РЕШЕНИЕ
№ 1681
гр. Бургас, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100999 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. И. Т., ЕГН
********** от *** против ”ПС Гард“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Т. Г. М., с която се иска да бъде отменена заповедта за прекратяване
на трудовото му правоотношение като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност ”охранител”, както и да се осъди ответника да му заплати
обезщетение в нетен размер на 1008 лева за периода от два месеца за оставането му без
работа поради незаконното уволнение. Твърди, че е заемал в ответното юридическо лице
длъжността ”охранител” и е работел на територията на ***. На 31.12.2021г. без
предизвестие му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищецът не се е съгласявал писмено или говоримо да му бъде прекратен трудовият договор,
поради което счита уволнението за незаконно. Моли да се уважат исковете.
Исковете са по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Заявява,
че на 30.12.2021г. ищецът е подал молба за освобождаване от заеманата длъжност, считано
от 01.01.2022г. Управителят на дружеството е приел молбата и е издал процесната заповед, с
която прекратява ТПО по взаимно съгласие, считано от 01.01.2022г. Волеизявлението на
ищеца не е оттеглено, то е достигнало до своя адресат и той е изразил съгласие за
прекратяване на ТПО, обективирано в процесната заповед. Ето защо уволнението е законно.
Моли да се отхвърлят исковете.
В съдебно заседание ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за оставане без
работа за период от два месеца, в размер на общо 1300 лева бруто.
1
Безспорно е по делото, че ищецът е работел в ”ПС Гард” ЕООД, на длъжността
”охранител”, по силата на трудов договор от 22.06.2021г., от която длъжност е уволнен със
заповед № 1654/30.12.2021г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, по взаимно съгласие, считано
от 01.01.2022г.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Исковете са неоснователни.
На първо място е неоснователен искът за признаване на извършеното уволнение за
незаконно и за отмяната му. Налице е подадена молба от ищеца Т. до управителя на ПС Гард
ЕООД, с която е помолил да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно
съгласие, считано от 01.01.2022г.. Молбата е надлежно подписана от работника, датирана е с
дата 30.12.2021г., още същия ден е сведена до знанието на управителя, който в отговор на
искането е издал заповед № 1654/30.12.2021г. за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие,
считано от 01.01.2022г.
Според чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята
се, че предложението не е прието.
В случая съдът намира, че хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 КТ е изпълнена. Ищецът е
подал на 30.12.2021г. молба за освобождаването си от длъжност по взаимно съгласие,
считано от 01.01.2022г. В законния срок работодателят е реагирал на предложението и е
издал на 30.12.2021г. процесната заповед, с която прекратява трудовия договор на Т. по
взаимно съгласие, считано от 01.01.2022г. Заповедта е връчена на работника на 31.12.2021г.
и връчването й има за последица прекратяване на трудовото му правоотношение.
Районният съд намира, че оспорването от страна на ищеца на датите, попълнени в
молбата му за освобождаване от длъжност, не променя извода за законосъобраност на
уволнението. Ищецът е признал изрично, че лично е попълнил в бланката на молбата трите
си имена, длъжността си, обекта, в който работи, както и лично е подписал молбата, т.е.
подписът е негов. Оспорил е само, че датите 01.01.2022г. /когато следва да бъде освободен
от длъжност/ и 30.12.2021г. /когато е подадена молбата/ са написани от него. Изложил е
твърдения, че е накаран да попълни и подпише молбата без дата при постъпването си на
работа, на 22.06.2021г. и не е направил заявлението си на 30.12.2021г.
Оспорването на датите е успешно проведено, тъй като според назначената съдебно-
почеркова експертиза ръкописно изписаните текстове “30.12.21“ и “01.01.22“ не са
изпълнени от ищеца, а от друго лице и са изпълнени с различна химикалка от тази, изписала
останалите ръкописни текстове. Следователно се доказва, че датите в молбата не са
написани от ищеца.
В крайна сметка обаче според БРС това обстоятелство няма значение за законността
2
на уволнението. Ищецът е попълнил върху бланковата молба трите си имена, длъжността си
и обекта, в който работи, освен това лично е подписал молбата. Налице е валидно отправено
от него заявление до работодателя, че иска трудовия му договор да бъде прекратен по
взаимно съгласие. Обстоятелството, че датите физически са изписани от друго лице не води
до опорочаване на волеизявлението, доколкото подписът върху молбата е на ищеца, който
факт е безспорен по делото. След като подписът е негов, следва да се приеме, че ищецът е
съгласен с целия текст на молбата, предхождащ подписа му, включително и с изписаните
дати. Трябва да се подчертае, че би могло цялата молба да е изписана от друго лице, а не
само датите, но подписът да е на ищеца, при което отново би се приело, че заявлението
изхожда от него и поражда правни последици.
Не се доказват твърденията му, че е подал молбата още при постъпването си на
работа през юни 2021г. и тя е била без попълнени дати. Това са само твърдения, без
ангажирани от ищеца в тази връзка доказателства. Ето защо трябва да бъде прието, че
молбата е подадена именно на 30.12.2021г. Съдът няма данни, че датата на подаване на
молбата е друга и различна от 30.12.2021г., а тази дата обвързва ищеца /арг. чл.181 ГПК,
доколкото той не е трето лице/. Понеже подписът върху молбата е на ищеца, на основание
чл.193, ал.3 ГПК той е този, който следва да докаже твърдението си, че датата на подаване
на молбата е невярна. Такова доказване не е проведено, ето защо съдът приема, че молбата е
подадена именно на 30.12.2021г. и в срока по чл.325, ал.1, т.1 КТ работодателят се е
съгласил с предложението на ищеца и го е освободил от длъжност. Както беше казано,
датите наистина са написани от друго лице, но доколкото подписът е на ищеца, следва
извод, че той се е съгласил с цялото написано волеизявление. Няма доказателства, че датите
са написани след подписването на молбата и против волята на ищеца. След като той е
подписал документа, негова е тежестта да докаже тези обстоятелства, но това не е сторено.
Поради това съдът приема, че цялото ръкописно съдържание на молбата е написано
едновременно на 30.12.2021г., когато тя е и подписана от Т. и така материализира неговото
валидно волеизявление да бъде освободен от длъжност.
Волеизявлението е прието от работодателя и той се е съгласил с него, издавайки
процесната заповед за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Уволнението е законно
извършено, няма основания да бъде отменено от съда, поради което искът по чл.344, ал.1,
т.1 КТ е неоснователен и трябва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на първия обективно съединен иск за отмяна на уволнението,
явяват се неоснователни и останалите два иска по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ– за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за срок от 2 месеца. Ето защо и тези искове следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответното
дружество разноски в размер на 852 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. И. Т., ЕГН ********** от *** против ”ПС Гард“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Г. М. с правно
основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено
със заповед № 1654/30.12.2021г. и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност ”охранител” и за осъждане на работодателя да му заплати
обезщетение за оставане без работа за период от 2 месеца, считано от 01.01.2022г., в брутен
размер от 1300 лева.
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на ”ПС Гард“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Г. М. сумата от 852 лева
/осемстотин петдесет и два лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4