Мотиви към Присъда от 15.10.2013 година, постановена по НОХД № 367/2013 година по описа на РС - Елхово:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против М.М.М. /M. M.M./, роден на *** ***, Република Алжир, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2013 година в района на 255 гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимият престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.69, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от една година. Предвид на това, че към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, прокурорът предлага кумулативно предвиденото по текста на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба да бъде заменено с наказание обществено порицание.

Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно уведомен за датата на съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявил в хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. Дженков от АК – Ямбол. Защитник на подсъдимият не оспорва, че подзащитният му е извършил деянието както от обективна, така и от субективна страна, като пледира налагане на наказание в предвидения в закона минимален размер.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.М.М. /M. M.M./ е роден на *** ***, Република Алжир, живущ ***, гражданин на Алжир, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан.

В хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимият не е представил документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз основа на негови данни, заявени в хода на ДП.

Подсъдимият М.М.М. /M. M.M./ решил да напусне родината си – република Алжир и да се установи да живее в европейска държава. В изпълнение на тези свои намерения подсъдимият в началото на 2013 година заминал за гр. Истанбул, Република Турция. Там се запознал с неустановено по делото лице, което обещало на подсъдимия срещу заплащане на сума от 300 евро да го отведе в Република България. На 12.02.2013 година подсъдимият бил отведен от това лице с автомобил от гр. Истанбул до гориста местност, намираща се в близост до турско – българската граница. В автомобила освен подсъдимият, пътували и други, непознати за него лица, също възнамеряващи да преминават незаконно турско – българската граница. Водачът на автомобила показал посоката, която да следват подсъдимия и останалите лица, след което се върнал обратно на територията на Република Турция. Подсъдимият продължил да върви пеш, като на 13.02.2013 година в района на 255 гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от република Турция в Република България. В 03.00 часа на 13.02.2013 година на около 500 метра южно от село Вълча поляна подсъдимият бил задържан от граничните власти, заедно с останалите лица от групата, с които се придвижвал. При задържането подсъдимият не представил документ за самоличност.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че подсъдимият М.М.М. /M. M.M./ не е осъждан.

Подсъдимият М.М.М. /M. M.M./ е роден на *** година, т.е. към датата на извършване на деянието е бил непълнолетен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Д. съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М.М.М. /M. M.M./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на 13.02.2013 година в района на 255 гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият М.М.М. /M. M.M./ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед  държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Д. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими съответните визови документи,  както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.

Подсъдимият, макар и непълнолетен, е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М.М.М. /M. M.M./за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.

В настоящия случай съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон. Това е Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За предоставяне статут на бежанец е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо убеждение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Преследването може да се осъществява от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния, даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане на закрила и за спиране или прекратяване на производството.

Хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Процедурата за преодставяне на статут започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма.

Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимият. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търсят убежище, поради това, че  в собствената му  родина е бил  преследван  заради своите  убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Тези обстоятелствата подлежат на доказване, а такива доказателства по делото липсват. Не са направени и доказателствени искания в тази насока от служебния защитник на подсъдимите в хода на съдебното следствие. Твърдения в тази насока липсват както при разпита на подсъдимия в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, така и в хода на съдебното следствие.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имала  е добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение,  с което и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като многобройни,  нито като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода. Наказанието глоба, предвидено по текста на чл.279, ал.1 от Нк, предвид на това, че подсъдимият е бил непълнолетен към датата на извършване на деянието, на основание чл.63, ал.1, т.5 от НК, замени с наказание обществено порицание, което постанови да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата на официалния интернет – сайт на Община Елхово.   

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на  чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на посоченото по – горе правно основание съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: