Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 04.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 2454 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по предявен
негаторен иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.
В исковата молба ищецът К.Б.Т. ***,
твърди че е собственик на първи етаж, с площ по документ 94.87 кв.м, таван и
1/2 идеална част от мазе - юг и съответните идеални части от общите части от
къща, находяща се в гр. В., ул. "***" № *, представляващ
самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор 12259.1017.88.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005г., намиращи се в урегулиран парцел № ХІІ-1168 на кв.5 /пет/
по плана на гр. В., придобит от покупко-продажба съгласно Нотариален акт № 62, том
І, дело № 25 от 2016г. на нотариус Е. С. с рег. № 598 и по наследство от майка
му Т. К. Т., бивш собственик съгласно Протоколно определение от 21.04.1986г. по
гр. дело № 690/1986г. на Районен съд, гр. Враца. Поддържа, че вторият жилищен
етаж от къщата с площ от 94, 58 кв.м. и 1/2 идеална част от мазе и съответните
идеални части от общите части са собственост на първата ответница по делото Р.Т.Д.
по силата на Нотариален акт № 48, том III, рег. № 2178, дело № 190 от 2008г., в
който имот от повече от шест години живее синът й П.Ц.Д. - вторият ответник. Посочва,
че до втория етаж, на който живеят ответниците, и тавана се достига по
стълбищна клетка през отделен вход, различен от входа за първия етаж, и на
чиято последна площадка се намира входа за тавана, който е негова собственост.
Изтъква, че обща част в тази сграда е стълбищната клетка, входа на която
ответниците държали заключен, с което препятствали достъпа му до тавана.
Твърди, че с Решение № 827/12.11.2018г. по гражданско дело № 2914/2018г. по
описа на РС - Враца, влязло в сила на 28.12.2018г., ответникът П.Д. и съпругата
му били осъдени да премахнат заключващото устройство от тази врата или да му
предадат ключ, което задължение било изпълнено по принудителен ред и
изпълнителното дело, образувано по издадения по това дело изпълнителен лист,
било прекратено като погасено чрез изпълнение. Поддържа, че осигурявайки му
достъп през входа за стълбището обаче установил, че собственикът на имота Р.Т.
и синът й са монтирали РVС преграда и врата на площадката за втория етаж и
достъпът, който има е само до последното стъпало преди втория етаж. Изцяло е
премахнато стълбището от площадката на втори етаж до тавана, като с
гипсофазерна плоскост е затворен и входа на тавана, оставен е единствено отвор,
наподобяващ люк, а друг достъп до тази част от неговата собственост няма.
Посочва, че стълбищната клетка, която е обща за сградата част по смисъла на
чл.38 от ЗС, не преминава през жилищната площ на втория етаж и поради това нищо
не смущава правата, които ответниците упражняват върху този етаж. Изтъква, че
до момента няма достъп до площадката на втори етаж на стълбищната клетка,
съответно поради премахване от ответниците на стълбището за тавана, няма достъп
и до него, което състояние е неправомерно и изцяло ограничава вещните му права,
т.е. налице е пречка да осъществява необезпокоявано и в пълен обем правомощията
си като собственик на таванското помещение. Моли съда, като установи изложеното
да постанови решение, с което да осъди ответниците Р.Т.Д. и П.Ц.Д. да преустановят
неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява правото си на
собственост върху тавана на къща и стълбищната клетка, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 12259.1017.88, с адрес гр. В., ул. "***" № *,
като за своя сметка: 1.
премахнат преградата от стълбищната площадка; 2. възстановят стационарното стълбище до тавана и 3. възстановят входа на
таванския етаж в първоначалния му вид и в оригиналните му размери, както и да
му присъди направените по делото разноски.
Ответниците Р.Т.Д. и П.Ц.Д.,***,
в писмените отговори по делото (поотделно) и в съдебно заседание, чрез
пълномощника си, оспорват предявения иск
като недопустим и неоснователен и молят съда да го отхвърли като им присъди
разноските по делото. Твърдят, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече е
бил предявил иск на същото правно основание - чл.109 от ЗС, срещу П.Ц.Д. и
съпругата му, по който с Решение № 827/12.11.2018г. по гражданско дело №
2914/2018г. по описа на РС - Враца, съдът е осъдил ответниците да осигурят
достъп до стълбищната клетка и тавана и същите са предали ключа от входната си
врата /само за втория етаж/ на ищеца. Поддържат също, че от 2018 година на
втория етаж не живее никой, а те живеят на друг адрес. Посочват, че извършеното
преустройство на втория етаж на две спални, за ползване на покрива на входно
антре за тераса, по реда на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ е станало с Разрешение за
строеж № 189/20.08.2009 година на Община В., влязло в сила на 04.12.2009
година, и въз основа на съгласуван и одобрен от главния архитект на Община В.
инвестиционен проект, издаден на основание чл.148, ал.1, ал.4 от ЗУТ. Изтъкват,
че в настоящият случай се касае не за таванско помещение, а за подпокривно
пространство, което служи за ремонт само на покрива, а не за складово или друго
помещение, което да се ползва от съсобствениците на сградата, и представлява
обща част на жилищната сграда по предназначение и служи за общо ползване на
етажните собственици. Твърдят, че ищецът е закупил само 1/2 идеална част от
цялото таванско помещение и няма учредено вещно право на ползване по чл.56 ЗС,
нито пък е разпределено ползването на това пространство по чл.32 ЗС. Поддържат,
че ищецът има ключ от входната врата за втория етаж и е заключил неправомерно
оставения отвор за подпокривното пространство, на който е поставен капак от
ПВЦ, за да не падат боклуци и за да бъде защитено и свободно ползването на
стълбището до втория етаж. Изтъкват, че от стълбищната клетка и от терасата
може свободно да се излиза на покрива за ремонт, но такъв не се налага, поради
извършен от тях ремонт на покрива преди четири години.
По допустимостта на предявения
иск по чл.109 от ЗС съдът се е произнесъл в определението по чл.140 от ГПК. Повторната
проверка при постановяване на решението не води до различен от направения в
посоченото определение извод за процесуална допустимост на иска, поради което
не е необходимо отново да се излагат мотиви и в съдебното решение.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна:
Установи се, от приложения нот.
акт № 62, т.І, рег. № 1868, нот. дело № 26/2016 г. на нотариус Е. С. с район на
действие ВРС, че ищецът К.Б.Т. е собственик на 1/2 ид. части от апартамент с
идентификатор 12259.1017.88.1.1 по кадастралната карта на гр.В., находящ се на
първия етаж на къща на ул. ”***” № *, заедно с таван, 1/2 ид. части от мазе и
съответни ид. части от общите части и правото на строеж.
От представените протокол от с.з.
от 21.04.1986 г. по гр. дело № 690/1986 г. на ВРС /материализиращ съдебна
спогодба/ и схема на апартамента от СГКК гр.В., се установи, че собственик на
другите 1/2 ид. части от имота е Т. К. Т. от гр.В..
Видно е, от представения нот. акт
№ 48, т. ІІІ, рег. № 2178, нот. дело № 190/2008 г. на нотариус В. В. с район на
действие ВРС, че вторият етаж на жилищната сграда, заедно с избено помещение и
съответни идеални части от общите части на сградата, са собственост на ответницата
Р.Т.Д. ***.
По делото са представени също и
строителни книжа: конструктивно становище относно изпълнено преустройство на
втори жилищен етаж на съществуваща жилищна сграда в ПИ 12259.1017.88.1 ЦГЧ на
гр.В., разрешение за строеж № 189/20.08.2009 г. на Община В., влязло в сила на
04.12.2009 г. и съгласуван и одобрен от главния архитект на Община В.
инвестиционен проект за преустройство на втория етаж на две спални, за ползване
на покрива на входно антре за тераса.
Установи се също, че по иск с
правно основание чл.109 от ЗС, предявен от К.Б.Т., е постановено решение от
12.11.2018 г. по гр. дело № 2914 по описа за 2018 г. на ВРС, с което ответникът П.Ц.Д.
и П. Д. са осъдени да премахнат заключващото устройство /патрона/ от вратата на
входа към стълбищната клетка, водеща до тавана на къща, находяща се в гр.В. ул.
”***” № * /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1017.88.1 по
кадастралната карта на гр.В./, или да предадат ключ на К.Б.Т., както и да му
осигурят постоянен и безпрепятствен достъп до клетката и тавана.
От показанията на свидетеля К.Д.Д., братовчед на ищеца, които
съдът цени като обективни, непротиворечиви и преки, се установи, че в къщата на
ул. „***“ № * в гр. В. живеят К. и П. и други семейства, които не са в България
в момента. К. ***, но идва и в тази къща, а П. заедно със съпругата си живеят
на вторият етаж в къщата. Свидетелят е роден в тази къща и я познава отвътре. Същият
установи, че в къщата е имало масивно дървено стълбище, по което се е стигало до
тавана, че от преди повече от 10 години П. е променил конструкцията на къщата и
е направил железобетонно стълбище, което достига до площадката на втория етаж
на сградата и вече не може да се стигне от стълбите до тавана. Третата част от
старото стълбище, която е водила от площадката на втория етаж към тавана, не
съществува вече. Преди ремонта е имало капандура за изход на тавана с размерите
на врата, която в момента е затворена. Според свидетеля до тавана на къщата
няма от къде да се стигне от друго място. Ищецът е споделял пред свидетеля, че проблема
е от 10 години, че това положение му пречи, тъй като няма как да стигне до
тавана. Свидетелят установи също, че таванът представлява подпокривно
пространство над цялата къща и че няма жилищни помещения оформени в него.
От заключенията на вещото лице
инж. С.М. по изпълнените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи,
изготвени след оглед на място на процесния имот, извършен със съдействието и в
присъствието на ответника П.Д., неоспорени от страните, които съдът кредитира
изцяло като обективни, професионални и пълни, се установи, че процесния имот
представлява двуетажна масивна жилищна сграда
с идентификатор
122597.1017.88.1
в имот 12259.1017.88 по
КККР на гр. В., одобрени със Заповед
№ РД -18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, ул. “***“ № *, гр.
В., в която са обособени два самостоятелни обекта: на първия етаж - жилище с
идентификатор 12259.1017.88.1.1 със ЗП - 94.87
кв.м. и самостоятелен вход от южната фасада на сградата; на втория етаж -
жилище с идентификатор 12259.1017.88.1.4 със ЗП - 94.58
кв.м. и самостоятелен вход от западната фасада на сградата през вътрешна стълбищна
клетка. Според заключението достъпът до втория жилищен етаж на сградата и
разположеното над него подпокривното пространство /тавана/ и покрив се
осъществява от самостоятелен вход на ниво терен към двора, различен от входа за
първия етаж, през вътрешно стоманобетонно стълбище с декоративен дървен
парапет, изпълнено до нивото на втория етаж. Точно на плочата,
която излиза на втория етаж, на края на площадката откъм стълбището, е
монтирана PVC дограма с входна
врата към етажа и преграда от матирано стъкло. За достъп до подпокривното
пространство /тавана/ на сградата е направен отвор в дървената гредова конструкция
с размери 160/90 см., като в него е изпълнен хоризонтален люк с външни размери
170/90 см. и отвор за преминаване с вътрешни размери 80/80 см. и монтирана PVC рамка с капак, на височина 3, 27 м. от стълбищната
площадка на кота +3, 20 м. При огледа вещото лице е констатирало, че от
монтирания люк няма падаща стълба до нивото на площадка на кота +3, 20 м.,
както и че под люка, на стълбищната площадка на кота 3,20 има подвижна
алуминиева двустранна стълба. От заключението се установи също, че до подпокривното
пространство /тавана/ на жилищната сграда няма друг достъп, освен по описаното
вътрешно стоманобетонно стълбище. Според вещото лице през
2009г. въз основа на съгласуван и одобрен от главния архитект на Община Враца
на 18.06.2009г. инвестиционен
проект по части: архитектурна,
конструктивна, ВиК, Електро, ПБЗ за обект: "Преустройство на две спални към
жилище на ІІ-ри етаж за ползване на покрива на входното антре за тераса /по реда на чл. 185, aл. 1, т.3 от ЗУТ“ и издадено Разрешение за строеж № 189/ 20.08.2009г. с възложител Р.Т.Д.,
е извършена реконструкция на стълбищната клетка, при която са изпълнени СМР и
дървената конструкция на стълбището е заменена със стоманобетонни елементи,
като са изпълнени всички довършителни работи - подови настилки по стъпала и
площадки, шпакловка по стени и тавани с латексово покритие, парапет и вход към
втория етаж и тавана. Фактическото разположение на стълбището спрямо жилищната сграда е
онагледено със скицата на л.25 по делото (вертикален разрез). От заключението се
установява също, че предвид предназначението на подпокривното пространство
/тавана/, установено при извършения оглед, може да се приеме, че достъпът до
него е обезпечен, но за по-голямо удобство може да се монтира стационарна
стълба или да се направи хоризонтален капак с падаща стълба.
В съдебното заседание вещото лице
поясни, че подвижната алуминиева двустранна стълба, по която се
стига до люка, монтиран на таванската плоча-гредоред, е с височина 2м. и е
поставена под нивото на втория етаж, преди преградата, на стълбищата площадка
между първия и втория етаж, така че люка попада точно над тази площадка. Според
вещото лице стълбището е предвидено в инвестиционния проект за извършеното
преустройство, направено в сградата през
Въз основа на приетите по делото
факти, съда намира за обосновани следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 109
от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск /actio negatoria/ е
средство за правна защита на собственика срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на
собственика. Функцията на иска е да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояния, както и да премахне последиците от тях, които смущават
упражняването на правото на собственост. С иска се постига не само отричане на
основанието за въздействие над имота, но и премахване на източника на
въздействие, за да се възстанови състоянието на имота такова, каквото е било
преди нарушението и да се прекрати неоснователно създаденото състояние.
Искът може да се упражни срещу
всяко лице, което проявява неоснователни ограничаващи правото на собственост
въздействия. Това лице може да е както собственик на съседен имот или
съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които
се пречи на упражняването на правото на съсобственост, така и всяко трето лице,
което извършва смущаващите правото на собственост действия. Тогава когато с
подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо
правото на собственост на собственика, отговорен по иска е и лицето, което
неоснователно поддържа това състояние.
Утвърдено в съдебната практика е
разбирането, че с право на иск по чл. 109 ЗС разполага и етажен собственик при
извършени от друг такъв действия, с които му пречи да упражнява
собственическите права върху общи части на сградата. Забраната за ползване на
общи части по начин създаващ пречки за ползването им от друг етажен собственик
произтича не само от разпоредбата на чл. 109 ЗС, но и от нормата на чл. 6, ал.
1, т. 1 и т. 3 от ЗУЕС, съгласно която собствениците са длъжни да не пречат на
другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на
сградата и да не завземат общи части на сградата.
Двете задължителни условия за
уважаването на негаторният иск са: неоснователността на действията на ответника
по иска и създаването на пречки
за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.
С оглед изложеното, в настоящия случай ищецът следваше да докаже, наред с качеството си на носител на
правото на собственост върху процесните
стълбищна клетка и таван, и действията, извършени от
ответниците и нарушаващи неговите права - монтирането на РVС преграда и врата
на площадката за втория етаж на стълбищната
клетка; премахването на стълбището от площадката на втори етаж
до тавана и затварянето с гипсофазерна плоскост на входа на тавана, както и че
тези действия на ответниците създават за ищеца пречки за използването на
собственият му таван по-големи от обикновените.
В тежест на ответниците бе да докажат възраженията
си, които противопоставят в защита срещу иска.
Видно от представените по делото писмени
доказателства - заверени копия от нотариални актове, в които са обективирани
прехвърлителни сделки с предмет съответните етажи и общи части от жилищната
сграда, находяща се на ул. ”***” № * в гр.В., е че обектите в жилищната сграда
се притежават от различни лица - ищецът е собственик на първия жилищен етаж, а
ответницата Р.Т.Д. е собственик на втория етаж. При това положение сградата
попада в обхвата на чл. 38, ал.1 ЗС и е налице режим на етажна собственост. Установи
се по делото и не е спорно, че стълбищната клетка, посредством която през
отделен вход, различен от входа за първия етаж, се достига до втория етаж на
сградата и тавана, е обща част по своето предназначение.
От представеният по делото нотариален
акт № 62, т.І, рег. № 1868, нот. дело № 26/2016 г. на нотариус Е. С. с район на
действие ВРС, се доказа правото на собственост на ищеца К.Б.Т. върху процесния
таван на жилищната сграда на ул. ”***” № * в гр.В.. Ирелевантно за настоящия
спор е обстоятелството дали ищецът е едноличен собственик на тавана,
съсобственик или етажен собственик, респ. дали таванът е негова изключителна
собственост, дали е съсобствен или е обща част на жилищната сграда, тъй като,
както бе посочено по-горе, с право на иск по чл. 109 ЗС разполага както
собственика, така и съсобственика и етажния собственик при извършени действия,
с които му се пречи да упражнява собственическите права върху собствена или
съсобствена вещ или върху общи части на сградата. В тази връзка наведеното от
ответната страна възражение, че се касае за подпокривно пространство, което
представлява обща част на жилищната сграда по предназначение и служи за общо
ползване на етажните собственици, дори и да е основателно, не променя извода на
съда, че ищеца притежава право на собственост върху тавана. Характерът на
подпокривното пространство е без значение за решаване на повдигнатия спор, тъй
като търсената защита от ищеца е свързана с нарушаване на възможността да
упражнява правото си на собственост върху това пространство. Следва да бъде
посочено също, че спорът дали процесния таван на жилищната сграда е обща част
или индивидуална собственост на ищеца, не е предмет на настоящото производство
и следва да бъде разрешен в друго такова.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че се доказа първата предпоставка на иска - правото на собственост на
ищеца върху процесните стълбищна
клетка и таван на жилищната сграда.
По делото се доказаха и останалите
предпоставки на иска - неоснователността
на действията на ответниците Р.Д. и П.Д., които създават пречки на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху процесните стълбищна клетка и таван на
жилищната сграда, по-големи от обикновените.
Доказано бе по делото от показанията
на свидетеля К.Д., от заключението
на вещото лице по назначената експертиза и от представените
доказателства, които кореспондират помежду си, че през
2009г. въз основа на съгласуван и одобрен от главния архитект на Община В. на
18.06.2009г. инвестиционен
проект ответниците са извършили реконструкция на стълбищната клетка
в къщата, при която дървената конструкция на стълбището, стигаща
до тавана, е заменена със стоманобетонно стълбище, изпълнено до нивото
на пода на втория етаж (до кота 4,2) без да са изградени
предвидените в проекта площадка на кота 5,45 и стълбище до тавана (кота 7,20).
По този начин част от стълбището - от площадката на втория етаж до тавана,
представляваща обща част, е премахната и не съществува. Така не само е
прекъснат достъпа до тавана на сградата, представляващ общо подпокривно
пространство, и до покривната конструкция, но е извършена и промяна на
предназначението на стълбището като обща част на сградата, тъй като то вече не
може да бъде използвано по предназначение - за осъществяване на връзка с
подпокривно пространство и покривната конструкция. Промяна на предназначението
на общата част на сградата би могла да бъде реализирана само при спазване на
изискванията на чл. 185, ал.2 от ЗУТ - да се вземе по установен ред решение на
общото събрание на собствениците, при изрично писмено съгласие на всички
собственици. В случая няма данни, както за наличието на решение на общото
събрание на собствениците, така и на изрично писмено съгласие на всички
собственици.
Наистина, установи се по делото, че съществува проект
на ответницата Р.Д., в който е предвидено и премахване на старото дървено
стълбище и изграждане на стоманобетонно такова, който проект обаче не е
изпълнен изцяло по отношение на стълбището, тъй като не са изградени площадка на
кота 5,45 и стълбище до тавана (кота 7,20). От друга страна от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че старото дървено стълбище
е премахнато при извършването на строителни действия от страна на ответника П.Д.,
като това е станало във връзка с преустройство на втория етаж на сградата по инвестиционния проект.
Установи се
също, че на стълбището на
площадката на нивото на втория етаж е монтирана PVC дограма с входна врата към етажа и
преграда от матирано стъкло, като ответниците не оспорват твърденията на ищеца,
че те са монтирали тази дограма. Преграждането
на стълбището от ответниците на ниво под на втория етаж чрез тази дограма лишава
ищеца от достъп до таванското подпокривно пространство. Според вещото
лице в инвестиционния проект
не е било предвидено изграждането на тази преграда.
Извършените от ответниците
действия по премахването на част от стълбището - обект на собственост (обща
част) и по монтирането на дограмата са лишили неправомерно ищеца от
възможността да упражнява правото си на собственост върху липсващата част от
стълбището, върху стълбищната площадка на втория етаж
(обща част), както и от съществуващия до реконструкцията свободен
достъп
до тавана по редовна стълба. Същите представляват
неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС, с които се пречи на
собственика-ищец да упражнява пълноценно правото си на собственост и да ползва
стълбището (обща част) и тавана в обем, съответстващ на правата му и съобразно
предназначението им.
От
заключението на вещото лице и от показанията на свидетеля се установи също, че единственият достъп до
подпокривното пространство /тавана/ на жилищната сграда е по процесното
вътрешно стълбище, което налага извода, че неоснователните
действия на ответниците създават за ищеца пречки за използването на стълбищната
клетка (обща част) и тавана по-големи от обикновените.
Този извод на съда не се
опровергава от обстоятелството, че на стълбищната площадка между първия и
втория етаж е поставена подвижната алуминиева двустранна стълба,
по която да се достига до изградения отвор на таванската плоча-гредоред, тъй
като с поставянето на тази стълба не се създава нормален достъп до тавана и използването
й противоречи на всякакви строителни правила и норми и изисквания за
безопасност (височината от стълбищната площадка, на която е поставена стълбата, до
отвора на таванската плоча-гредоред е 3, 27 м.).
Не са налице никакви правни основания за налагане на ограничения и затруднения
в упражняване в пълен обем правото на собственост на ищеца, задължавайки го да
използва подвижната стълба, за да достигне до тавана на къщата, вместо
съществуващото до реконструкцията или предвиденото с инвестиционния проект стълбище.
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че не са материалноправно легитимирани да отговарят по иска,
понеже вече не живеят на втория етаж, тъй като, както бе посочено по-горе, материалноправно легитимиран ответник по
негаторния иск е лицето, което е извършило смущаващите правото на собственост
на ищеца действия. От представените по делото писмени доказателства се
установи, че ответницата Р.Т.Д. е собственик на втория етаж, до който води
процесното стълбище, и че същата е възложител на инвестиционния проект за реконструкцията
на стълбищната клетка в къщата, а от показанията на свидетеля К.Д. се установи, че на втория етаж в
къщата е живял ответника П.Д. заедно със съпругата си и че същият е реализирал проекта
като е премахнал съществуващото дървено стълбище и е направил железобетонното
стълбище.
Имайки предвид всички изложени
по-горе съображения и като счита за доказано по делото извършването на сочените
в исковата молба неоснователни действия на ответниците, с които се създават за
ищеца пречки за използването на стълбищната клетка (обща част) и тавана на
къщата по-големи от обикновените, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.109 ЗС за основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен. Следва да се осъдят двамата ответници за своя сметка да премахнат
преградата от стълбищната площадка на втория етаж и да възстановят
стационарното стълбище от нивото на пода на втория етаж до
тавана в жилищната сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
12259.1017.88, с адрес гр. В., ул. "***" № *. По този начин ще се възстанови
фактическото положение отпреди преустройството в жилищната сграда, което е
осигурявало възможността етажните собственици да ползват стълбището и тавана на
сградата според правата си.
Искането на ищеца за възстановяване на входа на таванския
етаж в първоначалния му вид и в оригиналните му размери, не следва да се
уважава. На първо място, по делото се установи, че процесната къща не е имала
тавански етаж, а само подпокривно пространство. На второ място, по делото не се
събраха доказателства ответниците да са извършвали някакви други
неоснователни действия, освен установените по-горе премахване на стълбището
до тавана и монтиране на PVC дограма с входна врата към втория етаж и
преграда от матирано стъкло, с
които да са създали пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем по отношение на подпокривното пространство. На последно
място, не се събраха и никакви доказателства, от които да се установи първоначалния
вид на входа към подпокривното пространство, нито пък оригиналните му размери,
преди предприетата от ответниците реконструкция на стълбището.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, на основание разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените в
производството разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в общ
размер 680 лв. /50 лв. - държавна такса, 230 лева – възнаграждение за вещо лице
и 400 лева – адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Т.Д. с ЕГН ********** с
адрес *** и П.Ц.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, по иска с правно основание
чл.109 от ЗС, предявен от К.Б.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, за своя сметка
да премахнат преградата от стълбищната площадка на втория етаж и да възстановят
стационарното стълбище от нивото на пода на втория етаж
до тавана в жилищната сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
12259.1017.88, с адрес гр. В., ул. "***" № * /самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 12259.1017.88.1 по кадастралната карта на гр.Враца/.
ОСЪЖДА Р.Т.Д. с ЕГН **********
с адрес *** и П.Ц.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, да ЗАПЛАТЯТ на К.Б.Т. с ЕГН **********
с адрес ***, направените в производството разноски в общ размер 680 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: