Мотиви
по НОХД № 1709/2019 год. по описа на СГС, НК, 14 състав
СГП е внесла обвинителен акт против И.П.С. за това, че
на 28.09.2017г., около 07.00 часа, в гр.София, по бул. „Н. Вапцаров”, с посока
на движение от бул. ”Симеоновско шосе” към бул. ”Черни
връх”, на кръстовището с ул. „Атанас Дуков”, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“,
с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2
от ЗДвП, като следвало да се движи със скорост не по-висока от 47 км/ч, а се
движел със скорост 64 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на пресичащия
от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец И.Н.С.,
с ЕГН **********, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата, като се е обадил на телефон 112 и повикал
помощ - престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б”, вр. чл.343,
ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Пострадалите лица Х.Н.С., Н.Х.С. и В.Х.С. са конституирани като частни обвинители в наказателното
производство.
Представителят на СГП поддържа обвинението, като
намира същото за доказано по безспорен начин. Намира, че от всички
доказателства безпротиворечиво се установява, че
подсъдимият е осъществил деянието от обективна и субективна страна, тъй като не
е изпълнил задължението си да съобрази скоростта на управлявания от него
автомобил с пътната обстановка. Пледира за налагане на наказание „пробация” с пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 за срок от една година и шест месеца, както и да му
бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една
година и шест месеца.
Повереникът
на частните обвинители също намира обвинението за доказано по несъмнен начин,
като напълно се солидаризира с изложеното от представителя на държавното
обвинение, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява признаците на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Защитникът на подсъдимия изразява становище за
недоказаност на обвинението и пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Застъпва тезата, че по отношение на твърдяните от
прокуратурата факти не са събрани безспорни доказателства. Твърди, че по делото
не е установено по подсъдимият да се е движел с несъобразена с пътната обстановка
скорост, като счита, че пътно транспортното произшествие е настъпило в резултат
на действията на пешеходеца. Алтернативно, в случай че подсъдимият бъде признат
за виновен, пледира за налагане на наказание „пробация”
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.
Подсъдимият дава обяснения, като твърди, че сутринта
на 28.09.2017г., около 07.00 часа, управлявал автомобила си, като се е движел във
втората от дясно на ляво лента за движение по бул. „Н. Вапцаров”. Времето било
облачно, нямало слънце и ръмяло. Изказва предположение, че се е движел с около
50 км/ч. Пред него, в неговата пътна лента нямало други автомобили до
кръстовището, което приближавал. В дясно от него, в най-дясната пътна лента, се
движел друг автомобил, на около 7-10 метра разстояние. Двата автомобила се
движели с приблизителна скорост. Другият автомобил навлязъл в кръстовището на
зелен сигнал на светофарната уредба. Подсъдимият забелязал, че когато другият
автомобил навлязъл в кръстовището намалил скоростта си. Тогава той също намалил
скоростта и видял пресичаща пешеходка на пешеходна пътека, след края на
кръстовището, считано от неговата посока на движение. Той предприел спиране. В
момента, в който забелязал пешеходката, му се сторило, че тя се спира, поради
което той отклонил автомобила вляво, за да избегне удар, но тя продължила и той
нямал възможност да реагира, в резултат на което настъпил удар. В обясненията
си твърди още, че непосредствено след удара, слязъл от автомобила, запътил се
пешеходката, позвънил на телефон 112 и съобщил за инцидента.
В последната си дума заявява, че искрено съжалява за
случилото се и изказва съболезнования на близките.
Съдът,
като взе предвид всички събрани по делото доказателства и на основание чл.14 и
чл.18 от НПК ги съобрази в тяхната цялост приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.П.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 28.09.2017г., около 07.00 часа, в гр.София, подсъдимият
И.С. управлявал товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“,
с ДК № ********. Движел се по бул. „Н. Вапцаров”, с посока на движение от бул.
”Симеоновско шосе” към бул. ”Черни връх”, със скорост
64 км/ч. Времето било мрачно, облачно и ръмяло.
Пътното
платно на булеварда, в района на кръстовището с ул. „Атанас Дуков” било покрито
с дребнозърнест асфалт, мокро, без неравност и наклони, без дупки и посипнатости. В посоката на движение на подсъдимия, преди
кръстовището, имало четири ленти за движение, а след кръстовището – три.
Широчината на платното, преди кръстовището, било 12.0 метра. На-крайната лява
лента била широка 2.5 метра и разделена с лентата отдясно с двойно непрекъсната
разделителна линия. Двете средни ленти били с широчина 3.0 метра, а
най-крайната дясна – 3.5 метра – разделени по между си с непрекъсната линия.
След кръстовището с ул. „Атанас Дуков”, били три ленти за движение с широчина
по 3.8 метра, разделени по между си с прекъсната разделителна линия.
Подсъдимият се движел във втората от дясно на ляво
лента за движение. Пред него, в неговата пътна лента, до и в кръстовището,
нямало други автомобили. В съседната, най-дясна лента за движение,
непосредствено преди подсъдимия, се движел друг автомобил с приблизително
същата скорост.
В същото време, на тротоара след кръстовището, което
двата автомобила приближавали, от дясната му страна, пострадалата И.С.и
свидетелят Е.С. чакали разрешителен сигнал на светофарната уредба за
преминаване на пешеходци. В един момент, докато светофарът за пешеходци все още
бил червен, пешеходката С.изведнъж предприела пресичане на пътното платно,
ходейки бързо. Когато видяла приближаващите се автомобили се забързала
подтичвайки. Свидетелят С. й извикал, като я попитал къде е тръгнала. Другият
автомобил намалил скоростта и успял да избегне удар. Подсъдимият забелязал, че
другият автомобил намалил скоростта си и той също намалил. Пешеходката успяла
да премине пред другия автомобил. Тогава подсъдимият видял пресичащата
пешеходка и предприел спиране. Също така
отклонил автомобила вляво, за да избегне удар, но пешеходката
продължила. Подсъдимият нямал възможност да реагира, в резултат на което
настъпил удар.
Когато пешеходката предприела пресичане подсъдимият
бил на отстояние 48.58 метра. Движещият се пред него
автомобил намалил скоростта и успял да избегне удар. Когато пешеходката била
видима за подсъдимия, същият бил на отстояние 38.86
метра. Опасната зона, при движение със скорост от 64 км/ч била 57.45 метра, а
при разрешената скорост от 50 км/ч опасната зона била 40.39 метра. Той опитал
да избегне удар, като предприел завиване вляво, но не успял и на около 5.0 –
6.0 метра вляво от десния край на пътното платно за движение ударил
пешеходката.
Подсъдимият слязъл от автомобила, тръгнал към
пешеходката и сигнализирал на телефон 112. На мястото на произшествието
пристигнал екип на спешна помощ. Пострадалата починала в линейката по време на
транспортирането й към УМБАЛСМ „Пирогов”.
От СМЕ на труп /л.55-60 от ДП/се установява, че в
следствие на ПТП-то, пешеходката получила следните травматични увреждания:
-
Закрита черепно-мозъчна и лицева травма
– две разкъсно-контузни рани в областта на лява очница; наличие на оток и кръвонасядане
в същата област; охлузване на лявата скула; охлузване по долната повърхност на
брадичката; кръвонасадяне на меката черепна покривка
в челна и тилна област; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на
средна черепна ямак вдясно; кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка теменно-тилно и по задната повърхност на малкия мозък;
-
Закрита шийна
травма – кръвонасядане на шийната
мускулатура; странична повърхност на гръдния кош, с образуване на травматичен
джоб на височина 100-130 см от петата; тъмно червено кръвонасядане
на дълбоката мускулатура в лява лопаткова област;
счупване на ребра вляво и вдясно по няколко анатомични линии; пълно счупване на
тялото на 12-ти гръден прешлен; излив на кръв в двете
гръдни половини; кръвонасяданияв хилусите
на двата бели дроба;
-
Закрита коремно-тазова травма –
повърхностни разкъсвания по долната повърхност на черния дроб; разкъсване на
ставното съчленение между двете срамни кости;
-
Закрита травма на долните крайници:
-
вляво – охлузване на лявото коляно; кръвонасядане на височина 17 см – 22 см по задно-външната
повърхност на лявата подбедрица; кръвонасядане
на височина 24 см – 28 см на същата подбедрица;
счупване на лявата малкопищялна кост на височина 23
см от петата; разслояване на подкожните меки тъкани във вътрешната повърхност
на лявото бедро, с образуване на травматичен джоб на височина 62 см – 67 см от
петата;
-
вдясно – кръвонасядане
на височина 29 см – 41 см по вътрешната повърхност на десните бедро, коляно и подбедрица; кръвонасядане на
височина около 12 – 13 см от петата, по предно-външната повърхност на дясната подбедрица; счупване на дясната малкопищялна
кост, с образуване на триъгълен фрагмент на височина 11 см – 16 см от петата и
основа назад и надясно, счупване на големия пищял вдясно на същото ниво;
разслояване на подкожните меки тъкани във вътрешната повърхност на дясното
бедро, с образуване на травматичен джоб на височина 40 см – 50 см от петата;
-
Закрита травма на горните крайници –
охлузвания в различни анатомични области; счупване на лява раменна кост;
разкъсване и хемартроза на лява лакътна
става, вътрествано счупване на лява раменна кост.
Според
заключението на вещото лице, причината за смъртта на И.С.е тежка съчетана
травма на главата и гръдния кош, със засягане на жизненоважни органи. Установените травматични увреждания, по своята
тежест, разположение и морфологична изява, се дължат на действието на твърди,
тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удари с
или върху такива, както и от тангенциалното им действие и от преразтягане и отговорят да са получени в динамиката на ПТП
при блъскане на пешеходец. Касае за насилствена смърт с травматична генеза,
като същата е пряка последица от получените при ПТП травми.
Съгласно резултатите от проведените химически
изследвания, към момента на смъртта И.С.не е била повлияна от етилов алкохол,
други летливи редуциращи вещества, алкалоиди /синтетични и опиеви
наркотични вещества/, барбитурати, салицилати, бета-блокери, безодиазепинови, фенотиазинови и имипраминови лекарствени срадства.
Състоянието на трупните промени отговарят на
давността на смъртта, както е отразено в предварителните сведения.
От заключението на СХЕ /л.61 от ДП/ се установява,
че изследваната проба кръв от трупа на И.С.не е доказано наличие на етилов
алкохол и други летливи редуциращи
вещества /метанол, ацетон/.
От заключението на СХЕ /л.62 от ДП/ е видно, че в
пробите, взети от трупа на И.С.не е доказано наличие на алкалоиди.
От заключението на АТЕ /л.72-74 от ДП/ се
установяват характеристиките на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с ДК № ********, както деформациите и щетите по
него. Според вещото лице тези деформации и щети са в резултат на ПТП.
Заключението на назначената в хода на досъдебното
производство КМАТЕ с вещи лица д-р Ф.О., инж. П.П. и
инж. А.А. е идентично със заключението на СМЕ на труп
/л.55-60 от ДП/ по отношение на травматичните увреждания на пострадалата С.и
причината за смъртта.
Според експертното заключение мястото на удара е 5.0
– 6.0 метра вляво от десния край на пътното платно за движение на автомобила на
подсъдимия по широчина, а по дължина на пътното платно – на 4.0 до 7.0 метра след
ориентира, считано в същата посока на пешеходната пътека. Въз основа на
обективно установените деформации по автомобила, настъпилите травматични
увреждания по пешеходката и механизма на удара експертите са изчислили скорост
на управлявания от подсъдимия автомобил - 64 км/ч. и скорост на пешеходката – в
границите на 5.2 – 6.6 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната
пътна обстановка, при скорост 64 км/ч е 57-58 метра, а опасната зона при
скорост 50 км/ч – около 40.39 метра.
По отношение на отстоянието
на автомобила от мястото на удара, експертите за извършили няколко изчисления в
зависимост от придвижването на пешеходката – с бърз ход или спокоен бяг, както
и в зависимост от момента на стъпването на пешеходката на платното за движение
и от момента, в който е била видима за водача /таблица на л.14 от експертизата
и л.92 от ДП/. В резултат на посоченото изследване, вещите лица са изчислили
следното:
-
при бърз ход на пешеходката, от момента
на стъпването й на платното за движение същата е изминала 5 метра до мястото на
удара, отстоянието автомобила е било 61.73 метра,
опасната зона - 57.45 метра и в този случай ударът е бил предотвратим;
-
при бърз ход на пешеходката, от момента,
в който е била видима за водача, същата е изминала 4 метра, отстоянието
автомобила е било 49.39 метра и опасната зона е 57.45 метра. В този случай
ударът е бил непредотвратим;
-
при спокоен бяг на пешеходката, от
момента на стъпването й на платното за движение същата е изминала 5 метра до
мястото на удара, отстоянието автомобила е било 48.58
метра, като опасната зона е била 57.45 метра и в този случай ударът е бил непредотвратим;
-
при спокоен бяг на пешеходката, от
момента, в който е била видима за водача, отстоянието
автомобила е било 38.86 метра същата е изминала 4 метра и опасната зона е 57.45
метра. В този случай ударът също е бил непредотвратим.
Според вещите лица при определената скорост от 64
км/ч, ударът е бил предотвратим единствено при придвижване на пешеходката
ходейки и то от момента, в който е стъпила на пътното платно. Във всички
останали варианти – от момента, в който е стъпила на пътното платно и се придвижвала
бягайки, както от момента, в който е била видима за водача независимо от начина
на придвижването й, ударът е бил непредотвратим.
От експертното заключение се установява още, че при
движение на автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, от момента в който
пешеходката е била видима за водача, ударът е бил предотвратим, ако пешеходката
се придвижвала ходейки, а при придвижване бягайки – ударът е бил
непредотвратим.
От техническа гледна точка, вещите лица са
изчислили, че при установената скорост от 64 км/ч, при конкретните пътни
условия, подсъдимият не е бил в състояние да спре в осветената от късите
светлини зона пред автомобила, а при движение с максимално разрешената скорост
от 50 км/ч, е могъл да спре в осветената от късите светлини зона.
От експертното заключение се установява още, че
според режима на светофарната уредба, в нито един момента не се подава
едновременно зелена светлина за направлението на подсъдимия и за пешеходката.
От представената в експертизата циклограма е видно,
че зелен сигнал на пешеходката се подава 42 секунди след подаване на червен
сигнал за посоката на подсъдимия.
От допълнителната КМАТЕ /л.101-106 от ДП/ се
установява още, че при движение със скорост от 56 км/ч и по-ниска и при
адекватна реакция с аварийно спиране, от момента на стъпване на пешеходната на
пътното платно и придвижвайки се бягайки, ударът е бил предотвратим.
При движение със скорост от 66 км/ч и по-ниска и при
адекватна реакция с аварийно спиране, от момента на стъпване на пешеходната на
пътното платно и придвижвайки се ходейки, подсъдимият е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара.
При движение със скорост от 47 км/ч и по-ниска и при
адекватна реакция с аварийно спиране, от момента в който пешеходката е била
видима за водача и придвижвайки се бягайки, подсъдимият е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара.
Такава възможност подсъдимият е имал и при предвижване
на пешеходката ходейки, от момента в който е била видима, ако се движил със
скорост 56 км/ч и по-ниска.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и относимите
към предмета на делото писмени доказателства, именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля Е.С. – дадени в хода
на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания, дадени в хода на
досъдебното производство – л.45 от ДП; СМЕ на труп – л.55-60 от ДП, СХЕ – л.61
от ДП, СХЕ – л.62 от ДП, АТЕ и албум – л.72-77 от ДП, КМАТЕ – л.79-991 от ДП,
допълнителна КМАТЕ – л.101-106 от ДП; протокол за оглед на местопроизшествие,
скица и албум – л.31-37 от ДП; писмените доказателства и свидетелство за
съдимост.
Преди да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди наличието
на противоречия в събраните по делото
доказателствени материали и
не констатира такива.
Противоречие е налице в становищата
на представителя на държавното обвинение, на повереника на частните обвинители
от една страна и на защитата
от друга относно причините за настъпване
на ПТП-то, а именно дали се дължи на несъобразена скорост на движение
на автомобила или на субективните
действия на пострадалото лице. Представителят
на прокуратурата счита, че скоростта на движение, която е
избрал подсъдимият, е била несъобразена
с пътната обстановка, което
становище се подкрепя и от повереника
на частното обвинение. Защитата
счита, че подсъдимият не е
бил длъжен да очаква друг
участник в движението да наруши
правилата за движение и след като
от експертните заключения се установява
безспорно, че дори и при
движение на автомобила с максимално
разрешената скорост ударът е бил непредотвратим, то причината за настъпилото ПТП е нарушението, извършено от страна
на пострадалото лице.
Както беше посочено по-горе,
съдът не констатира
противоречия в доказателствените средства относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Движението по бул. „Н. Вапцаров”, броят пътните
ленти, тяхната широчина, пътната настилка и характеристиките й се установяват
както от протокола за оглед, така и от гласните доказателства, и експертните
заключения. Непротиворечиви са и доказателствата относно климатичните условия и
видимостта.
Всички доказателствени
източници са еднопосочни относно конкретната пътна лента, по която се е движел
подсъдимият, посоката му на движение, както и движението друг автомобил в
най-дясната пътна лента.
Няма противоречие и в доказателствените
източници относно местоположението на свидетеля Е.С. и пострадала С., преди
предприемане на пресичане на пътното платно от нейна страна, както и момента, в
който е предприела пресичане, а именно на червен сигнал на светофарната уреда,
забраняващ преминаването на пешеходци.
Данни за начина на придвижване на
пострадалата се съдържат в показанията на свидетеля Е.С. и обясненията на
подсъдимото лице. Тези доказателствени източници са
еднопосочни, поради което съдът ги кредитира и ги възприе
за сигурна основа на фактическите
констатации.
Безпротиворечиво се установи и момента, в който пешеходката е била видима
за подсъдимия, а именно след преминаването
й пред другия автомобил. Тези данни се съдържат
единственно в обясненията на подсъдимото
лице, но доколкото същите
не се опровергават от останалия
доказателствен материал, съдът
ги кредити изцяло.
От заключението на СМЕ безспорно се установиха травматичните
увреждания на жертвата, причината за смъртта й, както и пряката и непрекъсната
причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилия летален изход.
От всички доказателствени
източници се установяват по безспорен начин и действията на подсъдимия,
непосредствено след ПТП-то.
Непротиворечиви са и данните, съдържащите се в
експертните заключения, относно скоростта на автомобила 64 км/ч, начинът на придвижване
на пешеходката – спокоен бяг, отстоянието от мястото
на удара в момента, в който пострадалата е била видима за подсъдимия 38.86
метра, опасната зона - 57.45 метра, опасната зона при разрешената скорост от 50
км/ч - 40.39 метра, че при конкретните пътни условия и при скоростта, с която
се е движел, подсъдимият не е бил в състояние да спре в осветената от късите
светлини зона, както и, че при конкретните пътни условия и при адекватна
реакция с аварийно спиране, ударът е бил предотвратим, ако подсъдимият се е
движел със скорост 47 км/ч или по-ниска.
За да възприеме изложената по-горе фактическа
обстановка съдът обсъди доказателствата, имащи връзка с предмета на
делото.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът приема, че
подсъдимият И.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343а, ал.1, б. „б”, вр. чл.343,
ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 28.09.2017г.,
около 07.00 часа, в гр.София, по бул. „Н. Вапцаров”, с посока на движение от бул.
”Симеоновско шосе” към бул. ”Черни връх”, на
кръстовището с ул. „Атанас Дуков”, при управление на моторно превозно средство
– товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с
ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2
от ЗДвП, като следвало да се движи със скорост не по-висока от 47 км/ч, а се
движел със скорост 64 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на пресичащия
от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец И.Н.С.,
с ЕГН **********, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата, като се е обадил на телефон 112 и повикал
помощ.
Съобразно правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Тази разпоредба предявява към водачите на моторни
превозни средства изисквания за съобразяване на скоростта на движение с
определени фактори, индициращи на два вида опасности.
Едната, очертана в изречение 1 на чл.20, ал.2 от ЗДвП е свързана с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство,
с осветеността на пътния участък, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението, било защото опасността е очаквана, поради
сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието
на действителното положение на нещата. Това предполага водачите да преценят
скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги
внезапна и непредвидима, е посочена в изречение 2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и
позволява избора – да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите,
когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености,
позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано
правомерното поведение на водача на превозното средство. Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с
примерно посочените в чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички други
затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и
ситуации.
По делото е безспорно установено, че
подсъдимият е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч, като се е
движел с 64 км/ч. Безспорно е и, че дори да се е движел с максимално разрешената
скорост, то отново ударът е бил непредотвратим, поради което, в конкретния
случай изборът на неразрешената скорост не е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Съдът обаче намери, че подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране на скоростта на
движение, същият не е съобразил редица фактори, включително и на такива, извън
примерно посочените в разпоредбата, но които допринасят за затруднения в
движението. Съществен фактор, който подсъдимият е следвало да съобрази при
избиране на скоростта си на движение, е намалената видимост, доколкото по делото е установено по
несъмнен начин, че времето било мрачно, облачно и е ръмяло. На следващо място,
приближавал е кръстовище, което независимо че е било регулирано, води до
усложняване на пътната обстановка, предвид броя на лентите за движение и
наличието на пешеходни пътеки, което предполага интензивност на движението. Друг
съществен фактор е обстоятелството, че пред управлявания от него автомобил се е
движел друг автомобил, от дясната му страна, който допълнително е ограничавал
видимостта му, включително към част от пешеходната пътека, доколкото по делото
безспорно се установи, че подсъдимият не е могъл да възприеме пешеходката до
момента, в който е преминала пред другия автомобил.
По несъмнен начин се установи и, че настъпването на
вредоносния резултат би било предотвратимо, ако подсъдимият се е движел с 47
км/ч, която скорост е близка до максимално разрешената.
При изложеното дотук, съдът намери, че при избиране
на скоростта подсъдимият е следвало да съобрази всички посочени по-горе
фактори, оказващи влияние върху пътната обстановка и като не е сторил това, е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Несъмнено е налице и причинната връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилото, визирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилият съставомерен
резултат. По категоричен начин се установи, че вследствие на нарушението е
настъпило пътно-транспорното произшествие, тъй като при
движение със съобразена с пътната обстановка скорост и то в рамките на 47 км/ч,
която е почти колкото позволената - ударът е бил предотвратим. По делото
безспорно се установи и, че именно вследствие на нарушението е настъпило
произшествието, при което на И.Н.С. са нанесени травми, в резултат на които същата
е починала.
Безспорно е и, че с предприемане на пресичане на
пътното платно при забранителен сигнал на светофарната уредба, пострадалата И.С.е
извършила нарушение на правилата за движение и навлизайки в лентата за движение
на подсъдимия е попаднала в опасната зона за спиране, което обаче не го
оневинява, с оглед на допуснатото в предходния момент нарушение на правилата за
движение, а именно – несъобразяване с предписаните в чл.20, ал.2 от ЗДвП
изисквания.
Установените фактически обстоятелства налагат и правния
извод, че подсъдимият е извършил действия, очевидно насочени към оказване на
помощ на пострадалата. Описаните действия са били правилни, необходими,
своевременни и достатъчни съобразно конкретната ситуация и несъмнено са били
насочени към спасяване живота на пострадалата.
От субективна страна
съдът приема, че извършеното от подсъдимия деяние е непредпазливо, извършено
при форма на вината - небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. В конкретния случай в съзнанието на подсъдимия не е имало представа за
настъпването на общественоопасните последици - той
нито ги е искал, нито ги е допускал, но обективно е бил длъжен и субективно е
могъл да предвиди тяхното настъпване, което субективно отношение се обективира от извършеното от него. Изхождайки от конкретно
установените качествени характеристики на подсъдимия, а именно правоспособен
водач на моторно превозно средство, съдът намери, че е било напълно във
възможностите му да извърши правилна преценка на конкретната ситуация и да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, за което подсъдимият е признат за
виновен, се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до четири години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия, съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице - извършването на грубо нарушение на правилата
за движение по пътищата, което е допринесло за причиняване на вредоносния резултат
и изразеното съжаление, като смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
отчете и отегчаващо отговорността обстоятелство – превишаване на максимално
разрешената скорост, с която подсъдимият се е движел в населено място. Съдът
намери, че така установените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни, поради което счете, че не са налице
предпоставките на чл.55 от НК и определи наказанието му при условията на чл.54
от НК, но при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
При съобразяване на горе посочените критерии и на
основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът
наложи и другото предвидено наказание, а именно лишаване от право да управлява
МПС.
Съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, тъй като намери, че са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание „лишаване
от свобода” е за срок от една година, подсъдимият не е осъждан и за постигане
целите на наказанието и за поправянето му не се налага да го изтърпи ефективно.
В конкретния случай, съдът счете също, че така определеното комплексно
наказание е достатъчно да изпълни както превъзпитателна и поправителна функции спрямо
подсъдимия И.С., така и да служи като предупреждение и да има превантивен ефект
върху останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият беше осъден да заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: