Решение по дело №1083/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. А. С. от [населено място], [улица], против Решение №154/05.09.2024г., постановено по АНД №333/2024г. по описа на Районен съд Харманли.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Налице били основанията за оспорване, предвидени в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че обжалваното решение било постановено при неизяснена фактическа обстановка, липсвали доказателства за виновността на наказания водач на МПС, поради което и изводите, до които достигнал Районен съд – Харманли, били неправилни. Неправилно съдът приел, че при съставянето на АУАН и при издаване на процесното НП са спазени изискванията на ЗАНН. В тази насока се навеждат доводи, че било нарушено правото на защита на санкционираното лице, защото същото било лишено от възможността да узнае при какви конкретни обстоятелства му се вменява нарушението и е ангажирана административно-наказателната отговорност. Не били спазени изискванията към съдържанието на АУАН и на НП, установени в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН и били допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които засегнали правото на защита на лицето. Твърди се също, че жалбоподателят не извършил визираното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управляваното от него моторно превозно средство било регистрирано по надлежния ред и имало регистрационна табела, нямало поставена само задна регистрационна табела. Поради това, неправилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Навеждат се и доводи, че е налице маловажен случай на административно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски и за настоящата инстанция.

В съдебно заседание чрез пълномощник се поддържа касационната жалба. Моли се за отмяна на атакуваното решение на Районен съд – Харманли, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Харманли.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното решение състав на Районен съд - Харманли е потвърдил Наказателно постановление №24-0271-000351 от 30.04.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Д. А. С., за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

За да постанови решението, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Посочил е, че от събраните както гласни, така и писмени доказателства, по безспорен и категоричен начин се установява, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал личния си автомобил, без поставена на съответното място задна регистрационна табела. Приел е, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочил е, че наложените наказания са правилно определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в минималните предвидени от закона такива.

Настоящата инстанция счита, че атакуваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон.

Не са налице наведените в жалбата касационни основания. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.

По делото е безспорно доказано, че на 01.04.2024г., на посочените в АУАН и НП място и време, Д. А. С. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. номер *******, като МПС е било без поставена на определеното за това място задна табела с регистрационен номер.

Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл.140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране на моторните превозни средства се определят в нарочна наредба. Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. В чл.10, ал.8 от Наредбата е предвидено, че при загубване или открадване на табела(и) с регистрационен номер, отговаряща(и) на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., те се обявяват за издирване, а превозното средство се регистрира с нов регистрационен номер. Старият регистрационен номер не се използва повторно.

Анализът на цитираните разпоредби несъмнено показва, че след като загубването или кражбата дори само на една от регистрационните табели има за последица регистрирането на превозното средство с нов регистрационен номер, то превозното средство, на което по една или друга причина липсва дори една от регистрационните табели, не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Собственикът на такова ПС следва да се снабди с нови две регистрационни табели, при това с нови регистрационни номера, за да може ПС да се движи по пътищата. Законът не разграничава хипотези според причината, поради която превозното средство е останало без една табела.

Ето защо, липсата дори само на задна регистрационна табела, поставена на определеното за това място, е в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, когато МПС се е движило по път, отворен за обществено ползване. Преди предприемане на управлението на посоченото МПС, водачът Д. А. С. е бил задължен да констатира както техническата изправност на МПС, така и външната му цялост, която включва наличието на два броя регистрационни табели, трайно и сигурно прикрепени на съответните, предвидени за това места.

В случая в АУАН и в НП има ясно и конкретно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението. Съвсем ясно е отразено, че на лекия автомобил липсва задна регистрационна табела, която не е поставена на определеното за това място. Наличното описание на нарушението и възприетата за него квалификация гарантират правото на защита в предвидения от закона обем.

Обосновано районният съд е приел, че административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в минималните предвидени от закона такива.

Неоснователни са наведените твърдения в касационната жалба за приложимост на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение. Настоящата инстанция, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, намира, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. Поради това липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

При тези съображения, изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което, на основание чл.221, ал. 2 от АПК, се препраща към тях.

Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154/05.09.2024г., постановено по АНД №333 по описа на Районен съд – Харманли за 2024г.

Решението е окончателно.