Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

София, 18.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г  с-в,  в публичното заседание на девети март през 2021 г. в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

              ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

   мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

             МЛАДЕНОВА    

при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4321 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение от 08.01.2020 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 49367/18 г. е отхвърлил предявения от С.К.Д. срещу „Б.Е.“ АД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.7 от Регламент ЕС/261/2004 за признаване за установено в отношенията между страните, че „Б.Е.“ АД дължи на С.К.Д. сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет на основание чл.7 от Регламент ЕС/261/2004.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца С.К.Д..Въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че не се е явил на летище Варна навреме за полет FB0978 от 04.10.2017 г., като поддържа становище, че от изслушаните свидетелски показания на Д.В.е установено, че той се е явил навреме на гишето за регистрация.Твърди, че е оспорил истинността на представените от ответника писмени доказателства-разпечатки от система Nеtline, тъй като не е установено откъде изхождат справките и автентичността на посочената в тях информация, а и данните в системата се посочват от самия превозвач, който е заинтересована страна.Ответникът не е доказал, че е налице извънредно обстоятелство извън контрола на превозвача, което да го освободи от отговорност за изплащане на обезщетение.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.

            Ответникът по въззивната жалба- „Б.Е.“ АД не взема становище по въззивната жалба.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.1, б. „а“ от Регламент № 261/ЕО/04 г.Ищецът- С.К.Д. твърди, че е подал заявление с вх.№ 3036680/02.05.2018 г., по което е образувано ч.гр.д.№ 28049/18 г. на СРС, 48 с-в и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.Твърди, че има качеството на пътник по договор за въздушен превоз съгласно закупен самолетен билет от „Б.Е.“ АД *** на 04.10.2017 г., място 24В с час на излитане 16,25 ч. и краен пункт на пристигане на летище София в 17,15 ч.На 04.10.2017 г. ищецът се е представил на гишето за регистрация на летище Варна, но самолетът не е излетял по предварително договореното разписание и е пристигнал в крайния пункт със закъснение повече от 4 часа, като разстоянието от летище Варна до летище София е до 1 500 км.На 16.10.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция чрез упълномощеното от него дружество „К.“ ЕООД към „Б.Е.“ АД за изплащане на обезщетение за сумата от 250 евро /с левова равностойност 488,96 лв./ във връзка със закъснението на полет № FB0978.Твърди, че ответникът не е доказал наличието на извънредно обстоятелство извън контрола на превозвача, което да го освободи от отговорност за изплащане на обезщетение, нито е предприел нужните мерки за предотвратяване на обстоятелствата, свързани със закъснението, но плащане не е извършено.Излага доводи, че в негова полза е възникнало право на парично обезщетение на основание чл.7, &,1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в размер на 488,96 лв.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът „Б.Е.“ АД  му дължи сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение на основание чл.7, & 1 на Регламент /ЕС/ 261/2004 със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

            Със заявление вх.№ 3036680/02.05.2018 г. С.К.Д. е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми.На 23.05.2018 г. СРС, 49 с-в, по ч.гр.д.№ 28049/2018 г. е издал заповед по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 10.07.2018 г.Исковата молба е подадена на 26.07.2018 г. /в срока по чл.414 ГПК/.

            Видно от представената разпечатка на електронен билет ищецът е имал потвърдена резервация за полет № FB0978 на 04.10.2017 г. с час на излитане 16,25 ч. от летище Варна и час на пристигане-17,15 ч. на летище София с посочено разстояние в мили 227.Представена е и бордна карта на името на С.Д. за полет № FB978 Варна-София.

            В съдебно заседание на 13.03.2019 г. процесуалният представител на ответника е направил изявление, че не оспорва твърдението, че полет № FB0978 е имал закъснение от четири часа.

            Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е пътувал с полет № FB0978, след като неговият полет № FB0974 е бил анулиран.

            От представеното писмо на летище Варна, обслужвано от „Ф.Т.С.Е.М.АД е установено, че полет № FB0978/04.10.2017 г. по направление Варна-София е бил планиран за 16,25 часа и е излетял от летище Варна в 20,36 часа.Полет № FB0974/04.10.2017 г. по направление Варна-София е бил планиран за 21,15 ч., но е бил анулиран.

            Видно от представеното писмо на „Д.Х.“ ООД на 02.10.2017 г. е издаден самолетен билет за пътуване с № 6235734195427 на името на С.Д. на „България ер“ с № FB974 за 04.10.2017 г. с излитане от Варна в 21,15 часа за София и кацане в 22,05 часа.На 04 октомври около 14,00 ч. идва съобщение в GDS Sabre за отмяна на полета и предлагане на алтернативен полет от авиокомпания „България ер“ FB978, който трябва да излети по-рано от Варна в 16,25 ч. и да кацне в София в 17,15 ч.Пътниците са уведомени веднага и тръгват към летището.На 04.10.2017 г. около 14,45 часа отново идва съобщение за промяна на новия полет FB978, който от 16,25 ч. е преместен за 20,10 ч.Пътниците отново са уведомени, но вече са стигнали на аерогара Варна.

            Разпитаната по делото свидетелка Д.В.твърди, че е била колега на ищеца и е пътувала с него на 04.10.2017 г. полет FB974 е бил отменен, като свидетелката е била информирана за това около 14,00 ч. в деня на пътуването.Закупени са билети за полет FB0978 с излитане от Варна на същата дата в 16,25 ч. и пристигане в София в 17,15 ч. Издадени са им бордни карти.С ищеца са пътували с този полет, като часът на излитане е бил променян три пъти, самолетът е излетял в 20,15 ч. и е кацнал около 21,00 ч. в София.Свидетелката се е явила на летището около 15,10 ч.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент 261/2004 пътниците получават право на обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети до 1 500 километра.По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004   СЕО се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал тълкуване, което на основание чл.633 ГПК е задължително за настоящия съд относно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004, с което е приел, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл.7, т.4/.

            От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е имал закупен билет за полет FB978, който е трябвало да излети от Варна в 16,25 ч. и да кацне в София в 17,15 ч., като полетът е закъснял с повече от три часа- реалният час на кацане е около 21,00 часа на 04.10.2017 г., като разстоянието между началната и крайната точка на полета не е спорно между страните.

            Издаването на бордна карта, в която е посочено името на пътника, номера на полета, дата и час на излитане и кацане,  краен час за качване и място на борда, както и извършването на превоза от ответника установяват своевременното явяване на ищеца на гишето за регистрация.Въззиваемият не е ангажирал доказателства за оборване на твърдението, че ищецът не е спазил часа за явяване на гишето за регистрация.

            Поради изложеното съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало правото на обезщетение на основание чл.7, ал.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/04 и искът се явява основателен.

            Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което искът да се уважи.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 325 лв.-разноски по заповедното производство, 390 лв.-съдебни разноски за първата инстанция съгласно представения списък по чл.80 ГПК и 325 лв.-разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция или общо 1 040,00 лв.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

                       

            ОТМЕНЯ решението от 08.01.2020 г. на СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 49367/18 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент ЕС/261/2004, че „Б.Е.“ АД с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София дължи на С.К.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:*** сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет № FB0978 /Варна-София/ от 04.10.2017 г. със законната лихва върху главницата от 02.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София да заплати на С.К.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:*** сумата от 1 040,00 лв. /хиляда и четиридесет лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.