№ 1458
гр. Плевен, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430104306 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от С. П. С., ЕГН **********, с
адрес: *** против „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, в която се твърди, че на 29.06.2023 г. ищцата сключила с
ответното дружество договор за кредит №***, по силата на който й били
предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000,00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 44%, годишен процент на разходите -
53,78%. Съгласно чл.6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията към договора, а
именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 път
и размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
1
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход.
Излага се, че било регламентирано в чл.18, че в случай на неизпълнение
от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.6 от договора,
същият дължал неустойка в полза на кредитора в размер на 3971,88 лева,
която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска,
към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.
Навеждат се доводи, че ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, но не
дължала плащания за неустойка, т.к. регламентиращата я клауза била
нищожна. Като основание за нищожност се сочи на първо място накърняване
на добрите нрави. Сочи се, че процесната неустойка била загубила присъщата
на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали
вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора,
тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в
размер на в размер на 3971,88 лева била загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, доколкото тя била близо 200 % от заетата сума в
размер на 2000,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици
от неизпълнението. Заемодателят не бил търсил обезпечение на вземанията си
по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва
по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било
да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водело до скрито
оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което
било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за
спазване на добрите нрави. Недобросъвестно и в ущърб на потребителя,
небанковата финансова институция поставила към заемополучателката
неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
2
печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката
била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла
извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди
сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или
частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и
правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е
поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването
на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тьй като на
практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и
логично било след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за
да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приемело, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би
договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и
алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови
услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си. Явно било, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй
като е поставил ограничения и дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване
на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на
изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването
на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтичало и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит. В този смисъл, в съображение 26 от Директивата се
посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
3
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото целяло да предпази
потребителите от свръхзаддъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за
постигането на целта на Директива 2008/48. В този смисъл клауза, която
предвиждала, че се дължала неустойка при неосигуряване на поръчители била
в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да
осигури обезпечение след като кредитът бил отпуснат, като ако не го
осъществял, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличавала. Кредиторът в настоящият случай бил поел риск да
отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради
това неблагоприятните последици за кредитодателя били самопричинени, тъй
като той не бил спазил своето задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата
институция не можела да черпи права за себе си от собственото си
противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира
описаната неустойка.
Сочи се, че неустойката по процесния договор имала санкционен
характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка
вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, според ищцата, неустойката била в разрез
с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито
оскъпяване на кредита. По същество тя представлявала добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатявала
неоснователно.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.18 от договора
4
за кредит № *** от 29.06.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 3971,88 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявената искова претенция.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е налице спор и се установява от представения
препис на Договор за потребителски кредит № *** от 29.06.2023г., че същия е
бил сключен между ответника „Кредирект“ ЕООД, в качеството на
заемодател и ищцата С. П. С., в качеството на заемател.
Установява се също така от соченото писмено доказателство, а е и
безспорно между страните, че по силата на това съглашение, заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя заем в размер на 2000лв. Уговорен е бил
фиксиран лихвен процент от 44% и срок на връщане на кредита до
30.12.2024г., на 18 погасителни вноски.
Според обективираното в чл.3.5 от договора, годишният процент на
разходите е посочен на 49,09%.
Видно е, че в чл.6 от договора е било закрепено задължение за
заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица, отговарящи кумулативно на определени условия.
Установява се още, че в чл.18 е била регламентирана неустоечна клауза,
предвиждаща, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение в двудневен срок, заемателят дължи неустойка в размер на
3 971,88лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че е налице наведеното от ищцата основание за
5
нищожност на процесната неустоечна клауза, а именно като накърняваща
добрите нрави. Процесната неустойка от договора за паричен заем е
предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на
заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения- 2-дневен от получаване на
заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да
отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
заемателя е отпуснат заем в размер на 2000 лв., а уговорената неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на
3 971,88 лв., която сума достига почти два пъти главницата по заема. Освен
това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично
задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за
забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението,
поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде
висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на
периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по
договора за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните
разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
6
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 2 - дневен срок
от усвояване на сумата по договора за заем, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея и това води до оскъпяване на
заема. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от ищцата С. С.
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответника
дължи в полза на съда държавна такса върху уважения иск в размер на
158,88лв.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
Съдът приема, че в случая наличието на поддържаното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ е налице. Относно размерът на
7
възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да
се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното
право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по
дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат
следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния
случа и действителната фактическа и правна сложност на делото.
Отчитайки горното, съдът счита, че на осъществилия безплатна правна
помощ адвокат е дължимо възнаграждение в размер на 400лв. Доколкото
адвоката е регистриран по ЗДДС следва да се съобрази и дължимия данък и
общо възнаграждението се определи на 480лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. П.
С. с ЕГН ********** и „КРЕДИРЕКТ" ЕООД с ЕИК ***, че клаузата на
чл.18 от Договор за потребителски кредит № ***/29.06.2023г.,
регламентираща неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна, на
основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на *** Е. И., вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ ***, с адрес ***, сумата от 480лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, "КРЕДИРЕКТ" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в полза на
Плевенски районен съд сумата от 158,88лв., представляваща дължима по
производството държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8
9