№ 21631
гр. София, 16.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110151198 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на З. В. С. срещу Нов
български университет, в която са изложени фактически твърдения, че в периода от
27.05.2021г. до 31.07.2021г. ищецът в качеството си на служител на университета, заемащ
длъжността „асистент“ в Магистърския факултет незаконно не бил допуснат до работа, тъй
като не бил включен в графика за провежданите учебни занятия за периода от 27.05.2021г. до
края на академичната учебна година, поради което са заявени искания към съда за
установяване на така допуснатото нарушение на работодателя, за установяване
съществуването на правото на ищеца да получи обезщетение за незаконното си недопускане
до работа, както и за осъждане в условията на солидарност на работодателя и на виновните
длъжностни лица да му заплатят такова обезщетение.
С разпореждане от 28.04.2022г. на ищеца е указано в едноседмичен срок от получаване
на препис от същото писмено, с препис за насрещната страна:
1/ изрично да заяви поддържа ли претенции за установяване на нарушението на
работодателя- незаконно недопускане на служителя на работа, и за установяване на правото
му да получи обезщетение за това, като в случай че поддържа същите, да обоснове правния
си интерес от тях, съобразявайки, че е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 213,
ал. 2 КТ за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за незаконно недопускане
на работа, разглеждането на който предполага обсъждане на преюдициалните за претенцията
въпроси относно допуснато от работодателя нарушение, обуславящо дължимост на
търсеното обезщетение, като му е указано, че при липса на изрично изявление в тази насока
съдът ще приеме, че е сезиран единствено с осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 2
КТ;
2/ изрично да заяви срещу кои лица предявява иска с правно основание чл. 213, ал. 2
КТ, като в случай че ответници по този иск са и служители на работодателя, следва да
индивидуализира същите чрез посочване на техните имена и ЕГН, както и да изложи
фактически твърдения, обосноваващи солидарната им отговорност с работодателя, като му е
указано, че при неизпълнение в срок съдът ще приеме, че искът е насочен единствено срещу
Нов български университет;
3/ да посочи общ размер на претендираното обезщетение за целия исков период- от
27.05.2021г. до 31.07.2021г., като му е указано, че при неизпълнение в срок исковата молба
ще бъде върната.
С молба от 20.05.2022г. ищецът е заявил, че поддържа всички свои искания към съда,
съдържащи се в исковата молба, вкл. за солидарно осъждане на Нов български университет и
1
на ректора му- П.И.Д., да му заплатят обезщетение за незаконно недопускане до работа в
размер на 3406.51 лева за периода от 27.05.2021г. до 31.07.2021г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 01.09.2021г., до
окончателно изплащане на задължението. Изрично в тази молба служителят е посочил, че не
му е известно конкретно поведение на ректора на университета във връзка с незаконното му
недопускане до работа, като е изразено предположение, че „вероятно без знанието и
неговото одобрение или поради неговото фактическо непротивопоставяне, или поради
издадено от него евентуално разпореждане, или заради неупражнен от негова страна
ръководен контрол“, не би се достигнало до процесното противоправно недопускане до
работа.
С разпореждане от 30.05.2022г. на ищеца е указано в едноседмичен срок от получаване
на препис от разпореждането писмено, с препис за насрещната страна, да изложи
фактически твърдения относно конкретно поведение на ректора на ответника Нов български
университет, което счита, че е довело до твърдяното нарушение- незаконно недопускане до
работа, докато трае трудовото правоотношение, като му е указано, че при неизпълнение на
указанията в срок исковата молба ще бъде върната в съответната част.
С молба от 10.06.2022г. ищецът е изложил идентични фактически твърдения, касаещи
поведението на ректора на Нов български университет, на цитираните по- горе и съдържащи
се в уточнителната молба от 20.05.2022г., като е обосновал претенцията си срещу
посоченото физическо лице със заеманата от него ръководна длъжност.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото- прекратено, по иска за установяване незаконното недопускане до
работа на ищеца, доколкото се касае за иск, имащ за предмет установяване на факт, какъвто
иск не е предвиден в закона- арг. нормата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК, по иска за
установяване съществуването на субективното материално притезателно право на ищеца да
получи обезщетение за незаконното си недопускане до работа за исковия период, доколкото
предметът на този иск е имплицитно включен в предмета на предявения в настоящото
производство осъдителен иск за присъждане на такова обезщетение, поради което с
установителния иск по същество не се търси, а и не би се постигнала правна защита,
различна и/или по- ефективна от целената с предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 213, ал. 2 КТ, както и по предявения срещу П.И.Д. иск с правно основание чл. 213, ал. 2
КТ, доколкото по отношение на същия не бях изложени конкретни фактически твърдения за
конкретно осъществено от него поведение, което обективно да е препятствало възможността
на служителя да изпълнява трудовите си функции, а единствено общи и принципни
съждения и съображения, че ректорът на университета има отношение към незаконното
недопускане до работа на служителя, изведени единствено от същността и съдържанието на
заеманата от него управленска позиция в учебното заведение. Последното препятства
възможността на съда, а впоследствие и на страната- сочената за виновно длъжностно лице
по смисъла на нормата на чл. 213, ал. 2 КТ, да узнае обективните предели на
производството, респ. на включените в предмета на доказване конкретни обстоятелства.
Така мотивиран и на основание нормите на чл. 130 и чл. 129, ал. 3 във вр. с чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исковете за признаване за установено, че
ищецът незаконно не е допуснат до работа през исковия период, както и че в правната му
сфера съществува субективно материално притезателно право да получи обезщетение за
незаконното си недопускане до работа за този период, както и по предявения срещу П.И.Д.
иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ, като ВРЪЩА искова молба с вх. №
2
48961/01.09.2021г. в частта, с която са предявени тези искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на препис от него от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3