№ 183
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500516 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на П. Т. М. – длъжник по изпълнително дело №
20188440401081 на ЧСИ рег.№ 844 при КЧСИ срещу разпореждане, издадено на 29.10.2021
г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за
прекратяване на производството по делото. Твърди, че отказът е немотивиран, задължението
е погасено изцяло, поради което неправомерно му се начисляват такси в изпълнителното
производство, както и, че в случая са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Иска за отмяна на обжалваното постановление, като незаконосъобразно.
Взискателят по изп. д не е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба, намира същата за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна с
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Изпълнителното производство е образувано на 26.06.2018г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден от СРС, 80 състав по гр. дело № 6001/2017г., по който
длъжникът П. Т. М., ЕГН ********** е осъден да заплаща на дъщеря си Е.П. М.а, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител К. В.В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от 06.12.2017г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й.
На 19.07.2018 г. е подадена молба за прекратяване на изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като са представени платежни нареждания,
удостоверяващи заплащане на дължима издръжка в размер на 420лв за периода от
27.12.2017г. до 31.03.2018г., издръжка в размер на 270лв за периода от 01.04.2017г. до
1
31.05.2018п и издръжка в размер на 405лв за периода от 01.06.2017г. до 31.08.2018г. с
Разпореждане от 16.08.2018г. подадената молба за прекратяване е оставена без уважение.
На 01.08.2018г. е изготвен протокол за разпределение на постъпилата по делото сума.
На 04.09.2018Г. е изготвена поправка на разпределението от 01.08.2018г.
На 10.10.2018г. взискателят К. В.В., ЕГН ********** представя уведомление от
Софийска градска прокуратура за образувано наказателно производство по чл. 144, ал. 3 вр.
ал.1 от нк по пр.пр. JVO 18339/2017г. по описа на СРП по отношение на П. Т. М..
На 16.01.2019г. е присъединен изп. лист издаден на 10.01.2019г. от Софийски
районен съд, 80 състав по гр. дело № 6001/2017г., с който е присъединено вземането на Е.Н.
М.а, ЕГН **********, за сумата 30лв. /разликата от 150 лева- присъдена издръжка и 120
лева- за която сума на малолетното дете е издаден изпълнителен лист на 27.03.2018г./, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
На 28.10.2021 г. жалбоподателат – длъжник е поискал прекратяване на
изпълнителното производство поради пълно погасяване на задължението.
На 29.10..2021г. е постановено и обжалваното разпореждане, с което е постановен
„отказ“ за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на жалбоподателя.
Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е предвидена възможността на длъжника в
изпълнителното производство да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнението. В този смисъл жалбата е допустима, като подадена срещу акт на съдебен
изпълнител, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в срок.
Посочените по-горе писмени доказателства, обаче не установяват да е налице
предвидената в чл.433, ал.2 от ГПК предпоставка за приключване на изпълнителното
производство, а именно – изпълнение на задължението.
Според посоченото в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство
се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението. Под изпълнение на задължението следва да се разбира реализиране съобразно
характера на изпълняемото право /изискуемото ликвидно притезание/, което се нуждае от
принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно.
В случая се касае за съдебно признато парично вземане, а именно за издръжка на
малолетно дете за периода от 16.12.2017г. до настъпване на основания за нейното
прекратяване. Доколкото по делото няма данни за настъпили основания за прекратяване на
издръжката към датата на подаване на жалбата, то такова се явява навършване пълнолетие
пълнолетие на детето. Датата на навършване на пълнолетие е момента, в който
предвидената в чл.143, ал. 2 от СК безусловност на дължимостта на издръжката на
ненаворшилите пълнолетие деца отпада. Прекратяването настъпва по силата на закона, а
изпълнителното основание, въз основа на което издръжката е събирана принудително има
сила на такова само до деня на прекратяването на издръжката. След този момент съдебният
изпълнител няма право да продължава да извършва действия по събиране на вземане за
издръжка, тъй като е обвързан от посоченото в изпълнителния лист. За да се приключи
изпълнението обаче, следва вземането за издръжка за целия период по изпълнителния лист
да е събрано, включително вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва
/ако е възникнало такова/, както и дължимите разноски по изпълнението, какъвто е
настоящия случай. Плащането на дължимата издръжка за определен период, преди детето
да е навършило пълнолетие, не освобождава съдебния изпълнител от задължението му да
извършва изпълнителни действия, нито освобождава длъжника /в случая жалбоподателя/ от
задължението да заплаща дължимите в хода на изпълнението разноски. Нещо повече –
длъжникът по изпълнението има право да обжалва актовете на съдебния изпълнител,
свързани с разноските в производството. В настоящия случай изпълняемото право не е
2
реализирано и макар задължението за издръжка за определен период да е заплатено
доброволно, доколкото детето не е навършило пълнолетие, то липсват основания за
приключване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК.
Не е налице и предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставка за прекратяване
на изпълнителното производство. В настоящея случай посочената норма е неприложима,
доколкото се касае за дело за издръжка. Съгласно чл.488, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Доколкото в
настоящия случай се касае да дело за издръжка, то и нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, не
намира приложение. Доводите в противния смисъл, поддържани от жалбоподателя, съдът
отхвърля като неоснователни.
Неоснователни са и доводите, свързани с немотивираност на обжалвания отказ.
Законът не въвежда изискване за мотивираност на разпорежданията на съдебния
изпълнител, поради което и липсата на обосновка не рефлектира върху законосъобразността
им.
По изложените съображения, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 437 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от П. Т. М., ЕГН **********, от гр.Банкя, в
качеството му на длъжник по изп. д. № 20188440401081 г. по описа на ЧСИ, peг. 844 при
КЧСИ, против разпореждане, издадено на 29.10.2021 г., с което съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнението по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3