Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 26.04.2017г., град Дупница
IV
Районен съд – Дупница състав
11.04. 2017
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1157 2016
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана образувано по депозирана искова молба от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Е.П. *** срещу ЗК „Уника живот” АД, София, общ. „Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13, представлявано от Николай Генчев И., Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът твърди, че на 01.10.2015 г. с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключил договор за потребителски кредит за общо ползване при условията на чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/с общ размер на кредита от 2 414, 72 лева и обща дължима сума от 3 009, 79 лева. Срокът на договора е 05.06.2017 г. По предложение на кредитодателя сключил застраховка за обезпечение на кредита по групова застрахователна полица № 81001NLВ2011 на ЗК „Уника-живот” АД, чрез застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк” ЕАД, притежател на полицата е „Ти Би Ай Банк” ЕАД и срок на договора за застраховка - срокът на кредита. Съгласно погасителния план до момента твърди, че е изплатил по договора шест месечни вноски в размер на 903 лв. до м. 04.2016 г. вкл. На 06.01.2016 г. внезапно получил тежък исхемичен мозъчен инсулт, като на същата дата чрез „Спешна помощ” постъпил в Общинска болница МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. Дупница, но поради тежката степен на инсулта бил закаран в „Токуда болница” София. Лечението продължило до 02.02.2016 г., след което бил изписан за домашно лечение с медикаменти и рехабилитация. В момента е на инвалидна количка и не може да се движи и е в болничен отпуск по решение на ЛКК, след което му предстои пълно инвалидизиране от ТЕЛК. Твърди, че до сега бил работник на ТЕЦ Бобов дол. Съгласно условията по груповата застрахователна полица бил застрахован при застрахователните рискове „Смърт’, „Трайна пълна неработоспособност” и „Временна пълна неработоспособност” вследствие на заболяване или злополука. Поради описаното по горе представил пред „Уника- живот” АД всички необходими медицински документи, епикризи и болнични листя, доказващи времената пълна неработоспособност с молба да бъдат спазени условията по груповата застрахователна полица, поради неочаквано настъпилото застрахователно събитие. С писмо изх. № 3650/26.05.2016 г. на ЗК „Уника – живот” АД му е отказано изплащане на обезщетение към кредитодателя до размера на кредита по групова застрахователна полица № 81001NLВ2011 с мотив, че е настъпило усложнение в развитието на диагностицирано преди сключването на застрахователния договор /01.10.2015 г./ заболяване на сърдечно съдовата система, което не отговаря на истината, тъй като няма констатирано преди датата на инсулта/06.01.2016 г./ заболяване на сърдечно - съдовата система и не е провеждано медикаментозно лечение по такъв повод. Твърди, че не е укривал заболявания при сключване на застрахователния договор като кредитополучател. С жалба № 91-02- 493/02.06.2016 г. до Комисията за финансов надзор потърсих съдействие за извънсъдебно решение на спора. С писмо изх. № 91-02—493/22.07.2016 г. КФН му отговорила, че спорът е гражданско-правен и е от компетентността на съда. Предвид горното моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника да заплати на кредитодателя застрахователната сума за не погасената част от задължението, включващо главница, лихви и разноски към датата на застрахователното събитие в размер на 2 106, 86 лева.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената претенция. Намира, че е налице изключение от покритието съгласно хипотеза първа, в която са описани случаите, при които не се дължи застрахователно обезщетение за заболяване или злополука, които са произтекли пряко или косвено от предхождащо заболяване, за което индивидуалният застрахован е бил консултиран или е бил лекуван през последните 12 месеца, от включването му в плана. Това изключение се прилага, само за първите 180 дни от датата на включване в застраховката. Съгласно амбулаторен лист № 003294 (Приложение 1 от Отговора на исковата молба), издаден от личния лекар на И.Д.И., д-р Мария Дашева, на 01.09.2015 г. в част Анамнеза (по данни на пациента) е записано с артериална хипертония от няколко месеца и описани оплаквания. В същият медицински документ е видно, че личният лекар е издал направление № 000355 за преглед от специалист с код 08 (кардиолог). На същата дата 01.09.2015 г., И.Д.И. е консултиран от кардиолог д-р Григор Василев Григоров, видно от Амбулаторен лист № 004626/01.09.2015 г. (приложение 2 към отговора). В този амбулаторен лист е поставена диагноза „хипертонично сърце” без (застойна) сърдечна недостатъчност и стойности на кръвното налягане 170/125. В същия амбулаторен лист е предписана терапия за сърдечно заболяване артериална хипертония, а именно Кардесарт 1x32 мг. и Нордипин 10 мг. Амбулаторният лист е подписан от д-р Григоров и от пациента И.Д.И.. Следователно на 01.09.2015 г. ищецът е консултиран относно сърдечно заболяване и му е предписано медикаментозно лечение за същото заболяване, съгласно сертификат, приложен по делото с исковата молба, И.Д.И. е бил застрахован от 02.10.2015 г. – следователно един месец преди началото на срока на застрахователния договор, за обезпечение на договор за кредит ********** със срок на кредита и на застрахователния договор 01.10.2015г.-05.06.2017г. И.Д.И. е бил консултиран и е бил лекуван с медикаменти с поставена диагноза хипертонично сърце - налице е хипотезата по полицата, че заболяването артериална хипертония е диагностицирана в срок от 12 месеца, преди началото на полицата и застрахователното събитие ВЗР е настъпило в рамките на срока от 180 дни от началото на полицата, а именно на 06.01.2016 г. (съгласно исковата молба). Твърди, че съгласно исковата молба ищецът е получил тежък мозъчен инсулт на 06.01.2016 г. и смята, че е налице причинно-следствена връзка с диагностицираното и лекувано сърдечно заболяване на 01.09.2015 артериална хипертония и заболяването тежък мозъчен инсулт. Оспорва иска и по размер. По отношение на размера на обезщетението за ВЗР са налице ограничения от 6 месечни вноски, всяка от които не повече от 200 лв., независимо от размера на вноската по погасителния план по кредита за едно застрахователно събитие. Не се дължи обезщетение за ВЗР в периода от 60 дни от началото на ВЗР (01.01.2016). Максималният размер на отговорността на застрахователя и то при настъпил покрит по застраховката риск, за ВЗР е 6 месечни вноски по кредита, вноски не по-високи от 200 лева, което е равно на 1 200 лв. обезщетение. Съгласно приложения погасителен план, при месечна вноска от 159, 49 лв., следва, че застрахователят би дължал обезщетение в размер на 6 месеца по 159, 49 лв. - 956, 94 лв. за риска временна загуба на работоспособност, което е максималното обезщетение за едно застрахователно събитие ВЗР за периода от 01.03.2016 до 05.08.2016г. (датата на шестата погасителна вноска след ВЗР).
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства - Застрахователна полица № 81001 NLB 2011 от 02.10.15 г., Договор за потребителски кредит от 01.10.2015 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит се установява, че на 01.10.2015 г. ищецът и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД са сключили договор за потребителски кредит за общо ползване при условията на чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/с общ размер на кредита от 2 414, 72 лева и обща дължима сума от 3 009, 79 лева. Срокът на договора е 05.06.2017 г., а ищецът сключил договор за застраховка за обезпечение на кредита по групова застрахователна полица № 81001NLВ2011 на ЗК „Уника-живот” АД, чрез застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк” ЕАД, като притежател на полицата е „Ти Би Ай Банк” ЕАД и срок на договора за застраховка - срокът на кредита.
От приетите по делото писмени доказателства - медицински документи: Етапна епикриза на И.Д.И., Епикриза от Клиника по неврология и медицина на съня към Болница Токуда гр. София – етапна окончателна от 15.01.16 г. № 1098, Епикриза от Клиника по неврология и медицина на съня към Болница Токуда гр. София – етапна окончателна от 28.01.16 г. № 2521, Епикриза от Клиника по неврология и медицина на съня към Болница Токуда гр. София – етапна окончателна от 02.02.16 г. № 3347, Епикриза от Отделение по неврохирургия от УМБАЛ „Софиямед” № 12622 с дата на изписване 17.06.16 г., Епикриза № 574/29.01.16 г. на Специализирана болница за рехабилитация „Здраве” ЕАД гр. Банкя,|медицинско направление изх.№ 2987/02.08.16 г. от Д-р Мария Дашева, болничен лист № Е 20153543328 от 13.01.2016 г. на МБАЛ „Св. Ив.Рилски”, Болничен лист № Е20154100479 издаден от МБАЛ „Токуда болница София” АД на 12.01.16 г., Болничен лист № Е20164483483 издаден от МБАЛ „Токуда болница София” АД на 28.01.16 г., Болничен лист № Е 20164444435, издаден от СИМП – Медицински център „Асклепий” ООД на 15.02.16 г., Болничен лист № Е 20164444435, издаден от СИМП – Медицински център „Асклепий” ООД на 15.02.16 г., Болничен лист № Е 20165245929 , издаден от СИМП – Медицински център „Асклепий” ООД на 14.04.16 г., Болничен лист № Е 20165245101, издаден от СИМП – Медицински център „Асклепий” ООД на 19.05.16 г., Болничен лист № Е 20165985458, издаден от УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД на 17.06.16 г., Болничен лист № Е 20165732098, издаден от СИМП – Медицински център „Асклепий” ООД на 23.07.16 г.., Епикриза от Клиника по неврология и медицина на съня от Болница Токуда гр. София № 3347, болничен лист № Е20165732099 от СИМП-Мед.център „Асклепий” ООД, издаден на 23.07.16 г. се установява, че на 06.01.2016 г. ищецът е получил исхемичен мозъчен инсулт, лекуван е стационарно до 02.02.2016 г., след което бил изписан за домашно лечение с медикаменти и рехабилитация, съответно е ползвал отпуск по болест. вкл. и дадената му с Експертно решение № 1541 от 20.07.16 от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД.
Видно от застрахователно удостоверение № 81001 NLB 2011 70000658592015 по групова застрахователна полица 81001 NLB 2011 и полица № 81001 NLB 2011, притежател на полицата е „НЛБ София” ЕАД, като видно от справка, направена от съда в сайта на ТР, „НЛБ София” ЕАД е променила фирмата си на 28.11.2011г. на „Ти Би Ай банк” ЕАД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.12.2016г., съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск касателно размера на същия, а именно - същият да се счита предявен за сумата от 2 321, 50 лв.
Видно от приетото по делото копие на платежно нареждане (л. 106 от делото), ответникът е наредил превеждане по сметка на „Ти Би Ай банк” ЕАД на сумата в размер на 1 053, 42 лева.
По делото е прието заключение на назначената съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Н., от заключението на която се установява, че на 01.09.2015г. у ищеца са установени симптоми и данни за хипертонична болест (артериална хипертония) – повишено кръвно налягане 170/125 и данни за съответстващо увреждане на сърцето – хипертрофия (задебеляване) на стените на лява камера на сърцето. Проведени са още два вторични прегледа ( на 03.09. и 28.09.2015г. ), проведено е и специализирано изследване – ехокардиография. Не са установени данни за сърдечна недостатъчност. Поставена е диагноза „хипертонично сърце без застой на сърдечна недостатъчност” и е назначена антихипертензивна терапия – Кардесарт и Нордипин. В началото на месец януари 2016г. И. ***/ според исковата молба и етапната епикриза от същата година на 06.01. след получаване на инсулт/, според анамнестичните данни от епикриза от болница „Токуда” на 01.06. с хипертонична криза и на 05.01. получен инсулт/; диагностициран е исхемичен мозъчен инфаркт (инсулт); състоянието му е преценено като тежко и е преведен за продължаване на лечението в болница „Токуда”. И в двете болници при приемането са установени и отразени повишени стойности на артериалното налягане – 220/120 и 160/80, отразени са и анамнестични данни за минало и придружаващо заболяване „артериална хипертония” – несистемно лекувана. В хода на последвалото лечение и допълнителни изследвания са установени данни за: хиперхомоцистеинемия и антифосфолипиден синдром, т.е. към момента на сключване на застраховката в ищецът И. е било налице и било диагностицирано заболяването „хипертонична болест”/ артериална хипертония/ и същият би трябвало да е знаел за нея. В случая не може да бъде даден еднозанчен и категоричен отговор за причината за инсулта/ респ. причинно – следствена връзка между него и наличното заболяване – артериална хипертония/: напълно възможно е инсултът да е в резултат на съдово увреждане на мозъка от хипертонията/атеросклеротични промени в съд, кръвоизлив в плака с разязвяването й и тромбозиране и запушване на съда, спазъм и други/; възможно е и да е в резултат и на тромбозиране или тромбембол на мозъчен съд от други фактори/ хиперхомоцистеинемията, антифосфолипиден синдром и други/; възможно е и в резултат на комбинация от други или тези фактори. Ищецът е преглеждан от д-р Григоров (кардиолог) само в периода 01.09.2015г. – 28.09.2015г., при които прегледи е поставена диагнозата „хипертонично сърце без застой на сърдечна недостатъчност”, не са установени данни за други прегледи, покриващи се от НЗОК от кардиолога на ищеца за периода началото на 2014 – края на 2015г. Първоначалните оплаквания на И. от страна на сърдечно – съдовата система при лекар са дадени при преглед на 01.09.2015г., до този момент такива не са регистрирани в медицински документ, като в анамнестични данни е отразено, че „същите датират от няколко месеца”. Ищецът не е „заведен на учет”, като пациент със заболяване на сърдечно – съдовата система и не са му изписвани съответни медикаменти по НЗОК, поради неявяването му на изискващите се медицински прегледи. За „високо кръвно налягане” се приемат системни/ измерени неколкократни в период поне около месец/ стойности на артериалното налягане, равни или по - високи от 140/90. В случая няма обективни данни за измерени отразени други стойности на артериалното налягане на ищеца до 02.10.2015г./освен при прегледите на 01.09.2015г. – 140/85 и 170/125, но наличието на сърдечно увреждане/хипертрофия на лява камера сочи за системност на същите и давност на заболяването, т.е. към 02.10.2015г. И. е бил с артериална хипертония втори стадий, което заболяване не е застрашавало пряко живота му и към този момент не е било причина за временна нетрудоспособност. Към същия момент И. в бил временно нетрудоспособен/ в отпуск по болест/ по друго заболяване – на опорно – двигателния апарат и вегетативната нервна система, нямащо отношение към предмета на делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.).
В доклада си по делото съдът е
разпределил на странните доказателствената тежест в процеса и им е указал, че съобразно правилата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да докаже сключен договр за застраховка „Живот” или „Злополука” в полза на кредитор за обезпечение
на негово задължение
и плащане от страна на
ищеца на задължението при настъпило
застрахователно събитие, а ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Предвид разпределението на
доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на
страните, съдът е указал на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за плащане на задължението от негова страна при настъпило
застрахователно събитие.
Съдът намира, че в настоящия случай приложимият закон е чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), тъй като действащият към момента Кодекс за застраховането е в сила от 01.01.2016г., а процесният застрахователен договор е сключен преди тази дата и към процесните материалноправни отношения между страните в настоящия процес се прилага Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2006, отм., считано от 31.12.2015 г., предвид обстоятелството, че в приложения застрахователен сертификат, липсва уговорка за приложението на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., съгласно §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., както и предвид обстоятелството, че за застрахователни договори, сключени по реда на чл. 382 в ПЗР няма изискване за привеждане в съответствие с новия КЗ.
При горното, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск, доколкото съгласно посочената правна норма, която съдът счита за приложима в настоящия казус – чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.) се регламентира правото на иск на физическото лице, застраховано по застраховка „Живот” или „Злополука”, сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическото лице, включително когато не е било страна по застрахователния договор, но е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Следователно искът на основание посочената правна норма предпоставя твърдение в исковата молба за плащане (респ. ангажиране на доказателства) задължението към кредитора (банката). В Кодекса за застраховане, в сила до 31.12.2015г. не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка „Живот” срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на кредитополучателя, респективно неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката, в какъвто смисъл е и Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид горния извод на съда за неоснователност на предявения иск на посоченото основание, съдът намира за ненужно да обсъжда наведените останали доводи от ответника за неоснователност на предявената срещу него претенция, а именно наличие на изключение от застрахователно покритие съобразно сключения договор за застраховка, касаещо здравословното състояние на ищеца преди дататана сключване на процесните договор за кредит и застрахователен какъв, както и предвид настъпилото в хода на процеса пред настоящата инстанция нареждане от ответника за превеждане по сметка на „Ти Би Ай банк” ЕАД на сумата в размер на 1 053, 42 лева.
При горния изход от делото, на ответника се следват сторените по делото разноски в размер на 220, 00 лева, от които 120, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, последно изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г., чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** чрез
адв. Е.П. *** срещу ЗК „Уника живот” АД, ЕИК *********, София, общ.
„Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13, представлявано от Николай Генчев И., Николай
Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев иск с правно основание чл. 242,
ал. 1 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД в
качеството му на кредитор на ищеца сумата в размер на 2 321, 50 лв.,
представляваща не погасена от ищеца част от задължението му договор за потребителски кредит от 01.10.2015
г., сключен между него и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на ЗК „Уника живот” АД, ЕИК *********, София,
общ. „Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13, представлявано от Николай Генчев И.,
Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев сумата в размер на 220, 00 (двеста и двадесет) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: