Р Е Ш Е Н И Е
№ 1039
гр.
Русе, 11.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7870 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. 240 ЗЗД от „Кредитреформ
България” ЕООД срещу К.И.И..
Ищецът твърди, че
на 27.10.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус” и К.И.И. е сключен договор за кредит №****по
реда на чл.6 ЗПФУР, при спазване на всички разпоредби на закона. На ответника
била отпусната сума в заем в размер на 350 лв., със срок от 30 дни, с падежна
дата 26.11.2015 г. С настъпването на падежа по договора, кредитополучателят не
погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, кредиторът
започнал да му начислява и наказателна лихва. До ответника били изпратени три броя напомнителни писма,
за които съгласно т.13.5. от Общите условия към договора дължал по 10 лв.
Твърди се, че на
01.02.2018 г. между „4финанс” ЕООД като цедент и „Кредитреформ България” ЕООД
като цесионер бил сключен договор за цесия, в предмета на който попадало и
вземането по процесния договор, което възлизало в общ размер на 771,02 лв., от
които главница 350 лв. и наказателна лихва от 391,02 лв. Цесионерът бил изрично
упълномощен да уведоми длъжника за цесията. Съгласно предоставеното за това
пълномощно и на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление
до ответника за извършената цесия, но то било върнато като непотърсена пратка. Поради
липса на доброволно изпълнение на задължението по процесния договор, се претендира
в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати от общото си задължение към ищцовото
дружество сумата от 427,52 лв., от които 350 лв. главница и 77,52 лв.
наказателна лихва за периода от 27.11.2015г. до 31.01.2018г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск,
оспорва го по основание и размер. Счита,
че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като представеният договор за цесия
е нищожен, приложените по делото части от договора не доказвали съществените
елементи на договор за цесия, липсвали предмет и цена на договора. Не били
предоставени доказателства и за изпълнение на неговите условия между страните,
за да породи действие цесията. Също така извършената цесия не била съобщена на
длъжника, а възможност за това ищецът имал – като го потърси на настоящият му
адрес, за което не положил дължимата грижа.
Ответникът счита,
че не е възникнал между него и първоначалния кредитор договор за потребителски кредит,
уреден в разпоредбите на чл. 9 ЗПК. В конкретния случай не били представени
доказателства, че е постигнато съгласие между страните чрез договаряне,
осъществено посредством средствата за комуникация от разстояние. Не било
доказано и по какъв начин, ответникът, чрез електронната страница на
заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем. Не се установявало от
представените доказателства, че писмената форма на договора между него и
кредитора е спазен. В условията на евентуалност, ако се приеме, че дължи
просрочена главница от 350 лв., за периода от 27.11.2015 г. до 31.01.2018 г.
наказателната лихва за забава съгласно чл.13 от Общите условия би възлизала на
77,52 лв., а не на посочения в исковата молба по-висок размер. По изложените
съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да
му се присъдят направените разноски за адвокатски възнаграждение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства (разписка от
„Изипей“, че на 27.10.2015г. ответникът К.И.И. е получил в брой сумата от
350лв. от „Вивус“ на основание договор №****.
Съгласно
представения от ищеца договор за кредит №****/27.10.2015г., същият е сключен
между „4финанс“ ЕООД като кредитор и К.И.И. като кредитополучател. Отпуснатата
в заем сума на ответника е в размер на 350лв., за срок от 30 дни падеж на
задължението 26.11.2015г.), за който не се дължи договорна лихва. В чл. 13.3 от
ОУ към договора е предвидено, в случай на забава на плащането по Договора за
кредит от страна на кредитополучателя, последният да дължи на кредитора
надбавка, прибавена към договорния лихвен процент в размер на 10,01%, който
размер подлежи на изменение въз основа на изменение на основния лихвен процент
на БНБ.
На 01.02.2018г.,
между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за
прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение №1. Вземането от
ответника по процесния договор е посочено под №*** в приложението и в общ
размер на 771,02лв., в които е включена главница в размер на 350лв., 391лв.
наказателна лихва и 30лв. такси за събиране на вземането. Цесионерът (ищцовото
дружество) е упълномощено от цедента да съобщи на длъжниците по реда на чл. 99,
ал.3 ЗЗД извършеното прехвърляне на вземанията си по договора за цесия. На
основание това упълномощаване, ищцовото дружество е изпратило уведомление до
ответника за прехвърлянето на вземането по договора му, както и за размера на
същото, което е върнато като непотърсена пратка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
В представения по
делото договор за цесия и частта от приложението към него в достатъчна степен
са индивидуализирани страните и предмета на договора и по – конкретно, че
вземането от ответника по процесния договор е прехвърлено от първоначалния
кредитор на ищцовото дружество заедно с всички привилегии и обезпечения и не са
налице основания, да се приеме, че същият е нищожен, в който смисъл са
направени възражения в отговора на ответника. Последният доколкото не е страна
по договора за цесия не разполага с възможност да прави възражения основани на
изпълнението или неизпълнението на негови клаузи от цедента и цесионера.
По делото няма
доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на процесното
вземане на нов кредитор (ищцовото дружество) преди образуване на настоящото
производство. Съгласно установената съдебна практика, с връчването на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства (включително уведомление и
пълномощно за съобщаване на цесията) на ответника, то той трябва да се счита,
че е редовно уведомен за това обстоятелство. Този факт следва да бъде отчетен
като настъпил в хода на процеса и от значение за спора и да се приеме, че
цесията поражда действие и по отношение на ответника като длъжник, още повече,
когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария
кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на
І т.о. на ВКС).
Ответникът не е
оспорил, че е получил сумата от 350лв. в брой, чрез „Изипей“, а и това се
установява от неоспорено по делото писмено доказателство. Ответникът е подписал
разписка, в която е посочено кой е платеца и на какво основание – номер на
договор. Ищецът е представил този договор, сключен според него по реда на ЗПФУР
(от разстояние, чрез използване на интернет връзка). Ответникът е оспорил
сключването на такъв тип договор, но не е навел твърдения и не е представил
доказателства удостоверяващи друго, различно от посоченото в исковата молба
основание за получаване на сумата от 350лв. По тази причина следва да се
приеме, че действителното основание на което ответникът е получил тази сума е
договор за паричен заем, сключен при условията посочени от ищеца. Поради това
предявеният иск за заплащане на сумата от 350лв. се явява изцяло основателен.
В случая ищецът е
претендирал и наказателна лихва съгласно условията на представения договор в
размер на 77.52лв. за периода 27.11.2015г. до 31.01.2018г. Този размер на лихва
е равен на законната лихва за забава на парично задължение, който би бил дължим
за посочения период, независимо от клаузата на чл. 13.3 от ОУ към Договора за
кредит. Поради това исковата претенция и в тази част следва да се уважи изцяло
като основателна, без да бъдат обсъждани възраженията на ответника по отношение
на дължимостта на по-висока наказателна лихва, доколкото тя не е предмет на
настоящото производство.
До този краен
резултат в настоящото производство би се стигнало дори при споделяне на
възраженията на ответника касаещи наличието на сключен договор по реда на
ЗПФУР, включително и при изводи за неговата нищожност, тъй като в случая се
претендира връщане само на предоставената в заем сума, заедно с обезщетение за
забава.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищцовото дружество разноски в размер на 150лв.
юрисконсултско възнаграждение и 100лв. държавна такса.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.И.И. ЕГН********** с адрес *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Радослав Велчев сумата от 350лв. неплатена главница и сумата от 77,52лв. наказателна лихва за периода 27.11.2015г.
до 31.01.2018г. по Договор за кредит №****от 27.10.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата от 21.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.И.И. ЕГН********** с адрес *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ №10, представлявано от управителя Радослав Велчев сумата от 250лв.
разноски за настоящото производство.
Банкова сметка ***ца
суми: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: