№ 17386
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110102513 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, срещу Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.ххх, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 114,03 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва за периода от 05.08.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 26.07.2022 г. в размер на 32,20 лева,
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,58 лева за периода от
м.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 05.08.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г. в размер на 0,41
лева.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.ххх, аб. №
ххх. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна услуга за посочените в исковата молба,
периоди. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 114,03 лева - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва за периода от 05.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 26.07.2022 г. в размер на 32,20 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,58 лева за периода от
м.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 05.08.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г. в размер на 0,41
лева.
След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Извън срока изразява становище, че на 06.12.2023 г. е платил процесните задължения.
Третото лице – помагач изразява становище за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №42666/2022г. по описа на
СРС, 140 с-в.
С оглед заключението по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът цени на основание чл. 202 ГПК като компетентно
и обективно изготвена, както и като съобрази обстоятелството, че ищецът
потвърждава погасяването чрез плащане на процесните суми, извършено от страна на
ответника на 06.12.2023 г., предмет на настоящото производство, настоящият съдебен
състав намира, че следва да отхвърли като неоснователни предявените искови
претенции.
По разноските:
Съдът, съобрази обстоятелството, че плащането на сумите по исковите
претенции е осъществено след подаване на исковата молба и след образуване на
настоящото производство, поради което намира, че с поведението си ответникът е дал
повод за образуване на производството, поради което съдът счита, че следва да понесе
отговорността за разноски по делото. С оглед на изложеното ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 450 лв., представляваща разноски
за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по настоящото и
заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.ххх, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 114,03
лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 05.08.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 26.07.2022 г. в размер на
32,20 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,58 лева за
периода от м.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 05.08.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022 г. в
размер на 0,41 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2022 г. по ч.гр.д. № 42666/2022 г. по описа на
СРС, 140 с-в.
ОСЪЖДА Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.ххх, да заплати на „Т С” ЕАД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, сумата в размер на 450 лв.,
представляваща разноски по настоящото и заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№24677/30.08.2022г. по ч.гр.д. № 42666/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Н и“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3