което становище въззивниците
обосновават и чрез анализ на доказателствата по делото и тези, които са били
представени от ответниците, но не са били приети и обсъдени от съда. Отправени
са и доказателствени искания на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК. Претендира се
отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
След постановяване на
първоинстанционното решение, на 14.06.20г., е починал ищецът А.В.П., поради което с определение
№ 260269/27.07.20г. на осн. чл. 227 от ГПК първоинстанционният съд е заличил
същия като страна по делото и е постановил вписването като ищци на неговите
наследници по закон – С.И.С., З. И.Г. /деца на починалата
на 14.05.12г. негова сестра С.В.С./, С.М.Д., Л.М.Д. /деца на починалата на 01.08.1993г.
негова еднокръвна сестра В.В.Б./ и Р.К.В. /дъщеря на починалият на 23.09.1995г. негов
еднокръвен брат К.В.В./. Поради сливане на качествата на ищец и ответник в лицето на С.М.Д., въззивният
съд с определение № 260053/07.10.20г. я е заличил като ищец и като въззиваема
страна по делото.
В предвидения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба единствено от С.И.С. и З. И.Г., подадена чрез общия им процесуален представител адв. К.Н. ***. Същата е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Изложените от въззивниците доводи
относно допуснати от съда процесуални нарушения се считат за неоснователни и
по-скоро бланкетни. Счита се, че по делото е обявен доклад и на страните е била
дадена възможност да изразят становище по същия, след което съдът се е
произнесъл с определение относно доказателствените им искания, допускайки тези,
които са били допустими, относими и необходими. Ответниците не са възразили
срещу това определение, поради което се счита, че те са загубили възможността
да се позовават на нарушения едва във въззивната жалба. Счита се, че решението
е обосновано въз основа на направения анализ на доказателствата и формираните правни
изводи съответстват на доказателствения материал и на закона – ответниците не
са установили да са престирали грижи и издръжка за покойния вече ищец, от
каквито същият безспорно се е нуждаел. Претендира се решението да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни
с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт и
редовност на жалбата, поради което и същата се явява допустима.
В
с.з. въззивниците поддържат жалбата си чрез процесуален представител, който
счита, че от събраните по делото доказателства е установено пълното и точно
изпълнение на задълженията по алеаторния договор, но въпреки това
прехвърлителят под въздействието най-вероятно на трети заинтересовани лица, е
променил коренно отношението си към любимата племенница и внезапно е предявил
иск за развалянето на договора. Въпреки голямото разстояние, на което са
живеели страните по договора, ответницата е организирала чести пътувания до
дома на ищеца, а през останалото време е изпращала колетни пратки. Счита се, че
новоконституираните страни по делото, които въпреки, че са били роднини на
починалия вече ищец, не са се интересували от него и не са посещавали дори гр.
Варна, поради което понастоящем не могат да вземат отношение по предмета на
спора дали въззивниците са изпълнявали точно задълженията си по алеаторния
договор. Внезапността на решението на ищеца да предяви конститутивния иск за
развалянето на договора не е дало възможност на ответниците да трансформират
задължението си от натурално в парично, тъй като за тях е неизвестен резултата,
с който ще завърши настоящото дело.
Въззиваемите С.И.С., З. И. Г. и Р.К.В. чрез общия им процесуален представител адв. К.Н. заявяват в с.з., че не е било налице
пълно и точно изпълнение на задълженията на въззивниците за предоставяне на
грижи и издръжка на прехвърлителя, тъй като редките и кратковременни посещения
на С.Д. в гр. Варна най-вероятно са били свързани с цел туризъм, а не за задоволяване
на ежедневните и непосредствени нужди на А.В.
Въззиваемият
Л.М.Д. изразява становище в с.з., че желае алеаторният договор да бъде
развален.
За да се произнесе съдът взе предвид следното от фактическа страна:
В подадената на 13.09.19г. искова молба от А.В.В. против С.М.Д. и С.Г.С. се е твърдяло, че същият е
прехвърлил на ответниците-съпрузи на 20.10.17г. срещу задължение за издръжка и
гледане собствения си апартамент № 147 с площ от 40.17 кв.м. в гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 110, вх. 7, ет. 7. С договора е запазил безвъзмездно правото на
ползване на апартамента за себе си и за своята сестра Е. В. И., заедно и поотделно, докато са живи. Твърдял е, че за
период от около 2 години ответницата го е посетила едва няколко пъти, но тези
посещения имали характера на гостувания, а не с цел полагане на грижи. Заявил
е, че страда от множество заболявания, които са изисквали и полагането на
специфични грижи, каквито приобретателите не са престирали. Отправеното искане
е било да се развали договора за гледане и издръжка поради неговото
неизпълнение от страна на ответниците.
В подадения от ответниците отговор на исковата молба
същите са поддържали, че договорът е бил сключен от ищеца като израз на
благодарност за всички положени от неговата племенница грижи за него и неговата
сестра Е. до датата на сделката на 20.10.17г., както и с цел да се
продължи полагането на такива грижи и за в бъдеще. При посещенията си в гр.
Варна ответницата е спяла в една стая и на едно легло с леля си, а освен това е
съдействала на същата във връзка с установяването на извършена спрямо нея
измама. Възрастните хора са отказали предложенията на ответницата нейният
съпруг, който е пенсионер, да заживее заедно с тях в дома им и да се грижи за
двамата или ответниците да наемат човек, който да се грижи за тях. Същите са
отказали и да се преместят в гр. Бобов дол, за да живеят при ответниците. По
тази причина Д. е започнала да търси работа в гр. Варна, за да дойде да живее и
работи тук и да се грижи и издържа вуйчо си и леля си. В отговора се е
твърдяло, че когато ответницата е била в гр. Варна /така само за 2018г. тя е
посетила града 10-11 пъти/, същата е закупувала необходимите лекарства и храна
за възрастните хора и е водила вуйчо си на медицински прегледи при личния лекар
и при специалисти. Освен това в останалото време ответницата с помощта на своя
син е изпращала колети от гр. Бобов дол до ищеца, с които били осигурявани хранителни
продукти, лекарства и други необходими вещи. След отправено на 03.08.19г.
обвинение от ищеца, че ответницата му е загубила рецептурната книжка, тя е
пристигнала в гр. Варна и е осигурила издаването на нова такава, в която са
отразени предписаните от личната лекарка лекарства. След подаване на исковата
молба ответниците са поставени от ищеца в невъзможност да изпълняват
задълженията си по процесния договор поради отказа му да приема дължимата му се
престация.
Видно от приложеното към исковата молба копие на НА № 67,
т. ІІ, рег. № 11124, дело № 250/20.10.17г. на нотариус Ал. Александров, рег. №
316 на НК, с район на действие – района на РС-Варна, че със същия е оформен
договор, с който А.В. В. е прехвърлил на С.М.Д. /по време на брака ѝ със С.Г.С.
– така от справката на л. 51 от настоящото дело/ собствения си апартамент № 147
с площ от 40.17 кв.м. в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 110, вх. 7, ет. 7,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, срещу задължението на
приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя сама или чрез
трето лице, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега,
докато е жив. Прехвърлителят е запазил за себе си и за своята сестра Е.В.И. вещното право на ползване върху прехвърления имот,
заедно и поотделно, безвъзмездно, докато са живи.
Видно от издадената на 12.09.19г. от личния лекар на
ищеца Етапна епикриза, че на същия са били издавани за периода от 02.10.17г. до
05.08.19г. амбулаторни листи с отбелязване на следните заболявания:
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим
захарен диабет /за прегледите на 06.11.17г., 21.12.17г. и на 20.03.18г. е
записано, че това заболяване е без усложнения, а при прегледите на 21.06.18г. и
на 25.09.18г. е отбелязано, че това заболяване е съответно с неврологични
изменения и неврологични усложнения/, болест на периферните съдове, неуточнена.
Във връзка с тези заболявания на ищеца са били издавани и медицински
направления с бланки 3, 3а и 4, съответно и както следва: бланка 3 – на
28.08.17г., на 02.10.17г., на 06.11.17г. и на 14.06.19г.; Бланка 3а – на
06.11.17г. и на 14.06.19г. и бланка 4 – на 28.08.17г., на 20.03.18г. и на
29.03.19г.
Видно от представения от ответниците медицински документ
за осъществен преглед, издаден от д-р Драганов – специалист-офталмолог, че на
26.09.18г. е осъществен такъв и са посочени стойности за диоптрична корекция на
зрението. Документът е издаден на името на ответницата С.Д..
От показанията на свидетелката Д. В. се установява, че същата продава стоки на пазара в кв.
„Младост“,
познава ищеца от около 15 години, а от 3-4 години той е
започнал да ѝ се оплаква, че вече не може да се оправя сам и има нужда от
някаква домашна грижа. Свидетелката е посещавала дома му, за да отнесе дотам
по-тежките покупки на ищеца. Последният е живеел в дома си със своята сестра,
която също е посещавала пазара, но допреди 7-8 години. След това тя се е
разболяла и на 20.01.20г. е починала. Много често ищецът е търсил помощта на
свидетелката и на нейния съпруг, които са му помогнали и с доставката на
необходимите стоки за приготвяне на зимнина през есента на 2019г. – зеле, тикви
и др. А. се е оплаквал от болки в краката, споделял на свидетелката,
че има и диабет, а понеже си е купувал и лекарства за сърце, тя счита, че той е
имал и такива здравословни проблеми. Свидетелката сочи, че тъй като ищецът има
нейният и на съпруга ѝ телефонни номера, при необходимост от някаква
помощ, същият им се е обаждал. Това станало и по повод разболяването на сестра
му, което наложило свидетелката и съпругът ѝ на няколко пъти да звънят на
телефон 112. Свидетелката сочи, че в жилището на А. не е било много комфортно, макар и външната дограма да е
била сменена. Миришело е кошмарно, особено когато сестра му е била вече на
легло. А. помолил свидетелката да потърси жена, за да почиства
дома им, да им готви и да полага грижи за сестра му, тъй като той не успявал да
се грижи и за самия себе си. Когато сестрата на ищеца К. паднала втори път, наложило се свидетелката и съпругът
ѝ да извикат Бърза помощ и същата била настанена в болница. Тогава
трябвало да се плати болничния престой и консумативи на стойност от 1 260
лв., поради което Е. е предоставила пълномощно на съпруга на свидетелката с
правото да се разпорежда с паричните средства от нейна банкова сметка, ***.
Разходите били покрити от тези средства, които послужили и за наемането на
медицинско лице и за закупуването на лекарства за болната. Когато Е. починала, А. е потърсил
свидетелката и съпруга ѝ, които съдействали за организиране на
погребението.
През лятото на 2019г. А. споделил на свидетелката, че не знае какво точно е направил с апартамента
си, но споделил, че „гостенката ги е изоставила“, имайки предвид най-вероятно
племенницата си С.. Свидетелката била запозната с ответницата от А.В., който я представил като негова племенница. Свидетелката
не е виждала С. да пазарува в магазина. Тя е посещавала А. около 3-4 пъти за 2 години. Не ѝ е известно на
свидетелката С. да е полагала грижи за А., макар че
същият се е нуждаел от такива предвид трудната му подвижност, изпитваните болки
и необходимостта да посещава лекар. Когато е ходил със С. на пазара, самият А. си е плащал закупените стоки, а ответницата е носила
торбата.
Според свидетелката П., която
живее в съседен блок, същата е колежка на свидетелката В. и също продава зеленчуци на пазара в квартала. Помагала
е на А. с носенето на покупките, но в дома му не се е качвала.
Видяла е ответницата за първи път през м. юли на 2019г., тъй като двамата с А. дошли при нея да пазаруват. Твърди, че самият А. си е платил покупките. Сочи, че А. ѝ е споделял, че не е доволен от племенницата си,
защото идвала един-два пъти в годината. Не е казвал С. да готви в дома му, тъй
като докато била жива сестра му, тя е готвила. За свидетелката В. знае, че тя е помагала на възрастните хора и дори е
ходила да почиства в дома им. Когато сестра му се разболяла, А. взел една гледачка. Свидетелката П. сочи, че е виждала съпругът на св. В.да помага на А. като го е
возил с колата си, когато се е налагало. От същата знае, че на Нова година
двамата със съпруга си са ходили да видят А. и сестра
му, тъй като той им се е обадил по телефона. За почистване в дома на А. е била ангажирана друга жена, която свидетелката не
познава.
Като свидетел по делото е разпитан и сина на ответниците
В.Г., чиито показания съдът преценява с оглед неговата
заинтересованост в тяхна полза. Св. Г. е виждал А. и сестра му, когато те са гостували в дома им в гр. Бобов дол преди около
7-8 години. Знае, че във връзка със сключения договор неговите родители са
полагали грижи за възрастните си роднини – майка му всеки месец е посещавала
гр. Варна, а самият свидетел ѝ е помагал при ежемесечното изпращане на
колети до гр. Варна. Колетите съдържали предимно храна – купени консерви,
череши, дрехи, чаши и чинии. Работата на майка му е позволявала през втората
половина на всеки месец да отсъства от работа и поради това тя е посещавала гр.
Варна, за да полага грижи за вуйчо си и леля си – да води А. на лекар, защото имал нужда, да им пазарува. Знае от
родителите си, че когато сестрата на А. се
разболяла, било им предложено да се преместят да живеят в гр. Бобов дол, за да
се грижат по-лесно за тях /тъй като апартамента им е с площ от 100 кв.м. и в
него живее само тяхното четиричленно семейство/, но те отказали. Било
отхвърлено и предложението на ответниците те самите да дойдат в гр. Варна,
където майка му да работи, а баща му да полага необходимите грижи. Свидетелят
сочи, че баща му не е придружавал майка му при пътуванията ѝ до гр.
Варна. Последното посещение на майка му в гр. Варна било през м. септември на
2019г, когато А. и сестра му се държали много арогантно с нея. Свидетелят
не знае защо майка му не е била на погребението на леля си Е.
Свидетелката К. е била
съученичка с ответника С.С., а освен това е родом от гр. Варна, но живее в гр.
Бобов дол. Има син в гр. Варна, на когото гостува. По този повод двете с
ответницата С. си делели парите за горивото на автомобила и пътували по около
3-4 пъти в годината от гр. Бобов дол до гр. Варна и обратно. Свидетелката сочи,
че последно са пътували с ответницата през есента на 2019г., а преди това през
пролетта на същата година. Оставали са в град Варна за различен период от
време. Когато идвала С. носила торби и чанти, но свидетелката, не знае какво е
имало в тях, тъй като не ги е отваряла. Знае от С., че е идвала, за да помага
на вуйчо си и вуйна си, но не знае дали ответницата ги е водила някъде на
разходка. Свидетелката знае, че е бил прехвърлен апартамента на С. срещу задължението
за гледане. През есента на 2018г. и 2019г. С. е имала намерение да започне
работа в гр. Варна, поради което двете със свидетелката са посетили хотели в
района. С. е търсила работи и като кондуктор по автобусите, но не е успяла да
намери. Свидетелката не знае защо така са се развили нещата. Споделя, че С.
никога не се е оплаквала от вуйчо си.
Видно от представените от ответницата писмени
доказателства за периода след сключването на процесния договор на 20.10.17г.,
че същата е пътувала чрез автобусен транспорт по маршрута София-Варна и
обратно, както следва: на 24.10.17г. от Варна за гр. София. След това е
пътувала на 12.12.17г. до гр. Варна и се е върнала на 22.12.17г. в гр. София.
Следват еднопосочни пътувания от гр. София до гр. Варна на 20.07.18г. и на
19.09.18г., както и пътуване от гр. Варна до гр. София на 01.10.18г. Налице са
двупосочни билети за пътуване от гр. София до гр. Варна на 08.12.18г. и връщане
обратно на 14.12.18г., съответно – отиване на 01.05.19г. и връщане на 08.05.19г.
Налице са еднопосочни билети за пътуване до гр. Варна на 19.06.19г. и на
06.07.19г. Билет за пътуване в посока гр. Варна е налице за 03.08.19г. и
връщане към гр. София на 05.08.19г. Представен е и двупосочен билет за пътуване
към гр. Варна на 04.09.19г. и връщане обратно в гр. София на 06.09.19г.
Видно от издадените от работодателя на ответницата Д.
документи /партидна сметка за изработени надници, требвания и изплатени за тях
суми/, че за месеците октомври-декември на 2017г. същата е ползвала болнични и
няма отработени дни /болничните са били отменени видно от отметката за м. юни
2018г./; през м. 01.18г. е ползвала 9 дни платен отпуск, през м. 02.18г. е
ползвала 1 работен ден отпуск, м. 03.18г. – 8 дни платен отпуск, м. април
2018г. – 4 дни платен отпуск, м. 05.18г. – 5 дни платен отпуск; м. 07.18г. – 8
дни платен отпуск; м. 09.18г. ползвала общо 7 дни отпуск поради болест; м.
10.18г. – общо 2 дни ползван отпуск поради заболяване; за м. 11.18г. – ползвани
болнични са 10 дни, а за м. 12.18г. – 5 дни отпуск поради заболяване; м.
02.19г. – ползван платен отпуск от 9 дни;, през м. 03.19г. – 1 ден платен
отпуск, за м. 04.19г. – 7 дни платен отпуск, м. 05.19г. – 1 ден ползван платен
отпуск; през м. 06.19г. са ползвани 8 дни болнични, а през м. юли 2019г. – 3
дни платен отпуск и 2 дни болнични и през м. 09.19г. – 7 дни болнични.
Представена е и писмена справка от куриерска служба за
изпратени колетни пратки от сина на ответниците В. Г., адресирани до А.В., които за периода след сключването на процесния договор
са следните: на 22.11.17г. – колет с обявено съдържание „козметика“, на
10.02.18г. – колет с „добавки“, на 10.03.18г. – колет с „козметика“, на
18.06.18г. и на 20.06.18г. – колети с обявено съдържание „череши“.
Правни изводи:
По допустимостта на
решението в обжалваната му част.
С оглед наведените от ищеца твърдения и отправения до
съда петитум за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнението му от
страна на длъжниците, предявеният иск намира правната си квалификация в нормата
на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Предвид настъпилата след постановяване на
първоинстанционното решение смърт на ищеца на 14.06.20г. /така въз основа на
препис-извлечение на акт за смърт и на удостоверение за наследници – л. 100-102
от първоинстанционното дело/, развалянето на договора може да се осъществи в
обема на наследствените права на неговите наследници по закон, извън тези на
ответницата С.Д.. Това е така, защото след смъртта на едно лице неговото
имущество като съвкупност от права и задължения преминава върху неговите
наследници и в това имущество се включва правото на иск, включително и за
разваляне на договора поради неизпълнение, което е било налице приживе на
кредитора-прехвърлител, като неговият наследник може да упражни правото да
развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на
притежаваните от него права, т.е. съобразно дела си от наследството, а не за
целия договор, ако не е единствен наследник. Имайки предвид горното, както и
нормите на чл. 8, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗН, децата на
починалата преди ищеца негова сестра С.В.С. - С.И.С. и З. И. Г. са
получили от наследството на ищеца общо ½ ид.ч. /или по ¼ ид.ч.
всеки от тях/, децата на починалата преди ищеца негова еднокръвна сестра В.В.Б. - С.М.Д. и Л.М.Д. са получили от наследството на ищеца
общо ¼ ид.ч. /или по 1/8 ид.ч. всеки от тях/, и дъщерята на починалия преди
ищеца негов еднокръвен брат К.В.В. - Р.К.В., е получила от наследството от ищеца общо ¼
ид.ч. Предвид на това, първоинстанционното решение следва да се обезсили в
частта, с която е развален алеаторния договор за 1/8 ид.ч. – относно
припадащата се на ответницата С.Д. квота от наследството на А.В., и исковото производство в тази му част следва да се
прекрати.
По същността на предявения иск и неговата
основателност.
Неизпълнението
на алеаторния договор за прехвърляне на собствеността върху имот срещу
задължението за издръжка и гледане може да се установи чрез предявяването на
конститутивния иск за разваляне на договора, при уважаването на който се
променя и правното положение като се прекратява с обратна сила съществуващата
облигационна връзка.
Договорът
за издръжка и гледане е средство за постигане на социална цел и предназначение,
като способ да се обезпечат и предоставят социално-битови условия на
прехвърлителя, като същевременно той е обусловен и от личността на страните
между които се сключва. Точното му изпълнение предполага изпълнение на
дължимата престация по вид, обем и качество – по отношение на грижите и
издръжката, необходими на прехвърлителя и то така, както са уговорени. При
всички случаи е необходимо да бъде изяснено дали при наличието на неизпълнение,
неизпълнената част на задължението не е по същество незначителна според
действителния интерес на кредитора – чл. 87, ал. 4 от ЗЗД /т. 3 от ТР №
30/1981г. на ОСГК на ВС/.
Наред с
горното, макар и този договор да се сключва с оглед личността на пряко
задълженото лице да дава издръжка и да полага грижи за прехвърлителя, според
естеството на придобитите права те по същество са преминали и в непосредствено
ползване от близкия на приобретателя кръг лица, с които той живее. Това
означава, че приобретателят може да бъде подпомаган при изпълнението на
договора и от своите близки в приготовлението и обезпечаването на храната,
поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др.,
тъй като в преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими
действия /т. 4 от цитираното ТР/.
Според приетото в ТР № 6/15.05.2012г. по
т.д. № 6/11г. на ОСГК на ВКС, ако
недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане,
което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят
грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не
може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по
отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните
задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.
Изхождайки от
начина на формулиране в договора на престацията на приобретателката – „срещу задължението
на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя сама или чрез
трето лице, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега,
докато е жив“, и
при липсата на особени уговорки, следва да се приеме, че договорът е сключен с оглед полагането на бъдещи грижи и бъдещо даване на
издръжка, а не за вече предоставени такива. Освен това следва да се приеме, че страните са
имали предвид онова типично разбиране за гледането и издръжката, което е
утвърдено в живота: установяване на общ живот /дори и в едно домакинство ако желае прехвърлителят/, на обща
семейна среда за протичане на живота на прехвърлителя
под
грижите и вниманието на другата страна, както и задоволяването на нуждите на
прехвърлителя
със средствата на приобретателя. Изпълнението
на тези задължения се свързват с ежедневното, постоянно и адекватно
задоволяване на нуждите на прехвърлителя съобразно
тяхната специфика,
като всяко непрестиране на нужното като грижа и издръжка за определен период от
време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на
поетите задължения на приобретателя е налице при
неоказване на необходимото съдействие от кредитора-прехвърлител на имота да приеме издръжката, но в последния случай е нужно в
най-кратък срок да се предприемат действия по обезпечаване на издръжка и
респективно за трансформация на задълженията от натурални в парични.
От установената по-горе фактическа обстановка по делото
се налага извода, че предявеният конститутивен иск е основателен в обема от
права, съответстващи на наследствените квоти на конституираните като
правоприемници на починалия в хода на производството ищец. За изясняване на
съдържанието на дължимата от приобретателите престация следва да се вземат
предвид конкретните условия, семейна среда и отношения, при които е живял
прехвърлителя към момента на сключването на алеаторния договор. Към 20.10.17г.
А.В. е бил на 87 години, живеел е в процесното жилище заедно
със сестра си Е., която е била 89 годишна. Ищецът не е имал свои деца, а
само племенници – децата на починалите по-рано негови сестри и брат. За
домакинството се е грижила неговата сестра Е., която докато
е можела е готвела и чистила /по данни от свидетелските показания от около 2-3
години същата не е била виждана да излиза на пазара заедно с А., а по-късно се е залежала и била оперирана през м.
12.2019г., а на 20.01.20г. е починала/. Ищецът е страдал от множество
заболявания - хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност,
неинсулинозависим захарен диабет /като до м. 03.18г. това заболяване е без
усложнения, а при прегледите на 21.06.18г. и на 25.09.18г. е отбелязано, че
това заболяване е съответно с неврологични изменения и неврологични
усложнения/, болест на периферните съдове, неуточнена. Същият се е оплаквал от
болки в краката и кръста, не е можел да носи сам по-тежките си покупки /така
св. В. и св. П./. Очевидно живеещите
съвместно възрастни брат и сестра са имали нужда от подкрепа и помощ в своето
ежедневие, както за осигуряване на здравни грижи, така и за морална подкрепа в
края на жизнения им път. Това е мотивирало А.В. да сключи процесния договор със своята племенница –
ответницата Д..
От събраните по делото доказателства се установи, че
последната живее заедно със своето семейство в гр. Бобов дол, който отстои от
гр. Варна на 519 км. и са нужни около 6 часа за пътуване с автомобил. След
сключването на договора са налице доказателства, че ответницата неколкократно е
пътувала с автобус до гр. Варна – общо 9 пъти за периода от 20.10.17г. до
06.09.19г. Освен това тя е пътувала и около 3-4 пъти в годината с автомобила на
свидетелката К. и е престоявала за периоди от около 10 дни до 2 седмици.
Доказателствата сочат, че ответницата е пребивавала в гр. Варна за различни
периоди от време при пътуванията с междуградския транспорт – престой от 2 дни
/03.08-05.08.19г. и 04.09-06.09.19г./; от 4 дни
/от 08.12.-14.12.18г./; от 7 дни /01.05-08.05.19г./ и от 10 дни /от
19.09-01.10.18г./. Част от тези периоди съвпадат с ползваните от ответницата
отпуски поради временна неработоспособност /болнични/ - през м. 09.18г. /7
дни/, м. 12.18г. /5 дни/ и м. 09.19г. /за 7 дни/. От друга страна част от тези
времеви периоди съвпадат и с датите на издаване на амбулаторни листи за
осъществени прегледи или издадени направления на А.В. от личния му лекар – на 21.12.17г., на 25.09.18г. и на
05.08.19г. Освен това в рамките на един от тези периоди е и датата на издаване
на медицинския документ от д-р Драганов на 26.09.18г. /който обаче е на името
на ответницата, а не на името на А.В., като даденото в тази насока обяснение е, че това е
станало поради заплащането на потребителската такса за прегледа от С.Д., но
доказателства за последното не са представени/. Събрани са и доказателства за
изпратени общо 5 колетни пратки от сина на ответниците до А.В. с козметика, добавки и череши.
Всичко посочено по-горе обаче съдът намира за
недостатъчно като обем на изпълняваните от ответниците спрямо прехвърлителя на
имота грижи и издръжка. Този извод се основава на обстоятелството, че предвид
възрастта на ищеца, същият е имал нужда от ежедневни покупки, от ежедневна грижа
за неговото домакинство като приготвяне на храна, почистване и поддържане на
необходимата хигиена в дома му, както и за осигуряване на медицински прегледи и
закупуването на лекарства. Спорадичността на посещенията на ответницата не би
могло да запълни изцяло с необходимото съдържание и качество нуждите на
прехвърлителя. Това се установява и от показанията на свидетелките В. и П., които еднопосочно
излагат, че ищецът сам е закупувал необходимите за домакинството покупки, за
носенето на по-тежките от които е ползвал помощта на продавачките или на
съпруга на първата от двете свидетелки. Дори и да се приеме, че свидетелката В. има интерес да свидетелства и в своя полза /с оглед
изложеното от нея, че съпругът ѝ е разполагал с финансовите средства на
сестрата на А.В. и че двамата са полагали грижи за възрастните хора/, а
нейната колежка – св. П. да я подкрепи, то не могат да бъдат пренебрегнати
фактите, изнесени от двете – че А.В. е получавал и морална и всякаква друга подкрепа в своето
ежедневие не от ответниците, а от трети лица – за повикване на Спешна помощ на
телефон 112, за намиране на жена, която да гледа сестра му и да почиства дома
им, а дори и за погребението на неговата сестра /макар и това да е станало след
завеждане на исковата молба по настоящото дело/. Освен това датите на издаване
на амбулаторните листи и медицински направления сочат на периоди, когато няма
преки доказателства ответницата да е пребивавала в гр. Варна и В. да е бил съпровождан до личния си лекар от ответницата.
Напротив, свидетелките В. и П. сочат, че той сам
е посещавал личния си лекар, а при нужда се е обаждал на съпруга на св. В., който го е откарвал с колата си.
Същевременно няма данни по делото, че В. е отказал предлаганите му адекватни, своевременни и в
пълен обем грижи и издръжка – показанията на св. Г. за отправени предложения
възрастните хора да се преместят да живеят в гр. Бобов дол или в дома им да
заживее баща му С.С., за да ги гледа, не се подкрепиха от другите доказателства
по делото. Но дори и изложеното от свидетеля да е вярно, то от процесния
договор не произтича задължението на А.В. да заживее в жилището на приобретателите на другия край
на страната или пък в неговото малко жилище да заживее и съпруга на
ответницата, за да го гледа и издържа. Изпратените общо 5 колетни пратки за
период от около 2 години също не е в състояние да задоволи потребностите на
прехвърлителя от ежедневни грижи и издръжка. Изолирани останаха и показанията
на св. Г., че възрастните хора са се държали арогантно с майка му – св. К. сочи, че С. никога не се е оплаквала от вуйчо си.
Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че
предявеният иск е основателен и процесният договор следва да се развали за
обема от права, съответстващ на наследствените квоти на конституираните като
правоприемници на ищеца негови наследници по закон. Решението в тази му част
следва да се потвърди.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на всеки от въззиваемите З. И. Г., С.И.С. и Р.К.В. сумите от по 250 лв., представляващи заплатен от
всеки от тях адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 517/14.04.2020г.,
постановено по гражданско дело № 1981 по
описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна,
в частта му, с която е бил развален сключения между А.В.В., ЕГН ********** *** и С.М.Д. с ЕГН **********,
договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот с идентификатор
10135.3512.16.17.20 по КККР на гр. Варна, срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 67, том ІІ, рег. № 11124, дело 250/20.10.2017г. на нотариус
Александър Александров, рег. № 316 на НК и с район на действие ВРС, по иска на А.
В. В. с ЕГН ********** ***, против С.М.Д. ЕГН ********** и С.Г.С. с ЕГН **********
и двамата от гр. Бобов дол, обл.
Кюстендил, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за 1/8 ид.ч. от правото на
собственост върху прехвърления имот, и ПРЕКРАТЯВА исковото производство за
разваляне на посочения договор за 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху
прехвърления имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 517/14.04.2020г.,
постановено по гражданско дело № 1981 по
описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна,
в частта му, с която е бил развален сключения между А.В.В., ЕГН ********** *** и С.М.Д. с ЕГН **********,
договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот с идентификатор
10135.3512.16.17.20 по КККР на гр. Варна,
представляващ апартамент № 147 в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 110, вх. 7, ет.
7, срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 67, том ІІ, рег. № 11124, дело 250/20.10.2017г. на нотариус
Александър Александров, рег. № 316 на НК и с район на действие ВРС, по иска на А.В.В. с ЕГН ********** ***,
починал на 14.06.20г. и заместен от своите правоприемници
на осн. чл. 227 от ГПК – С.И.С., ЕГН ********** ***, З. И.Г., ЕГН ********** ***, Л.М.Д., ЕГН ********** *** и Р.К.В.,
ЕГН ********** ***, против С.М.Д. ЕГН **********
и С.Г.С. с ЕГН ********** и двамата от гр. Бобов дол,
обл. Кюстендил, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за 7/8 ид.ч. от правото на
собственост върху прехвърления имот.
ОСЪЖДА С.М.Д.
ЕГН ********** и С.Г.С. с ЕГН ********** и двамата от гр. Бобов дол,
обл. Кюстендил, да заплатят на всеки от въззиваемите С.И.С., ЕГН **********
***, З. И. Г., ЕГН ********** *** и Р.К.В., ЕГН ********** ***, сума от
по 250 /двеста и петдесет/ лв., представляваща заплатен от всеки от тях
адвокатски хонорар за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението до страните /за тези, които имат
- чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: