РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. В., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20211300500466 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. Б. ИЛ. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: гр. В., ул.Д.*, обл.В. чрез адв. А.И. Ц. от АК-В., като особен представител и
с адрес на кантората: гр.В. ул.” Ц.А.*” № *, ет.*, офис № * против Решение № 503 от
25.10.2021 г. по гр.д.№ 572 от 2020 г. на РС-В. с което частично са уважени предявените искове
и е осъден да заплати разноските по делото.
Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон
и нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Твърди се във въззивната жалба, че не е потребител на енергийни услуги и титуляр на
партида. Нямало сключван между него и ищеца договор за доставка на ел. енергия. В исковата
молба не било посочено в кое от двете качества - собственик или ползвател се претендират търсените суми. Не
са представени документ за собствеността на имота, договор за наем или на договор за
учредяване на вещно право на ползване /. Не е доказано на какво правно основание е
разкрил партида и е ищецът записал абонатен номер на негово име.
Поддържа се, че е допуснато нарушение на чл.47 от ГПК, на чл.28 от ГПК, чл.32 от
ГПК – да извърши лично съдопроизводствените действия - чл.28 от ГПК по делото, като
ответник-физическите лица.
Иска от съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск.
1
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „ЧЕБ”АД с ЕИК * е
подал отговор на въззивната жалба с който оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване
на решението. Иска присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивнат инстанция.
ВОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Делото пред ВРС е образувано по искова молба от „ЧЕБ“ АД гр. С. против М. Б. ИЛ.
от гр. В., с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за който е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №1304-Р3 от 27.06.2019г. по ч.гр.д. № 1727/2019г. по описа на РС – В..
РС-В. частично е уважил предявените искове, като е приел, че по делото е доказано
от страна на ищеца наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
като по отношение неправомерно консумираната ел. енергия и размера на исковете е
кредитирал– заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, КП, както и останалите приети по
делото писмени доказателства и частично е уважил възражението за давност на ответника.
С обжалваното решение ВРС е признал за установено по отношение на
въззиваемия/ответника/ М. Б. ИЛ., че дължи на ищеца „ЧЕБ”АД сумата в общ в размер на
5165,14 лева - главница по фактури, издадени за периода от 01.09.2016г. до 18.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.06.2019г. до окончателно
изплащане на сумата, за което е издадена Заповед №1304-Р3 от 27.06.2019г. по ч.гр.д. №
1727/2019г. по описа на РС - В., като в останалата част до сумата в общ размер от 5745.60
лева - отхвърля иска като неоснователен.
Също така е признал за установено по отношение на ответника М. Б. ИЛ., че дължи
на ищеца „ЧЕБ”АД сумата в общ в размер на 918.92 лева - лихва върху главницата,
начислена за всяка една от процесните фактури от датата на забава на всяка от тях за
периода 27.09.2016г. до 14.06.2019 г., като над тази сума до претендираната такава до
1096.15 лева - отхвърля иска като неоснователен.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 1727/2019г.. по описа на РС - В., се установява,
че на 26.06. 2019г . ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против ответника. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК- от 27.06.2019г., съдът е разпоредил длъжникът М. Б. ИЛ. да заплати на кредитора
„ЧЕБ”АД сумата от 5745.60 лева – главница, лихва в размер на 1096,15 лева за периода
26.05.2016г. до 14.06.2019г. и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда-26.06.2019г. до плащане на вземането, както и разноски в размер на
136.84лева, за платена държавна такса и 58.00 лева адвокатско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: дължима
сума, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
2
измерена ел.енергия на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и Раздел VIII и Раздел IX на
издадените въз основа на тази разпоредба ПИКЕЕ според 15 броя фактури, издадени за
периода м.септември 2016г. до м.юни 2018г, включително за електроснабдения имот : гр. В.,
ул. Ц.А.* № 71, ап. 1 с клиентски № *
Длъжникът М. Б. ИЛ. е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 04.02.2020г. ВРС е указал на заявителя в
едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иска за вземанията си на
основание чл.415, ал.1,т.2 от ГПК.
По делото е установено от събраните в хода пред първата инстанция доказателства,
че за времето от 01.03.2016г. до 13.06.2018г. от служители на Отдел „Нетехнически загуби“
при „ЧЕЗ Р.“ са извършили петнадасет на брой проверки на адрес на потребеление на
ел.енергия в гр. В., ул. Ц.А.* № *, ап. *., за който е открита партида № 12091379, договорна
сметка : * абонатен № * на името на въззивника/ответника/ М. Б. И., като потребител на
ел.енергия.
От представения КП/констативен протокол/ от 01.03.2016г. се установява, че
служителите при първата проверка са констатирали и установили, че липсва пломба на щита
на ел.таблото, скъсана е пломбажната тел на плобмата на капака на клемния блок на
електромера. Манипулирани са фирмената и метрологичната оловни пломби на
електормера. Холограмният стикер е с нарушена цялост . Констатирана е грешка на
електромера при измерване с трифазен еталон № 0803120 минус 65.03% при измерено
реално токово натоварване. СТИ е демонтирано. Монтиран е нов изправен електромер.
От представения КП от метрологична експертиза на средство за измерване №
523/27.04.2016г. на БИМ, регионален отдел - Плевен по отношение на демонтирания
електромер, е видно, че при отваряне на електромера е констатирано, че единият от
проводниците/ зеленият/, свързващ токовата пластина с електронната платка на електромера,
е отстранен от мястото му на свързване към пластината. Осъществяван е достъп до
вътрешността на електромера.
На адреса на потребление на ел.енергия от въззиваемия са извършени още 14 на брой
проверки, за които са съставени на същите дати приложените по делото КП, извършени на
01.09.2016г., 14.11.2016г., 06.12.2016г.,14.12.2016г., 07.02.2017 г. 16.03.2017 г.,
12.05.2017г., 15.06.2017г„ 24.08.2017 г., 05.09.2017 г., 07.10.2017 г„ 21.11.2017 г.,
13.03.2018 г. и 13.06.2018 г., е констатирано, че липсва пломба на щита на таблото,
пломбата на капачката на клемния блок е със скъсана пломбажна тел. Потребителят е
прекъснат от електромер. По време на проверката е констатирана промяна на схемата на
свързване като е направено присъединяване без СТИ чрез проводник, като в единия си край
проводникът е директно присъединен към долната клема на входящ АГТ50А, а другия край
на проводника отвежда към инсталацията на апартамента. Присъединението не преминава
през СТИ, но преминава през главния за таблото АП250А. От всички КП се установява, че
след извършената проверка и констатирана промяна в схемата на свързване,
3
присъединяването е премахвано. Констативните протоколи са съставяни в присъствието на
свидетели от Федерацията на потребителите и служител от РУ – В. и подписани от тези
лица.
След проверките и въз основа на тях, служители на ищеца са съставили предложение
за корекция на сметка, утвърдена от ръководител отдел „Нетехнически загуби”.
Направените корекции на сметката са заведени в счетоводството на въззиваемия/ищеца/ и са
изпращани писма до ответника за заплащане на тези суми.
Разпитаният пред ВРС свидетел Р.Р.- служител в „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на длъжност
„техник“ електрически системи/контрол НТЗ посочва, че процесния абонат е бил обект на
много проверки. При първата проверка било установено, че е манипулиран електромера с
цел неточно отчитане на изразходваното количество ел. енергия, отчетена е грешка с
еталонен уред, който е измерил минус 65%, и електромера е бил подменен с нов изправен
такъв. Свидетелят посочва, че манипулацията се изразява в това, че е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера. Фирмената и метрологична пломби били нарушени, както
и холограмния стикер, поставен отляво на капака на електромера, също бил с нарушена
цялост. Абонатът започнал да се води с прекъснато захранване поради неплащане на сметки.
Последващите присъединения били идентични и се изразявали в следното: извършвало се
присъединение преди СТИ в таблото, най-долу, където са входящите автоматични
предпазители. Така ел. енергията никъде не се отчита и се явява като загуба за дружеството.
Свидетелят посочва, че на името на този потребител има съставени протоколи и през
2019 г., 2020 г., 2021 г. Извършването на проверки и съставянето на протоколи се
осъществява в присъствието на свидетели от Федерацията на потребителите и в
присъствието на полицейски служител. При всяка проверка пломбата на щита на таблото
липсва и е направено присъединение.
Свидетелят А.А., служител в „ЧЕЗ Р.“ АД, отдел НТЗ, посочва ,че на процесния обект
е извършил две проверки, завършили със съставяне на КП за неправомерно присъединяване.
При първата проверка - месец май 2017 г., установили, че един от електромерите, водещ се
на името на въззивника/ответника/ след справка в ЧЕЗ, е с прекъснато ел. захранване. След
щателна проверка на таблото установили, че има проводник, който е прикачен към главния
предпазител от едната си страна, заобикаля електромера, без да се измерва ел. енергия и
отива в ап. 1. Извикали органите на МВР и в тяхно присъствие съставили КП. Вторият
случай е от месец март 2018 г., когато констатирали същото и отново съставили КП. И при
двете проверки е липсвала пломбата на щита и вътре в таблото е направено
присъединяването. И двете присъединения са извършени в таблото. Имало е проникване в
таблото.
Свидетелят Г.М., служител в „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, отдел НТЗ посочва, че много пъти е
участвал в проверки на този адрес. Абонатът се водил прекъснат в системата на ЧЕЗ поради
неплатени задължения. Прекъсването е било с изваден изходящ фазов проводник от клемния
4
блок на електромера. При всичките проверки и всичките КП, които свидителят е написал за
процесния електромер, присъединението е било винаги от входа на главен автоматичен
предпазител чрез допълнително монтиран проводник, обикновено ПВА1-6 мм2 или ПВА1-
10 мм2, като другият край се връзвал за изходящата линия за апартамента. Това означава, че
свързването не преминава през електромера и електромера не отчита консумация. При
всичките проверки служителите измерили товар в момента на проверката, което означава,
че се ползва ел. енергия в момента на проверката. Премахвали присъединението и
пломбирали ел. щит с индивидуална пломба.
Разпитаните свидетели потвърждават констатациите в констативните протоколи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, същите са последователни и не противоречат
на събраният по делото доказателствен материал.
По делото в първата инстанция е назначената и приета съдебно- техническа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
обоснована. Вещото лице инж.В.И. е е посочило, че са съставени 15 броя КП, които са
номерирани. При първия КП е установено, че е бил манипулиран самия електромер, самата
платка. От 2 КП до 15 КП вече електромера е сменен с друг и във всички показания в тези
14 протокола дневната и нощната тарифа нямат нито един киловат отчитане. Това означава,
че електромерът не е отчитал въобще. Това е за периода 20.06.2016 г. до 13.06.2018 г. като за
тези две години няма никаква консумация, която да е отчетена от електромера. Вещото лице
е посочило също, че прекъсване от страна на ЧЕЗ на доставката на ел. енергия е имало след
съставяне на първия протокол е цел, ако се плати, ще се възстанови. При един от случаите е
имало преносване с по-голям кабел, и затова там е отчетено и има по-големи изчисления по
Правилата, които са били валидни за този период. На практика е имало манипулация в ел.
съоръженията е шунтиране на електромера, т.е. превозване. Вещото лице посочва също, че
всички изчисления на ПИКЕЕ, както са написани в протоколите, са така, като само в първия
протокол показанията варират, защото това е от точността на уреда, но е в грА.Ц.ите на
това, което е отчетено. Според заключението на вещото лице, дължимите суми са изчислени
правилно.
От приетата и неоспорена по делото в първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза на вещо лице Р.А. неоспорена от страните, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и обоснована се установява, че процесиите фактури са осчетоводени
и са включени в дневниците за продажба на въззиваемата страна/ищцовото дружество/. Към
датата на изготвяне на експертизата не е направено плащане на процесиите фактури.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, както и от приложеното ч.гр.д. № 1727/2019г.. по
описа на РС – В..
Пред въззивната инстанция е представено и прието като доказателство писмо на
5
Община Видни до въззивника с изх.№ПО-01-10-106-1/13.01.2022г. от което се установява,
че имот с адм.адрес: гр. В., ул. Ц.А.* № 71, ап. 1 е декларирано на 04.02.2011г. от „У.
Ж“ЕООД, впоследстве дружеството извършва сделка покупко-продажба с имота на
21.02.2017г. при нотарус Л.Ц.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение №
57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. №
307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материалноправни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
Пред ВРС е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
6
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща
към мотивите на РС-В., а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни,
поради следното:
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е
възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по
силата на което ответника е следвало да заплаща доставените от ищеца количества
електрическа енергия. Отношенията между страните са регламентирани в публично
известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ,
публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ответникът има качеството
на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за
енергетиката, а ищецът - на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на
електрическа енергия.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ, приложени по делото и действащи за процесния период,
потребител на ел.енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва ел.енергия за домакинството си. Ответникът се явява титуляр на партида на
процесния имот, който е присъединен към електроразпределителната мрежа и поради това
същият е пасивно легитимиран да отговаря при създадената облигационна връзка в
отношенията с ищцовото дружество.
Наличието на облигационно отношение във връзка с продажба на ел.енергия между
страните по делото и качеството на потребител на ел.енергия на въззивника/ответник/ М.И.
в обект с адм.адрес: гр. В., ул. Ц.А.* № *, ап. * се установява и доказва от приложените по
делото 14 броя КП за извършени проверки на 01.09.2016г., 14.11.2016г.,
06.12.2016г.,14.12.2016г., 07.02.2017 г. 16.03.2017 г., 12.05.2017г., 15.06.2017г„ 24.08.2017 г.,
05.09.2017 г., 07.10.2017 г„ 21.11.2017 г., 13.03.2018 г. и 13.06.2018 г. От 14бр. КП е
видно, че всеки един от КП е подписан и съставен в присъствие на полицейски служител,
което прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила.
Посочените проверки са извършени на заявен от потребителя адрес на потребеление
на ел.енергия в гр. В., ул. Ц.А.* № *, ап. *., вписан в КП, за който е открита партида №
12091379, договорна сметка : * абонатен № * и в които КП въззивника/ответника/ М. Б. ИЛ.
е индивидуализиран и посочен като потребител.
Предвид изложеното твърденията на въззивника, че не е потребител на енергийни
услуги, не е титуляр на партида, няма договор за доставка на ел. енергия са неоснователни.
Настоящата инстанция намира, че за дължимостта на цената на потребена ел.енергия е
ирелевантно качеството на страната, дали е собственик или ползвател на обекта на
използване на ел.енергия.
В случая въззиваемият /ищецът/ е спазил предвиденото в чл.48 ал.2 от Правилата за
7
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ специално изискване
съставянето на констативния протокол при констатирана промяна на схемата на свързване
да бъде извършено в присъствието на органите на полицията. Констативните протоколи са
съставени и подписани от представител на оператора, двама свидетели от Федерацията на
потребителите и от орган на полицията, поради което придава обвързваща доказателствена
сила на отразените в него обстоятелства /чл.47 ал.1-ал.3 ПИКЕЕ/.
За защита както на обществения,така и на личния интерес на всяка от страните по
договора за продажба на електроенергия с правилата е предвиден съответен, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган.
В случай, че се касае до грешка при отчитането, извън допустимата, наличието на такава се
доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен
надзор,на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ,
съгласно чл.47 ал.5 изр.2 ПИКЕЕ. В случаи на нерегламентирано вмешателство в
измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от
самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на
неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на
полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2 ПИКЕЕ.
Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален
свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила. Разпоредбата на
чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък.Въведените с нея задължителни изисквания да
е налице констативен протокол от извършена проверка,той да е съставен по реда на чл.47
ПИКЕЕ , в присъствието и с подпис на органа на полицията, представляват задължителни
елементи на основанието,от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да
извършва корекции,респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми
произтичащи от упражняването на това право.
Размерът на корекцията е доказан от заключението на вещото лице от което е
установява, че извършеното изчисление е математически вярно, като в тази насока по
отношение на установения размер на корекцията от въззивника не са наведени възражения.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражениет на особения
представител-адв.А.Ц.. за допуснати в първата инстанция нарушение на
съдопроизводствените правила, ограничаване правото на ответника да извършва лично
съдопроизводствени действия по делото. Адв.А.Ц.. е назначена за особен предсатвител на
въззивника/ответника/с определение от 04.01.2021г по гр.д.№572/2020г на ВРС. За
проведеното съдебно заседание на 04.10.2021г. ответникът И. е бил редовно уведомен чрез
нея, като процесуален представител, като няма възражения в обратна насока. Пред ВРС е
направила изявление, че е уведомила ответника за воденото срещу него дело. Същият е имал
възможност лично да участва в произвоството, което не е сторил и пред въззивната
8
инстанция, след като е бил призован за съдебното заседание насрочено за 15.03.2022г., като
от приложената на л.47 призовка е видно, че е уведомен чрез лицето Ю.Б.-съпруга
пролучила призовката на 03.02.2022г на адрес: гр.В., ул.“Ц.А. II“№71, ап.1със задължение да
я връчи на лицето. В съдебно заседание на 15.03.2022г. въззивникът И. не се явява лично но
се представлява от особен представител адв.Ц..
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна - „ЧЕБ”АД следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно фактическата и
правна сложност на делото и 672,10лвева внесен депозит за особен представител за
настоящата инстанция, както и Д.т за въззивната жалба в размер на 121.68 лв.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 503 от 25.10.2021 г. по гр.д.№ 572 от 2020 г. на РС-В..
ОСЪЖДА М. Б. ИЛ. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул.Д.*да
заплати на „ЧЕБ”АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., бул. Ц.Ш.*, бл.
Б.М., Бизнес център с ЕИК * сумата в общ размер от 893.78лева - разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС по правилата на чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9