Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...............
Гр.
София,19.02.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21
състав, в публично съдебно
седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 8246 по описа за 2013 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.208, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 63107 лв., представляваща
останалата неизплатена част от обезщетение по имуществена застраховка, сключена
със застрахователна полица
№2179132/J1/2010 -00636 от 18.11.2010 г. за вредите, нанесени на 14.12.2010 г. по застрахованото имущество
поради настъпило застрахователно събитие – пожар. Претендира се законна лихва
от датата на исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди да е сключил с
ответника договор за имуществено застраховане по отношение не недвижим имот,
представляващ наето от него помещение кафе-аперитив, находящ се в гр.София,
ж.к.Б., ул.*********собственост на трети лица, както и по отношение на находящите
се в това помещение движими вещи -оборудване, съоръжения, техника и
инвентар, посочени в уточнителна молба на ищеца от 27.06.2017 г. /ледогенератор,
плазмен дисплей Самсунг със стойка,
телевизор Самсунг, 37 инча, 2 бр. телевизор Самсун, комплект от 5 бр. тонколони
със стойки, ресивър Сони с цифрово възпроизвеждащо стройство Елит, телевизор
със стойка, 10 бр.фотьойли, модел „Хусево, с корпус от поилуретан, 8
бр.столове, модел Хусево, 8 бр.бар столове модел В162, оранж, 8 бр.столове,
модел Оливия, с корпус от полиуретан и 7 бр. Бар столове, кафяви, модел
Д9641, 98 кв.м паркет дъбов с дебелина 2
см., ширина 20 см., алуминиева дограва, цвят „златен дъб“, 5 камерна със
стъклопакет от закалено стъкло от три модула съответно с размери 2,45 /2,75 м,
2,30/2,75 м. и 3,80/3,00 м.). Твърди на
14.12.2010 г. е възникнал пожар в
застрахования търговски обект – кафе – Аператив, при който е унищожено цялото
обзавеждане, оборудване и техника , както и всички подобрения в имота –
мазилки, шпакловки, бои, електрическа инсталация, ОиВ –инсталация, ВиК
инсталация, врати, дограма, като пострадала и външната фасада на сградата.
Твърди, че е предявил претенцията си за заплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя –ответник, който извършил оглед и оценка и
изплатил само част от дължимото обезщетение в размер на 47772 лв., която според
ищеца покрива само част от вредите по отношение на движимите вещи подовата
настилка и счупените стъкла и витрини, като останала неизплатена част от
обезщетение в размер на 63107 лева,
която касае направените в имота подобрения при извършване на довършителните
работи-настилки, разходи за изграждане на тоалетни, шпакловки, замазки и
латекс, окачена фасада, врати, витрини, външна фасада с неонова реклама,
витрини, електроинсталации, ОиВ инсталации.
Ответникът е депозирал в срок
отговор, в който оспорва иска по съображения, че изплатеното обезщетение
съответства на установените вреди, покритите застрахователни рискове,
уговорената застрахователна сума по отношение на всяко от увредените имущества,
като е приложен корекционен коефициент поради установено подзастраховане.
Счита, че инсталациите и довършителните работи са включени в стойността на
сградата, поради което и не подлежат на отделна оценка и обезщетяване.
Възразява за погасяване по давност на вземането. В допълнителния отговор на
исковата молба поддържа първоначалната си теза за сключване на договора при
условията на подзастраховане, като сочи, че действителната стойност на
застрахования недвижим имот е бил
408 000 лв., поради което и при прилагане на правилата за
подзастраховане следва да се приложи корекционен коефициент от 28,2 %, като
сочи, че изплатеното застрахователно обезщетение е формирано като частта от
27 457 лв. покрива вредите по
недвижимия имот, и частта от 20315 лв. –вредите по движимото имущество
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор за имуществено застраховане по отношение на имущество,
на което е собственик, или че договорът е сключен в негова полза със съгласието
на собственика на застрахованото имущество, както и че в срока на действие на
договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора,
вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени вреди, чиято
стойност е в размер на претендираната
сума.
Ответникът следва да докаже
твърденията си, че действителната стойност на застрахованото имущество към
момента на сключване на договора е била по-висока от уговорената в
застрахователния договор, както и конкретния
й размер.
Страните не спорят относно
сключването на договора и настъпването на застрахователното събитие пожар на
14.12.2010 г., поради което и тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
Договорът за застраховка е сключен с полица № 2179132/00636 от 18.11.2010
г. от името и за сметка на ищеца К.и С. ООД с ответното застрахователно
дружество. Обект на застраховане са 1.) недвижимо
имущество – непроизводствени сгради, като между страните няма спор,че се
касае за обекта кафе-аперитив,
находящ се в гр.София, ж.к.Б., ул.********при уговорена застрахователна сума от 100000 лв., 2.) машини,
съоръжения и оборудване при уговорена застрахователна сума от 1129 лв.; 3;) компютри,
аудио, видео и офис техника при застрахователна сума от 8756 лв.; 4.) стопански
инвентар при уговорена застрахователна сума от 14893 лв. и 5) друго имущество –
паркет при уговорена застрахователна сума от 15 000 лв.
По отношение на всички застраховани движими вещи и
недвижим имот е уговорено застрахователното покритие да покрива риска „пожар“,
какъвто няма спор, че е реализиран при настъпване на застрахователното събитие
на 14.12.2010 г.
По отношение на недвижимия имот по делото не е спорно,
а се установява и от представените по делото нотариални актове, разрешение за
ползване, договор за наем от 05.01.2007 г., че обектът кафе-аператив е
собственост не на ищеца, а на
физическите лица Г.Г. М. и Г.В.М., като е предоставен на ищеца К.и с. ООД за
временно, възмездно ползване по силата на договор за наем.
С декларация от 25.11.2010 г. собствениците на имота
са декларирали „одобрение“ на вече сключения от ищеца договор за застраховка от
18.11.2010 г. със З.Л.И. АД.
В съдебно заседание от 03.07.2017 г. във връзка с дадените
указания по доклада на делото, ищецът поддържа доводи, че има право да получи
застрахователното обезщетение, тъй като е страна по застрахователния договор,
като счита, че единият от съсобствениците – Г.Г. М. следва да бъде привлечен като помагач на негова
страна, тъй като се е задължил със споразумение от 03.01.2011 г. да възстанови
повредите по помещението и да възстанови погиналото оборудване, инвентар и
техника, а в случай на изплащане на застрахователно обезщетение от ответника З.Л.и. АД
по отношение на наемателя К. и С. ЕООД, последното дружество
възстановява на наемодателя направените разходи.
С оглед разпоредбата на чл.201, ал.2 КЗ/отм./, съдът приема че в частта, в която
е застраховано имущество, което не е собствено на ищеца, а именно
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, договорът за застраховка е
породил действие оглед изразеното от собствениците на имота „одобрение“, което
е равносилно на съгласие със сключването му.
Макар и да не са страна по договора
за застраховка обаче, собствениците на имота са единствено легитимирани по
материалното застрахователно правоотношение да претендират и получат
застрахователно обезщетение по договора за застраховка, сключен по отношение на
сградата, тъй като те са лицата, за които е налице застрахователен интерес от
покриване на риска от настъпване на вреди по имуществото и следователно именно
те имат качеството на „застрахован“ по договора, сключен с З.Л.И. АД за
недвижимото имущество.
Ищецът, независимо че е сключил
договора от свое име и за своя сметка, има качеството на застраховащ, тъй като
по отношение на чуждото имущество за него липсва застрахователен интерес от
получаване на обезщетение за вреди от погиването и/или повреждането му.
Интересът на наемателят касае само ползването на имота в състоянието и с
предназначението, за което е нает, за осигуряването на което положение, отговорност носи наемодателят, който по силата на наемния договор е длъжен да го предостави
и поддържа в същия вид. Следователно наемателят няма пряк интерес от обезщетение за възстановяване на имуществото,
на което не е собственик, а интерес от обезщетяване на вредите от
невъзможността да го ползва за периода от повреждането до възстановяването му,
какъвто предмет сключената застраховка няма. В същия смисъл е постановената
непротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана в решения №
161/09.12.2016 г. по т.д.2946/2015 г., ВКС,
І т.о.; решение № 156/4.01.2017 г., по т.дело
№ 1948/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 34/27.04.2017 г. по
т.д.2385/2015 г., ВКС, І т.о. и други.
Следователно дружеството К.и с. ООД
няма право на застрахователно обезщетение за настъпилите повреди по сградата и
трайно прикрепените към нея елементи, съоръжения и инсталации, тъй като не е собственик на имуществото,
поради което и няма качеството на застраховано лице по отношение на същото
имущество по сключения с ответника договор, нито качеството на трето, ползващо
се лице, поради което и съдът не обсъжда доказателствата, събрани във връзка с
настъпилите повреди върху помещението, дограма и стъклопакети, опушване на
фасади, повредени инсталации – електро, ОиВ и ВиК.
По отношение на останалото
имущество, за което е сключен договора между страните, а именно движими вещи –
оборудване, аудио и видео техника, стопански инвентар и дъбов паркет, ищецът
има качество на застраховано по договора лице, тъй като се установява да е
техен собственик. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, а се
установява и от представените по делото фактури, с които ищецът е закупил
вещите, описани в уточнителната
му молба от 27.06.2017 г. Следователно по отношение на това имущество ищецът
има право да получи застрахователно обезщетение
Въз основа на съставените между
страните констативен протокол от 14.12.2011г., опис на увреденото имущество от
16.12.2010 г. и констативен протокол за допълнителен оглед от 11.01.2011 г.
съдът приема, че в резултат от настъпилото застрахователно събитие „пожар“ на
14.12.2010 г., посоченото имущество е увредено до степен на погиване, тъй като
именно такива изводи са обективирани в подписаните между страните удостоверителни
документи, които съдът приема да
обвързват ответника в частта, в която съдържат неизгодни за него признания на
факти.
Общата
застрахователна сума, уговорена между страните в полицата от 18.11.2010 г. по отношение на всички застраховани движими
вещи - машини,
съоръжения и оборудване /уговорена застрахователна сума от 1129 лв./, компютри,
аудио, видео и офис техника /застрахователна сума от 8756 лв./, стопански
инвентар / застрахователна сума от 14893 лв./ и друго имущество – паркет /при
уговорена застрахователна сума от 15 000 лв./ е 39 778 лв.
Безспорно е между страните, а се установява и от
представеното от ищеца извлечение от сметка, че ответникът е заплатил на ищеца
на 18.07.2011 г. застрахователно обезщетение по щетата, образувана във връзка с
пожара от 14.12.2010 г., в размер на 44 779 лв., която сума надвишава
уговорената застрахователна сума по отношение на всички имущества, за които
ищецът е легитимиран да получи застрахователно обезщетение.
Следователно дори и да се приеме, че
погиналите движими вещи, собственост на К. и С. ЕООД, към датата на настъпване
на застрахователното събитие са били на стойност, съвпадаща със
застрахователната сума, която определя границата на отговорност на
застрахователя, то платеното обезщетение при всички случай надвишава тази
граница, поради което е безпредметно да се обсъжда каква е била действителната
стойност на застрахованите движими вещи, респективно съдът приема, че
ответникът е погасил възникналото към ищеца свое задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение и предявения иск е неоснователен.
Право на разноски при този изход от
спора има ответникът, комуто следва да се присъди сумата от 600 лв., от които
400 лв. – депозит за експертиза и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.и с. ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д иск с правно
основание чл.208, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 63107 лв.,
представляваща останалата неизплатена част от обезщетение по имуществена
застраховка, сключена със застрахователна
полица №2179132/J1/2010 -00636 от 18.11.2010 г. за вредите,
нанесени на 14.12.2010 г. по
застрахованото имущество поради настъпило застрахователно събитие – пожар.
ОСЪЖДА
К.и с. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Д на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
по делото в размер на 600 лв., от които 400 лв. – депозит за експертиза и
200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: