Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Габрово, 18.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на осемнадесети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 15 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено
управление /ЗУСЕФСУ/.
Производството е образувано по жалба на Община Севлиево против т. 2 и т. 3 от Решение № РД-02-36-4 от 04.01.2023 година на Ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 с твърдение за незаконосъобразност на оспорените части.
В жалбата се твърди, че оспореното решение не е издадено от оправомощен орган, тъй като от копието на решението не става ясно от кого е подписано – подписано е с електронен подпис, като не е ясно кой е титулярът му; в оспорените части решението е немотивирано, неясно и неразбираемо. Прави се искане за отмяна на решението в оспорените части и връщане на преписката за ново произнасяне от Управляващия орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание оспорващата страна Община Севлиево
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокати /л.
7-8 и л. 107-108/, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като
подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита /л. 249-250/.
В хода на производството се представя списък на разноските ведно с документи,
удостоверяващи заплащането /л. 112-114, л. 170-172 и л. 245/.
Ответната страна Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 не се явява и не се представлява в открито съдебно. В
придружаващото жалбата и преписката писмо /л. 1/ се заявява становище за
неоснователност на жалбата и се прави искане за отхвърлянето й, в депозиран по
делото писмен отговор, подаден чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, се оспорва жалбата, развиват се подробни доводи по същество,
прави се искане за отхвърляне на жалбата; претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение /л. 95-101/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Решение № РД-02-36-4 от 04.01.2023 година на Ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 е
издадено на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1-3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл.
64, ал. 1, 3 и 4 от ЗУСЕФСУ, като с него в оспорените му части е отказана
верификация и плащане на разходи в размер на 57 967.33 лева /т. 2/ и
80 382.29 лева /т. 3/, отчетени в искане за окончателно плащане, поради
липса на предвидените съответно в чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕФСУ,
приложими на основание § 70 от ЗИД на ЗУСЕФСУ, условия, във връзка съответно с
чл. 22, ал. 3 от АДБФП № РД-02-37-82 от 15.09.2020 година между Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и Община Севлиево и с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите
условия към сключения АДБФП № РД-02-37-82 от 15.09.2020 година между
Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Община Севлиево.
Отказът по т. 2 от Решението е мотивиран с това, че в
резултат на извършената проверка и разменена кореспондения не може да се
приеме, че част от актуваните непредвидени СМР отговарят на определението за
„непредвидени разходи”, а по т. 3 от Решението отказът е мотивиран с непредставяне
на пълна документация относно доставка и монтаж на газови котли.
Съгласно 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента.
Според относимата към процесния случай редакция на чл. 62 от ЗУСЕФСУ /ДВ, бр. 101 от 2015 г., на основание § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.// междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента /ал. 1/; чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган /ал. 2/; управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо /ал. 3/.
Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато сума, включена в искането за плащане, не е дължима.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ регламентира, че в случай на непредставяне от бенефициента в срок на документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Алинея 3 на чл. 64, в относимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 година, извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост.
Според чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ Ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, които документи трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от с.з.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че разходите се считат за допустими при кумулативното наличие на условията, посочени в т. 1-8, като в т. 2 е предвидено разходите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В т. 3 /настояща т. 4/ на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в редакцията преди изменението от ДВ, бр. 51 от 2022 година, в сила от 1.07.2022 година, е предвидено, че разходите се считат за допустими, ако те са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности.
Според чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189 от 28.07.2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г, за дейности за организация и управление на проект, изпълнението на които се предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят само под формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, която разпоредба от своя страна регламентира предоставянето на безвъзмездна финансова помощ под формата на финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи.
В процесния случай чрез ИСУН 2020 от Община Севлиево е подадено искане за окончателно плащане /л. 79/ по АДПБФП /л. 18-27/, по което искане е извършена проверка място в периода 27-28.10.2022 година, която се явява първа проверка на място по проекта, резултататите от която са обективирани в Констативен протокол от 27.10.2022 година /л. 79/. С кореспонденция № BG16RFOP001-2.003-0067-С01-M051 от 11.11.2022 година от страна на бенефициента е представена обосновка относно допълнителни СМР и документация относно доставени и монтирани газови котли. По отношение визираните в т. 2 от процесното Решение непредвидени СМР е прието, че част от тях не отговарят на определението „непредвидени разходи”, като от страна на проверяващия екип е представено становище за неверификация, мотивирано в Доклад от проверка на място, извършена в периода 27-28.10.2022 година. По отношение на отказа за верификация на разходи по т. 3 от Решението, свързани с доставка и монтаж на газови котли, в резултат на разменена кореспонденция, описана в мотивите на процесното Решение, е прието, че изпълнител на дейността по доставка и монтаж е „Надежда и синове” ООД, а възложители са собствениците на самостоятелни обекти в сградата, а разходите за доставка и монтаж на котлите са поискани за възстановяване в рамките на договор с изпълнител „Еко традекс груп” АД, с което дружество Община Севлиево има сключен договор за СМР в рамките на АДБФП; прието е, че от представените от Община Севлиево обяснение и приемо-предавателен протокол не става ясно какви са отношенията между „Еко традекс груп” АД и „Надежда и синове” ООД, както и кое упълномощено лице, представляващо„Еко традекс груп” АД, е подписало протокола; като краен извод е прието, че не са представени исканите доказателства, че изпълнител на дейността по доставка и монтаж на 7 броя газови котли е „Еко традекс груп” АД и не е налице двойно финансиране за изпълнението на дейността.
Според заключението на вещото лице по икономическата част /л. 141-167/ от допуснатата съдебна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно изготвено, извършените СМР, описани в т. 2 от процесното Решение, са предвидени в подаденото проектно предложение, подробно описани в отделни за всеки обект количествено-стойностни сметки; отклонението в зададените параметри /количества/ е посочено от вещото лице в табличен вид за всяка една от многофамилните жилищни сгради. Размерът на вложената сума по извършените СМР е както следва: Обект: Многофамилна жилищна сграда на ул. „Стара планина“ № 129 - вложената сума е в размер на 412 988,56 лв. без ДДС или 495 586,27 с ДДС; разликата с предвидената начална цена по Договора с изпълнителя (379 710,69 лв. без ДДС или 455 652,83 лв. с ДДС) е в размер на 33 277,87 лв. без ДДС или 39 933,45 с ДДС в посока увеличение, като общо за обекта процентното отношение между размера на реализираната разлика и предвидената първоначално сума в Договора с изпълнителя е 8,76 %. 3.2. Обект: Многофамилна жилищна сграда на ул. „Раковска“ № 3 - вложената сума е в размер на 21 767,58 лв. без ДДС или 26 121,10 лв. с ДДС; разликата с предвидената начална цена по Договора с изпълнителя (16 985,15 лв. без ДДС или 20 382,18 лв. с ДДС) е в размер на 4 782,43лв. без ДДС или 5 738,92 лв. с ДДС в посока увеличение, като общо за обекта процентното отношение между размера на реализираната разлика и предвидената първоначално сума в Договора с изпълнителя е 28,16 %. Обект: Многофамилна жилищна сграда на ул. „Хаджи Димитър“ № 2 -вложената сума е в размер на 18 138,04 лв. без ДДС или 21 765,65 лв. с ДДС; разликата с предвидената начална цена по Договора с изпълнителя (7 892,23 лв. без ДДС или 9470,68 лв. с ДДС) е в размер на 10 245,81 лв. без ДДС или 12 294,97 лв. с ДДС в посока увеличение, като общо за обекта процентното отношение между размера на реализираната разлика и предвидената първоначално сума в Договора с изпълнителя е 129,82 %.
Според заключението на вещото лице по техническата част /л. 205-215/ от допуснатата съдебна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно изготвено, извършените СМР, описани в т. 2 от оспореното Решение са предвидени в първоначално подаденото проектно предложение, като са подробно описани в Количествените сметки, приложени към договора. Според вещото лице в зададените параметри има отклонение по визираните във въпрос № 1, като отклонението на всеки вид СМР е подробно описано от вещото лице за всеки от подобектите в представените към заключението таблици с №№ 1, 2 и 3, като в колона № 1 е посочен номерът на позицията по КСС, в колона № 2 е посочено наименованието на вида СМР, в колони № 4 и № 5 са посочени количеството и стойността на позицията по КСС, в колони № 6 и № 7 са посочени количествата и стойността на изпълненото на място, в колона № 8 е показано отклонението по стойност, и в колона № 9 е показано процентното отклонението спрямо първоначално зададените параметри за всяка позиция в КСС. Общото отклонение на описаните в т. 2 от процесното Решение СМР за целия проект възлиза на 48306.11 лв. без ДДС, или 57967.34 с ДДС, като увеличението е с 11.94 %. Общият размер на вложената сума по визираните във въпрос 2 към вещото лице СМР възлиза на 48306.11 лв. без ДДС, или 57967.33 лв. с ДДС, като вещото лице сочи, че тези средства са разплатени от предвидените заложени в първоначалния проект т.н. „непредвидените разходи“. Общата стойност на „непредвидените разходи“ по първоначалния проект възлиза на 56 539,93 лв., без ДДС или 67847.91 лв. с ДДС. Разликата между предвидените по първоначалния проект „непредвидени разходи“ и разплатените за отклоненията по т. 2 от процесното Решение е в размер на 8233.82 лв. без ДДС, или 9880.58 лв. с ДДС в намаление, като с тези средства са разплатени други непредвидени СМР до стойността по договора. Вещото лице сочи в заключението си, че инвестиционното намерение на бенефициента не би могло да бъде осъществено, ако не бъдат извършени визираните в т. 2 от процесното Решение СМР и разходите за тях. Извършените непредвидени разходи, за които е отказана верификация по т. 2 от оспореното Решение, са били необходими с оглед цялостното качествено изпълнение на проекта и работата на топлоизолационната система за всяка сграда, като те са свързани с извършването на СМР за топлинно изолиране на сградите, предмет на интервенцията по проекта. Според вещото лице СМР, с които са свързани извършените непредвидени разходи, не са могли да бъдат предвидени при изготвяне на първоначалните инвестиционни проекти, с които е осъществено кандидатстването, защото в хода на работата само след монтиране и укрепване на скелето, след фактическо достигане до всяка точка на съответната фасада, или след почистването на подпокривното пространство, е възможно да се извърши точно измерване на място на геометричните размери, необходими при изчисляване на количеството на всяка дейност. Ако има промяна в геометричните размери на сградата, както и невъзможност за достигане до всяка точка от съответния елемент, не е възможно да бъде установено всяко отклонение. СМР, с които са свързани извършените непредвидени разходи, като вид строителна дейност са обективно необходими за реализиране на проектите и въвеждането им в експлоатация, тъй като така се осигурява нормалната работа на топлоизолационната система като цяло и се постига основната цел на проекта, а именно въвеждане и постигане на енергийна ефективност в многофункционалните жилищни сгради в гр. Севлиево на посочените в проекта административни адреси, върху които е извършена интервенция по този проект, което е доказано по нормативните способи, предвидени в ЗУТ, а именно извършване на повторно енергийно обследване.
Разпоредбата на чл. 22 от АДПБФП /л. 18-27/ касае допустимостта на разходите за СМР, като урежда хипотези на подлежащи на верификация разходи в резултат на промяна на стойност, количество, материал и т.н., като в ал. 3, на която се е позовал административният орган в оспореното Решение, е дадена дефиниция на допустимите непредвидени разходи. В оспореното Решение в табличната част към т. 2 от него има посочване на стойността на актуваните количества непредвидени СМР по отделните позиции, но по отношение на количествените надвишения от първоначално определените е използван смесен подход, като за някои от позициите е посочено надвишение в единица мярка /кв.м./, а за други надвишението е посочено като %. При това съдържание на таблиците към т. 2 от Решението, и от мотивите на органа, които са доста лаконични, не става ясно основанието въз основа на което органът приема недопустимост на процесните разходи – дали приема надвишаване на допустимия процент непредвидени разходи или приема, че изобщо непредвидените разходи и допълнителните количества СМР не са допустими. Съдът намира, че е налице фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая Ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, съгласно която, за да е допустим разходът, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК за посочване на фактически и правни основания за издаване на административния акт, е необходимо органът не само да се е позовал на т. 2 на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват, което в случая не е сторено. По отношение на т. 2 от оспореното Решение органът се е позовал и на чл. 82, ал. 1 от Общите условия за изпълнение към АДПБФП, но посочената разпоредба не може да послужи за обосновка на отказа за верификация на разходите за визираните в т. 2 от Решението разходи, доколкото разпоредбата регламентира задължение на органа да извърши проверка и видно от съдържанието на т. 1-11 на ал. 1 представлява възпроизвеждане на някои от изискванията, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и допълнително формулирани такива към допустимостта на разходите, без обаче да се дава яснота за основанието, на което органът е приел процесните разходи за недопустими. Видно от заключението на вещото лице по техническата част от експертизата, процесните непредвидени СМР не са могли да бъдат предвидени към момента на изготвяне на инвестиционните проекти, а по мнение на съда и към момента на одобряването им, поради което твърдението на административния орган за недопустимост на разходите на посоченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ съдът приема за недоказано, респ. намира оспорването на т. 2 от процесното решение за основателно.
По отношение на отказаните за верифициране разходи за доставка и монтаж на 7 броя газови котли, визирани в т. 3 от процесното Решение, допълнителни доказателства, освен ангажираните в административната фаза на производството, не са представени. Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ в относимата редакция за допустими се считат разходи, които са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. Видно от изложените в оспорения акт фактически основания, които съдът намира, че се потвърждават от представената административна преписка /л. 79/, липсват документи, които да обосновават извод, че изпълнител на дейността по доставка и монтаж на 7 броя газови котли е „Еко Традекс груп“ АД, с което дружество Община Севлиево има сключен договор за СМР в рамките на процесния АДПБФП. Съгласно представените документи, изпълнител на доставката и монтажа е „Надежда и синове“ ООД – гр. Севлиево, а възложители са собственици на самостоятелни обекти в процесните сгради, като представеният Приемо-предавателен протокол от 30.03.2022 година не се установява нещо различно от гореизложеното по отношение на доставката и монтажа на газовите котли, още повече че нелогично изглежда подписването на протокола от лице от името на „Еко Традекс груп“ АД като „предал“, а на „Надежда и синове“ ООД – гр. Севлиево като „приел“. При така установените факти, необорени от оспорващата страна в хода на настоящото съдебно производство, съдът намира, че оспореното решение в частта му на т. 3 е издадено при надлежно посочване на правни и фактически основания за издаването му, като фактическите такива кореспондират както с установеното при извършената проверка на искането за окончателно плащане, така и с относимата правна уредба, коментирана по-горе, т.е. налице е основанието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ в относимата редакция за недопустимост на разходите, тъй като не се установява същите да са направени за реално доставени продукти и извършени услуги, което има за своя последица отказ за верифициране на процесните разходи, който отказ следва да бъде потвърден, респ. оспорването срещу него отхвърлено.
Предвид представената по делото Заповед № РД-02-14-790 от 17.08.2022 година на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /л. 79/ и представената справка относно титуляр и валидност на електронен подпис /л. 102-103/, настоящият съдебен състав намира, че процесното решение, представено и на електронен носител /л. 79, както и файл с наименование aor1215313EA25, съдържащ се на същия диск/, е издадено от компетентен орган.
При този изход на спора дължимите от страните разноски следва да бъдат изчислени съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от оспорването. Оспорващата страна е заплатила държавна такса в размер на 1106.08 лева, депозит за вещи лица – 1000 лева, адвокатско възнаграждение – 9000 лева с ДДС. Ответната страна претендира присъждане само на юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че жалбата се явява основателна по отношение на т. 2 от оспореното решение, респ. неоснователна по отношение на т. 3 от същото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна разноски в размер на 4700 /четири хиляди и седемстотин/ лева, а оспорващата страна да заплати на ответната юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение№ РД-02-36-4 от 04.01.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, в частта на т. 2, с която на Община Севлиево е отказано верифицирането на разходи в размер на 57 967.33 лева.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Севлиево против Решение№ РД-02-36-4 от 04.01.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, в частта на т. 3, с която на Община Севлиево е отказано верифицирането на разходи в размер на 80 382.29 лева.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община Севлиево сумата от 4700 /четири хиляди и седемстотин/ лева, представляваща направени от страната разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: