П Р
О Т О
К О Л
Гр.
София 13. 05. 2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 31 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ХРИСТИНКА
КОЛЕВА |
|
|
|
Секретар НЕЛИ
ДРАНДАРОВА
Прокурор ЕЛКА ВАКЛИНОВА
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Колева НЧД №
1115 по описа за 2021 година
Съдебното
заседание е с начален час 14.40 часа, поради изчакване на съдебна зала:
На
поименното повикване в 14.40 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
К.З.А., доведен се явява лично и с
адвокат В.К., с пълномощно по делото.
За
Началника на СЦЗ, изпращат представител инспектор Т. Г., с днес представено
пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Не правя отвод на състава на съда секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА
самоличност на осъдения, както следва:
К.З.А.
– роден на *** година в гр.Бяла, българин, български гражданин, основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ
разяснява на осъдения правата му по НПК.
ОСЪДЕНИЯТ
– Разбрах правата си по НПК.
ПРОКУРОРЪТ
– Нямам искания.
ИНСПЕКТОР
Г. – Нямам искания. Представям актуална справка за лишения от свобода към
13.05.2021 година, от която е видно, че остатък на наложеното му наказание
лишаване от свобода към днешна дата е в размер на 5 месеца и 25 дни.
АДВ.К.
– Представям заповед № 72 от 01.04.2021 година на Началника на ЗО „Кремиковци“,
писмо до г - ж А., от Министерство на правосъдието 2 бр., Справка за остатък от наложено
наказание към 15.11.2019 година, епикризи 7 бр., резултата от образно
изследване 2 бр.
СЪДЪТ
намира, че са налице предпоставките за даване ход на съдебното следствие,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО
СЕ ДОКЛАДВА от председателя на състава с прочитане молбата на осъдения за
постановяване на УПО.
ОСЪДЕНИЯТ
- Поддържам молбата си за условно предсрочно освобождаване.
АДВ.
К. – Поддържам молбата. Моля да допуснете до разпит един свидетел З. А., която
води кореспонденция със затвора и най-близкият човек, който е контактувал през
цялото време с А.. Би могла да даде достатъчно психологични и характеристични
данни за него и за неговото поправяне.
ПРОКУРОРЪТ
– Оспорвам молбата. Няма да соча доказателства. Считам искането на защитата за
неоснователно. Към настоящия момент има достатъчно събран доказателствен
материал.
ИНСПЕКТОР
Г. - Оспорвам молбата. Възразявам за
допускане до разпит на свидетел. Мисля, че няма отношение към настоящото
производство.
СЪДЪТ
намира, че следва да остави без уважение искането за разпит на свидетел в
настоящото производство. По делото е постъпило цялото затворническо досие,
свързано с молителя, с приложени към него заповеди за награди, заповеди за
преместване от едно работно място на друго. По делото е приложено и становище
от Началника на ЗО „Кремиковци“, както и от инспектор СДВР, към затворническото
общежитие, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за разпит на свидетел в настоящото
производство.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, актуална справка за
остатъка към днешна дата на осъдения, наказание лишаване от свобода и днес
представените от защитата писмени доказателства.
ОБЯВЯВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ
– Противопоставям се на направената молба за условно предсрочно освобождаване
от лишения от свобода А., като считам, че същата е ненавременна, при цялата
фактическа обстановка, която се изважда от събрания доказателствен материал,
който е поставен на Вашето внимание. От документите очевидно, че е налице само
първата формална предпоставка, за да може да бъде поискано допускане на условно
предсрочно освобождаване, но това е една правна възможност, която се
подсигурява от разпоредбата на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, а не императивна в закона
и не се прилага при всички случаи. Прилага се само, когато са налице
обстоятелства показващи поправяне на съответния лишен от свобода. В конкретния случай е видно, че вместо
поправяне се вижда деградация в поведението на лишения от свобода. Той е бил
стигнал едни средни стойности на оценка на риска от рецидив, които са 48 точки
и от там при общо едно снижение на 40 точки, се вижда бърз пик, който достигайки
довежда до 52 точки към настоящия момент, съвкупно със строг режим при
изтърпяване на наложеното наказание. Този лишен от свобода не приема вината за
извършеното от него деяние. Съгласно доказателствения материал той се счита и
до днес за набеден, а присъдата за неоправдано постановена по отношение на
него. Това не може да доведе до извод за поправяне на осъденото лице. Аз
считам, че макар и при един остатък, който е в размер на пет месеца и 25 дни,
молбата му следва да бъде оставена без уважение, защото самият той не се е
съобразил в поведението си, че би могъл да направи такова искане за условно
предсрочно освобождаване и е влошил поведението си в напълно неподходящ за него
момент.
ИНСПЕКТОР
Г. – Оспорвам възможността за условно предсрочно освобождаване и становището
началника на затвора е отрицателно, тай
като в случая лишеният от свобода е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание, с което е налице само формалната предпоставка за условно
предсрочно освобождаване. Считам, че не е налице втората предпоставка. Видно от
затворническата документация оценката на риска от рецидив и вреди към
обществото продължава да бъде в средните стойности. Налице са проблемни и
дефицитни зони, по които работата следва да продължи. Лишеният от свобода е с
колебливо поведение. Режимът към момента е завишен от общ на строг, съответно
прекатегоризирано от открит в закрит тип. При всичко това със своето поведение
лицето не е показало, че се е поправило. Целите и задачите визирани в чл. 36 от НК, не са изпълнени и постигнати, поради което моля да не постановявате условно
предсрочно освобождаване.
АДВ.К.
– Считам, че по категоричен начин е изпълнени изискването за изтърпяване на
законоустановената част от присъдата, като даже видно от приложената днес
справка, че е изтърпяна повече от 90% от тази присъда. Налице е един минимален
остатък от нея, което се дължи на примерното поведение при изпълнение на
присъдата, както и на продължилата процедура по настоящото производство през,
което време допълнителен срок от изпълнението е изминал. Този факт не подлежи
на съмнение, като единствено е спорен фактът налице ли са достатъчно данни за
поправяне на лицето. Наказателното право предвижда, когато липсват факти и
доказателства в противното, то те следва да се считат в полза на осъденото
лице. В случая не са налице данни, които да показват по категоричен начин, че
лицето не се е поправило през целия срок на изпълнение на присъдата.
Представените становища ние ги оспорваме, като считаме, че те не са адекватни и
не са с достоверна дата на тяхното изготвяне. Представено е писмо, до лицето, с
което А. живее на семейни начала и поради която причина е преместен от
изпълнение на наказанието от затвора Белена в затвора София, а именно писмо от
администрацията на затвора, че молбата с искане за предсрочно освобождаване е
била разгледана за първи път на 17.03.2021 година поради невъзможност да бъде
разгледана на планираната дата 8.03.21 година. Представените становище и доклад
от инспекторите в затвора, са от дата 25.02.2021 година. Считаме тази дата за
недостоверна, тъй като от писмото, което началника на затвора е уведомил А.,
неговото становище е разгледано на 17.03.21 година и написаните становище
предхождат тази молба, което виждаме, че молбата за предсрочно освобождаване не
е била разглеждана до този момент в администрацията на затвора. Това се
установява и от факта, че ние представяме една справка от затворническата
администрация от месец ноември 2019 година, в която дословно са цитирани и
пресъздават същите изразни средства и същото становище още към тогавашния
момент в друго производство за предсрочно освобождаване. Тогава също е записано
по същия начин, че първоначалната оценка е 48 точки, занижена на 40 и последно
завишена на 52 точки. И в днешните становище, включително на прокурора и на
затворническата администрация не става ясно, кога са се случили тези промени в
оценките на риска, по какъв повод са се случили и какво се е случило след тях.
Видно, че оценката, която е завишена на 52 точки е извършена още при неговото
пребиваване в затвора Белена. От там след неговото преместване е видно, че
освен допълнителни и положителни характеристики, като изпълнение на трудова
дейност, като посещение на учебни
занятия и за връчване на съответните образователни етапи, положителни
възможности, които не са били възможни в затвора Белене, а могат да се
предоставят към настоящия затвор е видно, че тези оценки на риска не са били
предмет на преразглеждане, поради което не считаме, че е извършена някаква
корекционна дейност, която да се твърди, че не е приключила. Може би не е
приключила, защото въобще не е започвала. За това не следва във вина на А. да
се счита липсата на инициатива от затворническата администрация, която е длъжна
да предлага всякакви възможности за корекционна работа, съобразно личността,
възрастта и възможностите, които следва да изпълнява. За това считаме, че
становищата преписват други становище на друга затворническа администрация, тъй
като не са категорични и не са конкретни, относно настоящите употребени изразни
средства. Не е вярно и становището, че отказва да работи, тъй като междувременно
независимо от посещенията си на учебни занятия, А. многократно подава молби за
назначаване на работа, което показва корекционна работа, която има положителен
смисъл. Не са оценени заповедите, с които е награждаван във връзка с неговите
сериозни отношения към работата, към останалите затворници и към
затворническата администрация. Не е оценена и не е представена в становището и
последната награда, която е от 1.04.21 година и която положително променя
становището, което е в доклада, относно позитивните резултати, които считам, че
са в повече и оценката на риска следва да бъде занижена, при положение, че няма
прояви, които да имат негативен аспект, още повече, че има прояви, които имат
положителен аспект, но поради липса на инициатива в това, ние не можем да дадем
с категоричност, каква точно е оценката. Независимо от това оценка в размер на
52 точки, която не е била предмет на преразглеждане считаме, че не представлява
висока оценка на риска от рецидив, още повече, че настоящото изпълнение на
присъдата представлява една единствена инцидентна присъда, отдалечена във
времето от настоящия момент, още повече отдалеченост има на деянието от момента
на произнасяне на присъдата. Говорим за деяние извършено през 2013 година и от
този момент досега са изминали повече от 8 години, като самия срок се счита, че
преодолява негативните характеристики и преосмисля заложеното в оценката на
риска криминално поведение. В доклада, който е от инспектор СДВР на едно място
пише „изготвената текуща оценка на риска от рецидив отчита снижени стойности 40
точки“, като докладът е издаден с дата 25.02.21 година. След това е записано, че след извършени нарушения
оценката е завишена на 52 точки. Самите писмени доказателства са вътрешно
противоречиви. Не е ясно за кой момент се говори в тези писмени доказателства и
за кой момент са извършени тези оценки на риска. Това още повече потвърждава
тезата, че действително не е извършена никаква оценка на риска и не са извършва
никаква корекционна работа. С оглед на това следва тези писмени анализи да
бъдат игнорирани от съда, а вместо това да се работи със субективни писмени
доказателства, каквито са конкретните заповеди за награждаване и конкретните
данни за трудова дейност и учебна ангажираност през времето на изпълнение на
работата, още повече, че нямаме данни за противообществени прояви, или
нарушения, които са били погасени по давност и са били заличени много преди
настоящия момент да се преразглежда корекционната работа. В писмените анализи
наречени доклади и становище не се посочва конкретно какво точно от установения
ред и правила са били нарушение и какво значи „незрял модел на поведение“ за
едно лице, което е над 42 години. Доказано по делото е с данните, които се
посочва за преместване адреса в гр.София и лицето, с което да живее на семейни
начала ,работещо и подпомагащо му за интегриране в обществото. Считам, че
представените писмени анализи не отразяват реалното състояние на нещата и не
следва да се имат предвид, тъй като представляват анализи за отминал период от
време и не отразяват моментното състояние. В становището е записано за
евентуално прекатегоризиране в Казичене, а в затворническото досие въобще няма
данни за такава дейност да е бил настаняван в затвора. Вероятно тези становище
представят обстановка за друго лице, или за друго време, но не и за настоящия
момент, който може да бъде адекватно преценен от обективните доказателства по
делото, а именно писмените документи в досието. Представили сме епикризи за
тежкото здравословно състояние на майка и да се даде възможност за подпомагане
на нейното здравословно състояние и в битово отношение, тъй като става дума за
родител на преклонна възраст, самостоятелно живеещ и с тежки здравословни
проблеми, който няма други близки хора. Считам, че А. има достатъчно
ангажименти към обществото и към семейството си, за което предполага липса на
обществена опасност и риск от рецидив, който клони към нищожен още повече, че и
деянието нее в условията на рецидив. Моля, да бъде уважена молбата.
ОСЪДЕНИЯТ
– Становището, което е писано, искам да кажа, че инспектор никога не ме е викал да ме попита. Винаги
ми е отказвана работа. Писал съм над сто молби за работа. Тя ми казва, че сега
не може защото съм бил на училище. Тази жена Г., дори и при нея съм ходил.
Говорихме за работа, но тя ми каза, че само замества другата. Знаят много добре
как стоят нещата в Кремиковци. Тук, което пише, аз съм мъж, който признава, че
съм сгрешил. Признавам вината си и мисля, че съм го доказал там. Никога няма да
допусна тази грешка пак да попадна в затвора. Никога съм бил в Кремиковци. Това
становище вече трети път го грешат. Какво да на правя, че да се поправя. След
пет месеца излизам. Чака ме човек. С тази жена поддържам връзка повече от три
години. Ако може да ми се уважи молбата.
СЪДЪТ
на основание чл. 439 ал.6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ
– Моля, да бъде освободен.
Съдът
се оттегли на съвещание.
Съдът
след съвещание като се запозна с материалите по делото взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира следното:
Производството
е по реда на чл. 439 и сл. от НПК. Образувано е по молба на адвокат К., съдът
да постанови условно предсрочно освобождаване на остатъка от наложеното
наказание на осъдения К.А.. От материалите по делото е видно, че с присъда от
12.02.2014 година на Окръжен съд Русе, по НОХД № 7/2014 година, К.А. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 142 ал.2 т.2, по чл.
142а ал.1 от НК, както и по чл. 152 ал.3 т.1 от НК, тоест за тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК. За това му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 8 години. В последствие с решение на
Апелативен съд – В.Търново по ВНОХД № 83/2014 година, съдът е намалил
наказанието по пункт 1 на 7 години, по пункт 2 на 1 година и по пункт 3 на 4
години, като е определил едно общо най-тежко наказание а именно лишаване от
свобода за срок от 7 години, в затвор, или затворническо общежитие от закрит
тип, при строг първоначален режим. В последствие от материалите по делото се
установява, че първоначално определеният режим от строг е бил заменен на общ.
От приложеното по делото затворническо досие на молителя се установява, че
същият е награждаван с писмена похвала, с удължено свиждане за срок от два
часа, но едновременно с това е и наказван с дисциплинарно наказание – забрана
за участия в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода за
срок от два месеца. От същия са отнети зарядно за телефон, кантал с кабел,
саморъчно направен нож, които не е следвало да се намират в него при условията
на затворническото общежитие.
Установява
се, че през месец септември 2018 година, осъденият е наказван с дисциплинарно
наказание забрана за участия в колективни мероприятия в и извън местата за
лишаване от свобода за срок от три месеца, същият отново в нарушение на реда за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода е държал в себе си мобилен телефон
– Водафан и зарядно за същия мобилен телефон, които са му били отнети от
затворническата администрация, както и сателитен приемник, дистанционно към
приемника и сателитна чиния и конвентор.
Със
заповед от 16.07.19 година, началника на затвора Белене е заличил наложеното на
молителя, дисциплинарно наказание забрана за участия в колективни мероприятия.
Установява се, че същият е полагал труд, като работник цех пликове и папки на
норма считан от 8.11.2019 година, но през месец януари 2021 год. на молителя е
наложено наказание лишаване от хранителна пратка за срок от 2 месеца и от него
отново са отнети мобилен телефон, сим
карта и зарядно, които не е следвало да се намират в него при
изтърпяване на наказание лишаван е от свобода. Действително в днешното съдебно
заседание са представени доказателства
за награждаване на К.А. от 1.04.2021 година, с писмена похвала.
Съдът
намира, че от представените по делото епикризи на майката на молителя са с
давност от 2013 година, първата такава и от 18.02.19 година, като видно от
последната и е поставена диагноза - последици от мозъчен инфаркт, хенипареца –
лека, към умерена по тежест, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства,
че единствено и само осъденият А. може да полага грижи за майка си, поради
което съдът намира становището на защитата в тази насока за неоснователно.
Настоящият състав намира, че към момента е налице само една от двете предвидени
предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно, да е изтърпял
повече от половината от наложеното наказание, но липсват категорични
доказателства за поправяне на осъдения, поради което молбата му се явява
неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран
СЪДЪТ
на основание чл. 439 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.З.А. за „Условно предсрочно освобождаване“, на
остатъка от наложеното му наказание в размер 5 месеца и 25 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава 22 от НПК, пред САС в
7-дневен срок от днес.
След
влизане в сила на определението, досието на К.А.. да бъде върнато на началника на Затвора –
гр.София.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: