Решение по дело №1481/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 65
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20215501001481
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Стара Загора, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001481 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260281/03.06.2021 г., постановено по гр.д. №
3163/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което „Н.“ ООД е осъдено
да заплати на ЗЕАД “Б.“ ЕАД сумата от 2 437.24 лв., представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение по щета №110219191900062 на
застрахования „Д.“ ООД по абонаментен застрахователен договор
№*********, за причинените имуществени вреди по време на превоз на товар
от гр.* до гр.** от превозвача е международна товарителница /CMR/ от
17.05.2019г., ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Въззивникът „Н.“ ООД излага доводи за неправилност на обжалваното
решение и моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Постъпил е
отговор, с който въззиваемия ЗЕАД “Б.“ ЕАД оспорва направените във
въззивната жалба оплаквания. Моли въззивният съд да потвърди
постановеното решение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
1
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл.373 от ТЗ вр. чл.17 от Конвенцията за договори
за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД “Б.“ АД /към настоящия момент ЗЕАД “Б.“ ЕАД/ моли
съда да постанови решение, с което да осъди „Н.“ ООД да заплати на „Б.“ АД
сумата от 2 437, 24 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №110219191900062 за нанесени от ответника
имуществени вреди на трето застраховано лице - „Д.“ ООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва претенцията по основание и размер.
На основание чл.219 от ГПК по делото е конституирано „Д.“ ЕООД, като
трето лице помагач на ищеца, което не изпраща представил и не взема
становище по спора.
Не е спорно, че по силата на договор за международен автомобилен
превоз на стоки, обективиран в международна товарителница CMR от
17.05.2019г. /л.3/, превозвачът „Н.“ ООД поело задължението да извърши
превоз на товар - 66 палета с бисквити на „Д.“ ООД-изпращач, с маршрут от
гр.* до гр.**, с получател на стоката фирма „Г.“. Не е спорно, че ответникът е
доставил на 21.05.2019 г. на фирма „Г.“ в гр.** стоката с камион рег.№ *** и
товарно ремарке рег.№ ***.
От заверено копие на протестно писмо от 22.05.2019 г. е видно, че
фирма „Г.“ е предявила претенция за смачкана и негодна стока - 119
кашона/1840 бр. на стойност 1186.80 евро, от извършената на 20.05.2019 г.
доставка с транспорт CMR от 17.05.2019 г. с изпращач: „Д.“ ООД.
Представено е и заверено копие на фактура №KD 19600032/22.05.2019 г.
**, клиентски №110434, идент.№ на клиента: BG*****, с адрес на получателя
на фактурата: „Д.“ ЕООД на немски език с превод на български език,
съгласно която стойността на повредената стока: количество опаковка- 119,
бр.1844, е на стойност: нетно сума 1306.80 евро.
От заверени копия на абонаментен застрахователен договор №*********
2
и сметка №863/05/20019 г. по абонаменетна полица „карго“: ********* за
застрахователна премия за м.май.2019 г. е видно, че между „Д.“ ЕООД и ЗАД
„Б.“ АД е сключен застрахователен договор, е обект на застраховката:
шоколадови и захарни изделия, бисквити, крекери, солети; видове транспорт:
автомобилен; с регламентирани: дестинации на превозите, застрахователното
покритие, тарифи, както и: документите за деклариране на товарите за превоз,
сроковете и начина на плащане на застрахователната премия,
взаимоотношенията при настъпване на застрахователно събитие и начина на
прекратяване на договора, по който застрахования е заплащал
застрахователните премии съгласно договореното.
С дебитна нота №110117863136/17.05.2019 г. /л. 11/ ищецът е определил
на „Д.“ ЕООД застрахователна премия, за застрахована стока: бисквити 66,
палета 20262 кг., която се превозва е МПС СТ6293ВА/СТ1131ЕМ/ от
17.05.2019 г., заплатена от застрахования.
Представени са заверени копия на Претенция от 30.05.2019 г., за 1306.80
евро по полица №110117863136, застрахован товар-бисквити, за повреда на
119 кашона х 16 бр., разкъсване-119 кашона на „Д.“ ЕООД; доклад по щета
№110219191900062 по застрахователна полица №110117863136 на „Б.“ АД;
снимков материал и преводно нареждане от 04.07.2019 г. за преведа от
застрахователя сума 2437.24 лв.
С регресна покана изх.№04418/16.08.2019 г., връчена на 21.08.2019 г.,
ЗАД „Б.“ поканило „Н.“ ООД в десет дневен срок да представи застраховка
„Отговорност на превозвача“ или да възстанови по посочена сметка сумата
2 437, 24 лв., за изплатено застрахователно обезщетение на повреден товар по
застраховка „карго“ по международна товарителница CMR от 17.05.2019 г. ,
превоз от България до Германия с товарна композиция СТ6993БА/СТ1131ЕВ,
пратка от 66 палета с бисквити.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението пазарната стойност на повредените 115 кашона/1840 бр. х 0.645
евро +5% за навло към 21.05.2019 г. е общо 1246.14 евро с левова
равностойност 2437.24 лв. Увредената стока не е върната. Съгласно
експертизата единичните опаковки са от нетвърд опаковъчен материал, без
микровелпапе или картонена подложка, което при смачкване на кашоните не
3
би спомогнало за запазването на стоката в първоначалния й вид със
съответните потребителски качества. Стойността на превоза от Германия до
България е висока.
Съгласно показанията на св.И.А.Т. през 2019 г. работил в „Н.“ ООД като
шофьор на ТИР. През м.05.2019 г. бил изпратен на курс, с маршрут гр.*- гр.**
със стока - бисквити, с камион „***“ с брезентово ремарке. Присъствал при
товаренето на стоката. Тя била стречована с фолио. Работниците на
товародателя в гр.*, я превозили с ръчна количка и я подредили в товарната
част на ТИР-а. Пътувал няколко дни до Германия, където в гр.** работници
на логистична фирма разтоварили стоката. По време на пътуването нямало
ситуации, налагащи рязкото използване на спирачки. Присъствал при
разтоварването. Преди да разтоварят стоката, работниците на логистичната
фирма направили снимки на вътрешността на камиона. При транспортирането
на товара от България до Германия, палетите се разместили и стоката била
наклонена на дясната страна на камиона. При самото разтоварване, един от
палетите, в предната част на камиона се обърнал, паднал и пакетите се
пръснали на земята. Направена била и снимка на дъното на камиона, където
били най-фрапиращите поражения на стоката. След разтоварването му
предали само международната товарителница, без забележки в нея. Снимките
били направени преди връчване на CMR. Сочи, че не е връщал стока в
България. Съдът приема показанията на св.И.А.Т. за достоверни, тъй като са
преки, непосредствени, необорени и ги кредитира.
По делото е назначена съдебно-автотехническата експертиза,
неоспорена от страните, която съдът възприема. Съгласно заключението
товарът е бил разположен върху палети стречовани с фолио.Обвивката на
палета е пластична. Силите, които въздействат върху товара са: ускоряване и
забавяне на превозното средство при неговото движение по крива, както и
при комбинация при движение в крива със забавяне или ускорение на
превозното средство, а в някои случаи превозното средство изпитва силово
въздействие от страна на товара, свободно преместващ се в границите на
отделеното за него пространство- т.нар. „жив товар“. В случая е настъпило
напречно преразпределение на теглото на превозвания товар. Основната
причина за накланяне на товара е високо разположения му масов център,
както и появата на ефекта „жив товар“ поради еластичната обвивка на палета.
За да бъде предотвратена възможността за поява на ефекта „жив товар“ и
4
разместването на товара под въздействието на резултатните сили при
движение на автокомпозицията е било необходимо същият да бъде
обезопасен допълнително с обтягащи колани, с които е оборудвано
полуремаркето. Разпиляването на товара при разтоварната операция е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия механизъм- разместването на
вертикалната ос, минаваща през масовия център на товара спрямо центъра на
основата на палета. В с.з вещото лице пояснява, че основната причина за
разместването на товара, е недоброто укрепване на палетите и височината на
палета. За да не се получи разместване, основата на палета следва да е по-
голяма, а височината му по-малка. В случая се е получило разместване на
палет в зоната на завой и той се наклонил, защото не е бил неукрепен.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата, включително и на вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните
кумулативни предпоставки: валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с
покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на
застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния
договор с ищцовото дружество в срока на действие на договора; изплащане от
страна на застрахователя по имуществената застраховка на застрахователното
обезщетение на застрахования и в резултат на това встъпване в правата на
застрахования спрямо причинителя на вредата; настъпилите вреди да са в
причинно - следствена връзка със застрахователното събитие; да бъде
установен техният размер.
По делото не е спорно, че между „Д.“ ЕООД и ЗАД „Б.“ АД е сключен
абонаментен застрахователен договор, чийто обект на застраховката са
шоколадови и захарни изделия, бисквити, крекери, солети. Процесната
доставка на 66 палета с бисквити с тегло 20 262 кг била застрахована, като на
5
17.05.2019 г. е платена застрахователна премия в размер на 209.82 евро,
съгласно дебитна нота №********* от същата дата. Безспорно е, че при
превоза на горепосочената стока са настъпили повреди, поради което „Д.“
ЕООД е предявила претенция от 30.05.2019г. пред ЗАД „Б.“ АД.
Застрахователят е изготвил доклад по щета № 110219191900062 от 27.06.2019
г., с който било определено застрахователно обезщетение в размер на 2 437,
24 лв. и същото е платено на застрахования изпращач на товара „Д.“ ООД с
преводно нареждане от 04.07.2019 г.
Основният спорен въпрос по делото е дали следва да се ангажира
отговорността на превозвача.
В настоящия случай отговорността на ответното дружество произтича от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/, която е приложима при уреждане на процесните отношения по превоз
на товара по силата на чл. 1, § 1 от Конвенцията.
Съгласно чл. 8, § 1 и § 2 от Конвенцията CMR по време на приемането на
стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери: точността на данните в
товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им;
видимото състояние на стоката и опаковката й. Превозвачът следва да
мотивира също така всички възражения, които прави по повод видимото
състояние на стоката и нейната опаковка. Съгласно чл. 9, §2 от същата
Конвенция при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от
превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро
състояние по време на приемането й за превоз от превозвача.
Съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. В чл. 17, § 2и § 4 от Конвенцията са предвидени основания за
освобождаване на превозвача от отговорност.
В настоящия случай от представената товарителница се установява, че
превозвачът не е вписал възражения в същата, нито е отразил извършване на
проверка на външния вид и опаковките на превозваната стока, поради което
следва да бъде прието в съответствие с правилата на чл. 9 от Конвенцията
CMR , че стоката и опаковката й е била в добро състояние по време на
приемането й. От показанията на св.И.А.Т., които кореспондират с
6
приложените по делото снимков материал /фотокопия на товара/ и
заключението на автотехническата експертиза се установява, че повредите на
част от стоката са причинени от недоброто укрепване и окомплектоване на
палетите, които под въздействието на резултатните сили при
транспортирането е настъпило напречно преразпределение на теглото на
превозвания товар, което от своя страна е причинило смачкване на
процесните кашони, а нетвърдият опаковъчен материал /без микровелпапе
или картонена подложка/ на единичните опаковки не е могло да запази
стоката в необходимия търговски и потребителски вид.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че доколкото при
натоварването на стоката, превозвачът не е направил възражения относно
естеството на опаковката, подреждането на товара и неговото укрепване, а
същевременно при доставянето му са констатирани частични повреди, които
според неоспореното заключение на автотехническата експертиза се дължат
единствено на неукрепването на товара. Ответникът не установи, наличието
на някой от фактите или рисковете посочени съответно в чл. 17, § 2 и в чл.
17, § 4 от Конвенцията, освобождаващи го отговорност за частична повреда,
поради което настоящата съдебна инстанция в приема, че в случая
отговорността за частичната повреда на превозената стока следва да се
възложи на превозвача съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията.
Ето защо плащането на застрахователно обезщетение в размер на 2 437, 24 лв.
от ищеца на застрахования „Д.“ ООД се явява платена на правно основание.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че е изпълнен фактическият
състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Н.“ ООД следва да заплати на ЗЕАД “Б.“ ЕАД
направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260281/03.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 3163/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

7
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с.*** да заплати на ЗЕАД “Б.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр.*, район ***** направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.*, район ***** №* като третото
лице - помагач на страната на ищеца ЗЕАД “Б.“ ЕАД. с ЕИК*****.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8