Решение по дело №74/2022 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 55
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Радка Иванова Цариградска
Дело: 20224140200074
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Павликени, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Административно
наказателно дело № 20224140200074 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА Б. И. Б. – роден на ***, с постоянен и настоящ адрес в
***, бълг. гражданин, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан,
с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това на 13.08.2020 год. около 09:00
часа на общински път *** (с. Д. – гр. П.), след изхода на селото в посока гр.
П., управлявайки велосипед със скорост 19,4 км./ч. в лява северна пътна лента
за движение в посока гр. П., да е блъснал пресичащата пътното платно
пешеходка Ц. Д. П. от ***, с което по непредпазливост да й е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на шийката на
бедрената кост, с последвала оперативна интервенция, довело до трайно
затрудняване на опорно-двигателната функция на долния десен крайник за
срок около десет месеца, като на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.133, пр.2,
вр. с чл.129, ал.2, пр.2, алт.2 от НК.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ОС – Велико
Търново в 15-дневен срок от съобщението на страните, като за обвиняемия от
днес, а за ВТРП ТОП от съобщението.
1

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура *** – ТО ***, е внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание спрямо лицето Б. И. Б. от ***, с
постановление от ***.2021 год. В постановлението се твърди, че лицето е привлечено като
обвиняем за това че на 13.08.2020 год. около 9,00 часа на общински път с. Д. – гр. П., след
изхода на селото, управлявайки велосипед със скорост 19,4 км./час, в лява северна пътна
лента за движение, блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Ц. Д. П. от с. с., с което
по непредпазливост и е причинил средна телесна повреда, изразяваща се на скрито счупване
на шийката на бедрената кост, с последвала оперативна интервенция – кръвна репозиция и
метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на
долния десен крайник за срок от около 10 месеца. Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл.133, предложение 2, във вр. с чл.129, ал.2, пр.2-ро, алт. 2-ра от НК.
Счита, че тъй като обвиняемият не е осъждан, от деянието не са причинени имуществени
вреди и за същото е предвидено наказание до 1 година лишаване от свобода или пробация,
са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. В хода на с. з. поддържа предложението и счита
обвинението за доказано.
Обвиняемият Б. И. Б. от *** оспорва доказаността на обвинението. Дава обяснение по
обвинението, като отрича да е възприел пострадалата като пешеходец, възнамеряващ да
пресече пътното платно. Твърди, че е управлявал велосипеда с ниска скорост, съобразена с
пътните условия, като се е движел в близост до осовата линия, поради опасност от
подхлъзване в неговата лента за движение, по която е било разлято хидравлично масло.
Твърди, че при наближаване на участъка от междуградския път, в който забелязал
пешеходци по платното за движение, намалил скоростта, възприел две от пешеходките
застанали на осовата линия, като лица изчакващи го да премине, отбил още по в ляво за да
ги заобиколи. При тази маневра излага, че изненадващо за него двете пешеходки
предприели пресичане на лявата лента и блъснали велосипеда му, който заедно с него
изхвърчал от пътното платно. Счита себе си за пострадал при инцидента, а не за виновен за
причиняването му.
Защитникът на обвиняемия моли подзащитният му да бъде оправдан, поради това, че вина за
настъпилата телесна повреда има само пострадалото лице. Счита, че телесната повреда е
настъпила поради увреденото здравословно състояние на пострадалата – психично
заболяване, пречещо на правилната преценка, включително повишено самочувствие, както и
прием на медикамент за автоимунно заболяване, довел до лесна чупливост на костите, което
обстоятелство не би могло да бъде предвидено от обвиняемия. Заема становище, че
безрасъдната и рязка маневра на пострадалата е единствената причина за удара с
велосипеда, обвиняемият е спазил всички изисквания на закона и е съобразил всички
обстоятелства от пътната обстановка, като не е могъл да предположи, че спрелите на осовата
линия и изчакващи го пешеходци ще предприемат пресичане в момента в който той ги
заобикаля, а още по-малко е можел да предположи и е имал задължение да знае, че лек удар
ще причини счупване на кост за пострадалото лице. Приема действията от страна на своя
подзащитен като случайно деяние и моли за оправдаването му.
Като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Обвиняемият Б. И. Б. живее в *** и към датата на инцидента е бил на ** годишна възраст.
Не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
безработен. На 13.08.2020 г. автобус, управляван от водача Г. Х. П. извършвал превоз на
пътници по маршрутно разписание В. Т. - Д. - П.. Около *** ч. автобусът потеглил от
крайната спирка в с.Д., където се качили св. Ц. Д. П. и Г. М. Й.. След потегляне св. Г.П.
1
установил, че е налице техническа повреда, поради което незабавно предприел мерки за
спиране на автобуса, като отбил на първото възможно уширение на пътя Д. - П.. Автобусът
бил спрян изцяло извън пътното платно, с включени аварийни светлини. Св. П. проверил и
установил, че са скъсани маркучи от хидравличната система на автобуса и хидравличното
масло е изтекло. Оставил автобуса на аварийни светлини, сигнализирал Дружеството –
превозвач и предупредил пътниците, че не трябва да слизат от автобуса и следва да изчакат
нов автобус, който ще изпрати превозвача.
По данни от показанията на св. П., които се потвърждават и от останалите доказателства по
делото, от мястото на аварията – края на населеното място до мястото където автобуса е
отбил дясната лента за движение, в посока П. била с оставена диря – хидравлично масло.
С оглед високите температури пътниците от автобуса не се съобразили с указанията на
водача да останат в ППС, излезли навън и част от тях в нарушение на правилата за
движение по пътищата се движили и по пътното платно – преобладаващо дясната лента за
движение в посока гр. П. Част от пътниците сред които и св. Ц.П. и Г.Й., решили да
предприемат предвижване със собствен транспорт към гр. П. вместо да изчакат автобус,
уговорили се със съпруга на св. Й. да ги вземе от мястото. Тъй като това лице – св. А. С. Й.
се намирал към момента на обаждането в гр. П., същият заявил, че веднага тръгва да ги
вземе. Предвид очакваната посока, от която следвало да дойде св. Й., св. Ц.П. и Г.Й.
решили да пресекат шосето, като преминат от другата страна на асфалта. Предприели
пресичането пред автобуса, но при достатъчна видимост и в двете посоки. Пресекли дясната
пътната лента в посока гр. П. и спрели в областта на осовата линия.
По същото време по пътя с. Д.-гр.П. се движил обвиняемият Б. И. Б., като управлявал
велосипед. Като забелязал хидравличното масло по дясната лента и преценил, че не може да
се движи по нея, започнал да се движи в лявата лента посока П.. Възприел намиращите се
на платното за движение аварирал автобус, хора намиращи се в дясно на банкета, в дясната
лента за движение, както и двете горепосочени свидетелки, които се намирали на осовата
линия.
Според показанията на свидетелки, те не са спирали на осовата линия, а са пресекли с бавен
ход, не са видели движещия се в ляво от тях велосипед и първо са чули викове от другите
хора „колело, колело“, след което настъпил удар с велосипеда. Според обясненията на
обвиняемия и св. Г., пресичането са предприели четири жени, включително и трите
свидетелки. Св. Г. признава, че никоя от тях не погледнала в ляво и тръгнали да пресичат
четирите жени заедно, но Ц. и Г. се движили малко по напред. Пресичали платното по
диагонал надясно, при което към средата на пътното платно се намирали странично и леко с
гръб към идващите от с. Д. Св. Г. възприела дошлият от ляво велосипед в момента в който
той се блъснал в другите две жени, Ц. паднала, а другата също пострадала, а тя била
дръпната назад от приятелката, с която пресичала и това я спасило също да се блъсне във
велосипеда. Съдът не дава вяра на показанията на пострадалата и на св. Г.Й. по отношение
на това, че са пресичали след като са се огледали, че са пресичали перпендиколярно на
пътното платно и че опасността от идващия велосипед им е била сигнализирана от други
лица. Показанията им в тази си част противоречат на другите събрани по делото
доказателства, на вредите по телата на пострадалите и на установеното място на сблъсъка.
Очевидно двете пострадали лица се стремят да снемат от себе си вината за инцидента и да
отрекат нарушенията допуснати от тях на правилата за движение по пътищата.
Не се спори по делото, че ударът между велосипеда и двете пешеходки е настъпил в
крайната лява част на лявата лента от пътното платно, в посока гр. П., като при удара са
пострадали двете пешеходки и велосипедиста, както и управлявания от него велосипед..
Обвиняемият помогнал на П. и Й. да се изправят, преценил, че са в добро здравословно
състояние, нямат увреждания и потеглил посока гр.П.
След като на мястото на инцидента пристигнал съпруга на св. Й., натоварил нея и св.П. и ги
2
откарал до Спешна помощ - ***. Било установено, че П. има фрактура на дясна подбедрица
и по нейно желание, с организиран от нея транспорт била откарана до УМБАЛ ***.
Св. С.С., служител на РУ – ***, живущ в *** и познат на обвиняемия и пострадалата,
случайно пътувал по същото време от гр. П. към с. Д. и разбрал от св. А. Й. за случилото се.
Без да му бъде възлагано и да е в преките му правомощия на началник група „Криминална
полиция“, свидетелят предприел типични действия по разследване, като снел обяснения от
обвиняемия, от св. Г.Й., сигнализирал да бъде изпратен дежурен разследващ полицай на
местопроизшествието. В тази връзка на мястото се отзовал и св. К.К. като експерт, оказващ
съдействие на РУ – ***, в случай на ПТП. Било започнато оформяне на протокол за оглед на
местопроизшествие, но поради получени указания от прокурор, че не се касае за ПТП не
следва да се предприема разследване, тези действия не са довършени и не е стартирало
наказателно производство към което да бъдат приобщени. Св. К. като лице отзовало се на
местопроизшествието е изготвил схема на същото и албум със снимки, които Съдът намира
за недопустими доказателства, несъбрани по установени в НПК ред. Поради което не следва
да бъдат обсъждани. Показанията на тези две лица, които не са преки свидетели на
инцидента, а преразказват снетите обяснения в хода на несъществуваща преписка, или
споделят заключения каквито свидетелите не могат да дават в наказателно производство,
също не следва да бъдат ценени от съда при формиране на изводите на съда относно
обективните факти по делото.
За установяване на характера на телесните увреждания, причинени на лицата, участвали в
произшествието са били назначени съответните съдебномедицински експертизи.
От заключенията им, представени по досъдебното производството е видно следното:
На пострадалата Ц. Д. П. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в закрито
счупване на шийката на дясната бедрена кост и разкъсно - контузна рана на дясна лакетна
става. Констатираните увреждания отговарят да бъдат получени от и при внезапно
нарушено равновесие по време на движение върху пътното платно, от и при блъскане от
велосипедист, с настъпило последващо падане от собствен ръст върху терена под тежестта
на собственото й тяло върху дясната половина на тялото в областта на дясната лакетна става
и дясната тазобедрена става, с притискане в терена. Закритото счупване на шийката на
бедрена кост /с последвалата оперативна интервенция - кръвна репозиция и метална
остеосинтела/ е довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на долния
десен крайник да извършва активна дейност за срок от около 10 месеца. Разкъсно-
контузната рана на дясната лакътна става е довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и съпроводено с болка и страдание по време на възстановително
оздравителния процес за срок от около 15 дни.
На Г. М. Й. са причинени контузия /натъртване/ на меките тъкани в теменната област на
главата, контузия /натъртване/ на меките тъкани в лявата гръдна половина, контузия
/натъртване/ на меките тъкани в областта на дясната подбедрица. Констатираните
увреждания отговарят да бъдат получени от и при внезапно нарушено равновесие по време
на движение върху пътното платно, от и при блъскане от велосипедист, с настъпило
последващо падане от собствен ръст върху терена под тежестта на собственото й тяло с
притискане в терена. По своя характер установените травматични увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и съпроводено с болка и страдание
по време на възстановително оздравителния процес за срок от около 15 дни.
Нараняванията по обвиняемия са както следва: разкъсно-контузна рана на дясна
колянна става, разкъсно-контузна рана на втори пръст на лявата ръка. Същите отговорят да
бъдат получени от и при внезапно нарушено равновесие по време на управление на
велосипед при блъскане на преминаващите пешеходци с велосипеда, при което е настъпило
падане от собствен ръст върху терена под тежестта на собственото му тяло с притискане в
терена. Установените травматични увреждания са причинили временно разстройство на
3
здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на
възстановително оздравителния процес за срок от около 15 дни. При изслушване на вещото
лице в с. з., бяха дадени допълнителни разяснения относно здравословното състояние на
пострадалата П. към датата на деянието. На база установените хронични страдания на
лицето и приеманите медикаменти, вещото лице дава заключение, че същите са довели до
намаляване възможността и времето за реакция на възприятия от околната среда, забавени
движения и понижена преценка. Същите са довели и до чупливост на костите при което и
възрастта на пострадалата е станало възможно счупване като процесното при най-малко
натоварване, включително незначително падане от собствен ръст – без засилване и дори при
усукване в хода на движение.
По досъдебното производство е назначена и изготвена и автотехническа експертиза. Вещото
лице посочва, че ПТП е реализирано в светлата част от денонощието, при добра видимост -
не по -малко от 150 м. Пътното платно в района представлява прав пътен участък,
ориентиран в посока изток - запад и се състои от две пътни ленти, от които едната
/северната/ е предназначена за движение на ППС в посока запад /към гр. П./, а другата
/южната/ е предназначена за движение на ППС в посока изток /към с. Д./. Главният път е с
асфалтова настилка, преминаваща в последствие в земно - чакълена.
По отношение движение на велосипедистът, вещото лице счита, че се е движил на 1,2-1,5 м.
от южния ръб на платното за движение със скорост от 19,4 км./ч. Пешеходките Ц.П. и Г.Й.
се движели в посока от север на юг, пресичайки платното за движение по траектория,
започваща от северния ръб на платното за движение и непосредствено преди автобуса със
скорост от около 3,8 км./ч. Според заключението пешеходките са предприели навлизане в
южна пътна лента и в този момент са станали опасност за обвиняемия. В с. з. вещото лице
разяснява, че пешеходците са тръгнали от разделителната линия, където са стояли без да се
движат и когато са тръгнали да пресичат южната лента, обвиняемият вече е нямал
техническа възможност да спре. Към този момент той се е намирал на 6,08 метра от мястото
на удара, а при незабавна реакция и най-добри спирачни възможности не велосипеда е може
да спре на разстояние 9 – 10 метра, при скоростта му на движение от 19,4 км/ч. Мястото на
удара е където пешеходките достигат на разстояние 1,3 - 1,5 м. от южния ръб на платното за
движение. При удара първоначално в съприкосновение влизат вътрешната страна на
неопорния десен крак на пешеходката Й. с предното колело на велосипеда. След това следва
съприкосновение на кормилната рамка и тялото на велосипедиста с лявата страна на
гръдния кош на пешеходката Й., която след удара пада на дясната си страна.
Непосредствено, почти едновременно след първия удар с Й. последвал удар от предното
колело на велосипеда с дясната подбедрица на пешеходката Ц.П., която се движела
непосредствено до и в дясно на Й.. След удара П. също паднала на асфалта на дясната си
страна.
Вещото лице е категорично, че опасността за велосипедиста и пешеходките настъпва в
момента, в който навлизат в южната пътна лента, по която се движи велосипеда, и в този
момент велосипедът се намира на 6,8 м. от мястото на удара, а пешеходките -на разстояние
1,4 от мястото на удара. Избраната от велосипедиста скорост за движение опасната му зона
за спиране е 9,6 м., тоест с нея велосипедистът не е бил в състояние да предотврати удара,
тъй като се е намирал на разстояние около 6,8 м. от мястото на удара. Пешеходките са имали
възможност визуално да възприемат идващия от лявата им страна велосипед, да спрат и да
изчакат той да премине и тогава да продължат пресичането на платното за движение.
Според експертизата причините за настъпване на ПТП от експлоатационно - техническа
гледна точка са неправилната преценка на страна на пешеходките. В с. з. вещото лице по
САТЕ уточнява, че именно последното е основна причина за инцидента, тъй като
пешеходците са пресичали южната пътна лента от разделителната линия и това тяхно
движение е предприето неочаквано за велосипедиста, който според траекторията си ги е
заобикалял, тъй като ги е видял и е съобразил движението си с тяхното местонахождение.
4
По тази причина ударът е настъпил в крайната южната част на южната лента на движение и
велосипедиста не е имало къде по в ляво да отиде.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че обвинението не се явява
безспорно доказано, тъй като не е извършено от обвиняемия виновно, а при осъществяване
на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Обвинението твърди, че на процесната дата и при управление на велосипед обвиняемият
Б.Б. е извършил нарушение на ЗДвП, като се е движил в лявата лента за движение в
нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, където е указано, че водачите на велосипеди се движат
възможно най - близо до дясната граница на платното за движение, както и нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и
избраната от него скорост не му е позволила да спре при възникване на критичната пътна
ситуация. Съдът намира, че макар това да е извън предмета на обвинението следва да
изложи съображения по наличие на противоправно поведение, изразяващо се в нарушение
на ЗДвП. Такива нарушения в настоящия случай съдът не установява, тъй като първата
посочена разпоредба задължава велосипедистите да се движат възможно най в дясно, а това
е било невъзможно при процесните пътни условия и покрито с хидравлично масло пътно
платно, в частта на дясната лента, както и поради намиращи се в най-дясната част
множество хора и аварирал автобус. Втората разпоредба относно скоростта на движение
задължава водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат
когато възникне опасност за движението. Видно е от заключението на САТЕ, че скоростта
на движение на обвиняемия е далеч под максималната за пътния участък, съобразена е с
пътните условия и възприетите от водача препятствия.
Безспорно е, че ударът между тялото на пострадалата и велосипеда на обвиняемия и
последвалото падане са причина за настъпилата средна телесна повреда. За да се достигне до
удара обаче са способствали множество фактори и най-вече нерегламентираното и в
нарушение на правилата пресичане от страна на пешеходци на път от републиканската
пътна мрежа, без да се съобразят с опасностите от движещи се по пътното платно ППС при
налична възможност такава опасност да бъде възприета на разстояние от 150 метра. При
подобна видимост ако пострадалата се бе огледала щеше да съобрази движението си с
приближаващия се велосипедист. Предприемането на рязко пресичане на южната лента,
може да се отдаде или на неполагане на дължимата грижа към собственото си здраве и
живот – непоглеждане в ляво и в дясно и възприемане на опасността или на неправилна
преценка на разстоянието на което се намира тази опасност и на възможността тя да бъде
избегната. Двете пострадали не твърдят да са видели велосипедиста преди удара, което
съвпада и с показанията на другите свидетели, че те не са се огледали. Същите обаче са
спрели на осовата линия, което е възприето от обвиняемия, като знак, че го изчакват и той е
предприел тяхното заобикаляне от ляво. Не би могло да се предположи и няма законова
норма, която да вменява задължение за велосипедиста да очаква поведение като на
пострадалите, а именно при изравняването му с тях те да предприемат внезапно пресичане
на втората лента за движение. Не е налице вина под формата на непредпазливост, тъй като
деецът не е могъл да предвиди, че пострадалата ще предприеме това внезапно пресичане в
момента в който той я заобикаля. Обвиняемият не би могъл да предвиди, че при удар с
неновата ниска скорост на движение и почти нулева такава на пешеходците, ще се достигне
до счупване, тъй като не е бил наясно и не е бил длъжен да знае увреденото състояние на
костната система на пострадалата. Налице е класически случай на случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК.
На основание чл.304, предложение 3 от НПК обвиняемият следва да бъде признат за
невинен.
По изложените съображение съдът постанови решението си.
5