Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Русе, 09 май 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 26 април 2022 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 110…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закон
за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от ЕТ „П. - 99 - Д.П.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, с управител Д.Б. П.,
действащ чрез адв. О. Б.,***. С жалбата се оспорва Заповед № 45-ФК/02.0З.2022
год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. С административния акт, на дружеството е наложена ПАМ
(принудителна административна мярка) на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин –
„запечатване па търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност
„Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“.
В жалбата и в съдебно заседание се релевират доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Основания за оспорване, разписани в чл.146 от АПК. Твърди се, че административния орган не е съобразил, че с Д.в. бр. 104 от
2020 г., в сила от 12.12.2020 г., разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС,
послужила като правно основание за налагане на ПАМ е била отменена. Съответно
при липса на основание, разписано в
закона за налагане на принудителна административна мярка, заповедта се
явява издадена в нарушение на закона и конкретно на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На
следващо място, според адвоката на оспорващата страна, доказателствата, събрани
в административното производство и тези в съдебното такова, не сочат и доказват
поведение на ЕТ, което да нарушава реда и правилата за извършване на
продажби, разписани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Не било доказано, че ЕТ е извършил
процесната продажба, давал повод на данъчната администрация да извърши проверка
и наложи ПАМ по ЗДДС.
Иска се отмяна
на заповедта,
претендират се разноски по делото, за които се представя
и списък.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 21.02.2022 г. в 14:30 ч. е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС — автокъща, находящ се в гр. Русе, местност
„Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. 99 — Д.П.” с ЕИК *********.
Причина за проверката била свързана с посещение от орган по приходите Г.
Райнов на интернет сайт https://avtokashta.olx.bg/#itelns, профил „П.99". При
това посещение в сайта, бил извършен оглед на предлаганите в профила стоки за
продажба и направена заявка за покупка на 2 бр. мигачи за автомобил марка
„HONDA”CRV на обща стойност 100 лева. Постигната била договорка стоката да бъде
изпратена до офис на куриерска фирма „СПИДИ”
находящ се в гр. Русе, бул. „България” 310 с наложен платеж. На
21.02.2022 г. органи по приходите посетили офис на куриерска фирма „СПИДИ”,
находящ се в гр. Русе, бул. „България” 310, откъдето била получена стоката. Установили,
че 2-та бр. мигачи за автомобил марка „HONDA”CRV не са придружени от касов бон
или друг придружаващ стоката документ, отговарящ на изискването на чл. 3, ал. 1
от Наредба №H-18/13.12.2006 г. на МФ. За подател на пратката било посочено лицето Т.Я.И., разпитан и като
свидетел в настоящото производство.
В хода на проверката било констатирано още, че като лице по чл. 3 от
Наредба №H-18/13.12.2006 г. на МФ със стационарен търговски обект, ЕТ извършва
търговска дейност, без за целта да има монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в компетентната ТД на НАП ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП
за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой, с което данъчната
администрация приела, че е осъществен състав на нарушение по чл. 7, ал. 2 от
Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ.
Изложеното дало основание за издаване на заповед № 45-ФК/02.03.2022 год., с
която на ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ била
наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС ПАМ
„запечатване па търговски обект - автокъща, находящ се в гр. Русе, местност
„Харманлъка”, стопанисван от ЕТ „П. - 99 - Д.П.”, ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 14 (Четиринадесет) дни“.
Със заповедта за налагане на ПАМ № 45-ФК/02.03.2022 год. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е разпоредено и предварително изпълнение на
наложената принудителна административна мярка по реда на чл.60, ал.1 от АПК,
като е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок до 3 дни от
датата на връчване на заповедта, т.е. на 17.03.2022г. Заповедта била връчена на
управителя/представляващия ЕТ на 14.03.2022г., видно от разписката на л.4 от преписката.
На 01.03.2022г. бил издаден и АУАН под №F644379, с който било поставено
началото и на административно-наказателно производство срещу приетия за
нарушител ЕТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ- 1148/25.08.2020г.(л.20
от ад. преписка) на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на
отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на Националната агенция за приходите, да издават заповеди за
налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Изложеното в горния абзац сочи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
По отношение на спазване на административно-производствените правила,
материалния закон и целта на закона:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на
превантивни, преустановителни и възстановителни.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 3(отм.) от ЗДДС, юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или
оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване на обект“ е налице, когато задължено в такива хипотези
лице /лицето по чл.3 от Наредба № H-18/13.12.2006 г./ не използва фискално
устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна
връзка.
Към реда за използване на фискално устройство са относими задълженията по
чл. 7, ал. 1-3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.).
Според чл.7, ал.1 от тази Наредба „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта“. Съответно, следващата алинея въвежда забрана
за „извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба.“
Анализът на цитираните по-горе правни норми води съда на следните изводи:
На първо място, пред АО не е било налице правно основание за налагане на принудителната
административна мярка по причина, че с Д.в. бр. 104 от 2020 г., в сила от
12.12.2020 г., разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е
отменена. След като законодателят е извършил тази отмяна, на практика в
хипотези като настоящата, за данъчната администрация липсва законна причина да
налага принудителна административна
мярка по вече несъществуващ текст от закона. Защото самата ал.1 на чл.186 от ЗДДС казва, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което:“ и следва изброяване на случаите-в т.1 до т.5, при
които поведението на задълженото по чл.3 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. води
до налагане на ПАМ. Дори и да е налице нарушението, за което е съставен и АУАН,
който касае друго производство-административно-наказателно, протичащо по друг
начин и ред, при липса на законно основание, не може да бъде налагана
принудителна административна мярка самоволно. Самият АО се е позовал на
отменената норма на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, при положение, че отмяната
е от 2020г., а Заповед № 45-ФК е издадена на 02.0З.2022 год., повече от година
след отмяна на този текст от ЗДДС, което е недопустимо.
Затова и се
явява основателно възражението на адвоката на ЕТ, че административният орган се
е позовал на една несъществуваща разпоредба, което действително е самостоятелно
основание за незаконосъобразност и отмяна на оспорения административен акт.
Съдебната
практика е категорична в такива хипотези, че липсата на правно основание за
издаване на административен акт е порок - нарушение на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, водещ до неговата незаконосъобразност, а атакуването му пред
съда и до неговата отмяна.
Налице са и
други причини за незаконосъобразност на Заповед № 45-ФК/02.0З.2022 год.
Както посочихме по-горе, според чл.7, ал.1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г.
„Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта“. А
алинея 2 на чл.7 въвежда забрана за
„извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без
функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.“
Именно това изключение не е съобразил АО и не е изследвал задълбочено, дали
за ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ не е налице изключението, разписано в чл.7, ал.2, пр
2-ро от Наредбата. Защото защитната теза, поддържана от адвоката на търговеца,
ведно с представените с оглед доказването й писмени доказателства сочат именно
на изключението, при което в обекта не е необходимо да има функциониращи
ФУ/ИАСУТД. В жалбата и в съдебна зала се твърди, че ЕТ досежно извършените
сделки приема плащания само по банков път, за което издава и съответните
счетоводни документи - фактури и
договори. Самият чл.3, ал.1 от Наредбата дава такава възможност : „Всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“.
Вярно е, че в случая се касае за извършена чрез интернет сайт
https://avtokashta.olx.bg/#itelns, профил „П.99" продажба на 2 бр. мигачи
за автомобил марка „HONDA”CRV. Според съдебният състав, не е доказано по
безспорен начин, че тази продажба е извършена от ЕТ, за да се изиска при
предаване на стоката последната да бъде придружена от касов бон, издаден от ФУ.
В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, а това
не бе сторено. Напротив, от показанията на св. Т. Иванов става ясно, че
всъщност мигачите са негови, той е кореспондирал с човека в ОЛХ той и ги е изпратил.
Купил бил тези мигачи от китайския сайт „Али Експрес“, за което по делото се
представя и документ, доказващ заявката.
Наличната декларация от ЕТ (л.6-гръб от адм. преписка) по никакъв начин не го
свързва със собствеността на мигачите, още повече пък тяхната продажба - със
самия търговец.
Неизясняването на тези факти и обстоятелства, касаещи извършената чрез
сайта на ОЛХ продажба нарушава разпоредбата на чл.35 от АПК, според която „Индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени“. Това съществено нарушение на административнопроизводствени правила е
довело и до нарушаване на материалния закон, защото по този начин АО не е
доказал по безспорен и категоричен начин, че ЕТ „П. - 99 - Д.П.“ е извършил нарушението
по чл. 7, ал. 2 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ.
Прав е адвоката на ЕТ и по отношение на неизясняване от АО в кой точно обект
е и извършена продажбата, дали от автокъщата или от друго място. Но с оглед
показанията и признанията на св. Иванов, този въпрос не е и необходимо да бъде
обсъждан от съда.
Ето защо, съобразно изложените по-горе мотиви и съображения, Заповед №
45-ФК/02.0З.2022 год. се явява незаконосъобразен административен акт и като
такъв подлежи на отмяна.
Жалбата на ЕТ „П. - 99 - Д.П.“, действащ чрез адв. О. Б. е основателна и
следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане за
присъждане на разноски и съобразно представения списък, на основание чл. 143, ал.1 от АПК в
полза на оспорващата страна следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски. Такива са поискани видно от представен списък в общ размер от 810
лева, от които д.т. за образуване на делото – 10 лева (вместо реално внесения
размер от 50 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
От главен
юрисконсулт Б. Г. в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лева“.
Настоящото дело
не може да се определи като такова, отличаващо се с голяма фактическа и правна
сложност на спора. Налице е изготвяне на жалба до съда, инкорпорираща в себе си
както оспорване на заповедта по същество, така и искане за спиране на
допуснатото с нарочно разпореждане предварително изпълнение на административния
акт. Адвокат Б. участва в едно проведено съдебно заседание, като ангажира и
допълнителни гласни доказателства. Обемът на извършената от адв. О. Б. правна
защита и съдействие не може да бъде категоризиран като тежък, но от друга
страна, съгласно §2а от ДР на Наредба №
1 от 9.07.2004 г. „За нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази Наредба е без включен в
тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност“.
На съдът е известно, че адв. О. Б. е регистриран по ДДС.
Следователно получената и поискана от него сума за адвокатско възнаграждение на
практика е с данъчна основа 666, 67 лева. Тази сума е близка до минималната по
Наредбата. Намаляването на адвокатското възнаграждение по този ред-след
направено възражение за прекомерност не следва да рефлектира драстично върху
отношенията между адвокат и клиент, които са сключили договор и са поели
задължения по него, а следва да се съобразява само и единствено с принципите за
социална справедливост и достъп до правосъдие (виж ТР № 6/06.11.2013 г. по т.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Ето защо съдът
счита, че поисканият от адв. О. Б. размер за адвокатско възнаграждение от 800
лева не следва да бъде редуциран, а възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Водим от горното, на основание чл. 186 от Закона за данък върху добавената
стойност, във вр. с чл. 172, ал. 2 предложение второ от
Административно-процесуалният кодекс съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 45-ФК/02.0З.2022 год., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София сумата да
заплати на ЕТ „П. - 99 - Д.П.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Русе, управител Д.Б. П., сумата в общ размер от 810 лева, разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: