РЕШЕНИЕ
№1213
гр.П., 05.01.2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на деветнадесети декември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Даниела
Благоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01104, по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба
обстоятелства, П.К.Ч. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „Цветкова и партньори”, е предявила обективно съединени искове срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. П., ул. „Свети Иван
Рилски“ №1, представлявано от В.С. - изпълнителен директор и П.Р.Д. с ЕГН **********
***, а именно :
- Да се признае за незаконосъобразно и да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението и, извършено със
Заповед №**/**.**.****г. на
„Мини открит
въгледобив" ЕАД.
-
Да бъде възстановена на заеманата преди първоначалното и
незаконосъобразно уволнение длъжност - „Р.Л.“ в ** в „Мини открит
въгледобив" ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т.2
-
Да бъдат осъдени ответниците солидарно да и заплатят на основание чл.
225, ал.З от КТ обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение в
размер на 13084.80 лева, от деня на явяването и на работа - 12.02.2016г. до 06.03.2017г., лихва за забавено плащане върху посочената сума
считано от 12.02.2016 до 06.03.2017г. в размер на 200.00 лева, както и лихва за
забавено плащане върху сумата от 13084.80
лева, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба 07.03.2017г. до окончателното заплащане на
сумата, както и „Мини открит въгледобив“ ЕАД, да и заплатят направените разноски по делото.
Ответното дружество „Мини открит
въгледобив“ ЕАД чрез процесуалния си представител е оспорило така
предявените искове по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени
като неоснователни изцяло.
Ответника П.Р.Д. е оспорило така предявените искове по основание и размер, като моли същите
да бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и
доказано следното:
Не се спори по делото, а и видно
от представените писмени доказателства, се установява, че ищцата със заповед №**/**.**.****г.
е било прекратено трудовото и правоотношение
с „Мини открит въгледобив“ ЕАД,
считано от 13.06.2014г. Същата е атакувала тази заповед пред PC гр. П., който с Решение №****/**.**.****г., по
гр.д. №****/****г., 8 с-в, е отменил заповедта и признал уволнението и за
незаконно. Със същото решение съдът постановил възстановяване на заеманата от нея
преди уволнението длъжност „Р.Л.“ в ** в „Мини открит въгледобив“ ЕАД. С решение №***/**.**.****г., по
гр.д. №***/****, Окръжен съд П. е потвърдил изцяло решението на PC П.. С Определение №1121/23.11.2015г. на ВКС, III ГО, не е допсунал
до касационно обжалване въззивното решение на ОС П..
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата в законоустановения срок по чл. 345, ал. 1 от КТ, на 12.02.2016г. се е явила
в ответното дружество с готовност да започне
работа, когато е и депозирала заявление с вх. №ВП - ****/**** от 12.02.2016г., с което декларирала
готовността да си да изпълнява трудовите задължения по длъжностна
характеристика. На 30.01.2017г., ищцата отново е депозирала заявление до ответното дружество, с вх.
№ВП ****/****г., с което отново е изразила
желанието си да бъда възстановена на изпълняваната от нея длъжност „Р.Л.“. На
07.02.2017г., в отговор на заявлението и
получила по пощата писмо от ответното дружество с изх. №ИП-****/****- 03.02.2017г. От
изложеното в писмото, установила, че ответното дружество отново е издало Заповед
№**/**.**.****г., с която отново е било прекратено трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т.2 от КТ.
Съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че
на 12.02.2016г., ищцата се е явила в
ответното дружество, като е искала да разговаря с изпълнителния директор
/втория ответник по делото/. Същия е отсъствал, и след като изчакали около час
и половина, ищцата и свидетеля Е.Б., която я придружавала, се срещнали с
гл.юрисконсулт на предприятието, и след проведен разговор за съдържанието на
който свидетелката заявява, че не си спомня, ищцата депозирала заявление с вх. №ВП - ****/**** от 12.02.2016г. Съответно Свидетеля М.А., заявява, че след
като бил извикан от секретарката на изп. директор,
провел разговор с ищцата, като и казал, че ще подготви документите за
възстановяването и на работа и тъй като бил в края на работното време в петък,
казал на ищцата , че може в понеделник да се яви и да започне да изпълнява
трудовите си задължения. Същия поел ангажимент до края на същия петъчен ден да
подготви документите, за възстановяване на работата, които било основно
необходими с оглед счетоводството в ответното дружество. Това било сторено същия
ден, предвид показанията на свидетелката Д.А., която като служител “Л.С.” е
изготвила документите същия ден. След датата 12.02.2016г., няма данни и твърдения ищцата да се е явявала
на работното си място.
Видно от документите приложени
по личното трудово досие на ищцата, приложено по настоящето дело, се
установява, че във връзка с цитираното заявление вх.№ВП-****/****-12.02.2016г. на ищцата, дружеството е
изготвило трудов договор, по силата на който е била възстановена на предишната
си длъжност. Поради неявяването на ищцата на работа и отчитайки евентуалната
възможност от настъпването на уважителни причини по смисъла на чл.345, ал.1 КТ,
дружеството изпратило на адреса посочен
от ищцата в заявление вх.№ВП-****/****- 12.02.2016г., писмо изх.№ИП-****/****-21.03.2016г., с което същата била уведомена, че
на следващия ден от получаването на писмото, следва да се яви в дружеството за
изпълнение на трудовия договор. Писмо изх.№ИП-****/****-21.03.2016г. на
13.04.2016г. е бил върнат в цялост в дружеството, с отбелязване на „Български пощи” като „непотърсен”.
На 18.04.2016г. била изготвена Заповед №**/**.**.****г., с която на основание чл.325, ал.1,
т.2 КТ, трудовия договор с ищцата е бил прекратен. С писмо изх.№ИП-0106/0198-19.04.2016г. на ищцата е било изпратено копие от
Заповед №**/**.**.****г. и е била поканена да се яви в дружеството, за да и
бъде предоставен оригинал от заповедта и оформена трудовата книжка Това писмо
на 11.05.2016г. отново е било върнато в цялост в дружеството, с отбелязване на „Български пощи” като „непотърсен”.
С писмо с обратна разписка изх.№ИП-****/****-20.05.2016г.
дружеството е поискало от ищцата да представи удостоверение за евентуален
осигурителен доход за периода от 17.12.2014г. до 12.02.2016г., което писмо отново е било върнато в
цялост в дружеството, с отбелязване на
„Български пощи” като „непотърсен”. По делото е представено удостоверение от
НАП , видно от което за периода от 09.06.2015г. до настоящия момент, ищцата
работи по нов трудов договор с друг работодател.
Предвид
така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното :
Съгласно чл.225, ал.3 КТ, когато незаконно
уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в
предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат
да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно
към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Съобразно
практиката на ВКС /Решение №245 от 28.06.2010г. на ВКС / работодателят дължи обезщетение на основание чл. 225, ал. 3 КТ, когато незаконно
уволненият работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му
в предприятието, за да заеме длъжността си, работодателят не го допусне да я
изпълнява. Служителят, възстановен на заеманата преди уволнението длъжност,
следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността - да изяви желанието
си чрез явяването си в предприятието или чрез подаване на писмена молба да бъде
допуснат на работа с молба да му бъде съобщена датата, на която следва да се
яви на работа. Еднократно отправеното изявление на работника обвързва
работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа
работник до работното му място, до изпълнение на съответните на длъжността
трудови функции. Както бе посочено безспорно по делото е установено, както с
гласни така и с писмени доказателства, че на 12.02.2016г.
ищцата се е явила в ответното дружество с готовност
да започне работа, когато е и депозирала заявление с вх. №ВП - ****/**** от 12.02.2016г. В Решение № 145
от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г., III г. о., ГК, се посочва, че
добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението
на работника за намерението да заеме длъжността, на която е възстановен, да го
допусне незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно
спецификата на работа. Тоест закона и практиката приемат, че не е необходимо
незабавно започване на трудовите функции, но следва да не се създават пречки от
страна на работодателя, да бъдат изпълнявани тези трудови функции. Тези пречки
следва да се осъществяват чрез действия или бездействия, които да пречат на
неправилно уволнения да започне предишната си работа /решение №438 от
30.11.1999г. на ВКС/. В Решение № 1288 от
25.I.1995 г. по гр. д. № 860/94 г., III г. о. е
посочено, че с влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на незаконно
уволнен работник или служител на предишната работа, се възстановява автоматично
неправомерно прекратеното трудово правоотношение. Затова възстановеният в
правата си по това правоотношение работник или служител е длъжен в двуседмичен
срок от получаване на съобщението по чл. 345, ал.
1 КТ да се яви на работа и да започне отново да изпълнява
задълженията си по същото правоотношение, да престира
работната сила по уговорената с работодателя трудова функция. Само тогава
възстановеният работник или служител би бил изправна страна и може да
претендира заплащане на трудово възнаграждение (ако е полагал труд) или
заместващото го обезщетение по чл. 225, ал.
3 КТ (ако не е допуснат на работата, на която е възстановен).
Предвид изложеното се налага извода, че ищцата се е явила в срока чл. 345, ал. 1 КТ, и е изразила ясно
желание да бъде възстановена на предишната си длъжност, но след това не е
проявила интерес и не се е явила, да започне да изпълнява реално трудовите си задължения
по сключения трудов договор с ответното дружество. Съответно не се събраха
каквито и да било доказателства, че работодателя, с действия или бездействия,
след като е възприел заявлението и да бъде възстановена на предишната длъжност,
е създавал каквито и да било пречки със свое действие или бездействие, ищцата
да изпълнява трудовите си задължения. Напротив от приложените в трудовото досие
документи, неоспорени от страните, може да се направи извод, че работодателя е
приел волеизявлението на ищцата и е изготвил необходимите документи / които в
случая са от значение за счедоводната дейност в
ответното дружество а не и за възстановяване на ищцата на предишното и работно
място/ за възстановяването и на предишната длъжност. Обстоятелството, че през
същия процесен период ищцата е работила по друг
трудов договор, и не е направила постъпки за прекратяването му за да заеме
предишното си работно място в ответното дружество, косвен сочи на нежелание на ищцата да изпълнява
трудовите си задължения при ответното дружество. Въз основа на изложеното съдът
намира, че е доказана само първата предпоставка за уважаване на иска по реда
на чл. 225, ал.
3 КТ, а именно че ищцата се е явила да заеме предишната си длъжност
в срок, но не и следващите предпоставки да се яви и да започне отново да изпълнява
задълженията си по същото правоотношение, и да престира
работната сила по уговорената с работодателя трудова функция, като съответно
това да е било възпрепятствано от някой от двамата ответници.
Следва да бъде отбелязано, и че по делото са представени писмени доказателства,
че П.Р.Д., за периода 11.02.2016г. до 27.02.2016г. е
бил в болничен отпуск, поради което същия е бил в обективна невъзможност да
възпрепятства ищцата да изпълнява трудовите си задължения, след
възстановяването и на работа. Поради всичко изложено така предявения иск на основание чл. 225, ал.З от КТ, да бъдат осъдени
двамата ответници солидарно да и заплатят обезщетение в размер на брутното и трудово
възнаграждение в размер на 13084.80 лева, от деня на явяването и на работа -
12.02.2016г. до 06.03.2017г., лихва за
забавено плащане върху посочената сума считано от 12.02.2016 до 06.03.2017г. в
размер на 200.00 лева, както и лихва за забавено плащане върху сумата от 13084.80 лева, считано от датата на
предявяване на настоящата искова молба 07.03.2017г.
до окончателното заплащане на сумата, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По отношение на исковете
по реда на
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът
намира следното : Съобразно съдебната практика /Решение № 46 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3406/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова/
Под явяване на работа
на работника, за да я заеме
по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ, както и на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ,
следва да се разбира работникът
или служителят да се яви
лично, фактически в предприятието и изрично да заяви желанието
си да заеме
длъжността, на която е възстановен от съда, като
явяването може да бъде удостоверено
както с подаване на писмено волеизявление
пряко пред работодателя, така и по друг подходящ
начин, стига същият да може
да бъде доказан
при евентуален бъдещ съдебен процес
с допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Достатъчно е еднократно явяване на работника
или служителя на работа, за
да се приеме,
че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ. В случая както бе
подчертано по- горе, ищцата се
е явила и ясно е изразила желание пред работодателя да започне работа
на длъжността преди незаконосъобразното и уволнение. Предвид на това за
работодателя не е била налице хипотезата
на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ
, на което и основание е било прекратено трудовото правоотношение Заповед №**/**.**.****г. на „Мини открит въгледобив" ЕАД. След
като трудовото правоотношение е било възстановено, автоматично със съдебното
решение, според практиката на ВКС или с явяването на работника да заеме
длъжността, според друга практика на ВКС, то не явяването на същия да изпълнява
фактически трудовите си задължения съобразно твърденията на ответната страна и
възприето като доказано от съда, е основание за евентуално налагане на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение но на
основание различно от посоченото в заповедта за изпълнение и мотивите към
същата.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
работодателя е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание, което
към монета на издаване на атакуваната заповед за уволнение не е било налице,
поради което същата се явява незаконосъобразна. С оглед на това съдът намира,
че предявеният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и
доказан, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е
явила в срок да започне да изпълнява трудовите си задължения поради което не е налице предпоставката но
чл.325 ал.1 т.2 от КТ, от което следва, че уволнението следва да се признае за
незаконно и да се отмени атакуваната заповед .
След като уволнението се признава за
незаконно и бъде отменено, то ищцата
ще следва да бъде възстановен
на заеманата преди това длъжност,
предвид направеното искане в тази насока
а именно на длъжността длъжност „Р.Л.“ в ** в „Мини открит
въгледобив" ЕАД, поради което предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, следва
да бъде уважен,
като основателен.
Предвид изхода на делото, ответното дружество следва да заплати, по сметка
на Пернишкия районен съд, държавна такса от 140.00 лева по двата обективно съединени и уважени иска, както и
сумата в размер на 200,00 лева, изплатени хонорари на вещи лица по делото ведно със законната лихва върху държавните
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила
Съответно ищцата следва да заплати
ни ответното дружество сумата в размер на 300.00 лева юристконсултско
възнаграждение.
Съдът не присъжда разноски в полза
на ищцата и ответника П.Р.Д., тъй като
същите не са представили списък с разноските по реда на чл.80 ГПК, а и по
делото няма доказателства да са сторени такива.
По изложените съображения районният
съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иска предявен от П.К.Ч. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Цветкова и партньори”, срещу „Мини открит
въгледобив“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. П., ул. „Свети Иван Рилски“ №1, представлявано от В.С. -
изпълнителен директор, уволнението на П.К.Ч., извършено със Заповед №**/**.**.****г. на
„Мини открит
въгледобив" ЕАД, и като незаконосъобразна ОТМЕНЯВА същата заповед, като
ВЪЗСТАНОВЯВА П.К.Ч. на заеманата
преди незаконосъобразното уволнение
длъжност - „Р.Л.“ в ** в „Мини открит въгледобив" ЕАД, на основание чл.
344, ал. 1, т.2.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.К.Ч. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Цветкова и партньори”, срещу „Мини открит
въгледобив“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. П., ул. „Свети Иван Рилски“ №1, представлявано от В.С. -
изпълнителен директор и П.Р.Д. с ЕГН ********** ***, да бъдат осъдени ответниците
солидарно да и заплатят на основание чл.
225, ал.3 от КТ, обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение в
размер на 13084.80 лева, от деня на явяването и на работа - 12.02.2016г. до 06.03.2017г., лихва за забавено плащане върху посочената сума
считано от 12.02.2016 до 06.03.2017г. в размер на 200.00 лева, както и лихва за
забавено плащане върху сумата от
13084.80 лева, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба 07.03.2017г. до окончателното заплащане на
сумата, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.К.Ч. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „Цветкова и партньори”, да заплати на Мини открит
въгледобив“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. П., ул. „Свети Иван Рилски“ №1, представлявано от В.С. -
изпълнителен директор, направените
разноски по делото в размер на 300.00 лева юристконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :