№ 60
гр. Разград, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20243300100037 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Т. Г. Х., ЕГН
**********, с адрес общ. Разград, с. Ясеновец, ул. ***, действащ лично и със
съгласието на баща си Г. Х. М., ЕГН **********, с адрес общ. Разград, с.
Ясеновец, ул. ***, действащ чрез пълномощника адв. Н. Н. Д. от ШАК,
срещу
ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от: С. С. П. и К. Д. К.ов, начин на представляване: заедно,
иск с правно основание правно основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от
Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП на 02.05.2023г.,
ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429,
ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция – 15.11.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
Ищецът сочи, че:
На 02.05.2023г. около 05.00ч. в село Ясеновец, на ул. „Трети март“ до
дом № 2 настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с
рег.№ ***, собственост на Н. И. И., ЕГН: **********, управляван от Е. Н. И.,
ЕГН: **********, с адрес: село Ясеновец, ул. *** - поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия, на лява крива губи контрол над
автомобила, излиза в ляво извън пътя и се блъска в земен скат. На водача са
1
съставени 2 броя АУАН и е образувано досъдебно производство.
От официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, реализирано на
02.05.2023г. - Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 78 на ОД
МВР Разград, механизмът за настъпването му е следният:
На 02.05.2023г. около 05.00ч. в село Ясеновец, на ул. „Трети март“ до
дом № 2 водачът на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ *** - Е. Н. И.,
ЕГН: **********, нарушава правилата на ЗДвП и поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия, на лява крива губи контрол над
автомобила, излиза в ляво извън пътя и се блъска в земен скат.
В пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 02.05.2023г. като пътник
в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ ***, доверителят ни — Т.
Г. Х., ЕГН: **********, претърпява телесни увреждания и е приет за лечение в
„МБАЛ Свети Иван Рилски - Разград“ АД, поради счупване на долния край на
лъчевата кост.
За периода от 02.05.2023г. до 03.05.2023г. Т. Г. Х., ЕГН: **********, е
приет в „МБАЛ Свети Иван Рилски - Разград“ АД, Отделение по ортопедия и
травматология, където:
е извършена операция, съгласно оперативен протокол - закрито
наместване на счупването на долния край на дясната лъчева кост, без
вътрешна фиксация;
е поставена имобилизация с циркулярен гипс под пакетната става.
На 03.05.2023г. е изписан за домашно лечение и са му назначени
контролни прегледи.
Впоследствие, продължава лечението си в домашни условия и се
нуждае от чужда помощ при изпълнение на ежедневните си занимания и
тоалет.
Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразява тежко и на
психиката му - чувства се много зле, става потиснат, затваря се в себе си,
изпитва чувство на тревожност, безспокойство, става разсеян, раздразнителен
и самовглъбен.
В момента Т. продължава да е тревожен, изпитва нежелание да остава
сам, често си спомня за катастрофата.
Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на лек лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ ***
със ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, предоставящо покритието по чл. 493
от КЗ.
На 15.11.2023 г. ищецът представил пред ответната страна
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и медицински
документи, доказващи причинените телесни увреждания.
2
Извънсъдебната застрахователна претенция, била администрирана в
„ЗД БУЛ ИНС” АД и образувана щета № **********.
Получил отговор на 04.12.2023 г., обективиран в писмо с изх. № НЩ-
8086/04.12.2023 г. от ответника, с който бил уведомен, че следва да представи
влязъл в сила краен акт на наказателното производство и други неизготвени
към настоящия момент документи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му адвокат М. Г. от САК. Намира исковата претенция за
неоснователна и недоказана. Оспорва исковата претенция по основание и
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС за
процесния момент. Оспорва механизма на описаното ПТП, вината и
противоправното деяние на, описани в представения Констативен протокол за
ПТП. Оспорва причинно - следствената връзка между щетите, получени върху
процесното имущество, и деянието, извършено от водача на МПС. Твърди, че
е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Оспорва твърдените телесни повреди
– по вид и стенен. Оспорва иска по размер. Претендираната сума не отговаря
на действителната стойност на причинените щети. Прави евентуално
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД – ПТП и произтеклите от
него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е
създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите
от него вреди. Ищецът в значителна степен е сам завишил риска от
собственото си увреждане, тъй като нарушил:
чл. 137а, ал.1 ЗДП - возейки се в процесния автомобил без поставен
предпазен колан,
пътувайки в МПС, управлявано от неправоспособен водач по см. на чл.
150 ЗДП. Ищецът е бил наясно за липсата на СУМПС по отношение на
водача - Е. Н. И., но въпреки това поема повишен риск и поставя живота
и здравето си в опасност пътувайки при непълнолетен и неправоспособен
водач.
Нарушавайки горните разпоредби пострадалият се е поставил в
опасност, като поведението му е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице
помагач на страната на ответника - Е. Н. И. /непълнолетен/, действащ лично и
със съгласието на своя баща Н. И. И.. Оспорва исковата претенция изцяло –
както по основание така и по размер. Твърди, че не са доказани елементите за
осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение
на водача на лек автомобил марка “Ауди”, модел „А4”, с ДК № *** в
процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му
отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите. Липсват категорични данни
за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на
3
пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца увреждания.
Прави евентуално възражение за принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат.
Контролиращата страна Дирекция социално подпомагане – Разград не
депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът
не се явява и не се представлява. Пълномощникът му адвокат Н. Н. Д. от АК –
Шумен, депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото,
поддържа исковите претенции, претендира адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 38, ал.2 ЗА, ведно с 20 % дължим ДДС. Оспорва претендираните от
ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. Алтернативно моли да се приложи
Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22. Доколкото при ответника
има назначени по трудово правоотношение юрисконсулти, счита искането на
процесуалния представител на ответната страна за адвокатско възнаграждение
за неоснователно. Поради това възразява спрямо основанието и размера на
претендирания хонорар, като моли, ако са налице предпоставките за това, да
бъде присъден размер, който следва да се дължи за юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ответника се явява пълномощникът му адвокат Д. И. Н. от АК – Русе, който
поддържа отговора на исковата молба. На основание чл. 149, ал.3 ГПК,
ответникът, чрез пълномощника си адвокат М. Г. депозира подробна писмена
защита, с която поддържа отговора на исковата молба и излага подробни
съображения за отхвърлянето на исковата претенция.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, третото
лице помагач на страната на ответника не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
контролиращата страна Дирекция социално подпомагане – Разград не се
представлява.
В хода на производството ищецът навърши пълнолетие.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 02.05.2023 г., около 05:00 ч., в с.Ясеновец, обл.Разград, по ул. ”Трети
март” която съвпада с път III-205, по посока от гр.Исперих към гр.Разград се е
движил л.а.”Ауди А4” с рег.№***, управляван от Е. Н. И., от с.Ясеновец. В
автомобила освен водача са пътували Т. Е. Х., ЕГН: **********, на задната,
лява седалка зад водача, ищецът Т. Г. Х.ав, ЕГН: ********** и Т. Г. Х., ЕГН:
**********, всичките от същото село.
Преди последните сгради от с.Ясеновец към гр.Разград, след като
преминава през плавен ляв завой в близост дом №2 на ул.”Трети март”,
следва прав пътен участък от около 90 м. В края на този участък водачът Е. И.
4
е загубил контрол върху управлението на л.а.”Ауди А4” с рег. №***, който е
напуснал платното за движение през лявата му граница и се е блъснал челно
в крайпътен скат.
След инцидента, ищецът е приет по спешност в МБАЛ „Св. Иван
Рилски - Разград" АД за периода от 02.05.2023г. до 03.05.2023г.
За произшествието от ОДМВР – Разград, е съставен констативен
протокол за ПТП с пострарадали лица рег. № 78 от 02.05.2023г.
Образувано е досъдебно производство № 330 ЗМ- 82/2023г. по описа на
ОД на МВР - Разград, прокурорска преписка вх. № 1141/2023г. по описа на
Районна прокуратура – Разград, за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“ във вр. с чл. 342, ал.1 НК. Същото не е приключило към момента.
Видно от заключението на КСМАТЕ, което съдът приема като пълно,
ясно, обосновано и правилно /том 2, л. 251-264/, е както гореописания
механизъм на ПТП-то така и че:
При ПТП от 02.05.2023г. Т. Х. е получил вътреставно счупване на
далечната част на лъчевата кост на дясната предмишница, която по своята
медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за срок повече от един месец.
Травмата на дясната ръка на ищеца може да бъде получена при
възникналото ПТП.
Лечението е проведено в ОТО на МБАЛ-Разград по АПр 22 – налагане
на гипсова имобилизация.
Няма медицински данни за хода на възстановителният период.
Към момента на получаване на травмата, ранния и по-късен
посттравматичен период ищецът е търпял болки и страдания, които с
времето са започнали да отшумяват, а към момента са само епизодични.
Експертизата не може да ги определи по интензитет, тъй като са
субективен сетивен феномен.
Счупването на лъчевата кост и наложената гипсова имобилизация са
довели до неудобства в дейности от ежедневния живот – ограничения
свързани с хранене, обличане, хигиена. Би следвало след възстановяване на
работоспособността за нефизически труд - в рамките на 2 месеца, Х. да е
бил в състояние напълно да се самообслужва.
Обичайния срок за възстановяване за физически труд е до 4 месеца.
Обичайният оздравителен период за счупване на лъчева кост е 2-4
месеца.
Не са налице медицински данни за настъпили усложнения в
здравословното състояние на ищеца, следствие на преживяната
катастрофа.
Вътреставно счупване на далечната част на лъчевата кост винаги се
получава при упор върху дланта.
5
Към 21.12.2024г. пострадалия съобщава за болки при промяна във
времето и при физическо натоварване, което налага да приема медикаменти,
а обективно се установява: леко изразена периферна хипестезия /намалена
чувствителност/ в зоната на инервация на десния лъчев нерв, със слаба
хиперпатия /неприятно усещане/ и леко ограничена по обем дорзална флексия
/сгъване нагоре/ за дясна китка.
Причината за настъпване на процесното ПТП е загубата на
контрол върху управлението на л.а.”Ауди А4” с рег.№*** от страна на
водача Е. Н. И.. От своя страна тази загуба на контрол се дължи на
липсата на правоспособност за управление на МПС на водача Е. И..
Не са налице медицински данни за получени травми в резултат от
поставяне на обезопасителен колан - т.н. „коланни травми”.
Анализът на механизма на ПТП показва, че същото представлява
челен сблъсък на л.а.”Ауди А4” с рег. №*** в крайпътен скат, който обуславя
праволинейна посока на силата на удара, успоредна на надлъжната ос на
превозното средство и насочена към предната му част. Основното
предназначение на триточковия предпазен колан е намаляване степента на
уврежданията на водача и пътниците в автомобилите при челен удар. Ето
защо правилно поставен предпазен колан би предпазил или ограничил
степента на уврежданията получени от ищеца в резултат от
процесното ПТП.
Скоростта на л.а.”Ауди А4” с рег.№***, непосредствено преди ПТП е
била около 69 км/ч.
В автоекспертната теория, под техническа възможност за избягване
на ПТП се разбира възможността водачът на съответното МПС да спре
преди мястото където върху платното за движение пред него има
неподвижно препятствие или преди мястото върху платното за движение
където траекторията му на движение се пресича с траекторията на
движение на подвижно препятствие, което може да бъде ППС, пешеходец
или др. (чл.20, ал.2 от ЗДвП).
В конкретния случай не би могло да се говори за предотвратяване на
автопроизшествието чрез аварийно спиране, тъй като непосредствено
преди ПТП, при движението на л.а. ”Ауди А4” с рег.№*** по ул.”Трети
март” в с. Ясеновец, по уличното платно пред него е нямало препятствия.
При това положение за недопускането на ПТП е било достатъчно водачът
Е. Н. И. да контролира управлението на процесното МПС в рамките на
платното за движение.
Видно от заключението на КСППЕ, което съдът приема като пълно,
ясно, обосновано и правилно /том 2, л. 270-279/, е че:
Претърпяното ПТП се характеризира с внезапност, при ограничена
възможност на лицето за реакция, ситуация със силен емоционален заряд,
6
събитие, при което личността е била изправена пред заплаха за физическата
си цялост, придружено с нараняване. Заедно с чувствата на уплаха,
възприятията свързани с инцидента са свързани с опасения за увреждане на
физическата цялост, изпитване на страх и болка.Първите чувства са били
объркване, безсилие, произтичащо от обстоятелства, които осв. не може да
контролира в дадената ситуация. Катастрофата е вид травматично
събитие,водещо след себе си определен тип реакции на стрес.
След стресогенното събитие се разгръща краткотрайна
адаптационна реакция,чиито симптоми с течение на времето отслабват.
Хода на възвръщане към обичайното състояние следва оздравителен
резултат още повече, че лицето получава активна подкрепа от близки и
приятели. Факторите на средата /семейство, приятели, близки/ са
благоприятни и оказват своето позитивно въздействие за отработване на
травмата.
Съгласно данните от делото, психологическото изследване и
интервюто може да се приеме, че по време на инцидента и 3-4 седмици след
това Т. Х. е изпитвал болка от нараняванията в областта на дясната ръка,
както и опасения и страх за здравето, чувствал се е объркан, имал
сърцебиене. Субективните преживявания и описаните чувства и
преживявания при осв. Т. Х. съответстват на симптомите характерни за
т.нар. Краткотрайна адаптационна реакция, като неадаптивен отговор
на преживения стрес. Изразява се в състояние на субективен стрес и
емоционално разстройство, нарушаващо временно социалното
функциониране.
Експертизата приема, че в случая преживения стрес и причинената
болка от счупената ръка не са в рамките на остра стресова реакция и шок
в клиничния смисъл на това състояние. Силата на стресогенната реакция е
индивидуален акт, като в случая е свързана и с продължителността на
негативните емоции, които от анамнезните данни са с по-засилен
интензитет в първите дни до месец след инцидента и отшумяват
постепенно с процеса на възстановяване. Данните от делото не извеждат
заключения за нарушения на съня /инсомния/ в медицинския смисъл на
понятието. Осв споделя, че след инцидента заспивал слушайки музика.
Към момента на изследването не се идентфицират симптоми за
наличие на травма свързана с инцидента. Отсъстват данни за прояви на
социална дезадаптация след инцидента, социалното му функциониране е
продължило в обичайния за него стил. Осв. споделя, че се чувства добре,
посещава училище, започнал е работа.
Към момента на изследването не се идентфицират симптоми за
наличие на травма свързана с инцидента. Сами по себе си тревожните и
страхови чувства и преживявания, за които лицето споделя в месеците след
инцидента се преработват с различен темп във времето и зависят от
личностовите особености и ресурсите за справяне, както и от факторите
7
на средата. Негативните преживявания са в контекста на стресовата
ситуация и не са довели до последващи психически или психологически
проблеми при ищеца Т. Г. Х..
Типът и продължителността на адаптационната реакция, в случая
се повлиява благоприятно от възрастовите и личностови особености,
семейната и социалната подкрепа и с напредване на възстановителния
процес в рамките на няколко месеца се постига спад в интензитета на
негативните емоции и чувства и индивида се връща постепенно към
обичайното си функциониране до нивото от преди инцидента. В
болшинството случаи завършва с оздравяване, както е и в случая на осв. Т. Х..
Това състояниe не нарушава базисните психични годности на индивида. Не
се е наложило да ползва специализирана психиатрична или психологична
помощ или лечение.
Не са налице документи констатиращи психологическото и
психиатричното състояние на ищеца преди инцидента, тъй като не се е
налагало да посещава такъв вид специалист.
След процесния инцидент не е търсил помощ от специалист
психиатър или психолог, не е приемал психотропни медикаменти.
Анамнезните данни, както и тези от свидетелските показания сочат, че
след инцидента вследствие на негативните страхови оплаквания е посетил
„ходжа”, което импонира на културалните особености и възгледи на
общността и семейството му. Приемал е по негови данни „билкови
таблетки” за успокояване предписани от медицинско лице – фелдшера на
селото, който би могъл при идентифициране на сериозна симптоматика да
насочи осв. към специалист психиатър.
Извън твърдените от ищеца нарушения на съня и шок, не са налице
изследвания и документация от които да се направи заключение за същите.
Не са налични други източници на информация за психологичното състояние
на ищеца.
Относно механизма на ПТП-то е разпитан свидетелят Т. Е. Х. /том 2, л.
236-237/. Същият сочи, че на 02.05.2023г. около 4.30-5.00 часа сутринта в с.
Ясеновец, излезли с ищеца за сутрешна молитва. Били спрели на спирка за да
си вземат кафе, когато при тях пристигнал Е., от същото село, който
управлявал л.а. марка Ауди, модел А4. Свидетелят и ищецът се познавали с
водачът Е. още от малки, тъй като и тримата живеели в едно и също село - с.
Ясеновец. Е. им предложил да ги закара с автомобила си до джамията в
същото село и те се съгласили, като не са искали да видят СУМПС на водача,
като въобще не са се замисляли дали водачът въобще притежава СУМПС.
Качили се в автомобила, като свидетелят се качил на на задната седалка зад
шофьора, а ищецът се качил на задната седалка зад пасажера. На предната
седалка до шофьора седяло лице на име Т.. Задните седалки на автомобила
били оборудвани с предпазни колани, но свидетелят и ищецът не ги
8
използвали. След като се качили, автомобилът потеглил, водачът Е. започнал
да ускорява, като в последствие автомобилът напуснал платното за движение
и се блъснал в голяма купчина с пръст.
Относно претърпените неимуществени вреди от ищеца, по делото са
разпитани в качеството на свидетели Ф. А. М. /баба на ищеца/ - том 2, л. 238-
240, и Д. М. А. /първи бротовчед на ищеца/ - том 2, л. 241-242. В своите
показания сочат, че след ПТП-то ищецът бил хоспитализиран, след
изписването му от болницата ръкатата му била гипсирана, оплаквал се че го
боли, майка му и баба му помагали да се облича и да се храни, имал и
охлузвания по лицето, бил стресиран, като трудно преодолял
психологическата травма.
Показанията на свидетелите са последователни, логични,
неопровергани от останалите доказателства по делото, в т. ч. приетите
писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По реда на чл. 176 ГПК, ищецът заявява, че от малък се познава с
деликвента Е. И., който е управлявал процесния автомобил, тъй като живеят в
едно село /том 2, л. 242/.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на
увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", обхващаща временастъпването на
процесния деликт.
Безспорно е и че водачът на увреждащия автомобил е бил
неправоспособен, тъй като не е имал минималната възраст на водач за
управление на процесното моторно превозно средство по чл. 151 ЗДП /същият
към датата на ПТП-то е бил на 16 г./
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП,
осъществено по вина на застрахования при ответника водач /водачът е
нарушил общото правило по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, което изисква от
водачите на МПС да упражняват всячески: - технически: по приборите и
състоянието на основните възли и агрегати на ППС; - обзорен: на посоката
и състоянието на пътя и на придвижването на останалите участници в
9
движението, на пътните знаци; - фактически: контрол над управляваното
МПС – вж. и Решение № 325 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1619/2011 г., I
н. о., НК, като загубата на контрол, съгласно заключението на САТМЕ, се
дължи на нарушение на правилото на чл. 150 ЗДвП изискващо пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач/, са
налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане,
поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата,
посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че е налице
случайно деяние по чл. 15 НК.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на
претърпените телесни увреждания; силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, настъпилата промяна в психо-
емоционаланото й състояние, свързана с инцидента, както и
социалноикономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според съда тази сума е
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
По евентуалните възражение за съпричиняване, на осн. чл. 51, ал.2
ЗЗД.
По възражението за съпричиняване, поради допуснато на рушение от
страна на ищеца на на чл. 137а, ал.1 ЗДП – возел се в процесния автомобил
без поставен предпазен колан.
Видно от показанията на свидетеля - очевидец Т. Е. Х., който се е возил
до ищеца, е че ищецът не е ползвал обезопасителен колан. Това обстоятелство
се установява и от заключението на САТМЕ, съгласно което: „Не са налице
медицински данни за получени травми в резултат от поставяне на
обезопасителен колан - т.н. „коланни травми”.“ Същевремено, видно и от
САТМЕ, е че :“…..правилно поставен предпазен колан би предпазил или
ограничил степента на уврежданията получени от ищеца в резултат от
процесното ПТП.“
Ето защо, съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване поради допуснато на рушение от страна на ищеца на чл. 137а,
10
ал.1 ЗДП.
По възражението за съпричиняване, поради допуснато на рушение от
страна на ищеца, тъй като е пътувал в МПС, като е знаел, че същото се
управлява от неправоспособен водач ппо смисъла на чл. 150 ЗДП.
Във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, предпоставила и приемането на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014
г. на ОСГТК на ВКС, съпричиняването обичайно се свързва с извършването на
нарушение, без да е нужно същото да е виновно, като може да се изразява и в
поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или
необоснованото му игнориране. В мотивите към т. 7 на ТР е прието, че
преценката дали поведението на пострадалия е рисково и дали е допринесло за
увреждането се извършва индивидуално във всеки конкретен случай.
Предприето пътуване с водач, по отношение на който пострадалият знае или е
имал възможността да узнае, при проявена нормална дължима грижа,
наличието на рисково обстоятелство, в причинност с което е настъпила
увредата, обосновава обективен негов принос спрямо вредоносния резултат.
Между поетия и реализирания риск следва да има идентичност.
Независимо, че касае различно противоправно поведение на водача на
автомобила (употреба на алкохол), цитираната задължителна практика е
относима и към настоящия случай, в който противоправното поведение е
липса на правоспособност, тъй като в нея е даден отговор на принципния
въпрос, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД кога поведението на
увреденото лице е рисково и допринася за настъпване на вредите. От
разясненията в посочения тълкувателен акт следва недвусмислено, че за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, достатъчно е
доказването и само на възможността за узнаване от увредения, при
проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал,
е неправоспособен. В този смисъл е и Решение № 139 от 28.01.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1780/2019 г., II т. о., ТК.
Следва да се съобрази и че винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. В този смисъл
съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава
сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед
некомпетентността на шофьора. Въпросният риск следва от знанието за липса
на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се
направи основателно предположение за настъпването на вредоносния
резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на
увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е изведено в Решение № 350 от
17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай, пострадалият е имал възможността да узнае, при
проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е
неправоспособен. Поради факта, че пострадалото лице не е проявило тази
нормална и дължима от него грижа, за да установи дали водачът на
11
автомобила е правоспособен, следва да се приеме, че същият сам се е
поставил в риск да бъде превозван от неправоспособно лице и по този начин е
допринесъл за собственото си увреждане. Вж. и Решение № 1343 от
23.11.2023 г. на САС по в. гр. д. № 1151/2023 г.
Според нормата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗДвП минималната възраст на
водача за управление на МПС категория В, каквато категория е процесният
лек автомобил, е 18 години.
По делото е безспорно установено, че застрахователното събитие е
настъпило на 02.05.2023 г., към който момент делинквентът е бил на
навършени 16 години (роден на 24.05.2007 г.), а пострадалият на 16 години и 3
месеца (роден на 16.01.2007 г.), както и че двамата са се познавали от малки,
тъй като живеят в едно село.
Обективните факти за възрастта на делинквента и на пострадалия и
обстоятелството, че двете момчета са се познавали от малки, изключва
липсата на знание у пострадалия, че водачът на лекия автомобил е
непълнолетен.
Управлението на МПС без свидетелство за правоспособност, както и
изискуемата възраст от 18 години за придобиване на правоспособност за
управление на процесния лек автомобил (съгласно чл. 151, ал.1, т. 6 ЗДвП), се
санкционират от законодателя, включително и когато делинквентът е
непълнолетен – чл. 177 ЗДвП, чл. 343 в НК, чл. 26 ЗАНН и чл. 31, ал. 2 НК. В
този смисъл непълнолетният пострадал е следвало да знае, че водачът
няма, защото не би могъл да придобие, свидетелство за управление на
процесния автомобил. Вж. и Решение № 31 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
1267/2018 г., I т. о., ТК.
Така и Решение № 260036 от 5.10.2022 г. на ОС - Хасково по т. д. №
108/2019 г., Решение № 260102 от 5.03.2021 г. на ОС - Пловдив по т. д. №
147/2020 г., Решение № 2 от 5.01.2024 г. на ОС - Пазарджик по т. д. № 92/2023
г.
Така се явяват основателни на възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан и приемане да се вози в автомобил при
знание, че водачът му е неправоспособен.
Затова възражението на застрахователя в двете му части с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е основателно в обем 50%. Или дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, след отчитане на съпричиняването, е 15
000 лв. /50% от 30 000 лв./. За разликата над тази сума до пълния му
предявения размер от 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Така Решение № 13 от 5.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
2262/2022 г., I т. о., ТК и Решение № 1199 от 30.10.2023 г. на САС по в. гр. д.
№ 174/2023 г.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебната
практика приема, че участието на пострадалото лице в съпричиняване
12
изразяващо се само в качване и возене в автомобил управляван от
неправоспособно лице, при знаене на това обстоятелство от пострадалия, е в
размер на 30 %. Така Решение № 181 от 17.07.2019 г. на ВнАС по в. т. д. №
323/2019 г.
Относно претенцията за законна лихва.
Претенцията за законна лихва е основателна, както е поискана. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На осн.
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай,
извънсъдебната претенция на ищеца е предявена пред застрахователя на
15.11.2023 г. /т.1, л. 55-57/ и следователно законна лихва върху присъденото
обезщетение се дължи от тази дата.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. Н. Д.
от ШАК, сумата 1 674 лв. с включен ДДС, съставляваща адвокатски хонорар,
съобразно уважената част от исковете. Съдът намира, че тази сума
съответветста ва фактическата и правна сложност на делото, и на
процесуалните действия на пълнощомощника на ищцата.
По въпроса дали следва да се присъжда ДДС върху размера на
адвокатското възнаграждение, което което се присъжда по реда чл. 38, ал.
2 ЗА.
По този въпрос практиката на ВКС е противоречива, като са налице
следните две становища.
Според първото становище не следва да се присъжда ДДС върху
размера на адвокатското възнаграждение, което което се присъжда по реда чл.
38, ал. 2 ЗА. Това становище е намерило израз в Определение № 917 от
2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК.
Според второто становище, на основание § 2а от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по
ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това правило е
приложимо и при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Това становище е намерило израз в Определение
13
№ 4101 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3749/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 4066 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2023 г., II г. о.,
ГК, Решение № 346 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 358/2023 г., II г. о., ГК,
Определение № 50088 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1445/2021 г., II т. о.,
ТК, Определение № 1415 от 29.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1032/2024 г., I т.
о., ТК, Определение № 50017 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1873/2022 г., I
т. о., ТК, Определение № 303 от 13.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2204/2022 г.,
II т. о., ТК.
Към момента гопепосочената противоречива практика не е предоляна с
Тълкувателно решение, на осн. по чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав намира за правилно ВТОРОТО становоще.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищeцът следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и отхвърлената част от иска. Така, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 6 048
лв. разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответтника
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно, съобразно
фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия на
пълномощника на ответника.
Неоснователно е и оспорването от страна на ищеца на сключения
договор за правна помощ между ответника и упълномощения адвокат с
възражението, че ответникът не следва да се представлява от адвокат,
разполагайки с юрисконсулти, доколкото право на всяка страна е да прецени
дали да възложи защитата си на юрисконсулт, ако има сключен договор с
такъв, или на адвокат. Така и Определение № 50022 от 27.01.2023 г. на ВКС по
т. д. № 1444/2021 г., I т. о., ТК. Принципът, който закрепва процесуалният
закон е, че се дължат действително заплатените разноски, а съдът следва да
определи отговорността на страните за поемането им. Вж. и Определение №
93 от 9.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 82/2023 г.
По държавните такси и разноски в полза на съда.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал.2 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Разград, следните суми:
600 лева - държавна такса върху уважения размер на иска.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата
съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се
14
събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Относно начина на плащане по осъдителния иск за парично вземане,
съгласно чл. 236, ал.1, т.7 във вр. чл. 127, ал.4 ГПК.
Въпреки дадените на ищцовата страна с разпореждане № 65/29.01.2024
г. указания /том 1 л. 72/, да посочи своя банкова сметка същата не ги изпълни.
Вместо това постъпи искане от процесуалния представител, заплащането да
стане с чек /том 1, л. 84/. Това "условие" не би могло да бъде реализирано по
съдебен ред, доколкото издаването на чек е едностранна, формална сделка, с
която издателят нарежда на платеца да се плати определена сума. Искането на
пълномощника на ищеца представлява опит да се заобиколи изискването на
чл. 127, ал. 4 от ГПК, а следователно е злоупотреба с права, тъй като съдът е
ограничен от установеното в чл. 380 от КЗ, според който текст
застрахователят би могъл да плати единствено по представена от лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, банкова сметка. Така и
Решение № 199 от 18.03.2025 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 1102/2023 г.,
Решение № 140 от 10.12.2024 г. на ОС - Плевен по т. д. № 93/2023 г.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от:
С. С. П. и К. Д. К.ов, начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г.
Х., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Разград, с. Ясеновец, ул. ***,
сумата в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.11.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 15 000 лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от: С. С. П. и К. Д. К.ов, начин на представляване: заедно, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Н. Д. от ШАК, сумата
1 674 лв. /хияда шестстотин седемдесет и четири лева/ , с включен ДДС,
15
съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Разград,
с. Ясеновец, ул. ***ДА ЗАПЛАТИ на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
Джеймс Баучер № 87, представлявано от: С. С. П. и К. Д. К.ов, начин на
представляване: заедно, сумата от 6 048 лв. /шест хиляди и четиридесет и
осем лева/ - представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от: С. С. П. и К. Д. К.ов, начин на представляване: заедно ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград, следните суми:
600 лева /шестстотин лева/ – представляваща държавна такса върху
уважения размер на исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
Решението е постановено при участието на Е. Н. И., ЕГН **********,
с адрес обл. Разград, общ. Разград, с. Ясеновец, ул. ***, действащ лично и със
съгласието на своя баща Н. И. И., ЕГН **********, като трето лице-помагач
на ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от: С. С. П. и К. Д. К.ов, начин на представляване: заедно.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
16