МОТИВИ към Присъда № 120, постановена на 15.05.2019 г. по
НОХД № 1240 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г.
Производството по НОХД № 1240
по описа на Районен съд – Варна за 2019
г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 57 по описа за 2019 г. на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна
срещу обв. М.В.Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на подс. Я. за това, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна, в
магазин „LC WAIKIKI“, находящ се в търговски център „Гранд Мол Варна“, при
условията на повторност, отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой мъжко яке с
цип, по етикет – цвят бордо, размер „Л“ на стойност 64,99 лева и 1 (един) брой
мъжки пуловер с цип, със сини райета, различни нюанси, размер „М“ на стойност
22,99 лева, всичко на обща стойност 87,98 лева (осемдесет и седем лева и деветдесет
и осем стотинки), от владението на З.К.К. в
качеството му на МОЛ – управител на магазин „LC WAIKIKI“, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои и случаят не е маловажен – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения, по
време на проведеното на 15.05.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1240
по описа на Районен съд – Варна за 2019
г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа
възведеното обвинение срещу подс. Я., намирайки, че по категоричен и несъмнен
начин е установена и доказана фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на държавното
обвинение поставя фокус в своята пледоария върху обстоятелството, че подсъдимия
е бил осъждан четири пъти за извършени престъпни посегателства против
собствеността, поради което и следва да се приеме, че деецът е с висока степен
на обществена опасност, изключваща възможността за квалифицирането на деянието като
„маловажен случай“. Поради гореизложените съображения, моли съдът да постанови
осъдителна спрямо подс. Я. присъда и да му наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца.
В хода на съдебните прения, по
време на проведеното на 15.05.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1240
по описа на Районен съд – Варна за 2019
г., защитникът на подс. Я. – адв. Н.Д. *** моли съдът да прояви
снизхождение към подсъдимия, излагайки подробни аргументи в защита на своята
позиция. Адв. Д. подчертава, че предходните осъждания на нейния подзащитен са
за престъпления, извършени в условията на съвкупност, съгласно чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23 от НК, поради което и следва да се зачитат като едно единствено
осъждане. Също така акцентира, че всички престъпни деяния, извършени от
подсъдимия в миналото, са в резултат на неговата зависимост към наркотични
вещества, като към настощия момент, подсъдимият прави опити окончателно да я
преодолее, поради което и според нея квалифицирането на престъплението като
такова по чл. 194, ал. 3 от НК ще позволи на съда да наложи наказание
„Пробация“, което от своя страна ще благоприятства нейния подзащитен да
продължи с метадоновата програма.
Подс. М.В.Я. се придържа към
становището на своя защитник адв. Д., като в предоставената му на основание чл.
297, ал. 1 от НК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Я.
изрязява съжаление за постъпката си и моли да получи възможност да се поправи и
да води нормален живот.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 13:00 часа на 10.01.2019 г. подс. М.В.Я.
влязъл в магазин „LC Waikiki”, находящ се в търговски център „Гранд Мол“, на ул. „Андрей Сахаров“ № 2
в гр. Варна, ниво „0“ с намерение противозаконно да присвои някакви вещи,
предлагани за продажба. Бил облечен с дънково яке със сиви на цвят ръкави и
тъмна шапка с козирка.
Управител на търговския обект бил св. З.К.К., който в това свое качество бил и материално отговорно
лице за стоките, предлагани за продажба. Св. К. забелязал, че подс. Я. взел два
броя якета и три броя мъжки пуловера, като се насочил към пробните в магазина.
Тъй като поведението на подс. Я. се сторило подозрително на св. К., последният
се свързал по телефона със св. Й.Ж.Й. – ст. полицай в сектор „Охранителна
полиция“ към Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна и го помолил да отиде в
търговския обект.
Св. Й., заедно със своя колега св. К.Д.Д. – също полицейски служител в Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна по най –
бързия начин се отправили към магазин LC Waikiki”, като застанали в близост до
изхода му.
Междувременно подс. Я., докато се намирал в
пробната на магазина, успял да облече едно мъжко яке с цип, цвят по етикет –
тъмно бордо с пазарна цена от 64, 99 лева, размер Л, което облякъл под своето
дънково яке, с което бил влязъл в търговския обект.
Също така поставил под слиповете си увит на
кръста мъжки пуловер с цип, със сини райета, различни нюанси, размер „М“ на
стойност 22, 99 лева, като възнамерявал да премине през касовата зона на
магазина, без да заплати цената на двата артикула.
Излязъл от пробната, насочил се към касовата
зона, не заплатил цената на якето с цвят тъмно бордо и мъжкия пуловер с цип,
със сини райета и излязъл от търговския обект.
В непосредствена близост до изхода на магазин LC
Waikiki”, св. Й. и св. Д. спрели за проверка подс. Я., като го отвели в отделно
помещение, където заедно със св. К. установили, че под дрехите си подсъдимият е
скрил яке с цвят тъмно бордо и мъжки пуловер с цип, със сини райета, които е
взел, без да заплати цената им от магазин „.LC Waikiki”.
Същевременно св. К. намерил в пробната на
магазина алармата и етикета на двата артикула – якето с цвят тъмно бордо и
мъжкия пуловер с цип, със сини райета.
Подс. Я. бил отведен в сградата на Трето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св.
З.К.К. (л. 33 – 34 от досъдебното производство);
показанията на св. Й.Ж.Й. (л. 37 – 38 от досъдебното производство); показанията
на св. К.Д.Д. (л. 39 – 40 от досъдебното
производство), изготвената в хода на досъдебното производство съдебно –
оценителна експертиза (л. 42 – 43 от досъдебното производство); актуална
справка за съдимост на подс. Я., изготвена от Районен съд – Кърджали (л. 10 –
л. 17 от НОХД № 1240 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г.).
Според съда не е необходим някакъв
изключително подробен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза
на наказателното производство доказателства, доколкото подс. Я. не само призна
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, възползвайки се
от процедурата, рамкирана в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, но и в нито
един момент от привличането си в качеството на обвиняем в наказателното
производство не е оспорил авторството на деянието, а именно, че на 10.01.2019
г. е отнел два артикула – яке с цвят тъмно бордо и мъжки пуловер с цип, със
сини райета от магазин „LC Waikiki”, находящ се в търговски център „Гранд Мол“.
Все пак за прецизност следва да се отбележи,
че признанието на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт
се подкрепя безусловно от показанията на св. К., св. Й. и св. Д., чиито
показания съдът кредитира като категорични, последователни и взаимнодопълващи
се.
Подс. Я. е задържан с противозаконно отнетите
артикули в непосредствена близост до магазин „LC Waikiki”, като липсва каквато
и да е съмнение, че инкриминираните вещи са отнети именно от владението на св. К.
в качеството му на материално отговорно лице в цитирания търговски обект.
А и съвсем красноречив е факта, че двата
артиклула са установени на меко казано доста необичайни места – пуловера е бил
омотан около кръста и напъхан в слиповете на подсъдимия, докато зимното яке е
било поставено под дънковото яке, с което е бил облечен, което обстоятелство
само по себе си изяснява намерението на подсъдимия да не плати цената на двата
артикула, а незабелязано да ги изнесе от територията на търговския обект.
Ноторно известно е, че стоките, предлагани за
продажба в подобни търговски обекти имат поставени чипове (аларми), които да се
опитат да препятстват противозаконното им изнасяне от магазина (т.е. да бъдат
изнесени, без да бъде заплатена цената им), като св. К. признава, че след
задържането на подсъдимия, е намерил чиповете/алармите на двата артикула в
джоба на другото яке, което е взел със себе си подсъдимия в пробната на обекта,
т.е. очевидно е, че подсъдимият е скъсал чиповете/алармите и ги е премахнал от
артикулите, за да може необезпокоявано да ги изнесе от магазина.
От заключението на съдебно – оценителната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че ценовата стойност на 1 бр. мъжко яке с цип, тъмночервено,
вишнево на цвят, по етикет – бордо е в размер на 64, 99 лева, а същевременно
ценовата стойност на 1 бр. мъжки пуловер с цип, със сини райета, различни
нюанси е в размер на 22, 99 лева.
От справката за съдимост на подс. Я. се
установява, че през 2017 г. е осъждан четири пъти, при това всеки път за
престъпления против собствеността.
Предвид гореизложеното, съдът с категоричност
намира за установено от фактическа страна, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна, в
магазин „LC WAIKIKI“, находящ се в търговски център „Гранд Мол Варна“, при
условията на повторност, подс. Я. е отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой
мъжко яке с цип, по етикет – цвят бордо, размер „Л“ на стойност 64,99 лева и 1
(един) брой мъжки пуловер с цип, със сини райета, различни нюанси, размер „М“
на стойност 22,99 лева, всичко на обща стойност 87,98 лева (осемдесет и седем
лева и деветдесет и осем стотинки), от владението на З.К.К.
в качеството му на МОЛ – управител на магазин „LC WAIKIKI“, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и случаят не е маловажен.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1,
т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние е
извършено, чрез действие, което се изразява с прекратяване на фактическата
власт върху вещите в магазин „LC Waikiki” на материално отговорното за тях лице
св. К. и установяване на фактическа власт върху тях от страна на подс. Я..
Субектът на престъплението – М.В.Я. е
пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към
датата на извършване на престъплението – 10.01.2019 г.
От субективна страна – престъплението е
извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият Я. отлично е съзнавал,
че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер
на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на
вещите. Волята му е била насочена именно към постигане на съставомерния
резултат, а именно да прекрати фактическата власт на пострадалия свидетел върху
инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, като подс. Я.
е искал и целял настъпването му.
Квалификацията на престъплението по т. 7 на
чл. 195, ал. 1 от НК се обуславя от четири предходни осъждания на подс. Я., а
именно:
- по НОХД № 1770 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Варна, подс. Я. е бил осъден за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като присъдата е влязла в законна сила на 29.07.2017 г. и наложеното
наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от три години.
- по НОХД № 4327 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Варна, подс. Я. е бил осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен
срок от три години, на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
- по НОХД № 3616 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Варна, подс. Я. е бил осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, на
основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
- по НОХД № 5161 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Варна, подс. Я. е бил осъден за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, на
основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение възражението на защитата за преквалификация на деянието
като такова по чл. 194, ал. 3 от НК.
На практика основната защитна теза е, че деянието,
извършено на 10.01.2019 г. от подс. Я. би могло да се квалифицира като
престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК. Според съда в настоящия случай, подобна
преквалификация на деянието е обществено неприемлива, поради което и искането
на защитата в тази посока не следва да бъде уважавано. Аргументите на съда за
така застъпената позиция са следните:
През 2017 г. подс. Я. е бил осъден четири пъти
за извършени престъпления против собствеността. Съдът се солидаризира с
позицията на адв. Н.Д., че тези четири престъпления са извършени в условията на
съвкупност, съгласно чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23 от НК, поради което и в правния
мир следва да се третират като едно единствено осъждане, макар и да не са
групирани наказанията по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт.
Независимо обаче, че в правния мир в Република
България следва да се третират осъжданията като едно единствено, съдът няма как
да подмине обстоятелството, че престъпленията са четири на брой, което
неминуемо повишава обществената опасност на самия деец. Видно от справката за
съдимост на подс. Я., изпълнителните деяния на четирите престъпления са
извършени както следва: на 01.09.2016 г. (по НОХД № 4327 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Варна), на 05.09.2016 г. (по НОХД № 1770 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Варна), за времето от 12.03.2017 г. до 04.04.2017 г. (по НОХД №
3616 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна) и за времето от 01.06.2017 до
24.07.2017 г. (по НОХД № 5161 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна),
което според съда говори за една изключително продължителна и упорита престъпна
дейност, която неминуемо характеризира дееца като лице със сравнително висока
степен на обществена опасност.
Освен това следва да се отбележи, че
инкриминираните вещи по настоящото дело са дрехи, от които едва ли подсъдимият
е имал кой знае колко голяма нужда. Ако беше насочил усилията си към кражба на
храна под предлог, че е бил гладен и е изпаднал в затруднено положение, според
съда би било разумно да се помисли за квалифицирането на деянието като „маловажно“,
дори може да се помисли за квалификацията му като „малозначително“ по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК, но в конкретния случай инкриминираните вещи нямат
подобен характер и малко или много, воден от собствената си суета, подсъдимият
ги е отнел, което не може да се приеме за извинително. Още повече, след като
многократно му е било обръщано внимание с влезли в сила осъдителни съдебни
актове, че подобно поведение не само, че е противправно, но представлява
престъпление от общ харакетер.
Похвално е и съдът вярва, че подсъдимият прави
опит да се откаже от наркотичната зависимост, която твърди, че има, обаче в
крайна сметка неговото поведение и действия на 10.01.2019 г. опровергават
позицията дори и на неговия защитник адв. Д., която изрично акцентира в своята
пледоария, че четирите извършени престъпления против собствеността през 2016 и
2017 г. са извършени по време на наркотичната зависимост.
Очевидно, че дори и след като вече не е
зависим от подобни вещества, подс. Я. продължава с престъпното си поведение и
снизхождение към него в смисъл за преквалифицирането на деянието като
„маловажен случай“ според съда не е разумно, не е законосъобразно, не отговаря
на обществената опасност, както на дееца, така и на самото деяние.
В своята последна дума пред съда, подс. Я.
поиска да получи възможност да живее „нормално“, но според съда вече на няколко
пъти подобна възможност му е била осигурявана, с приложението на чл. 66, ал. 1
от НК по предходните му четири на брой осъждания, като същият очевидно не се е
възползвал от предоставената му нееднократно възможност да съобрази поведението
си със законоустановения ред в страната, поради което и в случая следва да
понесе отговорност за извършено престъпление именно с правна квалификация чл.
195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
По отношение вида и размера на наложеното наказание.
Наказателният закон предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години за лица, извършили престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В процеса по индивидуализация на наказанието в
случая съдът намери за уместно да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 вр.
с чл. 58а, ал. 4 от НК, предвид сравнително ниската ценова стойност на
инкриминираните вещи – в крайна сметка общата ценова стойност на
инкриминираните вещи е в размер на 87, 98 лева – сума в пъти под минималната
работна заплата, установена за страната, което без съмнение представлява
смекчаващо вината обстоятелство. Също така вещите са върнати на материално
отговорното лице (св. К.), макар, че това не се е случило доброволно, а просто
е бил заловен извършителя веднага след напускането на магазина, но в крайна
сметка, щетата е възстановена, което също мотивира съда за приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК.
В случая липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства. Вярно е, че подс. Я. е осъждан, но осъжданията му са взети под
внимание при квалификация на престъплението по т. 7, на чл. 195, ал. 1 от НК,
поради което и няма как да бъдат взети под внимание и оценени отново като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Поради гореизложените съображения, съдът
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като определи и наложи
наказание на подс. Я. за извършеното в по – нисък размер от предвидената в
разпоредбата на 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК долна граница на
наказанието. Според съда наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца се
явява съизмеримо като тежест с извършеното престъпление и в най – пълна степен
ще способства за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
3 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража, наказание
„лишаване от свобода“ следва да бъде изтрпяно при първоначален общ режим.
По отношение разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. М.В.Я. да заплати сторените разноски по делото в размер
на 46, 92 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна за изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: