РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Варна, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110108564 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище
гр. Варна с правно основание чл. 422 от ГПК вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД с които се претендира
да бъде прието за установено дължимост на вземания, по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№5729/22г. на ВРС, както следва по отношение на:
- С. М. Д., ЕГН **********, главница в размер на 1402,47 лв. (хиляда четиристотин и
два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща 1/3 от главницата за консумирана
и незаплатена ел.енергия, дължима по фактура №ФП0316968578/16.12.2021г., издадена за
периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за обект с абонатен номер ******** с адрес гр.В.,
клиентски № ********, сумата от 41,30 лв. (четиридесет и един лева и тридесет стотинки),
представляваща 1/3 от размера на претендираната мораторната лихва, върху главницата,
считано от падежа на фактурата до 21.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане;
-Н. М. А., ЕГН **********, главница в размер на 1402,47 лв. (хиляда четиристотин и
два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща 1/3 от главницата за консумирана
и незаплатена ел.енергия, дължима по фактура №ФП0316968578/16.12.2021г., издадена за
периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за обект с абонатен номер ******** с адрес гр.В.,
клиентски № ********, сумата от 41,30 лв. (четиридесет и един лева и тридесет стотинки),
представляваща 1/3 от размера на претендираната мораторната лихва, върху главницата,
считано от падежа на фактурата до 21.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане;
-Н. М. Д., ЕГН **********, главница в размер на 1402,47 лв. (хиляда четиристотин и
два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща 1/3 от главницата за консумирана
1
и незаплатена ел.енергия, дължима по фактура №ФП0316968578/16.12.2021г., издадена за
периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за обект с абонатен номер ******** с адрес гр.В.,
клиентски № ********, сумата от 41,29 лв. (четиридесет и един лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща 1/3 от размера на претендираната мораторната лихва, върху
главницата, считано от падежа на фактурата до 21.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане;
Ищецът излага, че С. М. Д., Н. М. А. и Н. М. Д. са клиенти на "Енерго - Про
Продажби" АД, с клиентски №: ********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с аб. № ********, гр. В. находящ се на адрес: гр. В.. Тези
облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл.
98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/ е задължен да заплаща
потребената ел.енергия в обекта в срок. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ,
като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение, потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми.
Поради незаплащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия, ищецът сочи, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано
ч.гр.д. 5729/22г. на ВРС. Съобразно дадените от съда указания предявява претенцията си в
срок. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответниците оспорват исковете. Всеки един
ответник оспорва да има качеството на потребител на ел.енергия. Оспорва се наследствения
имот да е бил захранен с ел.енергия, както и че за този имот доставяната ел.енергия се е
измервала от електромер с №456136/1 , и че имота е бил захранен към ел. мрежата
Ответниците сочат, че имота е бил съсобствен по наследство, като имот с
идентификатор ********, е продаден на дата 25.11.2021г. с НА №*, том *, per. №*, дело
№* от 2021г. на Нотариус Камен Костадинов.
Оспорва начисленото количество ел.енергия по основание и размер. Оспорва се
начисленото количество ел.енергия да е реално потребено и правилно отчетено.
Ответниците оспорват фактура №********** издадена на дата 16.12.2021г. за
периода от 07.11.2021г. до 07.12.2021г. с падеж 05.01.2022г. на стойност 4207.42лв.
Оспорват периода, за който е начислена тази ел.енергия 07.11.2021г. - 07.12.2021г.. оспорват
начисленото количество ел.енергия в размер на Г7151кВтч. като твърдят, че за период от
четиринадесет дни не може да се потреби особенно в имота на ответниците. Оспорват се
показанията на електромер с №456136/1, като се оспорва и метрологичната му годност.
Ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 5729/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК допълнена с разпореждане №17841 срещу С. М.
Д., Н. М. А., и Н. М. Д. да заплатят в режим на разделност на заявителя „Енерго – Про
Продажби“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
2
„Владислав Варненчик“ № 258, сумите, както следва: С. М. Д., главница в размер на
1402,47 лв. (хиляда четиристотин и два лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща 1/3 от главницата за консумирана и незаплатена ел.енергия, дължима по
фактура №ФП0316968578/16.12.2021г., издадена за периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за
обект с абонатен номер ******** с адрес гр.В., клиентски № ********, сумата от 41,30 лв.
(четиридесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща 1/3 от размера на
претендираната мораторната лихва, върху главницата, считано от падежа на фактурата до
21.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата
на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, както и сумата от 28,88
лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) – съразмерно дължима държавна
такса, както и сумата от 16,67 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) –
съразмерно дължимо юрисконсултско възнаграждение; Н. М. А., главница в размер на
1402,47 лв. (хиляда четиристотин и два лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща 1/3 от главницата за консумирана и незаплатена ел.енергия, дължима по
фактура №ФП0316968578/16.12.2021г., издадена за периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за
обект с абонатен номер ******** с адрес гр.В., клиентски № ********, сумата от 41,30 лв.
(четиридесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща 1/3 от размера на
претендираната мораторната лихва, върху главницата, считано от падежа на фактурата до
21.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата
на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, както и сумата от 28,88
лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) – съразмерно дължима държавна
такса, както и сумата от 16,67 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) –
съразмерно дължимо юрисконсултско възнаграждение и Н. М. Д., главница в размер на
1402,47 лв. (хиляда четиристотин и два лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща 1/3 от главницата за консумирана и незаплатена ел.енергия, дължима по
фактура №ФП0316968578/16.12.2021г., издадена за периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за
обект с абонатен номер ******** с адрес гр.В., клиентски № ********, сумата от 41,29 лв.
(четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща 1/3 от размера на
претендираната мораторната лихва, върху главницата, считано от падежа на фактурата до
21.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата
на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, както и сумата от 28,87
лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) – съразмерно дължима държавна
такса, както и сумата от 16,66 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) –
съразмерно дължимо юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представена справка извлечение от сметка към 21.04.22г. за аб.
№********, фактура №********** от 16.12.21г. с получател М.В.Д. на стойност 4 207,42
лева, както и справка за потреблението в обекта през последните 12/24/36м.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*/21г. на
25.11.2021г. С. М. Д., Н. М. А., и Н. М. Д. са продали ПИ с идентификатор ******** с
адрес в гр.В., с площ от 950 кв.м.
От заключението по приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ се установява, че
количеството ел. енергия, начислено по фактурата е невъзможно да бъде потребено за този
период от 17.11.2021 до 17.12.2021 г.От Наредба № 3 за устройството на електропроводните
линии допустимия продължителен ток на натоварване на горния проводник е 50 А 50А х
0,22/монофазно захранване/ х 13 часа х 30 дни = 4 290 Kwh. Заключението е, че няма как
начисленото количество да премине през присъединителните съоръжения - проводници в
таблото за тези 30 дни. за 30 дни при една трета от пропускателната способност на
измервателната система може да се потребят 881,76 Kwh ел. енергия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
3
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника/ците са се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Няма съмнение, че съгласно ОУ титуляр и задължено лице към ЕРП е собственикът
на имота, а само при доказано ползване от друго лице, на правно основание - това лице.
Основният въпрос е дали между страните към датата на начисляване на
задълженията по процесните фактури по между им е имало договорни отношения за
доставка на електроенергия за обект на потребление с адрес: с адрес гр.В., клиентски №
********.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и
разпределение на ел.енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице -
собственикът или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Енерго про-мрежи” АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата.
Обобщено принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се заплаща от
собственика, но само ако са налице всички предпоставки, посочени в Общите условия.
От събраните по делото доказателства не се установи, към датата когато са начислени
и за периода които е начислена ел.енергия 07.11.21г. до 07.12.21г. ответниците да са
собственици на обекта и да имат качеството потребител на ел. енергия за процесния имот.
Независимо от дадените указания на осн.чл.146, ал.2 от ГПК ищецът не ангажира
доказателства в тази насока. Същевременно от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №186/21г. на 25.11.2021г. се установява, че към тази
дата процесния имот е бил прехвърлен на трето лице.
Също така от изготвеното експертно заключение се установява, че няма как
начисленото количество общо 4 290 Kwh дневна и нощна енергия да премине през
присъединителните съоражения-проводници в таблото 30 дни-за период от 17.11.2021 до
17.12.2021 г. За този кратък период от време, вещото лице по изготвената СТЕ заключава, че
не е възможно в процесния обект да бъде извършена консумация на посоченото количество
електрическа енергия във фактурата. Липсват ангажирани по делото доказателства, че
електромер с посочения във Фактура №*********/21г. номер 456136/1 е именно монтирания
в обекта, предвид направеното от ответниците оспорване. Ето защо, съдът намира, че не се
дължи заплащане стойността на електроенергия, която е начислена от крайния снабдител, но
не е реално консумирана.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователени.
Като последица от изхода на спора по главни иск, неоснователни са претенциите и за
обезщетение за забавено изпълнение на осн. чл. 86 ЗЗД.
По разноските: Направено е възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответниците. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
4
клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за
съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено
съобразно нормативната уредба по чл.7 ал.2,т.2 от Наредба №1/04г. в минимален размер е
440,25 лв. за всеки един ответник. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 420 лв. в исковото производство не следва да бъде намалявано поради
прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответниците направените в исковото производство разноски – съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК за заплатено адв.възнаграждение за всеки ответник по
420 лв. и за Н. Д. и 230 лв. за СТЕ.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски.
Процесуалният представител на С. Д., адв. Д. в последното съдебно заседание,
изрично заявява, че не поддържа искане за присъждане на разноски в производството по
чл.410 от ГПК за този ищец.
По отношение на направеното възражение от ищеца за прекомерност на
адв.възнаграждение от по 300 лева заплатено от Н. А. и Н. Д., то съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно чл.9 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на заплащането му/, за изготвяне
на възз.жалба, както и за проучване на гр.дело минималното възнаграждение е в размер на
300 лева. Ето защо, следва да се присъди заплатеното от ответниците Н. А. и Н. Д., такова в
този минимален размер от по 300 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********
срещу С. М. Д., ЕГН **********, Н. М. А., ЕГН ********** и Н. М. Д., ЕГН **********
искове, с правно основание чл. 422 от ГПК вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца, както
следва:
- С. М. Д., ЕГН **********, главница в размер на 1402,47 лв. (хиляда
четиристотин и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща 1/3 от
главницата за консумирана и незаплатена ел.енергия, дължима по фактура
№ФП0316968578/16.12.2021г., издадена за периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за обект с
абонатен номер ******** с адрес гр.В., клиентски № ********, сумата от 41,30 лв.
(четиридесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща 1/3 от размера на
претендираната мораторната лихва, върху главницата, считано от падежа на фактурата до
21.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2022 г. –
5
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане;
-Н. М. А., ЕГН **********, главница в размер на 1402,47 лв. (хиляда четиристотин
и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща 1/3 от главницата за
консумирана и незаплатена ел.енергия, дължима по фактура №ФП0316968578/16.12.2021г.,
издадена за периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за обект с абонатен номер ******** с адрес
гр.В., клиентски № ********, сумата от 41,30 лв. (четиридесет и един лева и тридесет
стотинки), представляваща 1/3 от размера на претендираната мораторната лихва, върху
главницата, считано от падежа на фактурата до 21.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане;
-Н. М. Д., ЕГН **********, главница в размер на 1402,47 лв. (хиляда четиристотин
и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща 1/3 от главницата за
консумирана и незаплатена ел.енергия, дължима по фактура №ФП0316968578/16.12.2021г.,
издадена за периода 07.11.2021г. до 07.12.2021г. за обект с абонатен номер ******** с адрес
гр.В., клиентски № ********, сумата от 41,29 лв. (четиридесет и един лева и двадесет и
девет стотинки), представляваща 1/3 от размера на претендираната мораторната лихва,
върху главницата, считано от падежа на фактурата до 21.04.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
2864/09.05.2022г., допълнена с разпореждане №17841 по ч.гр.д. № 5729/2022г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* да заплати на С. М.
Д., ЕГН ********** сумата от 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* да заплати на Н. М.
А., ЕГН ********** сумата 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* да заплати на Н. М. А.,
ЕГН ********** сумата 300 лв. (триста лева), представляваща разноски в производството
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5729/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* да заплати на Н. М.
Д., ЕГН ********** сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* да заплати на Н. М. Д.,
ЕГН ********** сумата 300 лв. (триста лева), представляваща разноски в производството
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5729/2022г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6