Р Е Ш Е Н И Е
№……./24.11.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на първи ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2629 по описа
за 2016 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба с правно основании
ечл.422,
ал.1 от ГПК, от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление *** за приемане за установено
в отношенията с ответника В.П.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** дължимостта
на сумата от 1072,89 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.09.2012г. – м.04.2015г. и 66,78
лв. обезщетение за забава за периода 30.10.2012г. до 15.10.2015г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16324/2015 на ВРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК.
Твърди се в исковата молба,
че между страните по делото
е налице валидно облигационно правоотношение, като ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ
в качеството му на собственик на
топлоснабдяван имот. Твърди се, че
Етажната собственост на адрес в гр.София
1324, обл.София град, общ.Люлин бл.719, вх.Б, ап.92, с абонатен № 161954, е присъединена
към абонатна станция на „Т.С.” ЕАД.
Поддържа се, че за
периода от месец 09. 2012г. до месец април 2015г. ответникът не е заплатил цената на доставена топлоенергия. Сочи се,
че по отношение
на сградата, в която се намира
топлоснабдения имот съществува техническа възможност за дялово
разпределение на топлинна енергия, но същото не
се прилага подари липса на
сключен договор със
собствениците.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се от
ответника да има качеството „потребител” на топлинна енергия на процесния обект,
доколкото между ответника и ищовото дружество не е
сключен индивидуален договор. Твърди, че не е ползвал топлинна енергия за
посочения период, поради което и не дължи заплащането й. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се
сторените разноски.
По отношение предпоставките за конституиране
на трето лице помагач:
Съдът
констатира, че с определение от 12.10.2016г. по делото като трето лице- помагач
на страната на ищеца е конституирано „Т.С.” ЕООД. При последваща
проверка относно допустимостта на конституирането, съдът констатира, че нито с
исковата молба, нито по-късно ищцовата страна е
отправяла подобно искане. Ето защо, горното определение е постановено при
допуснат от съда пропуск и следва да бъде отменено по реда на чл. 253 ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно
от констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху самостоятелен
обект в сграда № 166 , том 1, рег.№ 5660, дело № 152/17.11.2011г. на нотариус №
536 на В.П.К. е признато право на собственост на ½ идеална част от
апартамент № 92, находящ се в гр. София, общ.Люлин
бл.719, вх.Б.
От
констативен протокол № 35/20.11.2008г. /л. 21/, подписан от представители на
„Топлофикация София” АД и на етажната собственост с адрес гр. София, общ.Люлин
бл.719, се установява, че в сградата има техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради липса на
договор между потребителите в етажната собственост и лицензирано за това
дружество.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД.
От заключението на вещото лице по проведената
СТЕ се установява,че консумираната топлинна енергия от процесния обект и за
процесния период 05.2012-04.2013г. и
05.2013г. -04.2014г. е само за битова гореща вода, като е начислен корекционен коефициент, отразяващ разликата между отчета на
общия водомер в абонатната станция и сбора на отчетите на индивидуалните
водомери на абонатите. За м.05.2014г-
04.2015г. количеството консумирана гореща вода е определено по 140 лева на
човек за двама човека за 362 дни и е начислен корекционен
коефициент, отразяващ разликата между отчета на общия водомер в абонатната
станция и сбора на отчетите на индивидуалните водомери на абонатите. Вещото лице е посочило и
консумираните количества ТЕ. Вещото лице е дало заключение, че при извършеното
разпределение на ТЕ са спазени нормативните изисквания.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът също кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че точният размер на дължимата сума от ответника за процесния
период е 1072.89 лева – главница и 172.04 лева – лихва. Вещото лице е отчело извършените погашения от
потребителя.
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи наличие
на валидни облигационни отношения, по които е изправна
страна (т. е. доставка на посоченото във
фактурите количество ел. енергия) и от които е възникнало задължение за ответника
за заплащане на търсената сума.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си.
За успешното провеждане на предявения установителен
иск, ищецът следва да установи,
при условията на пълно и главно
доказване, предоставяне на топлинна енергия
на адреса в посочените количества за посочения период,
както и размера на дължимите плащания
по тях, обстоятелството,
че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за
забава за посочения период в претендираните размери.
В настоящата
хипотеза, от представените по делото писмени доказателства –констативен нотариален
акт, се установява,
че през процесния
период ответникът е притежава идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения обект.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, в тежест на собственикът
на имота и титуляр на вещно
право на ползване в сграда
- етажна собственост е възложено заплащането на цената на
доставената топлинна енергия. Следователно законът свързва качеството на потребител
на топлинна енергия с притежаването на право на
собственост или друго вещно право
върху имота, обект на потребление. От значение за
пораждане на задължението е само качеството му собственик или ползвател на имот в сграда, етажна
собственост, присъединена към абонатна станция.
След като няма спора, а и от приложения на л. 21 от делото протокол, е
видно, че имотът на ответника се намира в сграда, която е ценрално
топлоснабдена, по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ, ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия и дължи заплащането й съобразно от Наредбата
за топлоснабдяването№16-334/06.04.2007г. Качеството „потребител” може да бъде
преустановено при пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в сградата съгласно чл. 153, ал. 2 на Закона
за енергетиката чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция. Такива данни по делото липсват.
От изготвената СТЕ съшо се установи, че сградата
е с централно топлоснабдяване,
като няма данни за прекъсването
му през съответните
отоплителни сезони. Установи се още, че за сградата не се прилага дялово разпределение/ в отклонение с
изискването на чл. 18 от ОУ/, поради което за изчисляване на количеството
подгрята вода е използван корекционен коефициент, отразяващ разликата между отчета на общия
водомер в абонатната станция и сбора на отчетите на
индивидуалните водомери на абонатите.
Ответникът не е оспорил изготвената СТЕ, нито предпоставките за
използването на корекционен коефициент за определяне
количеството подгрята вода, поради което следва при липса на съответни
възражения да се приеме от съда, че разпределението е коректно извършено,
каквито впрочем са и констатациите на вещото лице.
На следващо място
- настъпила е изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена. От данните по ССчЕ
и СТЕ се установява на следващо място,
че размерът на фактурираното в счетоводството на ищеца задължение на абоната за
исковия период съответства на изчисленото по приложимата методика на Наредба №16-334/ 06.04.2007г.
и не надвишава претендирания размер по двата иска. ССчЕ е установила по-голям
размер на претенцията за мораторна лихва, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес претенцията
следва да се уважи така както в заявена.
По разноските:
С оглед направеното искане в молба от 12.07.2017г./л. 111/ и на осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват сторените
по делото разноски за държавна такса в размер на 75 лева(при съобразяване
размера на претенцията след уточнението и размера на внесената в заповедното
производство д.т.), 380 лева за експертизи и 120 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено в пределите по чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съобразно цената на иска, броя на проведените съдебни
заседания и процесуалната активност на представителя.
На ищеца се следват и сторените в заповедното производство разноски до
размера на предявената в исковото производство част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, или 125.18 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***, че в полза на ищеца
съществува вземане спрямо ответника В.П.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** за сумата от 1072,89 лв.- главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.09.2012г. – м.04.2015г. за обект на потребление,
находящ се гр.София 1324, обл.София град, общ.Люлин бл.719, вх.Б, ап.92, с абонатен № 161954, и сумата от 66,78 лв.-
обезщетение за забава за периода 30.10.2012г. до 15.10.2015г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16324/2015 на ВРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 29.10.2015г. до окончателното погасяване
на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 575 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски за държавна такса, депозити за вещи лица, юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 125.18 лева, представляваща сторените в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 16324/2015 на ВРС разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ определение №10991/ 12.10.2016г. по делото в
часта, в която като трето лице- помагач
на страната на ищеца е конституирано
„Т.С.” ЕООД, на осн. чл. 253 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: