Присъда по дело №1317/2012 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 142 от 11.05.2012 год. по НОХД N 1317/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд.

 

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод внесен обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с който на съд е предаден Е.Й.Б. ЕГН ********** , с обвинение за извършено престъпление по чл. чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, което в хода на съдебното следствие беше изменено по реда на чл.287 от НПК от прокурора в такова по чл.252, ал.2, предложение второ, вр. ал.1 от НК, вр. чл.1, ал.1 и ал.4, т.1, чл.11, ал.1 от ЗБ/отм./, вр. чл.1, ал.2, чл.2, ал.1, чл.13, ал.1, §1, т.20 от ЗКИ, а именно за това, че за времето от 2003г. до месец юни 2009г. в град Бургас и к.к.”Слънчев бряг , община Несебър, като физическо лице без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки - отпускане на заеми с лихви, за която дейност се изисква такова разрешение: за периода от 2003г. до 31.12.2006г. - съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Закона за банките /отм./ - чл. 1, ал. 1 от ЗБ - "Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск"; чл. 1, ал. 4, т. 1 от ЗБ - "Сделките по ал. 1 и ал. 2, т. 1, 3, 5, 6, 10, 12 и 16, наричани по-нататък "Банкова дейност" може да извършва само лице, което е получило разрешение /лицензия/ за банка от Българска народна банка; чл.11, ал.1 от ЗБ-за извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия/, издадено от Централната банка, и за периода 01.01.2007г. до 2010г. съгласно §1, т.20 от ЗКИ-„Лиценз” е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл.1, ал.2 от ЗКИ-Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ-Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл.13, ал.1 от ЗКИ-За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като:

1. На 12.12.2003г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 13098/тринадесет хиляди деветдесет и осем/ лева, с 4/четири/ процента месечна лихва,

2. На 14.12.2005г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 7000/седем хиляди/ лева, с 4/четири/ процента месечна лихва;

3. На 14.12.2005г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 1600/хиляда и шестотин/ евро, равняващи се на три хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки, с 4/четири/ процента месечна лихва;

4. На  11.05.2006г.  предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 1500/хиляда и петстотин щатски долара, равняващи се на 2307.00/две хиляди триста и седем/ лева, с 8/осем/ процента месечна лихва;

5.На 18.06.2006г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 3500/три хиляди  и петстотин/ евро, равняващи се на 6845.41/шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/лева, с 4/четири/ процента месечна лихва, като до пълното издължаване на посочените пет заема към 17.04.09г., включително и по реда на публичната продан, получил общо 83085.83лева.;

6.  От месец май 2003 до месец октомври 2003г. предоставил на М.З.Н. паричен заем в размер на 3000/три хиляди/ лева, с 10/десет/ процента месечна лихва, като до пълното му издължаване получил общо 4200лв.;

7. В периода от месец ноември 2008г. до месец юни 2009г. предоставил на П.К.М. паричен заем в размер на 7000/седем хиляди/ евро, равняващи се на 13 690.81/тринадесет хиляди шестотин и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/ лева, с 10/десет/ процента месечна лихва ;

8. В периода от месец ноември 2008г.  до месец юни 2009г. предоставил на П.К.М. паричен заем в размер на  4000/четири хиляди/ евро, с левова равностойност 7823.32/седем хиляди осемстотин двадесет и три лева  и тридесет и две стотинки/ лева с 10/десет/ процента месечна лихва ;

9. В периода от от месец ноември 2008г. до месец юни 2009г  предоставил на П.К.М. паричен заем в размер на 1500/хиляда и петстотин/ евро с левова равностойност 2933.75/две хиляди деветстотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, с 10/десет/ процента месечна лихва, като за пълното издължаване на горепосочените три заема, получил общо 18000евро, с левова равностойност 35204.94лв, като до пълното издължаване на посочените три заема получи общо 18000евро, с левова равностойност 35 204.94лв.;

10. На 12.01.2005г. предоставил на П.Д.А. паричен заем  в  размер на 3000/три хиляди/ лева със 7/седем/ процента месечна лихва;

11. На 25.08.2005г. предоставил на П.Д.А. паричен заем  в размер на 5000/пет хиляди/ лева със 7/седем/ процента месечна лихва, при което получил под формата на лихви парична сума в размер на 900лева и двата заема са останали неиздължени, като с гореописаната дейност е получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 55562.96лв., съставляващи разликата между отпуснатите и получените суми.

В съдебното заседание представителя на държавното обвинение предлага за извършеното престъпление, на подсъдимия Б. да бъде определено наказание при приложение чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства  -чисто съдебно минало, трудова и семейна ангажираност, добри характеристични данни , добро процесуално поведение и изтеклия период от време повече от 4 години от приключване на престъпната деятелност до момента, а именно лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с петгодишен изпитателен срок.

Подсъдимият Б. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Оспорва фактическата обстановка възприета в обвинителния акт и отрича да е получавал като физическо лице доходи под формата на лихви по сключените договори за заем,  съгласно тяхната периодичност и размер, посочени в обвинението. Моли съда да постанови оправдателна присъда. 

Служебно назначения му защитник изразява становище за несъставомерност на извършеното от подс.Б. деяние по чл. 252, ал.1 от НК, позовавайки се на чл.3 от ЗКИ, в сила от 1.01.2007 год. и в частност ал.3 от цитирания закон, въвеждащ разрешение за извършване на сделки, касаещи отпускане на кредит и от лица, които не са банки по смисъла на закона. По мнение на защитата този закон позволява даването на кредити срещу лихва и без лицата да са получили лиценз за банка.Осъщественото поради това счита, че не съставлява банкова дейност, тъй като не са налице едновременно четирите  изискания : кредитодателят да е търговско дружество, да притежава изключително право да извършва влогонабиране, да извършва кредитиране с тези именно средства и да се прави това на свой риск и отговорност. Само при наличието и на четирите предпоставки, по мнение на защитата се изисква лиценз от БНБ . Заема позиция също, че за да извършва банкова дейност следва да осъществява едновременно и влогонабиране и кредитиране. Финансовите институции не са банкови и имат право да кредитират съгласно правилата на ЗПК. Кредитирането следва да е с лични средства, както е в случая с подсъдимия Б.. Единственото задължение на финансовите институции е да представят финансови отчети т.е режима е регистрационен. Цитира се ТР№12 от 2012г. на КС, като се настоява, че  именно влогонабирането е разграничителната черта между финансовите институции извършващи кредитиране и банковата дейност. Счита , че изводите на вещите лица по извършените икономически експертизи са неправилни , предвид разликите между тях в резултата от изчисленията. Изразява недоволство, че не са приспаднати разходите по сключените договорни ипотеки и са включени мораторните лихви. Счита, че вещите лица не са отговорили на поставените задачи, тъй като са дали варианти съответно по писмени данни и по свидетелски показания. Настоява, че между свидетелските показания и приложените по делото писмени доказателства са налице противоречия, които не могат да бъдат преодоляни , поради което обвинението е недоказано. Оспорва се достоверността на показанията на св.В.С., които по мнение на защитата са вътрешно противоречиви и когото намира заинтересован  от изхода на делото . Считат също, че достоверни са показанията на св.Н. пред съда и настоява именно те да бъдат взети предвид. По отношение заемите на св.П.А. пледира, че не са плащани лихви, поради което се касае евентуално само за опит към престъпление, което  дееца по своя подбуда се е отказал да довърши, щом не е пристъпил към събирането на вземането си. Показанията на св.П.М. счита че не са източник на сведения от значение за делото, тъй като същият няма ясен спомен за случилото се и с показанията си не може да спомогне за изясняване обективната истина по делото.

Защитата пледира поради това, подс.Б. да бъде признат за невинен и оправдан по новоповдигнатото му обвинение.

След преценка на събраните  по делото  доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият Е.Б. е роден на ***** год. в гр.Б.. Същият е с *** образование, ***, ***. От 1999 год. до момента подс.Б. работи като *** във фирмата на ***, назначен на тази длъжност по трудов договор. През 2003 год. подсъдимият работил и като *** в .. Получаваните възнаграждения по трудови договори не съставлявали основен и единствен приход на подсъдимия, който извън тази си трудова дейност се занимавал и с покупко-продажба на недвижими имоти, като частно лице.

В рамките на инкриминирания период подс.Б. е бил съдружник със св.А.С. в търговското дружество с ограничена отговорност „К.п.” /З. К. К. П./, което имало за основен предмет на дейност „предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи по занятие и извършване на други търговски сделки, когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността, включително извършване на сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях” /л.16, т.5 от ДП/. Подсъдимият бил регистриран и като едноличен търговец – ЕТ „Е.-***-Е.Б.”, с широк предмет на дейност, съгласно регистрацията на фирмата/ л.14, т.5 от ДП/.

През 2003г. свид.В.С. останал без работа. Същият бил в затруднено материално положение, поради липсата на постоянни доходи. В началото на месец декември 2003 год. чрез свой познат той се свързал по телефона с подс.Б., за когото знаел, че дава заеми срещу обезпечение – ипотека върху недвижим имот. Двамата се уговорили да се срещнат в офиса на подсъдимия в гр.Б. на ул.С. №**. В себе си св.С. носил нотариалния акт на жилището, което притежавал, находящо се в к.к.”С. б.” жилищен блок ***, ап.***. Същият заявил пред подсъдимия, че се нуждае от паричен заем в размер на 8-10 000 лева,  част от които пари  са му били нужни, за да погаси натрупаните задължения към приятели. Подс.Б. разгледал нотариалния акт и обяснил, че може да му даде в заем сума в размер на 10 000 лева, при месечна лихва от 4 процента и вписване на договорна ипотека върху имота.

На 10.12.2003г. подс.Б. и св.С. подписали договор за паричен заем от 6697 евро за срок от 7 месеца, обезпечен с договорна ипотека върху апартамент № ***, находящ се в жилищен блок „***”- к.к. „С. б.”, Община Н.. / спр. т.3 л.116 от ДП/. Сумата отбелязана в договорната ипотека - 6697 евро, равностойна на 13 098,19 лева, включвала 10 000 лева главница, 3098, 19 лева лихви за целия уговорен период и разноски по ипотеката. Непосредствено след подписване на нотариалния акт св.С. получил на ръка от подсъдимия сума в размер на 10 000 лева. Месечната лихва в размер на 400лв. свид.С. заплащал в брой в офиса на обвиняемия от три месеца поред- януари , февруари и март 2003г., но не получавал от Б. разписки за това.

На 09.07.2004 год. св.С. върнал по заема 1326.00 евро, за която сума била съставена разписка /л.90, т.1 от ДП/. С тази сума били погасени вноските за м. април, май и м. юни и предплатено за следващите няколко месеца до септември включително. Поискал подсъдимия да вдигне ипотеката , но той категорично отказал, като заявил, че това ще стори ако и след като му се плати изцяло главницата. Уговорено било също между страните и отразено в разписката, че „се удължава срока на ипотеката с 6 месеца, без промяна в условията”. След това вече С. нямал възможност да плаща вноски за лихва по заема. По тази причина на 14.12.2004 год. била сключена нова договорна ипотека върху същия, собствен на св.В.С. имот в к.к.”С. б.” за сумата от 9920.00 евро/ л.252, т.1 л.252 от НОХД№1353/11г .на БОС/. Посочената в договора сума включвала главницата по стария заем от 10.12.2003 в размер на 10000.00 лв. , лихвите за периода от 10.12.2004 год. до 10.06.2005 год. и разноските по новата ипотека.  Именно поради това,  при подписване на този договор св.С. не е получил пари от подсъдимия.

Притиснат от задълженията си към подс.Б., св. С. решил да продаде ипотекирания си имот в к.к. „С. б.” и започнал да търси клиенти. Намерил купувач, който при сключване на предварителния договор предоставил капаро на св.С. в размер на  4 700 евро, която св.С. от своя страна предал на подс.Б. на 07.01.2005 год. срещу разписка / л.20, т.2 от ДП/.  След като продал апартамента в к.к. „С. б.” и получил уговорената цена, на 14.01.2005 год. св.С. платил на подс.Б. сумата от 6 300 лева / спр. т.2 л.21 от ДП/. Остатъкът от задължението в размер на 367 евро уговорил да заплати по-късно на подсъдимия и в тази връзка подписал запис на заповед в полза на Б../ л.19, т.2 л.19 от ДП/. Ипотеката върху имота на св.С. в к.к. „С. б.” била заличена. През месец февруари 2005г. св.С. изплатил на подсъдимия последната вноска от 367 евро и с това финансовите взаимоотношенията между двамата приключили.

През есента на 2005 год. св. С. останал без работа и отново изпаднал във финансови затруднения, поради което за втори път потърсил подс.Б., за да вземе от него пари на заем. Св.С. не разполагал със собствен имот, който да ипотекира за обезпечаване на заема и затова се уговорил със своята майка да ипотекира собственото й жилище в к/с „С.”. Последната предоставила пълномощно на сина си да се разпорежда с имота . В разговор с подсъдимия , след като последния се запознал с нотариалния акт за жилището , била постигната уговорка на С. да бъде отпуснат заем от 6 000 лева за срок от четири месеца, с 4 процента месечна лихва. На 14.12.2005 год.  между св.С. и подс.Б. бил сключен този нов писмен договор за заем, съгласно уговореното, като за обезпечаване на заема ведно с лихвите и разноските в полза на подсъдимия била учредена договорна ипотека върху апартамента, собственост на С. З. /майка на св.С./*** / спр. т.3 л.69 от ДП/. В договора била посочена сумата от 7 000 лева, която включвала 6 000 лева главница и 1 000 лева лихва - 4% за четири месеца и разноските по последната –трета по ред ипотека .

На същата дата 14.12.2005г., на която бил подписан акта за договорна ипотека, св.С. и подс.Б. се уговорили последният освен сумата от 6 000 лева да му предостави в заем и сума в размер на 1 600 евро, с 4% месечна лихва, за която да бъде подписан запис на заповед. Така , след подписване на договора за ипотека и записа на заповед / л.16, т.2 от ДП/, св. С. получил от подсъдимия сумите от 6 000 лева и 1 600 евро. За периода от 01.2006 до 03.2006 св.С. плащал редовно лихвите по заема от 6 000 лева, в размер на 240.00 лв. месечно, или в общ размер за трите месеца- 720.00лв., след което преустановил плащанията.

По заема от 1 600 евро св.С. не плащал никакви вноски на подсъдимия, за което всеки месец бил съставян нов запис на заповед, сумата отразена в които включвала главница плюс натрупани лихви : 1 700,00 евро от 14.01.06 год./ л.16, т.2 от ДП/, 1 700,00 евро от 14.02.06 год. / л.15, т.2 от ДП/,1 891,00 евро от 14.03.2006 год./ л.14, т.2 от ДП/, 2 090,00 евро от 14.04.06 год. / л.18, т.2 от ДП/.

На  14.05.06г. св.С.  взел от подсъдимия  нов заем от 400евро при същите условия и по същия начин не го връщал. Тази сума била включена в нов запис на заповед ,от същата дата 14.04.06г., която се състояла от дължимите до момента 2090евро , от които 1600евро главница и 490евро лихви и новия заем от 400евро, затова в нея била фиксирана сумата от 2490евро. / л.13, т.2 от ДП / . На съответната дата на падежа следващия месец нарастнала с начислените върху нея лихви на 2 713,00 евро /ЗЗ от 14.05.06 год. на л.12, т.2 от ДП/ , а следващия месец на 2 945,00 евро/ЗЗ от 14.06.06 год. на л.11, т.2 от ДП/.

На 11.05.2006 год. св. С. получил нов заем от подс.Б. в размер на 1 500 щатски долара, с месечна лихва от 8 процента, без уговорен срок за погасяване на задължението, за което подписал запис на заповед / л.26, т.2 от ДП/. По този заем св.С. заплащал на подсъдимия само лихвите за периода от 11.05.2006 год. до 11.07.2006 год., на вноски от по 120,00 щатски долара месечно. Във връзка с погасяване на това негово задължение към подс.Б., ежемесечно били издавани записи на заповед, отразяващи дължимата за съответния период главница и лихва – записи на заповед от 11.05.06. год., от 11.06.06 год. и от 11.07.06 год за една и съща сума от 1 500 щ.д.  ; запис на заповед за 1 620 щ.д. от 11.08.06 год.  и запис на заповед от 11.09.06 год. за 1 750 щ.д. /  листи 26, 27, 28, 29 и 30, т.2 от ДП/. През месец октомври 2006г. св.С. изцяло върнал заема –главница и лихви , поради което и нови записи на заповед не са били издавани.

 

На 18.06.2006 год.  св.С. получил нов заем от подс.Б. в размер на 3 500 евро, с уговорка за заплащане на лихва както предходните пъти от 4 процента, без конкретен срок на издължаване на сумата по заема. Съставен бил запис на заповед за посочената сума /л.10, т.2 от ДП/. Както и при предходните заeми , и по този св.С. нямал възможност да заплаща никакви вноски, поради което всеки месец подписвал нови записи на заповед, отразяващи актуалното му за периода задължение към подсъдимия с  натрупаните капитализирани лихви / неплатената лихва като сума преминавала към задължението по главницата, след което се начислявала лихва върху новополучената главница / . В резултат на това се извършвала банкова операция анатоцизъм-натрупване на лихви върху лихви.

На 18.07.2006 год. бил издаден запис на заповед за 6 445 евро,  включваща сумите по заемите на св.С. за 1 600 евро и 3 500 евро-главници и лихви, както и лихвите по заема за 6000лв. Тази консолидирана сума през следващите месеци нараствала, поради неплащане от страна на св.С.. В тази връзка, на 18.08.2006 год. по настояване на подсъдимия Б. , св.С. му подписал запис на заповед за 7 243,00 евро; на 18.09.2006 год. –запис на заповед за 7 932,00 лева и на 18.10.2006 год. – запис на заповед за 8 392,00 евро / л.6-9, т.2 от ДП/. Върху гърба на издадените записи на заповеди подс.Б. извършвал изчисления за дължимите от свидетеля суми плюс лихви.

Поради неплащане на дължимите по заемите суми и лихви от св.С., на 18.01.2007 год. последният подписал нов нотариален акт за договорна ипотека върху същия имот – апартамент в к/с”С.”, собственост на майката на свидетеля – С. З./ л.94, т.1 от ДП/. В този договор била отразена като сума по заема 24 400 евро, която включвала всички непогасени до този момент задължения на св.С. –главница от 6 000 лева, главница от 1 600 евро, главница от 3 500 евро, главница от 400евро плюс лихвите по тези заеми, считано от датата на получаването им до датата на новия договор - 18.01.2007 год.

Реално при подписване на този договор св.С. не е получавал пари нито от подс.Б., нито от друго лице. По молба на подсъдимия договорът бил сключен между св.С., като пълномощник на своята майка и св. Г.П. – тъст на подсъдимия, когото подсъдимият довел направо в кантората на нотариуса. Подсъдимият обяснил на св.С. необходимостта неговия тъст да подпише от името на заемател по договора с  вписаните на свое име множество сделки . До този момент св.С. не познавал св.П., но въпреки това , съзнаващ, че ако не приеме, рискува да му бъде отказано отпускането на заема, се съгласил да учреди ипотеката в полза на тъста на подсъдимия.

След подписване на договора от 18.01.07 год. при срещите на св.С. с подсъдимия, последният все по често започнал да поставя въпроса кога ще му бъдат изплатени неиздължените суми по заемите. Подсъдимият предупредил свидетеля, че ще пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора. Св.С. нямал възможност да плаща никакви вноски по договора и поради това по искане на подс.Б. на 19.09.2008 год. бил подписан поредния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имота, собственост на майката на св.С. ***. В същия било фиксирано получаване на заем от 9 000 евро, за срок от три месеца / л.77, т.3 от ДП/. При подписване на този договор св.С. не  получил пари от подсъдимия. В действителност посочената в същия сума от 9 000 лева включвала натрупаните от св.С. задължения от 20% мораторна лихва, отразена като уговорена такава между страните по предходния договор и други суми, считани от подсъдимия за дължими такива от свидетеля. Тя била посочена от подс.Б. на св.С., като изчисленията си подсъдимият направил на един бял лист, който предоставил на св.С., а последният предал доброволно в хода на досъдебното производство/ л.31, т.2 от ДП/.

Тъй като св.С. не предприел действия по погасяване задълженията си към подсъдимия, последният се снабдил с изпълнителен лист. Образувано било изпълнително дело. Изнесен на публична продан бил ипотекирания двукратно апартамент в к/с”С.” бл. **, собственост на С. З., в полза съответно на св.П. по договора за заем от 24 400 евро и в полза на подс.Б., по договора за заем от 9 000 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от 17.04.2009 год. на ЧСИ Янко Бъчваров жилището било  възложено едновременно  върху подс.Б. и св. Г.П. / л.11, т.5 л.11 от ДП/. 

През 2003г. свид.М.Н. стопанисвал магазин за дрехи в к.к.“С. б.“. Същият имал нужда от финансови средства за магазина, но банките му отказвали кредитиране. От свой близък научил, че подс.Б. отпуска кредити срещу лихва. Уговорил си среща с подсъдимия, на която присъствали също лелята/починала/ на неговата съпруга и братовчед му – св. Д.М. . Св.М. заявил пред подсъдимия Б. нуждата си от пари. Последният му обяснил, че може да му даде пари в заем, но е необходимо заемът да бъде обезпечен с ипотека върху имот. Св.Н. предложил за обезпечение имот собствен на родителите му – С. А. Н. и  Ш.М.Н.,*** 62. Подсъдимият огледал отвън къщата и заявил, че ще отпусне искания паричен заем на свидетеля Н. в размер на 3 000 лева, с месечна лихва от 10 процента. Указал му също, че всеки месец трябва да заплаща по 300 лева лихва лично на него.

На 09.06.2003 год. пред нотариус Кирова с район на действие РС-Бургас била изповядана сделката, с която се учредява договорна ипотека върху имота, собственост на родителите на св.Н.  – С. Н. и Ш.Н. / л.40, т.3 от ДП/, обезпечаваща уговорения заем. В договора била отразена сумата от 3 782 щатски долара, като дадена в заем за срок от 4 месеца. Сумата се формирала от главницата по заема и уговорената лихва за целия четиримесечен период на издължаване. Свид.Н. получил в брой  от подсъдимия исканата сума от 1500.00 щатски долара с левова равностойност 3000.00 лв. През следващите месеци свид.М.Н. не е плащал суми по заема. Подс.Б. на няколко пъти посещавал магазина на св.Н., за да провери как върви търговията. След изтичане на срока по договора подсъдимия го приканил да му върне взетите в заем пари. Обяснил му, че има право да продаде къщата на родителите му, която е ипотекирана в негова полза. Това мотивирало св.Н. и неговите родители да продадат собствения си имот, като с парите от продажбата през м.октомври 2003 год. заемополучателя върнал на подсъдимия 4200.00лв. , от които 3000лв. главница и 1200лв. лихви по заема общо за 4 месеца, след което ипотеката била заличена.

В края на 2008г. св.П.М. решил да закупи жилище – апартамент, находящ се в гр.Б., к/с „С.”,бл.** Разполагал с лични средства, които не му били достатъчни за да плати цената по сделката, но разчитал да си осигури остатъка с кредит от банка за сумата от 5000лв. Същият сключил предварителен договор за покупка на жилището и заплатил на продавача 10% капаро от цената на апартамента. Не успял да получи банков кредит и затова решил да поиска кредит от заложна къща „К. п.”, чийто офис се намирал в к/с”С.” до магазин „Б.”. Когато обяснил на служителката в офиса на заложната къща каква сума пари иска да вземе на заем, същата го насочила към собственика – подс.Б.. На уговорената с последния среща, св.М. заявил нуждата си от паричен заем за закупуване на капарираното жилище. Подсъдимият се съгласил да му предостави в заем сумата от 7 000 евро за доплащане цената за купувания имот и друг в размер на 4000евро за неговия ремонт, при месечна лихва от 12 процента и обезпечение на заема с ипотека върху новопридобитото жилище.

По същото време св. М. изразил желание тази заложна къща, да му посредничи при продажбата на няколко наследствени имоти в гр.С., с.Р., в района на къмпинг „К.” и „В.”. Подс.Б. знаел, че съдружникът му – св. А.С. проявява инвестиционен интерес към конкретен имот от обявените от М.. В тази връзка той споделил пред св.С., че св.М. се нуждае от паричен заем. Двамата се уговорили ипотеката, която следвало да се учреди във връзка с обезпечаване заема на св.М. да бъде в полза на св.С., като по този начин последният се обвързвал със свидетеля и това било от значение за бъдещите му инвестиционни планове. В изпълнение на тази уговорка подс.Б., възползвайки се от неинформираността на св.М., включително и от злоупотребата му с алкохола се снабдил с пълномощно от него, позволяващо му да ипотекира апартамента в к/с”С.” бл. ** „ при условия каквито намери за добре и на когото намери за добре ”. С това пълномощно на 26.11.2008 год. подс.Б. сключил от името на св.М. нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот, в който било отразено, че св.М. чрез пълномощника си – подс.Б. получава от св.А.С. безлихвен заем от 11 600 евро, за обезпечаване на който в полза на св.С. се ипотекира апартамента, собственост на св.М. ***/11г. на БОС/. За този договор св.М. не бил информиран.

В деня на изповядване на сделката -26.11.08г. подс.Б. дал на св.М. сумата от 7 000 евро, която последния  предал на продавачите. По-късно същия ден подс.Б. му дал парите и по втория заем , в размер на 4000евро .  

След датата на визирания договор св.М. още на няколко пъти получил от подсъдимия заеми, общо в размер на 3000.00 лв, с 12 процента месечна лихва. Същият не успявал да си осигури доходи, с които да плаща вноските по заемите, изпаднал във финансово затруднение и забавил плащанията. Тъй като сумата по заема нараснала ведно с неплатените лихви, на 26.01.2009 год. между св.М. и св.С. била учредена нова договорна ипотека върху имота, собственост на св.М. ***/11г. на БОС/. В договора било отразено, че с.М. получава в заем от св.С. сума в размер на 19 176 евро за срок от шест месеца. Реално към тази дата св.М. не е получавал пари нито от св.С., нито от подс.Б..

През следващите месеци св.М. отново нямал възможност да плаща дължимите към подс.Б. вноски по заемите. Интересът, който св.С. имал към един от имотите на св.М. в к-г „В.” също не намерил реализация. Това мотивирало подсъдимия да поиска от св.М. връщане на дължимите суми. Св.М. решил да продаде апартамента в к/с”С.”, послужил за обезпечение на заемите му и двамата с подсъдимия се уговорили да търсят купувач. Чрез позната агенция за недвижими имоти подс.Б. намерил купувач за апартамента на М. – св. М.В.. За апартамента била обявена цена от 25 000 евро. Подс.Б. уговорил среща между купувачката В. и св.М., на която бил подписан предварителен договор за продажбата на имота/ л.281, т.1 НОХД№1353/11г. на БОС/. Като капаро на св.М. била дадена сумата от 5 000 евро. Парите дал подсъдимия от името на купувачката. Впоследствие след изповядване на сделката, същите следвало да бъдат възстановени на Б. от св.В., съгласно уговорка помежду им. Св.М. подписал пълномощно в полза на подс.Б. за продажба на апартамента. В деня на изповядване на сделката пред нотариус – 17.06.2009 год. св.М. получил от св.В. сумата от 20 000 евро, от която 17 000 евро предал  на подсъдимия за погасяване на задълженията си към него. Пред нотариуса, при сключване на договора за покупко - продажба св.М. бил представляван от подс.Б.. Впоследствие св.В. превела по банков път сумата от 5 000 евро на подс.Б., съгласно първоначалната им уговорка.

През месец януари 2005г. св.П.А. имал нужда от пари. Чрез свой познат същият се срещнал с подс.Б. в стопанисвано от първия питейно заведение в к.к.”С. б.”. След като свидетелят заявил, че иска заем от 3 000 лева, подсъдимият се съгласил да му даде сумата, като обяснил, че трябва да заплаща 7 процента лихва на месец. Срок за връщане на заема не бил уговорен .

На 12.01.2005 год. подс.Б. лично предал на св.А. в заведението на последния сумата от 3 000 лева. Съставен от подсъдимия бил запис на заповед, подписан от св.А. за сумата от 1 500 евро / л.51, т.2 от ДП/. Уговорено било всеки месец на същата дата св.А. да плаща на подсъдимия сумата от 300 лева лихва върху заема. Три последователни месеца след тази дата св.А. заплащал редовно месечните си вноски от по 300 лева или общо 900 лева. Всеки път подсъдимият на определената дата идвал в заведението на свидетелят и там последния  му предавал парите. През месец май същата година подсъдимия обяснил на свидетеля, че заемът ще се трансформира в евро. Към 27.7.2006г. задължението на св.А. ведно с лихвите нараснало до 3770 евро, поради което на същата дата подписал в полза на подсъдимия запис на заповед за тази сума /л.52, т.2 от ДП/.

До края на лятото на 2006 год. св.А. не заплатил нито едно вноска по заема. Изпаднал във финансова криза и поискал пореден заем от подсъдимия.

Св.А. поискал и получил от подсъдимия Б. и втори заем, на 25.08.05г. , за  сумата от 2564евро, равняващи се на 5 000 лева, за който отново уговорили месечна лихва от 7 процента, без срок на изплащане на заема. За тови си задължение в размер на 2564евро св.А. подписал запис на заповед от същата дата/ л.46, том 2 от ДП/. През следващите месеци подс.Б. продължавал да посещава св.А., в очакване да получи дължимите по заемите вноски, но свидетелят не разполагал с пари, за да погаси задължението си. За дължимите от св.А. суми ведно с натрупаните лихви подсъдимият изготвял записи на заповед/ л.46-56, т.2 от ДП/. Когато задължението на св.А. нараснало значително, подсъдимият го приканил да продаде имота си в с.С. В., за узаконяването на който бил помогнал финансово, чрез заем. Св.А. обаче не успял да продаде имота, за да се издължи на подсъдимия. Последният не предприел никакви действия по реализиране правата си по записите на заповед, тъй като проявявал интерес към конкретен имот на св.А. ***, за който се бил договорил със свидетеля да му прехвърли след като документално бъде оформена собствеността върху него. Така задължението на св.А. към подсъдимия останало неизплатено. От взетите на заем пари общо в размер на 8000 лева, св.А. бил върнал на подсъдимия само сума от 900 лева, представляваща лихви за три месеца по заема от 3 000 лева. 

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото доказателствени материали: отчасти от обясненията на подсъдимия Б., показанията на свидетелите В.С. в голямата им част, изцяло тези на М.Н. от досъдебното производство прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК , отчасти тези на П.М. и прочетените му на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, частично от тези на П.А.,  Д.М., св.А.С. и Г.П., изцяло тези на св. М.В., очната ставка между свидетелите Г.П. и В.С., писмените доказателства: нотариални актове за договорна ипотека върху недвижим имот / л.94, т.1 от ДП;  листи 40, 69,77,116, т.3 от ДП; л.268, 270 и 281, т.1 от НОХД№1353/11г. на БОС/, записи на заповед и разписки за платени суми / л.90-92, т.1 ; л.95-112; л.6-33 и л.46-56 , т.2 от ДП/, писмо от БНБ / л.118, т.3 от ДП/, справки от ТД на НАП ведно с декларации, трудови договри , счетоводен баланс и други данни за Е. и Заложна къща К. п. / том 4 от ДП/, писмени справки и извлеченията за сделки от Агенцията по вписванията за сделки по партидите на подсъдимия Б., на св.А.С., на св.В.С. и св.М.В./ в това число и на л.435-491, т.2 от НОХД№1353/11г. на БОС/ , заключенията по извършените съдебно-икономически експертизи, справка за съдимост на подсъдимия, копие от материалите по изпълнително дело на подс.Б. и св.П. срещу св.В.С./ л.314-374 от делото/, протокол за претърсване и изземване от 07.10.10г. в дома на подс.Б. , ведно с иззетите при него веществени доказателства и справка за съдимост на подсъдимия.

Разпитан в хода на съдебното следствие подс.Б. не признава виновно поведение. Същият оспорва факта на уговаряно възнаграждение под формата на лихви по договорите за заем. Твърди, че отразените суми в договорните ипотеки, обект на изследване по настоящото дело, както и сумите по записите на заповед са такива, реално предоставени в заем на страните по договорите ведно с разноските направени по снабдяване с документи и тези за изповядване на сделките пред нотариуса, но не включват възнаградителна лихва. Заявява, че парите, които е давал на заем във всеки от случаите са негови лични средства.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, с които последният отрича наличието на уговорка с контрагентите по договорите за заем за заплащане на възнаградителна лихва, доколкото същите се опровергават от показанията на свидетелите – страни по заемните правоотношения и от приложените по делото писмени доказателства.

Относно формалната доказателствена сила на приложените по делото нотариални актове за договорна ипотека, сключени с всеки един от свидетелите, получили парични суми от подсъдимия Б. , съдът съобрази следното: Договорът за ипотека в частта му относно направените изявления на страните представлява частен свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила относно верността на тези изявления, а удостоверява единствено факта, че подобно изявление е направено. Обстоятелството дали конкретна уговорка за предоставяне на заем е съществувала между кредитора и длъжника и какви са подробностите по получаване и връщане на същия, подлежи на доказване и установяване на общо основание. Не се поставя под съмнение единствено достоверността на датата на подписване на документите, страните които са се явили пред нотариуса, факта на поставяне от страните или потвърждаване подписите си пред длъжностното лице. По делото не се спори освен това, че свидетелите са получили суми в заем, с посочения в договора период от време за тяхното издължаване. От свидетелските показания по делото , съпоставени с писмените документи –записи на заповед , разписки и лист с изчисления на подсъдимия ,  се установява, че стойностите на заетите суми, посочени в нотариалните актове и безвъзмездността на предоставянето им не отразяват реално получените суми , както и уговорките за плащане на лихви по кредитите .

На първо място съдът намира, че показанията на св.В.С. дадени пред настоящия съдебен състав , по отношение обстоятелствата относно броя, размерите на всеки един поотделно и уговорената по тях лихва, както и изплатените суми като лихви  са подробни, вътрешно непротиворечиви и подкрепени с убедителни писмени доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани.Нещо повече , същите носят информация за цялостната дейност на подсъдимия по кредитирането.

Св.С. сочи, че е взел лично от подсъдимия общо шест/ пет от които включени в обвинението/ кредита за различни суми , като всеки от тях е предвиждал заплащането на месечна лихва. Документално заемните отношения между него и подс.Б. са били оформени с подписвани от свидетеля в полза на подсъдимия записи на заповед и учредяване в полза на последния на договорни ипотеки върху недвижим имот-първия път собствения му, а следващите два с апартаменти на неговата майка. Договарянето за плащане на лихва върху заетите суми и нейния размер винаги ставало в устна форма между тях.  Цифровото изражение на паричното задължение, ведно с уговорената лихва за срока на договора било вписвано в договорната ипотека. За някои от сумите взети на заем от подсъдимия, свидетелят подписвал запис на заповед, задължавайки се всеки месец на отразената дата да заплаща дължимата лихва. При непокриване на задължението по главницата изцяло, на същата дата от следващия месец свидетеля подписвал нов запис на заповед, с който се задължавал да плати безусловно на подсъдимия нова, по-голяма сума, включваща главницата плюс неплатените месечни лихви. Част от подписаните от св.С. записи на заповед представляват консолидирано негово задължение по няколко заема. Фактическите обстоятелства, за които последният свидетелства , намират подкрепа в писмените доказателства, приобщени по делото. Наличните у последния документи, отразяващи заемните му отношения с подсъдимия доброволно са били представени по делото, като проследени в тяхната хронология и цифрово изражение същите съответстват на твърдяното от свидетеля.

По отношение първия предоставен му от подсъдимия заем, С. сочи, че в действителност е получил на ръка 10 000лева, с устна уговорка за 4% процентна месечна лихва . Заемът е следвало да бъде върнат на 10.07.2004г. Изложеното кореспондира с фиксираната в нотариалният акт за договорна ипотека заета сума от 6697евро/равняващи се на  13098.19лв./, описана като безлихвен заем, но както същия свидетел обяснява , всъщност включва главницата плюс лихвите за целия 7 месечен срок на договора , както и разноските по снабдяване с документи и изповядване на сделката пред нотариуса. Лихви са плащани от св.С. общо за 7 месеца –първоначално всеки месец в продължение на три поредни месеца –януари, февруари и март по 400лв., а после , с оглед удължаването срока на този договор с нови 6 месеца, е извършил следващото плащане на 1326евро на 09.07.2004г., за погасяване вноските за април, май, юни, юли, август и септември .

Поради невъзможност да погаси главницата по задължението си обаче, на 14.12.2004г. св.С. е подписал нова договорна ипотека, с фиксирана сума отново като даден безлихвен заем в размер на 9920лв., но без действително в този случай да е получил пари по този нов договор. Сумата посочена като дадена в заем съставлява сбор от главницата 10 000лв. по единствения до този момент получен заем, лихвите и разноските които подсъдимия е счел за дължими от заемателя.

Това, че заемът е изцяло погасен с плащането на сумите съответно 4700евро, 6300лв. и 367евро , последното през месец февруари 2005г. се установява от свидетелските показания на св.С. пред съда в хода на съдебното следствие , признанието на подсъдимия Б. пред съда, кореспондиращи и с представените разписка-анекс от 07.01.05г. за 4700евро и от 14.01.2005г. за 6300лв., както и от обстоятелството, че  записът на заповед за сумата от 367евро е върната на длъжника и приложена по делото.

Обстоятелството, че в посочената в нотариалният акт като дадена в заем сума са включени и направените по сделката разноски се посочва както от св.С. , но така и от подсъдимия , с настояване същите да се изключат от размера изчислен като получен от него доход.

Ето защо съдът намери, че действителния размер на предоставения заем е в размер на 10000лв. и поради това се явява недоказан размера сочен от държавното обвинение за даден паричен кредит в по-голям размер , а именно до този от 13098.19лв.

Категорично пред съда св.С. отрича да е имал каквито и да е заемни отношения с тъста на подс.- св. Г.П., в полза на който на 18.01.2007 год. е била учредена договорна ипотека върху апартамента в к/с”С.”, със сума посочена в договора от 24 400 евро. /спр. т.1 л.94 от ДП/. По данни на свидетеля, визираната в този договор сума включвала всички непогасени негови задължения към подсъдимия –главница от 6 000 лева, главница от 1 600 евро, главница от 3 500 евро, главницата от 400евро плюс лихвите по тези заеми, считано от датата на получаването им до датата на новия договор - 18.01.2007 год. При подписване на този договор св.С. твърди, че не е получавал никакви пари нито от подс.Б., нито от св.П.. Последният е бил посочен като страна по договора именно по молба на подсъдимия, с обяснението, че на свое име имал вписани множество сделки.  До този момент св.С. не познавал св.П., но въпреки това възприел мотива на подсъдимия и се съгласил да учреди ипотеката в полза на тъста му.

Разпитан входа на съдебното следствие св.П. заявява, че е предоставил в заем на св.С., когото лично не познавал, на ръка сумата от 10 000 евро по молба на зет си. Съдът намери, че показанията на този свидетел са лишени от всякаква житейска логика и убедителност,на фона и на изявлението на същия, за дългогодишната си адвокатска практика, който факт фрапиращо противостои на заявената демонстрация на доверие към непознат човек, още повече и предвид немалкия размер на заема.

Противоречиви и крайно неубедително звучат и твърденията на св.П. пред съда също, че парите дал ЛИЧНО НА св.С. пред нотариуса,  което сам отрече по-късно  при проведената очна ставка между двамата, заявявайки че всъщност парите предназначени за св.С. бил дал НА НОТАРИУСА. Безсъмнено лишено от всякакъв смисъл би било подобно предаване на такава голяма сума на нотариуса, който не е страна по сделката за паричен заем. Би могло да се приеме единствено, че е била заплатена от него само нотариалната такса за изповядване на договорната ипотека и тази по нейното вписване. Това обаче не е равносилно на предоставяне на сумата по заема на заемателя.  

По изложените причини съдът възприема изложеното от св.П. за даден на св.С. паричен заем в какъвто и да е размер за недостоверно, противоречащо на останалите доказателства и имащо за цел единствено да създаде алиби на подсъдимия .

Видно също от приложената по делото справка от Службата по вписванията Бургас е, че по персоналната партида на св.П. има отразени множество договорни ипотеки, кредитодател по които е именно той / спр. т.2 л.412 – 416 от съд. дело/. Тези данни, наред с показанията на св.С. мотивират у съда извод, че в своята дейност по кредитиране подс.Б. не веднъж се е доверявал на тъста си, като последният е участвал като страна по договорите за ипотека, без реално да е бил кредитодател по тях. Ето защо, отчитайки и близките отношения по сватовство на подс.Б. и св.П., съдът прие, че последният като заинтересовано от изхода на наказателното производство лице, е мотивиран да свидетелства в полза на подсъдимия. Показанията му бележат очевидна тенденциозност към оневиняване на подсъдимия, но съпоставени с останалите докаазтелства съдът ги намери за опровергани и не им даде вяра.  

Опровергано от останалите доказателства е и твърдението, което свидетеля направи, след като прочете свои записки на бял лист , че размерът на заема фиксиран в договорната ипотека бил по-голям от 10000евро, защото включвал и задължения към подсъдимия отпреди. Всъщност, както се посочи, заемни отношения между св.В.С. и св.П. в действителност не са съществували, а всички уговорки, предоставяне на суми и връщане на лихви и накрая главница по тях са били само между подсъдимия Б. като кредитодател и св.С. като кредитополучател.

Съдът приема за достоверни показанията на св.В.С., в които твърди че по заема получен от него на 11.05.06г. е плащал два месеца по 8% лихва върху главницата от 1500щ.д. в размер на 120щ.д., което се потвърждава от издаваните последователно три записа на заповед без промяна в дължимата сума. Съобразявайки, че заемът е предоставен на 11.05.06г., а промяна в сумата по този заем е залегнала едва в записа на заповед от месец август , с падеж месец септември , сочи че лихвите пред предходните два месеца действително са плащани, в посочения от свидетеля размер. 

Подкрепено и от останалите доказателства съдът намира твърдението на св.В.С., че през месец октомври сумата по заема за 1500щ.д. е била изцяло погасена към подсъдимия, с плащането на 1750щ.д. фиксирани в ЗЗ от 11.09.06г. с падеж 11.10.06г., формирани от главницата и лихвите в размер на 250евро общо за двата месеца. В този смисъл общо платената сума по този договор включва лихви от по 120щ.д за два месеца поред, както и еднократно платена сума от 1750евро на подсъдимия.

Обстоятелствата, че за следващите месец октомври нови записи на заповед не са издавани и сумата не е била включена в последващата договорна ипотека обуславят извода, че сумата не е била вече дължима , следователно наведеното от С. е  достоверно и показанията му в тази им част следва да бъдат кредитирани.

По изложените съображения съдът извърши допълнителни изчисления, като прие за изплатена изцяло от св.В.С. сумата от 1750щ.д., съставляваща главница от 1500щ.д. и лихви за два месеца в размер на 250щ.д. , както и платени лихви от по 120щ.д. в продължение на два последователни месеца или общо плащането е в размер на 3111.76лв.. 

Според записванията от подсъдимия Б. на гърба на документа на л.9, т.2 от ДП общата сума по записа на заповед за 7243евро се формира от  главницата и лихвите по заема за 3500евро по ЗЗ от 18.07.06 , плюс задължението по ЗЗ  от 14.06.06г. за 2945евро –за главица и лихви до този момент по заем от 1600евро  и  по този за 400евро, като и новата обща месечна лихва от 4%  върху тези заеми-главници и лихви и върху заема от 6000лв., но с фиксирана по договорната ипотека сума от 7000лв. , равняваща се на приблизително  3500евро.

Следователно по заема със ЗЗ за 1600евро с 4% лихва следващите издавани записи на заповед са съответно за 1891евро и  2090евро.

След това, при получаването на нов заем за 400евро на 14.04.06г. е издаден на същата дата и друг запис на заповед включващ задължението по заема за 1600евро и новия за 400евро и затова отразената в него сума е 2490евро, нарастваща прогресивно всеки месец до 2713евро, а на 14.06.06г. до 2945евро.

Във връзка с нов предоставен на св.С. от подсъдимия на 18.06.06г. от 3500евро е бил съответно изаден нов запис на заповед за тази сума.

 В последващ запис на заповед от 19.07.06г. са консолидирани трите изброени заема –за 1600евро, за 400евро и за 3500евро и лихвите по тях до момента. Затова сумата заложена в този запис на заповед е на стойност  6445евро., нарастваща през следващите месеци съответно на 7243евро, 7932евро и последния на 8392евро/ЗЗ от 18.10.06г., на л.6, том2 от ДП/.

Последния запис на заповед –този за 8392евро е бил върнат на свидетеля С. при подписване на втората ипотека-за 24400евро включваща 6000лева, 1600евро , 3500евро  и лихвите по тях до тогава. 

Отделно от изброените св.В.С. , на 11.05.06г. е взел и друг заем, а именно в размер на 1500щ.д., сумата по който към 11.08.06г. вече нараства на 1620евро, а на 11.09.06г. на  1750евро.

Съдът приема, че през първите два месеца е доказано плащането на лихви , предвид наличието на записи на заповед за поредни месеци за една и съща сума-1500щ.д., а увеличаването и е започнало от месец юли, с уговорената месечна лихва. Сравнявайки сумата за месец август и септември месец  и изчислявайки какъв е процента на увеличаване, съдът установи че съвпада напълно с посочения от св.С. -8%. Житейски логично и кореспондиращо с установената в настоящия случай практика във връзка по кредитирането от подсъдимия е и твърдението на кредитополучателя –св.С.  , че към месец октомври е изплатил цялата сума по последния запис на заповед по този заем, за което свидетелства липсата на нови издавани записи на заповед. Затова съдът прие, че в получената от подсъдимия сума като върнати по заемите парични средства следва да се включат и тези съставляващи главница от 1500щ.д./равняващи се на 2338.95лв. по курса на БНБ за месец октомври 2006г./ , лихвите заплащани първите два месеца по 120щ.д. / равняващи се на 383лв. към момента на плащане/ и тези за последните два месеца с натрупване-общо за 250щ.д.  / 389.82лв. съобразно курса на БНБ към месец октомври 2006г. /. Общата върната сума в лева по този заем поради горните изчисления съдът намира че възлиза на 3111.77лв.

По отношение твърдяното от св.В.С. плащане на лихви в подължение на два поредни месеца по заема от 1600евро , съдът като съобрази наличието на издаден на 14.01.06г. нов запис на заповед/ месец следващ непосредствено този на вземането на заема/ за същото задължение, но в по-голям размер- 1700евро, който според вече наложилата се практика да се включва в новия запис на заповед главницата и неплатената за изтеклия месец лихва, сочи че изложеното е недостоверно, поради което не следва да бъде кредитирано.   

От изисканите преписи от материалите по изпълнителното дело №20087090400072 на ЧСИ Янко Бъчваров се установява, че същото е въз основа на изпълнителен лист   от 16.06.08г. по ЧНД№1581/08г. на БРС в полза на св.П.-тъст на подсъдимия Б. , С. З.-майка на св.В.С. е била осъдена да му заплати 24400евро по договор за заем , обективиран в НА за ДИ от 18.01.07г. и сумата от 955лв. деловодни разноски по издаване на изпълнителния лист. Към същия е присъдинен  ИЛ от 20.01.09г. в полза на подсъдимия Б. за сумата от 9000евро, по НАДИ от 19.09.08г.

Изнесен на публична пордан е бил имота обезпечаващ двете вземания фиксирани в договорните ипотеки на един и същ имот. Извършен опис на имота , в хода на който същия е оценен от съдебния изпълнител на 130 000лв. и обявена начална цена на проданта  50% от пазарната цена, а именно 65000лв.Постъпило е едно общо наддавателно предложение на св.п. и подсъдимия Б., с искане за възлагането му в полза на двамата едновременно за 50% от стойността на имота, а именно за 65000лв. Поради липса на други кандидати , същия е бил възложен едновременно на подсъдимия и неговия тъст-св.П. съдебният изпълнител обявил за купувачи на имота, с постановление от 17.04.09г. го възложил съвместно на двамата взискатели и постановил дължимата сума да се намали със стойността на възложения имот. Постановлението е вписано в Службата по вписванията на 15.07.09г.

В последствие същите се разпоредили с него, като го продали на трето лице.

По отношение обвинението по пункт втори, касаещо предоставен от подс.Б. заем на св. М.Н., съдът кредитира показанията на последния, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В същите св.Н. подробно и последователно излага равитието на отношенията между него и подс.Б., възникнали по повод нуждата му от финансова помощ. Като взе предвид, че същия заяви пред съда, че няма конкретни и ясни спомени относно обстоятелствата по тези договорни отношения и факта, че показанията на същия на досъдебното производство са дадени много по-близо до инкриминирания период, когато спомените все още са по точни и конкретни,  съдът даде вяра именно на тези , изложени в най-ранен етап на делото, в неговата подготвителна фаза. Същите, след прочитането им св. Н. не отрече, а отново потвърди че поради изтеклия дълъг период от време не помни подробности по случая.  Според прочетените показания св.Н. е получил от подс.Б. в заем сумата от 3 000 лева, за обезпечаване на което задължение е била учредена договорна ипотека върху имот, собственост на неговите родители /спр. т.3 л.40 от ДП/. Върху заетата сума св.Н. поел задължението всеки месец на обявената дата да заплаща на заемодателя  лихва  от 10 процента върху нея , в размер на 300 лева. Дължимата сума свидетелят върнал на подсъдимия след изтичане на срока по договора, като му заплатил наред с главницата от 3 000 лева и 1200 лева лихви. В подкрепа на фактическите твърдения за уговорена лихва по заема са и показанията на св.Д.М. -лично присъствал при договаряне на заема. След прочитане показанията му , дадени пред друг съдебен състав по същото дело, св.М. ги потвърди , в това число и че именно св.Н. лично е договарял условията по заема и в частта им на уговарянето на дължима лихва. Съдът не кредитира показанията на този свидетел/ св.М./ в частта относно размера на заема, който според същия бил в размер на 7000лв. Същите не кореспондират с изложеното от св.Н., който признава, че е плащал само по 300лв. лихви , четири поредни месеца. Това оборва твърдението му лихвата да е била уговаряна по 50лв.  на 1000лв., когато за 7000лв. месечната такава щеше да възлиза на 350лв. Наред  с това, съдът отчита също, че този свидетел не е бил лично заинтересован да запомни с точност направените уговорки между страните по облигационното отношение, защото не са го обвързвали или касаели по никакъв начин.

Оспорвайки твърденията на св.Н., подсъдимият развива теза, че заемните отношения били с бащата на св.Н.-Ш.Н.. Заемът бил в размер на 5000лв., но с добавените разноски 400лв. по договорната ипотека и 1000 за заплащане на данъци за имота, за издаване на документи за имота във връзка с договорната ипотека , общата сума станала 6400лв. Върнати от св.Н. му били 4200лв., следователно подсъдимия е ощетен с 2200лв.  Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия,  поради явното им противоречие с показанията на св.Н. и св.М. и писмените доказателства по делото.

Отчитайки факта, че по данни от договора за ипотека от 09.06.2003 год. с родителите на св.Н. сумата по заема е 3 782 щатски долара, която очевидно надхвърля общият размер от главница 3 000 лева и лихви 1 200 лева, за които съобщава св.Н., както и с оглед показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия, съдът приема, че остатъкът над общия размер от 4 200 лева, действително  представлява сума, разходена от подсъдимия във връзка с изповядването на сделката. Тези разходи обаче, като размер на сумата попадат извън обхвата на обвинението и поради това тяхното изследване не е необходимо за целите на наказателното производство. Обективните параметри на договорните отношения между св.Н. и подс.Б. имащи отношение към предмета на доказване включват сумата по заема и процента уговорена лихва. За тези обстоятелства св.Н. е категоричен в своите показания, за което съдът ги кредитира в пълнота.

В изводите си по фактите досежно кредитирането на св. П.М. съдът в по-голяма степен се довери на показанията му дадени на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, с оглед наричието на противоречие с данните изнесени от последния във връзка с размера на заемите и договарянето на лихва по тях. Прочетените показания са дадени в един по-близък до инкриминирания период момент и видно от начина на излагането им са последователни, пълни и безпротиворечиви, за разлика от тези пред съда, които звучат несвързано, доста разбъркано и колебливо.  

Според данните изнесени от св.М. на досъдебната фаза на делото, прочетени от съда по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК , същият е потърсил финансова помощ от подс.Б., от когото е взел на заем първоначално сумата от 7 000 евро, след време още 4000евро , а впоследствие на няколко пъти различни суми в общ размер от 1500евро, равняващи се на 3 000 лева. Във всеки от случаите св.М. посочва, че е договарял лично с подс.Б., както и е получавал от самия него парите на ръка.

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел пред настоящия съдебен състав и които се припокриват с прочетените от досъдебното производство , в тази им част, в която категорично отрича да е имал заемни отношения със св.А.С., чието име фигурира в договорите за ипотека /  т.1 л.268 и л.270 от НОХД№1353/12г. на БОС/. Съдът намира, че показанията им по този факт кореспондират и с обясненията на подсъдимия, установяващи съществуваща негласна уговорка между него и св.А.С.. Заявеният от св.С. интерес към един от наследствените имоти на св.М., за който съобщава подсъдимият и желанието му по някакъв начин да се обвърже със свидетеля, дават логично обяснение на отразеното в договора от 26.11.2008 год. В нотариалния акт е посочено, че подс.Б. като пълномощник на св.М. получава от св.С. в заем сумата от 11 600 евро /т.1 л.268 от съд. дело/. В действителност, съдът приема, че такава сделка не е осъществена. Този документ очевидно е бил необходим за реализиране бъдещите цели на св.С., за което св.М. не е бил информиран. Едновременно с това, учредената в полза на св.С. договорна ипотека върху имота, собственост на св.М. обезпечава реално вземанията на подсъдимия по заемите за 7 000 евро и за 4000евро. Самият подсъдим установява със своите обяснения, че в съвместния бизнес със св.С. дейността им е била разпределена, като той лично е бил ангажиран с документалната обоснованост на сделките. Твърди, че на св.М. са били предоставени първо заем за 7000евро, втори за 4000евро и няколко по 3000евро, всичките от средства на св.А.С.. Съдът не дава вяра на тези обяснения, както и частта от показанията на св.С. по отношение на този договор за заем обезпечен с ипотека, с които се цели единствено да се оневини подсъдимия Б., но същите звучат недостоверно и несъстоятелно, съпоставени с показанията на св.М., който сочи че освен с Б. , с никой друг не е договарял отпускане на изброените  заеми и пари от св.С. не е уговарял и не е получавал.  

С визирания първи договор за ипотека реално било обезпечено  вземането на Б. по двата цитирани заема, дадени за срок от 6 месеца.

При предявяване нотариалния акт на св. М. обаче, последният категорично отрече да е знаел за съществуването на този документ и обстоятелствата отразени в него, а именно получаването на заем от св.С., които факти не се оспорват и от самия подсъдим. Изявлението на подсъдимия при сключването му е било, че лихвата по заемите е в размер на 12 %. Същата не се налага да бъде изчислявана отделно и съпоставяна с размера на вноската от 800лв.сочен от свидетеля, тъй като наложената в пректиката на подсъдимия по кредитиране , в общия размер фиксиран в договора се включват освен лихвите за срока на договора, но и разноските по договорната ипотека -изготвяне на договора , нотариалното му изповядване и вписване.

Категорично от анализа на прочетените от досъдебното производство показания на св.М., кореспондиращи с тези на св.А.С. се установява, че вписаната на 26.01.09г. втора по ред договорна ипотека върху  имота на М. е обезпечавала предходни заеми, но не и новопредоставен такъв за такава сума от 19176лв.

Съдът приема, че до този момент св.М. е получил три заема –първи за 7000евро, втори за 4000евро и трети на няколко части общо за 3000лв.  Всички те са прудоставени на М. от подсъдимия.

Съдът не дава вяра и на заявеното от св.М. него пред съда, че взел няколко заема  в различни суми, общо в размер около 15 500-16000евро,за които не бил плащал месечна лихва и че му върнал само от благодарност допълнително 1500евро. Очевидно е, че същите са в абсолютна противоположност и тотално отричат предходните показания, в които отношенията с подсъдимия по повод дадените парични заеми са изложени подробно, последователно и в логическа взаимовръзка между нещата. Не остава място за съмнение у съда за целта на даване на последните показания, пред съда, а именно да оправдаят подсъдимия за действията включени в обвинителния акт и за които е ангажирана наказателната му отговорност. Тези изложени твърдения обаче не съответстват на действително случилото се и поради това съдът не им даде вяра.

Не следва да се кредитира изложеното от св.А.С., че бил дал на св.М. два заема , които заедно с разноските по ипотеката възлизали на 11600евро , като намира, че със същите се прави опит да се оправдае подсъдимия в частта по обвинението свързано с кредитирането на св.М.. Нещо повече, самия св.С. отрича да е давал сумата посочена във втората договорна ипотека. Не може да даде логично обяснение как тя е нарастнала от 11600евро до 19176евро, дори да беше вярно / но не е/ твърдението , че именно той е заемодателя по първия заем.

Прави впечатление, че в разказа си говори от името на фирмата за недвижими имоти  извършваща дейност  съвместно с подсъдимия,  използвайки изрази като „след време ще му помогнем“, „като продаде апартамента, ще ни върне парите“. Същевременно му ги е дал като физическо лице и не помни каква е причината ипотеките да са подписани от подсъдимия Б. вместо от заемополучателя. За втория заем смята, че „парите са от средства от офиса с Б.. За сумата 19196евро за 6 месеца коментира , че „Аз толкова пари нямам.“ Счита, че втората ипотека включва и сумата по първата.  

Всичко това сочи на вътрешна противоречивост и неубедителност  на показанията му. Отделно от това, отчитайки също и обстоятелството, че между подс.Б. и св.С. през годините са били в установени партньорски отношения, съдът намира, че показанията на последния бележат пристрастност, поради което същите в тази им част не следва да бъдат кредитирани.

Съдът не възприе за достоверни твърденията на подсъдимия Б., че във всеки от случаите, в които е давал пари на заем на св.М., впоследствие тези суми са му били възстановявани от св.С.. Тази теза на подсъдимия по мнение на съда цели единствено оневиняването му по съответния пункт на обвинението. Същата не намира доказателствена подкрепа в материалите по делото включително и не се поддържа от св.А.С..

Установеното несъответствие между обясненията на подс.Б. и показанията на св.С. досежно кредитирането на св.М. мотивираха съда в своите изводи по фактите да се довери именно на показанията на св.М.. По делото не се събраха доказателства последният да е вземал на заем от когото и да е от двамата суми извън заявените от него 7 000 евро , 4000евро и 1500евро , за което съдът прие за доказано обвинението в тези параметри.

Липсват данни по делото, които да дадат основание на съда да счете, че при даването на показанията си в досъдебното производство св.М. не е бил обективен в показанията си, дадени най-близо до инкриминирания период, на досъдебната фаза и прочетени от съда, поради съществено противоречие с изложеното при новото разглеждане на делото от съда и заявената липса на спомени за обстоятелства от значение за делото . В прочетените показания, същият добросъвестно излага всички факти, които са му били известни във връзка с договорните му отношения с подсъдимия. Не заявява претенции към подсъдимия, както и няма спор за това, че задължението му по заемите е погасено. Споделените и от свидетеля данни за злоупотребата с алкохол през годините , не е факт който да компрометира тези показания. За св.М. не е било важно по какъв начин юридически ще бъдат оформени заемните им отношения, след като реално получава парите от които се нуждае. Това обяснява и неинформираността на св.М. относно характера и съдържанието на подготвените от нотариуса съобразно указанията на подсъдимия нотариални актове за договорна ипотека , в изповядването на първата дори не е участвал , а бил подписан от негово име за заемополучател. Доверявайки се изцяло на коректността на подсъдимия , като не е разполагал с точна информация за действията на подс.Б. и документалната обоснованост на сделките, е подписал втория нотариален акт за договорна ипотека без да разбира, че като заемодател е посочено друго лице –св.А.С., а не действителния заемодател-подсъдимия. От показанията на св.В., купувач на имота, собственост на св.М. се потвърждава още веднъж, че инициативата за продажбата на апартамента за удовлетворяване на вземането си по заема е именно на подсъдимия, и в тази сделка не е имал никакво участие св.А.С..

Налага се извода поради това, че заемодател по договорите за заем със св.М. е бил подс.Б., който е имал интерес да събере вземането си с продажбата на обезпечаващия го имот. Начина по който се е извършило плащането и размерът на отделните вноски е ирелевантен за процеса. След изповядване на сделката подс.Б. е получил сумата от 17 000 евро/33 249,11 лева/, от които главница 11 000 евро, равняващи се на 21514.13лв./по фиксинга на БНБ към 17.06.09г. –л.358, т.1 от НОХД1353/11 / плюс 3000 лева главница по втория заем/ или общо главница по двата заема 24514.13лв./  и лихви и разноски по тях по преценка на подсъдимия–общо в размер на 8734.98 лева.

     Съдът не дава вяра на прочетените показания на свидетеля в частта относно твърдението да са били платени и други суми като лихви по дадените заеми, поради липса на подкрепящи ги по делото доказателства и се опровергаватщи се от констатираното нарастване на сумата по дълга във времето, което ги прави недостоверни. 

Съдът не кредитира и показанията на св.П.А. дадени на съдебното следствие , в които разхвърляно и непоследователно изложи твърдения за няколко получени от подсъдимия заеми,при различни лихви , които освен че звучат неубедително, не кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства.

От приобщените по делото 11 броя записи на заповед , в това число и записванията на гърба с изчисления от подсъдимия , може да се направи категоричен извод, че първия документиран заем предоставен от подсъдимия Б. на св.А. е от 12.01.2005г. за 1500евро, равняващи се на 3000лв., нарастваща с неплатените месечни лихви до 3770евро, а след това на 4220евро-дължими към 27.09.06г. Втори получен от св.А. заем от подсъдимия е на 25.08.05г. и е за сумата от 2564евро според запис на заповед от тази дата, с левова равностойност точно 5000лв., нарастваща на 4000евро, а по-късно към 02.03.08г. на 5880евро , според запис на заповед от 02.01.08г.  Видно от записванията върху ЗЗ от 12.09.06г. за сумата от 10050евро , новата дължима сума включваща задълженията по двата заема, в това число и новоначислените лихви към 01.03.2007г. е била 22420евро, а след 9 месеца вече е достигнала 32480евро, за каквато сума св.А. е подписал запис на заповед на 01.01.2008г.

Ето защо прие, че това са получените от същия заеми, а върнатите суми като лихви са посочените от него на три последователни вноски  по 300лева.

Съдът при формиране на своите изводи по фактите , намери, че  извършените до този момент , преди разглеждане на делото от настоящия състав съдебно-икономически експертизи отговарят на изискванията за  безпристрастност и обоснованост, с обсъждане на всички налични доказателства към даването на съответното заключение. Наред с това обаче , поради попълване на делото с нови доказателства, които не са били взети предвид от вещите лица, намери че правилността на изводите им следва да бъдат проверени , поради което назначи допълнителна съдебно-икономическа експертиза . Заключението по назначената и приета в съдебно заседание допълнителна  съдебно икономически експертизи и с допълнително поставените по същата, доизясняват и потвърждават в голямата си част предходните заключения, поради което като обективно и компетентно дадено, прие че последното също следва да бъде кредитирано. С оглед забраната вещото лице да преценява достоверността на доказателствата и да дава отговор кои от тях съдът да кредитира , даденото заключение е изготвено в два варианта-според свидетелските показания и според писмените доказателства по делото. Свидетелските показания цитирани в същите са достоверни и подкрепени в голямата си част от писмени доказателства. Затова следва да се вземат предвид изчисленията извършени от вещото лице по сумите и периодите заявени именно от свидетелите –заемополучатели, с уточненията направени от съда по-горе:

Добавяне към върнатите на подсъдимия суми и тези по заема на св.В.С. за 1500щ.д. , в общ размер по него 3111.77лв. Така общата сума получена от св.В.С. в заем от подсъдимия Б. е в размер на 29064,06лв., върнати 95921.39лв. и разликата между тях -66857.33лв.

Даден на св.Н. паричен заем в размер на 3000лв.,  върнати 4200лв. , а разликата –платени лихви възлиза на 1200лв. Съдът не кредитира заключението в частта относно дадената в заем на св.Н. сума изчислена на 2500лв., тъй като свидетеля в показанията си е фиксирало, че е получило 3000лв, която именно стойност приема, че следва да бъде взета предвид .

Получени от св.П.М. са няколко заема с общ размер 24514.13лв., по които са върнати 33 249,11 лева / 17000евро/, а от тях лихви и разноски -8734.98 лева. Периода на кредитирането е от вземане на първия заем 26.11.2008г. , от когато е и нотариалният акт за договорна ипотека, до връщането и на трите заема, в деня на продажбата -17.06.2009г. на ипотекирания си недвижим имот , на купувача св.В..

На св.П.А. подсъдимия отпуснал кредит в размер на 11500лв., по който били платени само лихви в размер общо на 900лв.

Получените следователно от подс.Б. в резултат на тази забранена от закона дейност по същество съставляваща банково кредитиране парични средства, явяващи се негов приход , тъй като разходите от незаконна дейност не сдедва да бъдат приспадани, възлизат общо на 77692.31лв.

По отношение на свидетелите С., Ч., Ф., С.З., Г.Я., К., Д., Ф., И.К., Й.Х., В., А., Я. и К., в това число прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК , чийто показания се отнасят до сключени от тях договори за заем с подс.Б. - дейност на последния, която не е инкриминирана с обвинителния акт, т.е. стои извън параметрите на обвинението, същите съдът намира за ирелевантни към предмета на доказване по настоящото дело.

Независимо от това , от някои от тях, например показанията на св.Ф., Г.Я., И.Ф., И.К. и А. се потвърждава вече установеното обстоятелство , че в дейността си подсъдимия е бил подпомаган от своя съдружник св.А.С., и че в заложната къща на двамата е извършвано кредитиране на различни лица със събиране на лихва по правилата за банките.  

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка, съдът счита за несъмнено от правна страна, че подсъдимият Е.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като през периода 2003г.- месец юни 2009 г. в град Б. и к.к.”С. б. , община Н., като физическо лице без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки - отпускане на заеми с лихви, за която дейност се изисква такова разрешение: за периода от 2003г. до 31.12.2006г. - съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Закона за банките /отм./  и за периода 01.01.2007г. до 2010г. съгласно чл.13, ал.1 от ЗКИ, като:

1. На 10.12.2003г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 10000/десет хиляди/ лева, с 4/четири/ процента месечна лихва,

2. На 14.12.2005г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 6000/шест хиляди/ лева, с 4/четири/ процента месечна лихва;

3. На 14.12.2005г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 1600/хиляда и шестотин/ евро, равняващи се на три хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки, с 4/четири/ процента месечна лихва;

4. На  11.05.2006г.  предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 1500/хиляда и петстотин щатски долара, равняващи се на 2307.00/две хиляди триста и седем/ лева, с 8/осем/ процента месечна лихва;

5.На 18.06.2006г. предоставил на В.Н.С. паричен заем в размер на 3500/три хиляди  и петстотин/ евро, равняващи се на 6845.41/шест хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/лева, с 4/четири/ процента месечна лихва;

6. На 09.06.2003г. предоставил на М.З.Н. паричен заем в размер на 3000/три хиляди/ лева, с 10/десет/ процента месечна лихва;

7. В периода от 26.11.2008г. до 17.06.2009г. предоставил на П.К.М. паричен заем в размер на 7000/седем хиляди/ евро, равняващи се на 13 690.81/тринадесет хиляди шестотин и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/ лева, с 10/десет/ процента месечна лихва ;

8. В периода от 26.11.2008г. до 17.06.2009г. предоставил на П.К.М. паричен заем в размер на  4000/четири хиляди/ евро, с левова равностойност 7823.32/седем хиляди осемстотин двадесет и три лева  и тридесет и две стотинки/ лева с 10/десет/ процента месечна лихва ;

9. В периода от 26.11.2008г. до 17.06.2009г. предоставил на П.К.М. паричен заем в размер на 1500/хиляда и петстотин/ евро с левова равностойност 2933.75/две хиляди деветстотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, с 10/десет/ процента месечна лихва;

10. На 12.01.2005г. предоставил на П.Д.А. паричен заем  в  размер на 3000/три хиляди/ лева със 7/седем/ процента месечна лихва;

11. На 25.08.2005г. предоставил на П.Д.А. паричен заем  в размер на 5000/пет хиляди/ лева със 7/седем/ процента месечна лихва, като в резултат на тази дейност е получил значителни неправомерни доходи общо в размер на 55 562.96/петдесет и пет хиляди петстотин шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/лева.

Приложимите законови разпоредби, попълващи бланкетния състав на чл.252 от НК, с оглед времевите характеристики на престъпната деятелност са: за периода от 2000г. до 31.12.2006г.-Закона за банките, а за периода след 01.01.2007г.-Законът за кредитните институции.

С оглед на установените по делото фактически обстоятелства, оборващи обвинителната теза за дадени на св.В.С. в по-голям от 10000лева първи размер заем и по-голям от 6000лева-втори по ред заем, съдът на основание чл.304 от НПК призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението да е отпуснал заеми за горницата до предявения от държавното обвинение размер.

Съдът е ограничен от рамките на повдигнатото от прокурора обвинение, поради което призна за виновен и осъди подсъдимия Б. само до размера повдигнат с новото предявено в съдебното заседание обвинение, а именно 55562.96лв. 

Така също и до размера фиксиран от представителя на държавното обвинение, че дадените на св.П.М. заеми са при лихвен процент от 10%.

Предвид направеното изменение на обвинението, като в новото повдигнато спрямо подсъдимия Б. не се включва отпускането на заеми на св.С.З., с оглед на което съдът намери, че не дължи произнасяне по това вече отпаднало обвинение.

От обективна страна за да е осъществено престъпното деяние по чл. 252 ал.1 НК свързано с „банково кредитиране ” , следва кумулативно да са налице две материално правни предпоставки , а именно : на първо място да липсва разрешение за извършване на банкова дейност , а на второ място банковите сделки да се извършват по занятие. По отношение на втората материално- правна предпоставка в правната доктрина е прието, че деяние по занятие се осъществява тогава, когато са извършени поне три сделки и тази дейност е насочена към получаване на траен източник на доходи и печалба. Приема се в правната теория и в константната практика на съдилищата, че не е нужно занятието да съставлява единствен или главен поминък, а е възможно лицето да има и други източници на доходи. В конкретният случай безспорно и несъмнено са налице и двете изискуеми от закона материално- правни предпоставки квалифициращи от обективна страна деятелността на подсъдимия като престъпно банково кредитиране по смисъла на  чл. 252 ал.1 НК.

Дейността извършвана от подс.Б. по заемане на парични средства на трети лица срещу насрещна материална облага, под формата на лихва, предвид констатираната многократна повторяемост сочи, че не се касае за инцидентен случай. Подсъдимият множество пъти, повече от три  е предоставял в заем парични средства на неограничен кръг лица, при сключването на които договори е уговарял устно лихва в различен процент. В преобладаваща част от случаите за обезпечаване на заема, в полза на подсъдимия, респ. на негови близки доверени лица, е била учредявана договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателите или техни роднини. Отразените в тези нотариални актове суми по заема реално като размер не са били получавани от свидетелите, доколкото същите включвали наред с действително получената сума и дължимите от лицето лихви, начислени в рамките на срока по договора и разноски по преценка на подсъдимия. Във всеки от процесните няколко случая на сключена договорна ипотека, имотите са били продавани от заемополучателите, притиснати от дълга си към подсъдимия, като по отношение на св.С. ипотекираният имот дори е бил изнесен на публична продан. Размерът на договаряното възнаграждение под формата на лихва е уговаряно като месечно задължение, за разлика от определяния по правило годишен лихвен процент на банките. По този начин лицата са понасяли значителната тежест на дълга. Подписваните от заемополучателите записи на заповед са имали обезпечителна функция , да гарантират изпълнението от длъжника на договорените условия за връщане на сумата по кредита. Според тях, плащането на лихвата трябвало да става на определено число от месеца. При забава, неплатената лихва преминавала към задължението по главницата и подсъдимият изготвял нов запис на заповед с актуалната дължима към съответната дата сума от лицето. Във всеки от случаите подсъдимият е подхождал индивидуално към своите длъжници при документалното оформяне на задължението, с оглед интереса му по събиране на сумата по заема. Предвид това, че подсъдимият се е занимавал и с дейност по посредничене  при продажба на недвижими имоти, съвместно със съдружника си – св.А.С., като именно интересът към някой имоти на длъжниците е налагал различен подход по събиране на дълга.

За съставомерността на деянието по основния престъпен състав на чл.252 от НК нямат значение размера на неправомерните доходи, както и отрязъка от време, през който е реализирана тази форма на усложнена престъпна дейност. За обективната страна на престъплението е достатъчно системното осъществяване на еднородните деяния /уговаряне и получаване на лихва/ да включва поне три на брой. Както беше посочено по-горе, системното предоставяне на кредити, представляващо по естеството си банкова сделка, е престъпно само ако е извършено по занятие, без необходимото разрешение/лиценз, каквото се изисква по специалното законодателство, запълващо диспозицията на бланкетната норма на чл. 252 НК - Закона за кредитните институции. Също така, престъплението по чл. 252 НК е на формално извършване, което означава, че е достатъчно установеността на упражняване по занятие на банкова дейност от неоправомощено по закон лице, което няма необходимия лиценз за извършване на такава дейност, за да бъде обусловена наказателната отговорност по този текст.

Банкови сделки безспорно са всички системно сключени от подсъдимия договори за „заем” /макар и устно/, които сделки по естеството си представляват договори за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ. При всяка една от осъществените банкови по вида си сделки за кредит, прикрити под формата на устно сключени договори за парични заеми, Б. по същество е предоставял парични кредити за своя сметка и на свой риск, като е определял всички основни параметри на сключените лично от него договори, в т.ч. и относно начина на определяне размера на лихвата върху предоставените в кредит парични суми, начина на изплащането им и начина за гарантиране събирането на сумите по кредитите, включително точния размер на главницата и на лихвата по тях. Конкретно осъщественото от подсъдимия кредитиране на широк кръг от лица,  срещу насрещна материална облага не е имало за цел улесняване на каквато и да била основна или друга спомагателна търговска дейност на подсъдимия, а е било един от основните източници на доходи за неговата издръжка. Видно от представените по делото писмени доказателства/ годишни данъчни декларации /, последният през инкриминирания период е декларирал, като физическо лице, минимални суми, получавани годишно от трудови и други правоотношения. Като такава, дейността на Б., по отпускане на парични заеми с лихва, по своето естество е била дейност на банково кредитиране. Тази дейност, системно насочена към осигуряване доходи за неговата лична издръжка по своя вид, естество и съдържание е поставена под разрешителен /лицензионен/ режим, без същевременно последният да е разполагал с лиценз /разрешение/ за извършването й. Нещо повече, към инкриминирания период от време Б. не е и разполагал с възможността за получаването на такова разрешение /лиценз/ по смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗКИ, и какъвто лиценз /разрешение/ за тази дейност изисква и е изисквал чл.13, ал.1 от ЗКИ, при това вписан в нарочен за целта регистър, воден от БНБ по чл.15, ал.5 от ЗКИ. Всяко едно от посочените изисквания на Закона за кредитните институции не само не е било изпълнено от подсъдимия , но и не би могло да бъде изпълнено от него единствено и само посредством действията му  като физическо лице. В качеството си само на физическо лице подсъдимият не е и не би могъл да бъде сред субектите, които по смисъла на Закона за кредитните институции могат да осъществяват банкови операции, в т.ч. банкови сделки, което по силата на същия закон могат и биха могли да извършват само и единствено кредитните институции по чл.1, ал.2 от ЗКИ /банки и дружества за електронни пари/ и финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ, при това при съблюдаване на конкретно установените от ЗКИ правила за това. И по отношение на последно посочените финансови институции, неподлежащи на лицензиране или регистриране по друг закон, чл.3, ал.2 от ЗКИ изисква те да бъдат вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват дейност, въз основа на което се издава удостоверение, каквото в конкретния случай не е било издавано/ л.118, т.3 от ДП/. Съдът намира сумата върната на подсъдимия над общия размер на дадените в заем , включваща в себе си начислени от него лихви, такси и разноски по извършваната от него банкова дейност, за квалифицираща осъщественото от него престъпление по втората алинея на чл.252 от НК, предвиждаща завишена наказателна отговорност за лицата, получили значителни неправомерни доходи в резултат на същата нерегламентирана деятелност. Размерът на доходите се доказва по неоспорим начин, както от събраните по делото гласни и писмени доказателства, така и от приобщеното по делото заключение по назначената от настоящия съдебен състав по делото допълнителна съдебно икономическата експертиза.  Безспорно се установява по делото, че по смисъла на закона получените от подсъдимия доходи под формата на материална облага  във връзка с предоставените от него парични заеми на свидетелите Н. С., М.Н., П.М. и П.А. са неправомерни и значителни по своята стойност. Размерът на същите, установен от свидетелските показания на посочените лица като такъв от 84257.33лв., редуциран до размера на обвинението за 55562.96лв. обуславя квалификация на деянието по чл. 252, ал.2 от НК.

Средствата, които подсъдимият претендира да е разходил във връзка с изповядване на сделките за договорни ипотеки, както се посочи по-горе не рефлектират върху сумите по заемите и уговорената лихва. Това е така, защото ако основния договор въз основа на който те са направени бъде признат от съда за незаконосъобразен, съставляващ средство за криминализирано извършване на незаконна банкова дейност , то и разходите съпътстващи извършването на това престъпление не следва да бъдат признати като законни-присъщи и необходи и приспаднати от неправомерния доход на подсъдимия.

         Във връзка с горното следва да се посочи, че констатираните няколко случая, при които свидетелите /страни по договори, които са извън предмета на обвинението/ заявяват, че не са уговаряли заплащането на лихва върху заетите суми, не опровергават извода на съда за системност на дейността извършвана от подсъдимия. Видно е от приложените по делото писмена справка от Агенцията по вписванията към МП относно притежавани от подс.Б. недвижими имоти на територията на цялата страна, че в същата са отразени множество нотариални актове за договорни ипотеки, кредитор по които е именно подс.Б./ спр. т.2 л.435-л.491  от съд. дело/. 

Неоснователно е настояването на защитата , по отношение предоставените заеми на св.П.А., ако съдът намери, че е била налице уговорка за заплащане на лихва, то да приеме, че деянието е спряло във фазата на опита и дееца непристъпвайки към събирането на дължимата лихва се е отказал от довършване на престъплението. Същото е довършено с даването на заема/отпускането на кредита/, включващо уговорката между страните за поемане на задължение от кредитополучателя да плаща ежемесечно на заемодателя/кредитодателя/ възнаградителна лихва в определен процент. Нещо повече, механизма на ежемесечно преолихвяване т.е изчисляване на новата лихва върху общата сума между главницата и всички неплатени до този момент лихви е позволена единствено за банките опарация наречена „анатоцизъм“/начисляване на лихви върху лихви/. Без значение в случая е дали подсъдимия е предприел принудително събиране на вземането си, след като е започнало наказателно преследване спрямо него.

         Оспорвайки съставомерността на деянието извършено от подс.Б. по текста на чл. 252 от НК защитата акцентира върху обстоятелството, че средствата, които последният е предоставял в заем на трети лица са собствени такива, а не са събрани от влогонабиране - дейност характерна за банковото кредитиране. Позовавайки се на това обстоятелство и предвид действащия закон за кредитните институции /влязъл в сила  на 01.01.2007 год т.е. в рамките на инкриминирания период/- чл.3 от същия, въвеждащ понятието финансова институция, по отношение на която не е въведен разрешителен режим за дейност по отпускане на заеми със собствени средства, защитата изразява позиция за декриминализиране на деянието. 

Съдът не споделя това виждане, според което последвалата промяна в специалния закон, попълващ бланкета на наказателната норма на чл. 252 ал.1 от НК е довела до декриминализиране на деянието на подсъдимия  - чл.2 ал.2 от НК. Както Законът за банките - чл.1 ал.1 от същия, действащ към началния период на инкриминираното деяние , така и чл. 2 ал.1 от влезлият в сила по-късно Закон за кредитните институции, дефинират понятието  „банка” чрез двата основни вида банкови сделки – публично привличане на влогове и предоставяне на кредити. Доколкото визираните банкови операции представляват същността на банковата дейност, както се посочочи юридическото лице придобива статут на банка само ако същите фигурират в издадения по съответния ред от компетентния орган лиценз. За разлика от останалите финансови институции, банката разполага с извъннредното право да оперира в кредитната си дейност и с публично привлечените парични средства от влогове, каквото право първите нямат. От това не следва извод, че подсъдимия е разполагал с право да извършва банково кредитиране със собствени средства. 

Съгласно приетия и влязъл в сила на 1.01.2007 год. ЗКИ субектите, които могат да осъществяват съответни банкови операции, са разделени на две основни категории - кредитни институции/банки/ и финансови институции. Подсъдимия в случая не отговаря на условията да бъде определен като „кредитна или финансова институция”, най-малкото поради отпускането на въпросните кредити като физическо лице, а не от името на съответно търговско дружество/АД-за банка или ООД, АД или КДА за финансова институция/, каквото условие поставя ЗКИ.

Цитираното от защитата Решение №12 от 02.10.12г. на КС на РБ  е частично относимо към настоящия случай, а именно досежно определянето на крадитирането и влогонабирането съответно като активните и пасивни банкови сделки . Това решение има за предмет разглеждане на предложение на омбудсмана за обявяване като противконституционна раборедбата на чл.417 от ГПК, даваща възможност на банките да се снабдят със заповед за изпълнение по облекчен ред в сравнение с останалите правни субекти, само въз основа на счетоводните си извлечения. Във връзка с недоволството, че по този начин се поставят в неравностойно положение останалите граждани , а така също и небанкови финансови институции също заемащи парични средства, конституционният съд е посочил, че банките са част от финансовата система на страната и в този смисъл са особена категория правни субекти, на което основание  е допустимо със закон на същите да бъдат предоставени специфични условия за снабдяване с документи за своите вземания, които са несъразмерно много с тези на останалите кредитори и затова не противоречи на конституцията посочената привилегия. Още повече, че законът е осигурил много и различни способи, съдържащи изискуемите конституционни гаранции за длъжника да упражни правото си на защита в производството. По този начин е преодоляна опасността да бъде реализирано евентуално принудително изпълнение срещу лице, което обективно не дължи.

В изложението си , конституционния съд е посочил, че легалната дефиниция за банка (кредитна институция) се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и е формулирана на базата на очертаване на типичните белези, характеризиращи предмета на банковата дейност. Именно като банкови сделки-активни и пасивни са посочени съответно кредитните и влоговите сделки/свързани с публичното привличане на влогове/ . Отбелязва се, че банките са търговски дружества, които имат изключителното право по занятие да извършват и двата вида банкови сделки. Нещо повече, извършването на такива от която и да е категория , по занятие, без съответно разрешение е криминализирано през 1995 г. (ДВ, бр. 50 от 1995 г.) с приемането на нов престъпен състав с правна квалификация по чл. 252 от Наказателния кодекс (НК). В дейността си, според чл.3 от ЗКИ, небанковите финансови институции, са ограничени до отпускането на заеми от тези финансови институции само до такива, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, т.е. те могат да оперират единствено със собствени средства, за разлика от банките .

         Дори неподлежащите на лицензиране финансови институции  обаче подлежат на вписване в регистър на БНБ, за което да им се издаде съответно удостоверение, едва след което биха могли да извършват описаната дейност. Както се посочи за подсъдимия такова удостоверение не е издавано и няма как да бъде издадено, тъй като същия не отговаря на изискванията за вписване в регистъра .

 Несъстоятелно е и приравняването на дейността на подсъдимия Б.  до такава по смисъла на ЗЗД. Заемът за потребление по чл. 240 от ЗЗД не представлява банкова сделка и не изисква поставянето му под разрешителен режим. Фактическият състав обаче на този реален договор включва предаване от заемодателя в собственост на заемателя на пари или други заместими вещи срещу задължението на заемателя да върне  заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Уговарянето по изключение на лихва следва да се извърши в писмена форма .Очевидно е, че даването в заем на парична сума не следва да показва системност и да се се явява източник на постоянни доходи от такава дейност. 

На следващо място , неоснователно е и възражението на защитата, обосновано на нормите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от този закон, кредитора предоставя  потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, а договорите се сключват в предвидената за това писмена форма и съдържат задължителни реквизити. Несъстоятелно поради това се явява и възражението, че извършеното от подсъдимия отговаря на сключването на договор за потребителски кредит, тъй като от показанията на свидетелите на които са предоставени парични заеми и писмените доказателства-нотариални актове, записи на заповед, разписки и бележки с изчисления ,  е видно че предоставените им суми в лева не са свързани с търговски правоотношения помежду им.

Освен поради различие в приложното му поле, в настоящия случай ЗПК е неприложим и с оглед влизането му в сила от 12.05.10г. т.е далеч след инкриминирания период .  Към периода на повдигнатото обвинение са действали други, а именно посочените по-горе правила. Неоснователно е позоваването на защитата на неговите норми, с оглед принципа за по-благоприятния за дееца закон. Това правило се отнася само и единствено до наказателно-правните норми, но не и до настъпилата в годините ппромяна на онези попълващи бланкета на съответния престъпен състав.

Подсъдимият е действал с пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , а именно че като физическо лице извършва банкова дейност по парично кредитиране на трети лица срещу възнаграждение, без наличието на съответно разрешение, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици и постигнал престъпния резултат с получаването на значителни неправомерни доходи. През целия период инкриминиран с обвинителния акт, дейността му  се е намирала под разрешителен режим – чл.1 ал.4 т.1 и чл.11 ал.1 от ЗБ / за периода от 2003 год. до 31.12.2006 год. и чл.13 ал.1 и параграф 1 т.20 от ЗКИ /за периода от 1.01.2007 год. до 2010 год./. За наличие на съзнание у дееца относно неправомерния характер на извършваната дейност сочи обстоятелството, че последният е инициирал изготвянето по форма и съдържание на документите, обслужващи сделките, по начин, който да гарантира единствено собственото му вземане, но не и чрез отразяване уговорената между страните възнаградителна лихва, както би следвало ако се касаеше за хипотезата на инцидентно даване в заем на парична сума , и при спазване предвидена в чл.240, ал.2 от ЗЗД форма на договора.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 252 ал.2 от НК, законодателят е установил граници на  наказанието “Лишаване от свобода” от пет до десет години и глоба от 5 000 до 10 000 лева, като е  предвидена и възможност за конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Б., съдът съобрази от една срана високата степен на обществена опасност на извършеното, с оглед характера на засегнатите обществени отношения, броя на сключените сделки и размера на придобитите неправомерни доходи. От друга страна ниската обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид чистото му съдебно минало, липсата на други криминални прояви, трудовата му и семейна ангажираност, изтеклия продължителен период от извършване на инкриминираното деяние до реализиране на наказателната му отговорност и доброто процесуално поведение в процеса. Така посочените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни, както и най-лекото, предвидено в чл. 252 ал.2 от НК наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимия, поради което съдът възприе за обосновано приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК.  

Като взе предвид всички посочени по-горе обстоятелства, имащи  значение за размера на наказанието, съдът прие, че за постигане целите на личната и генерална превенция по чл.36 от НК, адекватно и справедливо на извършеното престъпление и дееца се явява наказание лишаване от свобода за срок от три години. Съдът прие, че за поправянето на дееца, не се налага изолирането му от обществото с неговото ефективно изтърпяване. Съобразявайки посочените данни, и предвид наличие на формалните предпоставки за приложение на чл.66 от НК, съдът постанови, определеното наказание от три години лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Извършените по разпореждане на съда справки в данъчните регистри- НАП-ТД-Бургас, ОД на МВР, Сектор ПП-Бургас, както и в Агенцията по вписвания, установяват собственото на подсъдимия Б. движимо и недвижимо имущество/ спр. т.1 л.103 – 108, л.234 от съд. дело, т.2 л.435-л.491  от съд. дело /. Съдът възприе, че за постигане една от целите на наказанието, да се отнеме възможността на дееца занапред да върши престъпления , от гледна точка на тежестта на извършеното престъпление, обосновано се явява и налагането на наказание  конфискация на част от имуществото на подсъдимия. Установено бе, че посоченото в справките имущество на подс.Б. е придобито възмездно по време на брака, предвид данните изнесени от самия подсъдим. Съблюдавайки режима на съпружеска имуществена общност, установен в чл.21 и чл.28 от СК /чл.19 и чл.27 от СК отм./, съдът прие, че подсъдимият има имущество в размер на една втора идеална част от всеки имот и МПС, поради което постанови КОНФИСКАЦИЯ на ½ /една втора/ идеална част от НЕДВИЖИМ ИМОТ – 79/160 идеална части от лозе в местността „Х.”, цялото с площ от 0,991 дка, трета категория в землището на гр.П., съставляващ имот №***** по плана за земеразделяне, при граници и съседи : имот **** на Г.Д. К., имот ***** на наследници на В. К., кад.№ **** Полски път, имот **** на С. Ч. и имот **** на Р. Х..

На основание чл.189 ал.3 от НПК, предвид постановената осъдителна присъда, съдът възложи направените в досъдебното производство и пред настоящата инстанция разноски в размер на общо на 1335лв. /възнаграждения за изготвени експертизи / в тежест на подсъдимия.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

      

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: