Р Е Ш
Е Н И Е № 249
29.03.2016г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ – ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на 17.03.2016г., в следния състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело 3698 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, съобрази:
В исковата молба на ”ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД
се твърди, че докато е имало фирма „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“, на
25.11.2008г. ответника И.С.К. *** издал в негова полза запис на заповед за сума
в размер на 10 655.88евро, с падеж на 01.12.2010г. Също, че въпреки, че
последния настъпил, мъжа не изпълнил задължението си по него.
Пълномощникът
на дружеството излага, че за вземането било депозирано, през 2013г., заявление
и Сливенски районен съд му издал, въз основа на тази ценна книга като документ
по чл.417 от ГПК, в производството по ч.гр.дело № 1425/2013г. исканите заповед
за незабавно изпълнение- № 818/ 29.04.2013г. и изпълнителен лист от същата
дата, като на мъжа било разпоредено да му заплати сумата 10 655.88евро, ведно
със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до изплащането на вземането, както
и разноски в заповедното производство в размер 516.83лв. Въз основа на листа
било образувано изпълнително при частен съдебен изпълнител, но К. депозирал
възражение против заповедта. При това положение и в изпълнение на полученото
съобщение от съда, дружеството предявява иск с решение да бъде прието за
установено, че ответника му дължи сумите, цитирани в предходното
изречение.
”ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД
претендира сторените от него разноски в настоящото установително производство-
416.83лв., представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер 1 155.23лв.
Ответникът
депозира писмено отговор, в който оспорва иска. Счита, че не дължи, тъй като
записа на заповед не му е предявен в срока по чл.477 от Търговския закон, а и
защото ищеца не е доказал основанието, на което е издадена ценната книга, а без
такова основание материализираното в нея изявление е недействително.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание ищеца се представлява от
пълномощник-адвокат, като по същество иска се поддържа. В хода на устните
състезания прави и коментар на второто от възраженията на ответника- счита, че
не е основателно, тъй като К. не индивидуализира твърдяното правоотношение,
което записа на заповед обезпечава: не сочи страни по него, нито пък права и
задължения на същите, а дори и кога е бил сключен този договор.
След като
обсъди събраните по делото доказателства- поотделно, а и в тяхната съвкупност,
съда намери за установено следното от фактическа страна:
От документа, представляващ лист № 15 от материалите
по настоящото дело и лист № 6 от ч.гр.д.№ 1425/2013г. съда установи, че на
25.11.2008г. И.С.К. е издал, в гр.София, запис на заповед, с който се задължава
срещу представянето му да заплати на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ООД, на падежа
– 01.12.2010г., сумата 10 655.88евро. Видно от съдържанието на това писмено
доказателство, ценната книга е предявена на задълженото лице на падежа.
Видно от материалите по ч.гр.д.№ 1425/2013г. на
Сливенски районен съд, в него се е развило т.н. заповедно производство,
образувано по заявление на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ООД, в което на това
дружество са издадени заповед за
незабавно изпълнение- № 818/ 29.04.2013г. и изпълнителен лист от същата дата,
като на К. е разпоредено да заплати на дружеството сумата 10 655.88евро, ведно
със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до изплащането на вземането, както
и разноски в заповедното производство в размер 516.83лв.
Сред материалите на това производство е и определение
№ 1361/ 16.06.2015г., с което за ”ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”ООД е
дадено, от СлРС, указание, че трябва да предяви установителен иск за паричното
си вземане. Съобщението с това указание е връчено на дружеството на
18.09.2015г.
При справка в интернет-страницата на Търговския
регистър, извършена по ЕИК, съда установи, че „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ООД е
предходната фирма на търговското дружество с ограничена отговорност с настояща
”ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в текстовете
на чл.422 ал.1 и чл.415 от ГПК- предявен е след депозирано от ответника
възражение против издадена на дружеството в т.н. заповедно производство,
установено в глава тридесет и седма от ГПК, заповед за изпълнение/незабавно/ на
парично задължение. В този случай за кредитора пътя за защита на твърдяното
право е иска за съществуване на вземането.
Съдът счита, че иска на ”ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО
БЪЛГАРИЯ”ООД е основателен. Паричното вземане, предмет на това установителното
производство, а по-рано във времето- и на заповедното, ищеца основава на
менителничен документ – запис на заповед. Според съда, той е редовен от външна
страна. По това ответника не спори. Той удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане- защото падежа е настъпил и дори записа е предявен на издателя му.
Следва да се отбележи, че в тази връзка е едно от възраженията на ответника –
счита, че не дължи търсената от него сума, тъй като записа на заповед не му е
предявен в срока по чл.477 от Търговския закон. Съдът не може да сподели този
довод- защото, видно от самата ценната книга, част от съдържанието й е изявлението
на издателя, представляващо последен ред от записа на заповед: „Записът на
заповед ми е предявен на 01.12.2010г.“, е удостоверено с подписа на К.. При
това записа е предявен в срок- на определения от издателя падеж- на
01.12.2010г.
Ответникът счита, че ищцовото дружество не е спазило
срока по чл.477 за предявяване на ценната книга. Съдът обаче е на мнение, че
тази разпоредба не е приложима за процесния запис, защото тя касае случаите, в
които записа е определен по следния начин- „в определен срок след предявяване”,
което е падеж по чл.486 ал.1 т.2 от ТТЗ. А падежа на процесния запис е
определен по друг начин- „ на определен ден”, което е падеж по чл.486 ал.1,
т.4. Така също, разпоредбата на чл.477 е приложима само за менителницата, а не
и за записа на заповед, защото само при менителницата ценната книга се предявява за приемане!
Според К., той
не дължи и защото ищеца не е доказал основанието, на което е издадена ценната
книга, а без такова основание, материализираното в нея изявление е недействително.
Този довод също не може да бъде споделен. Както съвсем правилно отбеляза
пълномощника на търговското дружество, в
проведеното по делото открито съдебно заседание, К. не твърди наличието на
конкретно каузално правоотношение, което според него обезпечава процесния запис
на заповед, в т.ч. не сочи страни по него, нито пък права и задължения на
същите, а дори и кога е бил сключен този договор. Т.е., възражението е само
принципно, не и по конкретните правоотношения между страните. А не е възможно
съда да коментира по същество принципно възражение- от една страна, а от друга-
не може да се сподели твърдение, че записа е недействителен, щом не е издаден
във връзка с каузално правоотношение. Ако това бе вярно, то се обезсмисля
записа на заповед! А той, както и менителницата, представлява основна част от
Търговския закон и същевременно намира
широко приложение в търговския и граждански дори оборот. Записът е абстрактна
сделка и никое съдебно решение, дори на ВКС, не може да промени това! А то
означава, че записа е действителен, без да е необходимо кредитора по него да
доказва наличие на каузално правоотношение. Не бива в тази връзка да се
подминава факта, че Търговския закон установява, с текста на чл.535,
задължителните реквизити на един документ, за да бъде той запис на заповед и
сред тях не е посочването на правоотношение между същите страни, във връзка с
което се издава ценната книга!
От друга страна, ищеца е поемател/кредитор по
процесния запис- последния е издаден в полза на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ООД,
а е безспорно, че това е предходната фирма на търговското дружество с
ограничена отговорност с настояща ”ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”.
При горните доводи съда намира установителния иск за
основателен.
По въпроса за разноските: такива се търсят от
търговското дружество- както в заповедното, така и в установителното. Щом то
има вземането, за което му е издадена заповед за изпълнение, а и е предявен установителния
иск, то има право и на сторените от него разноски. В заповедното те са в размер
на 516.83лв., видно от Заповед № 818/ 29.04.2013г., а в исковото- 466.81лв.,
заплатена държавна такса за образуването му- документа л.23 от делото, но ще
бъде присъдена колкото се търси- 416.83лв.; също и юрисконсултско
възнаграждение, защото в това дело ищеца бе представляван и от юрисконсулт, а
на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, „спечелилата“ делото страна има право на такова. То
се определя по правилата на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При вземане в размер на процесното, обаче това юрисконсултско
възнаграждение не може да е в търсения размер 1 155.23лв., защото при парично
вземане, т.е. материален интерес над 10 000лв., възнаграждението се
изчислява по правилото на - чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. В случая вземането на
”ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД
е в размер 20 841.09лв.
/равностойността на 10 655.88евро/ и поради това се следват 650лв.
+ 2% от горницата над 10 000лв., което е 216.82лв. Т.е., размера на
юрискосултското възнаграждение в случая е 866.82лв.
Всъщност, необходимо е да се направи и следния
коментар касателно разноските на ищеца: юрисконсултското възнаграждение се
търси с исковата молба. В съдебно заседание обаче се търси като разноски адвокатско
възнаграждение- в размер 1 100лв. Това е възнаграждението, заплатено на
пълномощник адв.Гуцина от САК, която пък е преупълномощила с правата на
процесуално представителство спрямо
ищеца по настоящото дело адвоката, който се яви в съдебно заседание. Според
съда адвокатско възнаграждение не бива да се присъжда в настоящото дело- по
аргумент от 78 ал.1 от ГПК, който предвижда, че на страната-ищец се следва
възнаграждението ,платено от него за един адвокат. В случая, в светлината на
адвокатско възнаграждение, юрисконсулта и адвоката са идентични фигури. Така
също, защо щом ищеца има юрисконсулт, е необходимо да упълномощава и адвокат,
който да го представлява по делото, още повече, основната дейност във връзка с
ищцовата претенция е свързана/свършена с оформянето на исковата молба и
предявяването на иска, тъй като в открито заседание ищеца нито наведе нови
доводи, нито пък ангажира нови доказателства. Явно е при това положение за
съдията-докладчик, че явяването на адвокат в съдебно заседание е единствено с
цел обосноваване на високи по размер разноски, но ако искането бъде уважено за
тях, то ищеца би се обогатил без основание за сметка на ответника.
Ответникът също претендира разноски и за тях той
представя списък по чл.80 от ГПК- за разноски в общ размер 2 600лв. такива
обаче не му се следват- с оглед изхода на делото и по арг. от ал.3 на чл.78 от ГПК. Всъщност, дори и предявения срещу К. иск да бе отхвърлен, то не биха му се
следвали разноски в търсения от него размер, защото видно от представения със
списъка по чл.80 от ГПК ДПЗС, адвокатското възнаграждение е 1 000лв.
При
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА в
условията на чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.К. с
ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище
гр.София и адрес на управление на дейността- бул.”Черни връх” №1-3 сумата, за която на това дружество е
издадена в заповедното производство по ч.гр.дело № 1425/2013г. на СлРС, заповед
за незабавно изпълнение № 818/ 29.04.2013г.- 10 655.88евро /десет хиляди
шестстотин петдесет и пет евро и осемдесет и осем евроцената/, по запис на
заповед, издаден на 25.11.2008г. от К. за задължение в този размер, с падеж
01.12.2010г., с поемател ищцовото дружество с фирма към онзи момент „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ООД.
Сумата 10
655.88 евро се дължи заедно със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.С.К. с ЕГН: **********
да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство, развило в ч.гр.дело № 1425/2013г. - 516.83лв. /петстотин и шестнадесет лева и
осемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.К. с ЕГН: **********
да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО
БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
дружеството разноски в настоящото гр.дело № 3698/2015г. на СлРС – 416.83лв. /четиристотин и шестнадесет лева
и осемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.К. с ЕГН: **********
да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО
БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.7 ал.2, т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
юрисконсултско възнаграждение за представляването му по гр.дело №
3698/2015г. на СлРС от юрисконсулт – 866.82лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането за разликата над този размер до пълния
търсен от дружеството размер 1 155.23лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК
********* да му бъдат присъдени разноски в размер на заплатено на пълномощник-адвокат
възнаграждение от 1 100лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на И.С.К. с
ЕГН: ********** да му бъдат присъдени разноски в настоящото дело, за
които той и представя списък по чл.80 от ГПК – за разноски в размер
2 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: