Р Е Ш Е Н И Е
№ 1389 /
1.8.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на седемнадесет юли две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 2941 / 2018 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от „Катуза – Иванов и Роев сие“ СД, ЕИК : *********, срещу
НП № 03 – 008860 / 21. 12. 2017 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на
жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на двеста лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност да намали
размера на наложеното, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 29. 11. 2017 г. свид. К.В.Д. - служител при Д – ИТ, извършил
проверка в обект, находящ се в гр. Варна, стопанисван от възз. „Катуза – Иванов и Роев
сие“ СД. Проверяващият установил полагане на наемен
труд, същевременно поискал, но не му бил представен екземпляр
от правилник за вътрешния трудов ред. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.
Административно - наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свид. К.В.Д., свид. С.Н.И./изкл. в частта, че е
предоставил искания правилник за вътрешен трудов ред/, както и от приложените и
приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените
доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото.
Същевременно съдът не кредитира
показанията на свид. С.Н.И.в частта, че е предоставил искания правилник за
вътрешен трудов ред, доколкото заявеното от този свидетел се оборва от
показанията на свид. К.В.Д. – пряк очевидец, като не следва да убягна от
вниманието на съда и това, че видно от приложената и приета по делото призовка,
същата е била връчена на този свидетел, в нея изрично е упоменато, че следва да
представи правилник за вътрешен трудов ред, а не е последвало възражение в тази
насока, което е индиция за това, че този документ не е бил наличен към момента
на проверката в обекта.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и
НП.
Съдът
намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.
От
обективна страна безспорно се установи, че въззивника, в качеството на
работодател, не е изпълнил законовото изискване да държи на разположение на
контролен орган в обект екземпляр от правилник за вътрешния трудов ред.
Доколкото при извършена проверка такъв не е представен на контролен орган, е
осъществен и състава на нарушението. Фактът, че впоследствие такъв правилник е
бил депозиран, по никакъв начин не удостоверява наличието му в обекта към
момента на проверката. Следва да се отбележи и полагането на наемен труд към
момента на проверката. Горното съдът прие въз основа на кредитирания по
делото доказателствен материал.
Доколкото санкционираното
лице е юридическо, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна
страна.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат полагането на труд, съдът намира, че формират сравнително
висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи и да не се санкционират, респективно правилно в случая е
ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за
които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Правилно административно –
наказващият орган е приложил относимата към конкретния случай разпоредба на чл.
415 В, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението е било отстранено веднага след
установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работници и
служители.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за
извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в
предвид следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта
на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае полагането на труд и ниска такава при дееца, предвид липсата на
други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействие за
установяване на обективната истина, неналичие на други наказания, което доказва
формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха, имотно
състояние – видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на
доходи, доколкото въззивникът упражнява търговска дейност, но няма
доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на
наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да наложи на
въззивника наказание в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 415 В
от КТ, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ
НП № 03 – 008860 / 21. 12. 2017 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на
„Катуза – Иванов и Роев сие“ СД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на двеста лева,
като вместо това :
НАЛАГА на „Катуза – Иванов и Роев сие“ СД, ЕИК :
********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на сто лева.
Решението подлежи на съдебен контрол
в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :