Р Е Ш Е Н И Е № 162
Гр. Сливен, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 236 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Е.В.Б., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000503/08.06.2020
г. по чл. 171 т. 1 б. „д” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до заплащане на дължимата глоба. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата,
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че от АУАН и заповедта не може да се прецени дали
се касае за незаплатени глоби, наложени в наказателно постановление или с
електронен фиш. Наказанията не били индивидуализирани по никакъв начин в
оспорения акт. Оспорващата била лишена от право на защита, доколкото не й било
посочено конкретно какви глоби като брой и суми не е заплатила. От справка в
НАП се установило, че Б. няма незаплатени публични задължения. Нарушението не
било описано в пълен обем и не ставало ясно в какво точно се изразява виновното
поведение на водача. Това представлявало съществена процесуално нарушение, тъй
като засягало в най – голяма степен процесуалните права на наказаното лице и
само по себе си съставлявало основание за отмяна на заповедта. Моли съда да
отмени атакувания административен акт.
В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Т. Т. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.06.2020 г. в 21:15 ч. в гр. Сливен на ул. „Индустриална“
полицейски служители спрели за проверка водача на лек автомобил марка „Ауди
А-6“ с рег. *******, при която установили самоличността на водача – Е.В.Б.,
както и констатирали, че същата не носи СУМПС и контролен талон към него, има
незаплатени глоби в размер на 1 010 лева, незаплатени в срока за
доброволно плащане, както и че управлява ППС със СУМПС с изтекъл срок на
валидност. За установеното бил съставен АУАН № GA37099/08.06.2020 г.
и издадено въз основа на него Наказателно постановление №
20-0804-001509/16.06.2020 г. с наложени административни наказания „глоба“.
На 08.06.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000503 по чл. 171 т.
1 б. „д” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Е.В.Б. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба. Заповедта била връчена на Б. на 16.06.2020 г. Жалбата срещу
същата е подадена до настоящия съд на 26.06.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
е оправомощен Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен
интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни норми,
при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „д“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната
такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието
предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171
т. 1 б. „д“ мярка на административна принуда е временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В настоящия
случай от компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда
на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение,
съгласно който Е.В.Б. управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, не
носи СУМПС и има незаплатени глоби в размер на 1 010 лв. Фактическите
обстоятелства, установени в акта се подкрепят от събраните по делото
доказателства и не са оборени по надлежния ред от оспорващата страна. Съгласно
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала
допустими доказателствени средства, с които да обори
констатацията в настоящия АУАН досежно установената в
същия фактическа обстановка. Представената към жалбата разпечатка не съставлява
официален документ, оборващ констатациите на административния орган. Съобразно
нормата на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания акт, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Съобразно другата посочена като нарушена разпоредба на чл. 190 ал. 3 от ЗДвП, наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Нормата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП пък
поставя изискване към водачите за управление на МПС да притежават свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая не са ангажирани никакви доказателства, компрометиращи доказателствената сила на акта в насока наличие у Б. на
валидно и в срок свидетелство за управление на МПС. Цитираните три
административни нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата са прогласени
от законодателя като противоправни деяния, за което
се следва и съответната углавна юридическа отговорност. В случая е налице
виновно неизпълнение на императивно вменени нормативни задължение на водач,
което води като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч.
и административни такива. Както се отбеляза по – горе, целта на принудителните административни мерки
е преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, а приложената
в случая от административния орган норма на чл. 171 т. 1 б. „д“ от ЗДвП е пряко
обвързана с допуснатите и извършени от Б., установени по надлежния ред и
доказани по безспорен начин, нарушения на закона. Изложените от издателя на процесната заповед мотиви се подкрепят от събраните
доказателства. В настоящия случай с управлението на автомобил без СУМПС и с
незаплатени в срока за доброволно изпълнение глоби в размер на 1010,00 лева,
оспорващата е допуснала отклонение от нормативно предписаното поведение на
водач на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това е доказано по
безспорен и несъмнен начин в хода на настоящото съдебно производство. Противно
на твърдяното в жалбата, липсата на конкретизация в акта досежно
наложените глоби, не съставлява съществени нарушение на административнопроизводствените
правила. За наличието на всяка от тях Б. е била уведомявана, което
обстоятелство се следва от законоустановеното
положение, че срокът на доброволно заплащане е изтекъл към датата на проверката
и съставяне на АУАН.
Както се отбеляза
по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена
сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по
този закон, до доказване на противното. Както в хода на административното
производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващата Б. не ангажира
годни доказателства, оборващи констатациите в акта. Тези констатации са
абсолютна законова предпоставка за образуване на административно производство
по прилагане на принудителна административна мярка по реда на глава шеста от
Закона за движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт
по чл. 172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000503/08.06.2020 г. по чл. 171 т.
1 б. „д” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до заплащане на дължимата глоба е материално и процесуално
законосъобразна и съответна на целта на закона. Жалбата срещу нея се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото с отхвърляне на жалбата, неоснователна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на разноските по делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Е.В.Б., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-000503/08.06.2020 г. по чл. 171 т. 1 б. „д” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до заплащане на дължимата глоба, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: