№ 101
гр. Бургас, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20212100900575 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на „ДИМЕКС 2007“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. Г. С. Раковски № 23, ап.7, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
Драгоман № 29, адв. И. Р. срещу Ш. М. Ш., ЕГН **********, с адрес:
****.
Видно от изложеното, между ответника, в качеството на земеделски
производител, и ищеца е сключен договор за продажба на пшеница от
10.07.2021г. По силата на така сключения договор, ответникът се е
задължил да достави на ищеца 500 000 кг. пшеница-реколта 2021г.,
при договорена цена от 333 лева на тон. Ищецът твърди, че е получил
от ответника доставка на 191 240 кг. пшеница, след което ответникът
е прекратил договора, издал е кредитно известие за възстановяване на
сумите за недоставеното количество пшеница и е върнал сумата на
ищеца. С оглед прекратяване на договора от ответника при
неизпълнение от негова страна, ищецът претендира договорна
неустойка за неизпълнение в размер на 16 650 лева.
Отделно от това, ищецът твърди, че след сключване на договора
1
с ответника е сключил договор с трето лице за доставка на пшеница,
като поради отказа на ответника да изпълни процесния договор, се е
наложило да осигури пшеницата, съгласно договора с трето лице, като
тази пшеница е закупил на много по-висока цена от уговорената с
ответника, от което е претърпял вреди в размер на 51 562,92 лева,
които се претендират по делото.
Претендира се законна лихва за забава върху търсената по делото
сума от 51 562,92 лева от завеждане на иска-21.12.2021г. до
окончателното заплащане на сумата.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът излага друга фактология. Твърди се, че през юни
2021г. е установено заболяване на майка и сестра и, което е наложило
скъпо лечение, за което са трбявали средства. Поради тази причина
ответникът е взел решение да извърши продажба на голямо
количество пшеница и по телефона е предложил на ищеца да закупи
500 тона на цена от 333 лева. Ищецът е уведомен, че пшеницата е
налична, като страните са се съгласили да се издаде фактура за цялото
количество пшеница и същото бъде заплатено. При така изложеното
ответникът твърди, че има сключен устен договор при посочените
условия на 10.07.2021г. Ответникът заявява, че е наясно, че
плащането следва да става при доставка, но за него е било важно
постигнатата уговорка за плащане на цялата цена за всичкото
договорено количество пшеница след издаването на фактурата.
Твърди се, че за периода 12.07.2021г.-13.07.2021г. ищецът е получил
191 240 кг. пшеница, като е започнал частично плащане на
доставеното. Ответникът е провел разговори по телефона, като е
заявил, че следва да се спази уговореното, че трябва да се плати цялата
цена за цялото количество пшеница, независимо от доставеното.
Ответникът твърди, че на 19.07.2021г. е уведомил ищеца, че
прекратява договора, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си
за заплащане на цялата сума по договора и е издал кредитно известие
2
за сумата от 102 817,08 лева.
С оглед на така изложеното се оспорва да има сключен договор
между него и ищеца, включително с твърдяната клауза за неустойка.
Оспорва се също така твърдението на ищеца, че за да осигури
доставка на пшеница по договор № 100 с трето лице, се е наложило да
закупи пшеница на по-висока цена, предвид на неосигурената от
ответника и съответно оспорва настъпили вреди за същия.
По делото е постъпила допълнителна искова молба. Видно от
същата, ищецът не оспорва, че договорът не е подписан лично от
ответника, а от счетоводител, който се занимава със счетоводството
на земеделския производител. Твърди се, че има установена трайна
търговска практика между страните, като са подписвани множество
договори, които са бланкови и винаги са подписвани от
счетоводителя, който вероятно е упълномощен за това. Твърди се, че
никога страните не са се уговаряли за предварително плащане на
цената, като причината на ищеца да се откаже от изпълнение на
договора е, че докато е станало време за жънене на пшеницата се е
увеличила цената и ответничката е искала да получи по-висока цена от
уговорената.
По делото е постъпил отговор на ДИМ. Видно от същия
ответникът твърди, че нямат дългогодишна търговска практика с
ищеца и само през 2020г. са били в търговски отношения. Твърди се,
че няма такова установено правило, че счетоводителят му подписва
договори от името на земеделския производител и поддържа
становището си, че между страните има друг сключен устен договор с
условията, заявени в отговора.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно установено по делото е, че ответникът, в качеството
3
на земеделски производител е доставил на ищеца 191 240 кг. пшеница
от уговорено количество от 500 000 кг., чрез извозването и на 6 курса
с МПС на датите 12.07.2021г. и 13.07.2021г. Не е спорно също така, че
за уговореното количество пшеница от 500 000 кг. на стойност от
166 500 лева, е издадена фактура между страните, в която ответникът
фигурира като доставчик, а ищецът като купувач. Не е спорно, също
така, че ищецът, в качеството си на купувач е платил дължимата цена
за доставеното му количество пшеница- 191 240 кг., което е станало с
четири частични плащания в общ размер на 115 000 лева. Не е спорно
също така, че на 20.07.2021г. ответникът е издал кредитно известие №
148/20.07.2021г. за сумата от 102 817,08 лева за остатъчното
количество пшеница до 500 000 кг. и на ищеца са възстановени суми
въз основа на това кредитно известие.
Съдът приема посочените факти като безспорни, както с оглед
съвпадане на становищата и на двете страни по същите, така и с оглед
представените и неоспорени по делото писмени доказателства-
фактура № 144 от 10.07.2021г., кредитно известие № 148/20.07.2021г.,
платежни нареждания от 20.07.2021г., 14.07.2021г. и 13.07.2021г.
Спорно по делото е, дали уговореното количество пшеница и
съответно доставеното е въз основа на сключен между страните
писмен договор за покупко-продажба на пшеница от 10.07.2021г.,
както твърди ищецът или е въз основа на сключено между тях устно
съглашение от същата дата, както твърди ответникът.
Съдът е указал на ищеца, че същият следва да установи, че
между него и ответника е налице валидно сключен договор, така както
се твърди по делото. Указал е и на ответника, че същият следва да
докаже твърдението си, че доставката е въз основа на друго
съглашение между страните, тъй като това е защитната теза на
ответника за отказ от доставка на цялото уговорено количество.
Ответникът твърди, че по устна уговорка между страните,
уговореното количество е следвало да се се достави, но при авансово
4
плащане на цялата сума за цялото количество, тъй като на ответникът
са му били нужни пари за лечение на посочените роднини.
Относно спорните факти, съдът на първо място ще обсъди
твърдението на ответника, че уговорката за доставка на пшеница
между страните е въз основа на устно съглашение, постигнато между
тях на датата 10.07.2021г. при параметри на същото-авансово плащане
на цената на цялото количество. Предвид на липсата на писмен
договор, установяващ параметрите на постигнатите между страните
договорки, включително договорката за авансово плащане на цената,
ответникът следваше да ангажира допустими убедителни
доказателства, за тези обстоятелства. Доказателствата, на които се
позовава ответникът, са същите писмени доказателства, които
установяват доставеното количество пшеница, начина на доставка и
кредитното известие за отказ от доставка на пшеница над доставеното,
на които се базира ищецът при твърдението му, че страните имат
валидно действащ писмен договор. Така представените писмени
доказателства съдът намира, че не установяват твърдението на
ответника, че договореността между него и ищеца е била устна, а още
по-малко установяват страните да са се договорили, че ответникът
има интерес от договора, само при плащане авансово на цялата цена
от страна на ищеца-купувач. По делото, за установяване на други
спорни факти, е разпитана св. Р. К., която е счетоводител на
ответника. В нейните показания се навеждат твърдения, че страните са
имали устна уговорка за начина на плащане на цената, но в тази си
част свидетелските показания са недопустими, в какъвто смисъл е дал
указание и съдът. Това следва от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от
ГПК, която установява забрана за установяване на наличие на
договори и тяхното съдържание на стойност над 5 000 лева, като
безспорно стойността на договора, за който се твърди, че страните
имат постигната устна договорка, е над тази сума. Следва да се има
предвид, че разпитаната свидетелка няма преки впечетления от
5
водените между страните разговори и евентуалните им уговорки,
защото препредава казаното и от ответника. Отделно от това в
подкрепа на недоказаността на твърдението на ответника, че е
постигната уговорка за авансово плащане на цялата цена е фактът, че
ответникът е приел четири частични плащания от страна на ищеца на
стойност от 115 000 лева, което е станало на датите 13.07.2021г.,
14.07.2021г. и 20.07.2021г., без да има възражения по същите. Ако
уговорката е била наистина за авансово плащане на цялата цена, би
следвало при първото частично плащане с дата 13.07.2021г.,
ответникът да възрази по същото, каквото не е сторено, а отказът от
договора е направен на 20.07.2021г. Отделно от това, ако на ответника
са му трябвали парични средства за лечение на неговите близки, като
по делото са представени доказателства за здравословни проблеми на
майката и сестрата на ответника, то житейски оправдано е, да се
изпълни цялата доставка и да се получи остатъка от цената с цел
набавяне на средства за лечение, отколкото ответникът да се откаже
от договора, с което няма да получи тези средства.
При така изложеното до тук съдът приема за недоказана
защитната теза на ответника, че има устен договор с ищеца при
посочените от ответника параметри и приема за доказана тезата на
ищеца, че между тях е сключен валидно действащ договор, в
параметрите на представения писмен такъв от 10.07.2021г.
Действително по делото не се установи, процесният договор да е
подписан от ответника лично, нито да е подписан от счетоводителката
на ответника, каквото твърдение е направено от ищеца. Извършената
съдебно-графологическа експертиза е категорична, относно тези
констатации, но съдът приема, че макар и неустановено по делото, кой
е подписал процесния договор, в хипотезата на чл. 301 от Търговския
закон ответникът е потвърдил тези действия и съответно е
валидизирал договора, тъй като в противен случай, не би доставил на
ищеца доставеното количество пшеница при уговорената цена и не би
6
приел плащане на доставеното.
При така приетата за доказана фактология по конкретно
предявените претенции съдът намира следното:
Ищецът, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, иска осъждането на
ответника да му заплати неустойка за неизпълнение в размер на 16 650
лева поради отказа му от изпълнение на процесния договор. Така
предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Видно от процесния договор, страните в чл. 1 от раздел Неизпълнение
са предвидили размер на неустойка при неизпълнение на договора и
тя е 10 % от общата стойност на сделката. След като по делото се
установи, че ответникът е отказал за изпълни задължението си да
достави цялото уговорено количество пшеница, без да има обективна
причина за това, същият следва да заплато уговорената неустойка за
неизпълнение. Стойността на сделката между страните за цялото
количество пшеница е в размер на 166 500 лева, като 10 % от този
размер възлиза на 16 650 лева, в който размер се търси неустойка от
ищеца и следва да му бъде присъдена.
Ищецът, на основание чл. 79, ал. 1, хипотеза втора във вр. чл. 82
от ЗЗД, иска осъждането на ответника да му заплати обезщетение за
други вреди от неизпълнението на процесния договор в размер на
51 562,92 лева, което обезщетение представлява закупено количество
пшеница вместо недоставената от ответника на по-висока цена, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане. Ищецът завява, че основната му
търговска дейност е изкупуване и препродаване на земеделска
продукция, като на 13.07.2021г. е подписал договор № 100/1005878 с
„АДМ България Трейдинг“ ЕООД, по силата на който договор се е
задължил да достави на това дружество 1 000 тона фуражна пшеница
реколта 2021г., като 500 тона от тази доставка е следвало да бъде
пшеницата, която била предмет на доставка по договора с ответника.
Тъй като ответникът е отказал да достави 308 760 кг. от уговореното с
7
него количество пшеница, ищецът твърди, че на 29.10.2021г. с
фактура № 312/29.10.2021г. е закупил 280 т. пшеница на цена от 500
лева на тон и на 17.11.2021г. е закупил с фактура № 165/17.11.2021г.
62 620 кг. на цена от 500 лева за да може да изпълни договор №
100/1005878 с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД. Общото количество
закупена пшеница е в размер на 342,62 тона на обща стойност от
171 310 лева. Вредата, настъпила за него по вина на ответника се
състои в заплащане на по-висока цена на недоставената пшеница от
ответника 308 760 кг., възлизаща на 51 562,92 лева.
За да е основателна така предявената претенция, ищецът по
същата следва да докаже по делото, че настъпилата за него вреда е в
причинна връзка с неизпълнението на договора от страна на
ответника.
Съдът констатира, че ищецът е представил цитирания от него
договор № 100/1005878, по силата на който се е задължил да достави
на „АДМ България Трейдинг“ ЕООД 1 000 тона фуражна пшеница
реколта 2021г. Видно от съдържанието на договора, доставката е
следвало да стане за периода 13.07.2021г.-31.08.2021г. Представени са
и цитираните два броя фактури за закупена допълнителна пшеница на
стойност 171 310 лева. Съдът обаче намира, че ищецът не доказа
твърдението си, че заплатената от него по-висока цена по фактура №
312/29.10.2021г. и фактура № 165/17.11.2021г. касаят изпълнението по
договор № 100/1005878 и са в резултат на неизпълнението на договора
от ответника. На първо място съдът констатира, че договорът с „АДМ
България Трейдинг“ ЕООД е с период на доставка на пшеницата
периода 13.07.2021г.-31.08.2021г., като няма доказателства, че срокът
за изпълнение е продължен, което да наложи закупуване на
допълнителна пшеница от ищеца по фактура № 312, която е от дата
29.10.2021г. и по фактура № 165, която е от дата 17.11.2021г. Няма
представени доказателства, които да свързват доставката на
пшеницата по договора с ответника с пшеницата, която е следвало да
8
бъде доставена на АДМ България Трейдинг“ ЕООД. Напротив, видно
от извършените по делото съдебно-икономически експертизи, се
констатира, че за периода 20.07.2021г.-22.10.2021г. ищецът е
закупувал 9 522,380 тона пшеница на различни цени, като е видно, че
към момента, когато е трябвало да изпълни по договора с „АДМ
България Трейдинг“ ЕООД е разполагал с количество зърно да
изпълни при това при закупено зърно на стойност като или близка с
уговорената с ответника.
С оглед така изложеното до тук, съдът намира, че ищeцът не
доказа причинно-следствена връзка между неизпълнението на
ответника и твърдяната вреда за ищеца, поради което и тази претенция
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК има право на разноски съобразно размера на уважения иск.
Същият е представил списък на разноските, включващ и адвокатски
хонорар в размер на 3 500 лева. Ответната страна е направила
възражение за прекомерност на хонорара. Към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвиждала минимално такова по чл. 7, ал. 2, т. 4 в размер на 2 576
лева. Видно е, че уговорения за адвоката на ищеца хонорар не
надвишава прекомерно минималния размер с оглед предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради
което и искането за намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, следва да бъде оставено без уважение. С оглед на
основателността на една от претенциите, ищецът има право на част от
направените разноски или на 1 703,51 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК също има право на част от разноските по представения списък
или на 2 347,40 лева.
При компенсация на разноските е видно, че ищецът дължи на
9
ответника разноски в размер на 643,89 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати
на „ДИМЕКС 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. Г. С. Раковски № 23, ап.7, със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. Драгоман № 29, адв. И. Р., сумата от 16 650 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение - недоставяне на 308 760
кг. пшеница, по сключен между страните договор за продажба на
пшеница от 10.07.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДИМЕКС 2007“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. Г. С. Раковски №
23, ап.7, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. Драгоман № 29, адв. И. Р.
срещу Ш. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: ****, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за други вреди от
неизпълнението на договор за продажба на пшеница от 10.07.2021г. в
размер на 51 562,92 лева, което обезщетение представлява закупено
количество пшеница на по-висока цена вместо недоставената от
ответника.
ОСЪЖДА „ДИМЕКС 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. Г. С. Раковски № 23,
ап.7, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. Драгоман № 29, адв. И. Р. да
заплати на Ш. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 643,89
лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски, след извършена компенсация на същите.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
10
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11