Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4985 27.12.2019
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, II граждански състав, в
публично заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7981 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против А.Х.Д.,
ЕГН **********. Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е
сключен на 1203.2016 г. договор за паричен заем № ******, с предоставена парична
сума в размер на 3000 лева. Уговорена била договорна лихва в размер на 260,25 лева, поради което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3260,25 лева, платими на 21 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 155,25 лева. Съгласно чл. 16,
ал. 2 от сключения договор при забава плащането на погасителна вноска с повече от
30 календарни дни длъжникът дължи и уговорената между страните такса разходи.
Общата сума за начислена такса разходи от кредитора е в размер на 45 лв. Съгласно
договора длъжникът следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му, чрез поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение. Поради неизпълнение на това задължение е начислена
и неустойка, като се постигнало споразумение дължимата неустойка да бъде разсрочена
на 21 равни вноски, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски
по договора. На основание ЗПК на длъжника е начислена лихва за забава, която е съвкупност
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска. Лихвата за забава е начислена върху непогасени вноски от датата
следваща датата на настъпване на падежа за всяка отделна вноска до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Длъжникът е извършил частично плащания по
договора в размер на общо 3374 лв. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на
падежа на последната погасителна вноска – 09.08.2016 г. На 01.05.2017 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/
от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Агенция за събиране на вземания”
ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД/, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички
привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето
с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило. Като на ответника било
изпратено уведомителното писмо, а и към исковата молба било приложено копие от
уведомлението за извършената цесия, което да се връчи на ответника заедно с
книжата по делото.
Предвид горното ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същото било уважено и била издадена
заповед за претендираните суми, както и разноските в заповедното производство.
Длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни искове
за съществуване на вземането. С оглед изложеното се моли исковете да се уважат,
като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми въз основа на договор
за паричен заем № *****от 12.03.2016 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца - 1022,75 лева – главница; 24,50 лева – договорна лихва
за периода 28.06.2016 г. – 09.08.2016 г., 446,40 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
05.07.2016 г. – 09.08.2016 г.; 152,23 лева – представляващи обезщетение за
забава за периода 29.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Претендира се законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и разноски по заповедното и исковото
производство
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на ответника
– адв. В.Б., с който оспорва основателността на исковете по основание и размер.
На първо място оспорва да е възникнало валидно облигационно правоотношение
между страните. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца по
делото. Прави възражение за недействителност на договора за паричен заем от
12.03.2016 г. на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
използваният шрифт на текстовата част бил по-малък от 12. В случай че не се
установи договорът да не отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, то се
прави възражение за нищожност на клаузите в процесния договор, поради
противоречи със ЗПК, добрите нрави и ЗПП. Оспорва се дължимостта и на договорна
лихва, която била нищожна като прекомерно завишена по размер и противоречаща на
добрите нрави. Не били спазени изискванията на чл. 11 ЗПК. На следващо място се
твърди клаузата за определяне на договорната лихва да е нищожна, тъй като не
била уговорена индивидуално и потребителят нямал възможност да влияе върху
съдържанието й. Предвидената в договора
за паричен заем клауза за неустойка била нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като нарушавала принципа на справедливост и излизала извън
обезпечителната и обезщетителна функция. Сочи се и, че клаузата за неустойка
била неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, доколкото задължавала
потребителя при неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано
висока неустойка. Посочва, че таксите за разходи по кредита също били нищожни,
защото те не били свързани с усвояване или управление на договора за кредит. В
този смисъл съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на
кредита, но без лихви и други такси.
В
условията на евентуалност се прави възражение за прихващане със сумата от 3374
лева, представляваща получена без правно основание въз основа на нищожни
договорни клаузи възнаградителна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и такса разходи за събиране на вземането. Предвид изложеното се моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
От приетото за
послужване ч.гр.д. 1981 по описа за 2018г.г. на Районен
съд Пловдив, се
установява, че ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.Х.Д. за следните
суми: 1 022.75
лв. главница по договор за паричен заем № *****от 12.03.2016г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, 24.50 лв., договорна лихва за периода от 28.06.2016г. до
09.08.2016г., 446.40 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 05.07.2016г. до 09.08.2016г., 152.23 лв. обезщетение за забава за
периода от 29.06.2016г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2018г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е била връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 7 вр. ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1981 по описа за
2018 г. на Районен съд Пловдив, и предмет на настоящата искова молба са напълно
идентични, поради което и производството се явява допустимо.
По същество на спора:
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че
се явява легитимиран носител на прехвърлено с цесия вземане по договор за заем,
по силата на който на ответника е била предоставена определена парична сума за
даден срок, която обаче не е върната в цялост в уговорения срок, поради което
се дължат и начислените обезщетения за забава, неустойка и такси разходи в
съответните им размери. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези
факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои твърдения и
възражения в отговора, в т.ч. възраженията за нищожност на договора, поради
противоречие със ЗПК, както и на клаузата за възнаградителна лихва, неустойка,
такса разходи, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да
докаже, че е погасил задълженията си в срок.
От представения по делото договор
за паричен заем № *****от 12.03.2016 г.
/л. 4 и сл./ е видно, че между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, в качеството му на заемодател и ответника А.Х.Д.,
в качеството му на заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на
което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 3 000 лева.
Уговорена била договорна лихва в размер на 260,25 лева, а общата стойност на
плащанията по заема възлизала на 3260,25 лева, платими на 21 равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 155,25 лева. Съгласно чл. 16, ал. 2 от
договора за заем, с подписването му заемателят е заявил, че е запознат и
съгласен с Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, която се намира на
видно място в офиса и на интернет страницата на Кредитора. По силата на чл. 4, ал. 1 от договора
длъжникът следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му, чрез поръчителство на
две физически лица или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение. При неизпълнение на това
задължение било уговорено заплащането на неустойка в размер на 1562,40 лева,
платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски по кредита. Съобразно
чл. 8 от Договора при забава в плащанията на някоя от погасителните вноски, заемателят
дължал законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а заемодателят
Изи Асет Мениджмънт АД е предоставил кредита в рамките на своята търговска
дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9,
ал. 4 ЗПК. Не е спорно по делото, че Изи Асет Мениджмънт АД е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, следователно може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - въз основа на договор за
потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. По отношение на шрифта на
договора с приети две съдебно-технически експертизи. Първата от тях /л. 84-88
д./, изготвена от в.л. инж. С.К.М. е заключила, че процесния договор е написан
със серифен шрифт – seif
fonts, подобен на семейство шрифтове Times,
с големина 9,245 пункта. Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца, с
твърдение, че експертизата е изготвена върху сканирано копие на оригинала на
договора, поради което представения документ е загубил част от графичните си
свойства. Впоследствие е изготвена допълнителна съдебно-техническа експертиза
от в.л. инж. С.К.М. /л. 169 – л. 172 д./ въз основа на представения на л. 90 от
делото оригинал на Договор за паричен заем от 13.03.2016г. Съгласно
допълнителната съдебно-техническа експертиза договорът е написан със серифен
шрифт – serif fonts, подобен
на семейство шрифтова Times, с
големина 12 пункта. Съдът кредитира заключението на приетата по делото
допълнителна съдебно-техническа експертиза като обективно, компетентно изготвено
и неоспорено от страните, а и доколкото обект на изследване на допълнителното заключение
е оригинала на процесния договор за заем. Същият е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7 от договора/. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, т. 1 от
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като
същите се съдържат в договора. С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за заем отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, че заемната сума е предоставена на валидно
правно основание, поради което доводите на ответника в противния смисъл са
неоснователни.
По отношение на възраженията на ответника за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за заем, съдът намира следното:
В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза
и са неизчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва
да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при
всеки един от примерите, изброени в т. 1 до т. 19, посочените в дефиницията три
предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице, или
законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда
на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския
договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да
бъде извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй
като съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което ще рече, че индивидуално
уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена
дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според
която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Съгласно Решение №
98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., ВКС, ТК, І т.о. индивидуално уговорена клауза по смисъла на
чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.” Според чл. 1 от процесния договор за заем,
същият е сключен на основание стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен
заем, както и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от
Заемателя. Договорът е сключен по предложение /искане/ направено от
кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност
да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Ответникът не е бил
поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на
информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря. Ето
защо съдът намира, че съобразно описаните по-горе критерии оспорените от
ответника клаузи са индивидуално уговорени, поради което възраженията, че
същите са нищожни като неравноправни на осн. чл. 143, т. 18, т. 19, т. 5 и т. 9
от ЗЗП са неоснователни.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
16.11.2010 г. и Приложение към него от 01.05.2017 г. /л. 10-17 д./ вземанията
по процесния договор за заем било прехвърлено от заемателя на ищеца по делото. Представено
е пълномощно, по силата на което цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми всички длъжници по
прехвърлените в полза на цесионера вземания по Рамков договор за цесия от
16.11.2010г. По делото е прието и изготвено заключение на съдебно-почеркова
експертиза от в.л. М.С., според което
приложените по делото документи: Потвърждение за цесия с автор К. М.,
Пълномощно за уведомяване за извършената цесия, Потвърждение за цесия с автор Н.
С., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
находящи се на л. 96 и сл. от делото са подписани от лицата, които са посочени
като техни автори. Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на
съдебно-почерковата експертиза като обективно, компетентно и почиващо на
знанията и опита на експерта, поради което намира, че вземането е валидно
прехвърлено в полза на ищеца по настоящото производство чрез договор за цесия.
За да произведе действие цесията спрямо длъжника на осн.
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД същата следва да бъде съобщена на последния от
цедента. От представеното по делото на л. 97 пълномощно се установява, че
цесионерът разполага с представителна власт да уведоми от името на цедента
длъжника- ответника за извършената цесия. С уведомително писмо от 03.05.2017г.
/л. 18/ и от 25.04.2018г. /л. 19/ цедента, действащ чрез пълномощника му –
Агенция за събиране на вземания ЕАД, е отправил съобщение до длъжника по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането в полза на новия кредитор. Видно
от отбелязването върху представените по делото обратни разписки, съобщенията не
са достигнали до длъжника. Съобразно константната съдебна практика е допустимо цесията
да бъде съобщена на длъжника в рамките на производството, в което се претендира
цедираното вземане. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер)
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./. Действително, назначеният от съда особен представител на ответника
притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в
хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след
като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената
в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята
за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или
общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но
при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се
смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни
книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига
по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. В уведомително писмо от 03.05.2017 г е
посочен цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано е
и правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия
процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия. Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира вземанията по договора за паричен
кредит.
По делото
е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. В.Ш., съгласно което
по процесния договор за кредит задължения възлизали на общо 4822,65 лв., съобразно
представения от ищеца погасителен план, включващ вноски за главница 3000 лв.,
възнаградителна лихва 260,25 лв. и неустойка 1562,40 лв. По договора били
заплатени задължения в общ размер на 3329 лв., от които главница - 1977,25 лв.,
възнаградителна лихва - 235,75 лв., неустойка -
1116,00 лв., а останали непогасени задължения по договора в размер на 1022,75 лв. - главница, 24,50 лв. - възнаградителна
лихва, 446,40 лв. – неустойка. Отделно
от посочените по-горе задължения, по процесния договор за заем, са начислени и
платени суми като разходи за събиране на вземането, на обща стойност 45 лв. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза лихвата за забава по чл. 8 върху всяка
непогасена месечна вноска за главниците от вноска № 15 до вноска № 21
включително, изчислена от датата следваща датата на падеж на всяка вноска до
06.02.2018г.- датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК възлиза на общо 160,55 лв. Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните.
По
възражението на ответника за нищожност на клаузата касаеща уговорената между
страните договорна лихва, съдът намира следното: При формирането на размера на
договорната лихва, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва,
без обаче тя да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната
лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната
такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 315/2005 на второ г. о. Решение № 906/30, 12, 2004 г. по гр.
д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18, 05, 2006 г. по гр. д.
315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09, 01, 2009 г. по гр. д. 5093/2007
г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10, 07, 2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на
ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г. / В настоящия случай договорената между
страните лихва - в размер на 40,00 % годишно, както и годишен процент на
разходите от 46,83 %, надхвърлят четирикратно законната, което представлява
нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в
обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като
същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на
финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната
лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите
нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради
което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена
между страните и такова задължение не е възникнало за ответника. Ето защо претенцията
за установяване на дължимост на възнаградителна лихва е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена изцяло.
Ответникът е въвел възражение за нищожност на
предвидената клауза за неустойка при непредоставяне на гаранция поради
противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти. Така, както е уговорена в процесния договор,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази
разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни
парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на
подлежащата на връщане сума, а представено, като санкция за неизпълнение на
задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е
противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на
договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. По
изложените съображения претенцията за установяване на дължимост на вземане за
неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото се установи наличието на вземане за главница в
установения от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза размер от 1022,75
лева, представляваща сбор от 7 бр. дължими вноски, а именно от вноска № 15 с
падеж 28.06.2016г. до вноска № 21 с падеж 09.08.2016г. В чл. 8 от договора за
заем е уговорено, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски,
заемателят дължи на заемодателя обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки ден забава. Доколкото ответникът е изпаднал в забава в плащането
на посочените по-горе 7 бр. вноски, той дължи и обезщетение, което възлиза на
сумата от общо 160,55 лева за периода от 29.06.2016г. до 06.02.2018г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е въвел
възражение за прихващане на недължимо платени суми в размер на общо 3374 лв.,
които според заключението на вещото лице се отнасят към следните вземания: главница
- 1977,25 лв., възнаградителна лихва - 235,75 лв., неустойка - 1116,00 лв. и 45
лв. – такса разходи. С оглед изложеното по-горе недължимо платени от ответника
се явяват сумите за възнаградителна лихва и неустойка, поради нищожност на
клаузите, уреждащи заплащането им. По отношение на заплатените от ответника
суми за начислени такси разходи за събиране на просрочени вземания, съдът
намира следното: Съобразно извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза
по процесния договор за заем са начислени и заплатени от ответника такси
разходи за събиране на вземането на обща стойност 45 лева. За дължимостта на
посоченото вземане ищецът се позовава на чл. 16, ал. 2 от договора, съгласно
който заемателят е декларирал, че е запознат с тарифата за таксите на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и е съгласен с нея. Твърди се, че съгласно цитираната тарифа при
неплащане на погасителна вноска от страна на заемателя на падежа, последният
дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи – изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения. Таксата била в размер на 9 лева се начислявала за всеки
следващ 30 дневен период, всички начислени разходи за събиране на вземането не
можело да надхвърлят 45 лева. По делото не е представена тарифа, от която да се
установи валидно основание за начисляване на вземане за в посочените размери.
Освен това по делото не са ангажирани никакви доказателства за направата на
подобни разходи – за изпращане на писма, съобщения, провеждане на телефонни
разговори, а още по-малко за техния размер. Ето защо не е налице валидно правно
основание за възникването на такова задължение за заемополучателя – ответник,
поради което сумата от 45 лева е недължимо платена.
При така събраните доказателства възражението за
прихващане е основателно до сумата от 1396,75 лева, доколкото съобразно
изложените по-горе мотиви недължимо платени се явяват сумите за възнаградителна
лихва, неустойка и такса разходи, които възлизат на сумата от общо 1396,75
лева. Касае се за вземане за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55,
ал.1 ЗЗД – дадено при начална липса на основание. Предвид възможността двете
насрещни вземания между ищеца и ответника да бъдат компенсирани, следва да бъда
извършено прихващане до размера на по-малката сума. Доколкото размерът на
вземането, предмет на възражението за прихващане е по-голям от този на исковата
претенция за признаване за установено дължимостта на главница в размер на
1022,75 лева и на обезщетение за забава
в размер на 152,23 лева /общият размер
на претендираните от ищеца суми възлиза на 1183,30 лева/, то исковете по
отношение на главницата и на обезщетението за забава следва да бъдат отхвърлени
изцяло поради прихващане.
При
този изход на спора право на разноски има ответникът на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
но в настоящото производство такива не са реализирани, поради което и не следва
да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, против А.Х.Д., ЕГН ********** *** иск
за признаване на установено в отношенията между страните, че А.Х.Д. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 24.50 лв. договорна лихва за периода от 28.06.2016г. до
09.08.2016г., 446.40 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.07.2016г. до
09.08.2016г., по договор за паричен заем № *****от 12.03.2016г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1981 по описа за 2018г. на Районен съд Пловдив като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, против А.Х.Д., ЕГН ********** *** иск
за признаване на установено в отношенията между страните, че А.Х.Д. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: сумата от 1 022.75 лв. главница по договор за
паричен заем № *****от 12.03.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, 152.23
лв. обезщетение за забава за периода от 29.06.2016г. до 06.02.2018г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1981 по описа на
Районен съд Пловдив за 2018г, поради ПРИХВАЩАНЕ
с вземането на А.Х.Д. за недължимо платени суми за договорна лихва в размер на
235,75 лв., неустойка в размер на 1116,00 лв. и такса разходи в размер на 45
лв. по договор за паричен заем № *****от 12.03.2016г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД