Решение по дело №39460/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17302
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110139460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17302
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110139460 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. Ц. Г. за заплащане на сумата от
393,70 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м. 04.2020г. в топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ж.к.
Дружба- 1, бл. 124, вх. Б, ет. 10, ап. 108, аб. № 130771, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от
91,55 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 29.06.2022г., сумата
от 13,63 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.
06.2019г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и сумата от 3,20 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 29.06.2022г.
В исковата молба се сочи, че Ц. Г. Г. в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ж.к. Дружба- 1, бл. 124, вх. Б, ет. 10, ап. 108, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е отговорен за
задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД заедно със С. Т. Г.. С уточнителна молба от
26.01.2023г. е посочено, че насочват цялата искова претенция съгласно първоначално
формулирания петитум срещу Т. Г.. Поддържа, че за процесния период ответникът е
потребил топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. Ц. Г. не е подал отговор на исковата
1
молба.
С молба от 11.10.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение на топлинната
енергия е извършено законосъобразно.
С молба от 13.07.2023г. ответникът Т. Ц. Г. е уведомил съда, че е заплатил
дължимите суми по делото като е представил касов бон за плащането.
С молба от 24.07.2023г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е признал, че е получил
плащане на процесните суми и му се дължи единствено юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 17.10.2023г. открито съдебно заседание по делото, процесуалният
представител е поискал от съда да постанови решение, с което да съобрази извършеното
плащане, като присъди на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
на спорната сума. В тежест на ответника е да докажат плащане на процесните вземания.
В конкретния случай така посочените обстоятелства са безспорни по делото. Освен
безспорния им характер, от приетия Договор за покупко-продажба по реда на НДИ от
14.08.1989г. се установява, е процесният имот е придобит от Ц. Г. Г. и С. Т. Г., чийто
наследник /съобразно приетите удостоверения за наследници/ е ответникът Т. Ц. Г.. С оглед
на това и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, наличието на облигационно правоотношение между
страните по неформален договор за доставка на топлинна енергия при общи условия се
явява установено. От приетите и неоспорени фактури и съобщения към фактури, както и от
представените от третото лице – помагач изравнителни сметки пък се установява, че имотът
е топлоснабден, като размерът на задълженията за процесния период съответства на
претендирания.
От представения от ответника касов бон пък се установява, и ищецът признава, че
вземанията предмет на делото са платени в хода на процеса. С оглед на това и на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, доколкото
плащането е извършено в хода на процеса и ответникът е дал повод за завеждане на
исковете. Разноските на ищеца за държавни такси вече са заплатени от ответника, поради
2
което не подлежат на присъждане. С оглед изхода от спора на ответника следва да бъде
присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение в установения в чл. 25, ал. 1 НЗПП
минимален размер от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я,
срещу Т. Ц. Г., с ЕИК: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. , вх. , ет. , ап. , осъдителни
искове с правно основание сумата от 393,70 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020г. в топлоснабдения
имот с адрес: гр. С, ж.к. Д- , бл. вх. Б, ет. , ап. , аб. № , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба /22.07.2022г./ до окончателното
изплащане, сумата от 91,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 29.06.2022г., сумата от 13,63 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 06.2019г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /22.07.2022г./ до окончателното изплащане, както и сумата от
3,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение
за периода от 31.07.2019г. до 29.06.2022г.
ОСЪЖДА Т. Ц. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3