Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 13.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 431/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Д.М.М. *** против „Монделийз
България Продакшън” ЕООД от гр. София, представлявано от управителя. В исковата
молба се излага, че към 23.12.2017г. М. е полагала труд в ответното дружество.
На посочената дата, около 4,00 ч., по време на работа и при изпълнение на
трудовите си задължения тя е претърпяла трудова злополука. Около 6 месеца след
инцидента e била абсолютно неработоспособна,
като продължава да чуства болки и до днес. По време на лечението е направила
разходи във връзка с предписанията на лекуващите лекари. Представя разпореждане
на Националния осигурителен институт (НОИ), с което случилото се с нея на 23.12.2017г. е прието за трудова злополука
по смисъла на 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съдържанието на
претендираните права е следното : да се осъди „Монделийз
България Продакшън” ЕООД да заплати на Д.М.М. сумата от 8000 лева,
съставляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени
вреди – болки, страдания и битови неудобства и сумата от 1200 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от разходи за
лекарства и медикаменти за лечение и профилактика на уврежданията за периода от
23.12.2017г. до 17.07.2018г., ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от 23.12.2017г. до окончателното изплащане.
Исковата молба е
редовна, а претенциите са допустими.
От страна на ответника, чрез
пълномощник, е подаден писмен отговор. Исковете се оспорват изцяло, като неоснователни, както и фактическата
обстановка описана в исковата молба. Излагат се твърдения за наличие на
заболяване, което не е във връзка с инцидента от 23.12.2017г. В условията на
евентуалност, ако претенциите не се отхвърлят изцяло, се иска от съда да
приеме, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и отговорността на работодателя да се намали
до минимум. Също така се посочва, че М. е получила обезщетение от
застрахователно дружество за същото събитие.
В открито съдебно заседание,
както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.
Правната квалификация на претенциите на ищеца е по чл. 200 от КТ, връзка с
чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и по чл. 86 във вр. с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а на възражението на ответника е по чл. 201, ал. 2 от КТ.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена и изслушана е съдебна
експертиза, която съдът въприема като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приема за установено от фактическа
страна следното :
На 23.11.2017г. Д.М. е сключила трудов
договор с „Адеко България” ЕООД – предприятие, което осигурява
временна работа по смисъла на чл. 107р от КТ. От 27.11.2017г. тя е постъпила за
изпълнение на временна работа в предприятието ползвател „Монделийз България Продакшън” ЕООД, на работно място в гр. Своге, ул. „Република”
№ 1 – Фабрика за шоколадови изделия, на длъжност „………..”. Според чл. 107у, ал.
3 от КТ – двете предприятия отговарят солидарно, но по настоящото дело ищецът
претендира обезщетения само от дружеството-ответник.
В първия работен ден М. е преминала
инструктаж по безопасност на труда – л. 74 от делото. На 23.12.2017г., по време
на работа и при изпълнение на трудовите си задължения тя е претърпяла трудова
злополука. При придвижване по стълба № 102 на преходна пасарелка (л. 72 от делото) се подхлъзва, пада и получава навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена на десния крак. Като последица от случилото се пострадалата е била
временно неработоспособна. Посочените обстоятелства, които не са спорни между
страните, както и Решението на НОИ – безспорно характеризират злополуката като
трудова, по смисъла на чл. 55 от КСО. В тази насока са и свидетелските
показания на свидетелите П. И. и Е. И. – относно обстоятелствата, че
злополуката е станала по време на работа и при изпълнение на трудовите
задължения. В останалата си част свидетелските показания са неотносими, защото
никой от разпитаните по делото лица не е видял самото падане. По тези
съображения, тъй като не се събраха никакви доказателства за точния механизъм
за настъпване на злополуката и за действията на М. довели до увреждането,
възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не
е доказано.
Трудовата злополука е станала на
23.12.2017г., като на същата дата и на 06.01.2018г. на М. е направена
рентгенография на дясната коленна става, като не личат ренгенови данни за
фрактури на сканираните кости – л. 79 от делото, доказателства за направени
разходи в размер на 12 лева – на л. 10 от делото.
На 31.01.2018г. на М. е направено
изследване с компютърен томограф (скенер), като е констатирано - костна деструкция в талуса и кистични лезии в структурата на
калканеуса. След това са извършени допълнителни изследвания, оперативно лечение и според Резултат от хистопатологично изследване № 188/01.03.2018г. е установен „гигантоклетъчен тумор на
сухожилия и апоневрози /фифроксантом, бенигнен синовиом/”. Видно е от
приложените към делото писмени доказателства, представени от ищеца, че всички
направени от нея разходи са във връзка с така посочената диагноза – без
дванадесетте лева платени на 06.01.2018г.
Вещото лице не може категорично да установи
каквато и да е било връзка между случилото се на 23.12.2017г. и заболяването
открито на 31.01.2018г. Хипотетично е дал мнението си в края на заключението. С
оглед на изложеното съдът счита, че последствие от трудовата злополука е само
навяхването и разтягането на ставните връзки на глезена на десния крак, а
последиците от другото заболяване нямат никаква връзка със случилото се на 23.12.2017г.
– поради липса на доказване. С оглед на изложеното показанията на свидетелите Н.
и С. М. в по-голямата си част са неотносими, тъй като обсъждат обстоятелства
настъпили във връзка със заболяването, а не с трудовата злополука. Също така те
са и недостоверни, тъй като според вещото лице по делото няма данни за
поставяне на имобилизация на дясната глезенна става, водеща до ограничаване на
функцията на десен долен крайник.
Работодателят на Д. М. е сключил
застраховка с предмет „Злополука и заболяване”. Според представено от ответника
удостоверение на л. 76 от делото, издадено от представител на застрахователя,
на М. не са изплащани обезщетения за трудова злополука, а за заболяване и
нетрудова злополука. Според съда посоченото удостоверение е с фактически грешки
и неточности, защото влиза в противоречие с представеното от ищеца извлечение
от банковата ѝ сметка (отразени плащания по четири щети – последната по
трудова злополука) и с началото на трудовото правоотношение между М. и „Адеко България” ЕООД, но тъй като е
издадено от компетентен представител на „Дженерали Застраховане” АД, удостоверява
обстоятелства, които не са изгодни за „Монделийз България
Продакшън” ЕООД, чийто пълномощник го
представя, и не е оспорено от другата страна, съдът го приема за вярно. От
удостоверението е видно, че застрахованото лице не е получило обезщетение за
трудовата злополука.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
1. По претенцията да се осъди
ответникът да заплати сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, произтичащи от разходи за лекарства и медикаменти за лечение
и профилактика на уврежданията за периода от 23.12.2017г. до 17.07.2018г.,
съдът счита същата за основателна и доказана само за сумата от 12 лева,
направени разходи на 06.01.2018г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД за
издаване на компактдиск с дигитални рентенови снимки на дясната глезенна става,
тъй като само тези разходи са свързани с трудовата злополука. Всички останали
плащания са във връзка със заболяването. Както отбелязва и вещото лице, по
делото няма приложени медицински документи за проведеното лечение,
непосредствено след инцидента – според съда, най-вероятно, поради липсата им.
2. По претендираните
неимуществени вреди, съдът счита претенцията за доказана в основанието си, тъй
като вследствие на трудовата злополука пострадалата е получила навяхване на
дясна глезенна става. Медикобиологичният характер на увреждането е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението, през периода
на лечението пострадалата е търпяла болки и страдания. По делото няма данни за
поставяне на имобилизация на дясна глезенна става, водеща до ограничаване
функцията на десен долен крайник. Затруднения в придвижването е имало в периода
след травмата и след проведеното оперативно лечение за отстраняване на
туморната формация от дясна глезенна става – последното извън предмета на
делото и без връзка с трудовата злополука. Безспорно от всички свидетели се
установява, че непосредствено след инцидента М. е изпитвала силни болки. От
показанията на свидетелите Н. и С. М. е
видно, че тези болки, с намаляващ интензитет, са продължили и след инцидента,
като са били съчетани с трудности при придвижването. Вместо да е в помощ
на близките си, пострадалата известно време им е била в тежест, което се
отразява тежко на самочувствието ѝ, като е индиция за
сериозен психически и душевен дискомфорт. Всичко останало, споделено от
посочените свидетели, е във връзка със заболяването на ищеца. Размерът на
обезщетението се определя към момента на постановяване на съдебното решение,
като съдът счита сумата от 900 лева за справедливо обeзщетение. Съдът приема, че получената сума ще
замести, облекчи и компенсира болките и страданията ѝ. Ако се уважи
искането, в по-голям размер, съдът счита, че ще се стигне до неоснователно
обогатяване, като също така без правно основание, а и житейски несправедливо,
ответникът ще бъде натоварен да обезщети последствията от заболяването на М.. Видно
и от т. VII от протокола на л. 5
и л. 6 от делото, подписан от ищеца и представен от нея с исковата молба, касае
е се за „навяхване и разтягане на връзки на глезена на десен крак” – и
цитираните там болничен лист и лист за преглед, които обаче не са приложени към
исковата молба.
Възражението за съпричиняване,
поради проявена от работника груба небрежност, остана недоказано, поради което
определеното обезщетение не следва да бъде намалявано.
Ответникът ще следва
да понесе направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице –
заплатени от бюджета на съда, съобразно с уважената част от исковете, както и
да заплати държавната такса върху тях.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част на исковете, ищецът
ще следва да заплати на ответника направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
По исканията с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателни възраженията на пълномощниците, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнагражденията и усилията
на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената
работа. Поради
така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 980/1200 лева,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява
размера на разноските до минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 790 лева.
Воден от горните
съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда „Монделийз България Продакшън” ЕООД от гр. София, Бизнес парк София № 1,
бл. 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А. Б. М., да заплати на Д.М.М. ***, ЕГН **********, сумата от 12 лева,
обезщетение за имуществени вреди – произтичащи от разходи за лекарства и
медикаменти за лечение и профилактика на уврежданията за периода от 23.12.2017г.
до 17.07.2018г., във връзка с претърпяна на 23.12.2017г. трудова злополука, заедно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 23.12.2017г. до окончателното изплащане, като в останалата част до
пълния претендиран размер от 1200 лева, отвърля
иска като неоснователен.
Осъжда „Монделийз България Продакшън” ЕООД от гр. София, Бизнес парк София № 1,
бл. 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А. Б. М., да заплати на Д.М.М. ***, ЕГН **********, сумата от 900 лева,
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства, във
връзка с претърпяна на 23.12.2017г. трудова злополука, заедно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 23.12.2017г.
до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер
от 8000 лева, отвърля иска като
неоснователен.
Осъжда „Монделийз България Продакшън” ЕООД от гр. София, Бизнес парк София № 1,
бл. 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А. Б. М., да заплати на Д.М.М. ***, ЕГН **********, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед уважената част от
исковете, в размер на 78,29 лева - намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Осъжда Д.М.М. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Монделийз
България Продакшън” ЕООД от гр. София, Бизнес парк София № 1, бл. 3, ет. 4, ЕИК
*********, представлявано от управителя А. Б. М., направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице,
с оглед отхвърлената част от исковете, в размер на 963,96 лева - намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Осъжда „Монделийз България Продакшън” ЕООД от гр. София, Бизнес парк София № 1,
бл. 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А. Б. М., да заплати в
полза на държавата, по сметка на РС Своге, направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице според уважената част от исковете в размер на 27,75 лева, както и дължимата държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 50 лева .
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :